Следната поредица от текстове следва хронологията на моите проучвания по ролята на Асен Йорданов в разработката на ДЦ-3 и на други самолети, както и в други професионални подробности за него - от гледна точка на самолетна замисъл и конструкция. Практически всичко, митологично приписано на Йорданов, се оказа невярно, или поне НЕподтвърдено от архивни източници.
==========
Ladies and Gentlemen,

I think the following sequence of a discussion at "clubs.dir.bg", forum "Aviation", on the subject of Asen Yordanov (Assen Jordanoff) could interest you.

I could go only so far as to determine where Yordanov WAS NOT and what he DID NOT DO. Perhaps someone you know could determine where Yordanov actually WAS, and what exactly he DID DO. The archives of American Airlines appear as most likely to contain information on Yordanov.

In my spare time I might try to contact American Airlines.

Best wishes!

Georgi Ushev, a.k.a. Saint Modest
==========
Автор: Lavcho
Дата: 06.07.00 08:41

Здравейте, някой знае ли нещо повече за приноса на Асен Йорданов (Assen Jordanoff) при разработването на P38 Lightning, B17 Flaying Fortress, B29 Superfortress и DC3 Dakota
==========
Автор: Св. Скромни
Дата: 06.07.00 21:52

Ако Йорданов е работел в Дъглас на ДЦ-3 (ДЦ значи "Дъглас Цивилен"), как точно също е работел на самолети от Боинг (Б-17 и Б-29; Б значи "Бомбардировач", не "Боинг"!), че и на самолет от Локхийд (П-38; П значи "Преследвачен" [Pursuit], едно-времешната категория "изстребител"). Още повече, че всеки производител си е пазел (и още пази) хората да не шават по други места, заради редица фактори (конкуренция, производствени патенти, и т.н.).

Йорданов е можел да участва във всички тези самолети ЕДИНСТВЕНО ако е носел служебна значка от федерална служба - а не от частна компания (Дъглас). Но това го прави федерален бумажник, а не инжинер! Нещо не се връзват тези неща.

Имам книга с историята на Дъглас, където пише доста подробности за ДЦ-3, и как неговата замисъл започва в купето на спалния вагон, с който Доналд Дъглас и няколко негови приближени пътуват от Калифорния на изток, за среща с представителите на Транс-Световни Авиолиний (Trans-World Airlines, TWA)... Които се обръщат към Дъглас защото Боинг са си продавали цялото производство на тяхна (притежавана от Боинг) авио-линия... Нито дума за Йорданов! А доста подробности за много други хора!

Има ли справка за Йорданов, но не българска, а американска, за предпочитане от Дъглас или от САЩ федерална служба по авиационна история?
==========
Автор: Св. Скромни
Дата: 06.07.00 23:22

От библиотеката на (бившия) Дъглас (вече дивизия на Боинг) в Лонг Бийч тъкмо изписах 6 книги: 3 с подробна история на ДЦ-3, и 3 от Йорданов. Следните 3 са от Йорданов:

"Through the overcast - the weather and the art of instrument flying", Funk and Wagnalls, 1953
"Illustrated aviation dictionary", Harper, 1942
"Safety in flight", Funk and Wagnalls, 1941

Както вече писах, много ще ми е интересно как човек със служебна значка от Дъглас е можел да се разпростре до Боинг и Локхийд! За хора от НАСА - може, в качеството на консултанти. Но за хора от самите производители?!

Ще пиша какво съм прочел.
==========

Автор: Св. Скромни
Дата: 07.07.00 23:06

Тъкмо получих ел-поща от библиотеката в Лонг Бийч: 5 от книгите идват в Понеделник. За илюстрирания авиационен речник ме препратиха до Сейнт Люис; речникът ще дойде към края на идната седмица. Значи, ще разкопая кое как стои!

Не знам какво точно Йорданов е правил по ДЦ-3, и дали неговата връзка с Б-17, Б-29, и П-38 е по-дълбока от това той да ги е дал като примери за нещо в някоя негова книга. Но покрай цялата хипербола за неговото разпростиране - човек лесно може изцяло да го отмине като измислица!

Някакъв вестник в България бе цитирал Нийл Армстронг, с нещо че всички се били учили да летят на крилете на Йорданов... Такива цитати (печени, недопечени, изцяло сурови) съм слушал, та ми е писнало. Самите астронавти имат доза неприязън към развеждането им като мечки по панаир... И папагалчат всичко, което лелката по обществени отношения им бутне в ръцете... Папагалчат с готовност, която по само себе си замества един дебел среден пръст към протоколните мечкарски функций... (Дейците по обществени отношения са жени; не знам как и защо - но още не съм видял мъж да предвожда астронавти!) Та мисълта ми е, че Нийл Армстронг може да казва много и различни работи... Дали сам себе си се опитва да чуе, до като ги приказва - това вече е друг въпрос. Но така е! От една страна системата те прочува - от друга страна, иска се да поцитираш няколко реда тук и там, по нужда.

Това между нас. Иначе Йорданов щом е с българска кръв - най-умен е! Но нека прокарваме тази българо-любива нишка по-нежно и по-умно и по-скромно - и по-умело!
==========
Автор: Св. Скромни
Дата: 12.07.00 22:13

Следните изявления са само и единствено лични възприятия и мнения, от 12 Юли 2000, на Георги Ушев по темата за професионалната изява на Асен Йорданов (Assen Jordanoff) в разработката на ДЦ-3 и други американски самолети от това време. Възможно е по-добре осведомени източници да държат други възприятия и мнения.

Както вече писах тук преди време, подхванах проучване на Йорданов в архивите на Дъглас с цел да определя каква връзка има той с ДЦ-3 и с редица други самолети, споменавани като предмети на негова работа. Много от очерците на Йорданов, които съм срещал в българската преса, посочват данни които звучат невероятно за някой, запознат с американската аеро-космическа промишленост. Успях да разбера какъв не е бил Асен Йорданов, и да достигна до солидно предполагане къде най-вероятно е работил.

Започнах с книгата "Безопасност в Полет" ("Safety in Flight", Funk & Wagnalis, 1941), писана от Йорданов. Задълбочавам се в нея, защото тя, редом с другите 2 книги на Йорданов и със справки от Дъглас, показва достатъчно ярко дали Йорданов е свързан с Дъглас и с разработката на ДЦ-3.

Точно на гърба на заглавната страница има две снимки на Йорданов.

Анализ на снимките:

В двете Йорданов е еднакво облечен; изглежда снимките са от поредица с някаква рекламна цел (примерно употреба в тази книга или в друг материал).

Основната снимка, с Йорданов на бюро, показва бюро, което не изглежда да е служебен-регламент бюро от Дъглас, даже за големите им клечки. Предметите на бюрото са отявлено подредени за да се видят по-добре в снимката. Най-забележителните предмети са каквото прилича на "портативно" радио от 1930-те, и макетче (изглежда мащаб 1:36) на ДЦ-3. Макетчето е наклонено да бъде видяно оцветяването на самолета, в окраска на АА (Американски Авиолиний / American Airlines); макетчето е на ДЦ-3, фюзелаж номер NC25660, който е бил доставен на АА през късните 1930-ти. Моето възприятие от обстановката на снимката (бюро, предмети по него, лампа, и завеси зад Йорданов), е че снимката вероятно е направена в неговия дом. (Снимка от това време на Уилиам Литълууд, Вице-Президент по Инжинерство на АА, на бюрото с телефон в ръка, показва служебна обстановка която ИЗОБЩО не прилича на тази в снимката на Йорданов. Това ме навежда на мнението,че снимката внимателно показва Йорданов ИЗВЪН неговата служебна среда, много възможно за да бъде избягната (легална) връзка между книгата, издадена от Йорданов като личност, и неговата служебна позиция.

Втората снимка, овална, над основната, показва Йорданов на фона на носа на АА ДЦ-3 "Флаг-кораб Синсинати" (Flagship Cincinnati). Не можах да свържа самолетното име с фюзелажен номер, и от там с датата на доставка на самолета от Дъглас към АА. Но по името предполагам, че е доставен на АА в края на 1930-те, в 1937 или 1938. [АА са имали навика да кръщават самолетите си на градовете, между които са летели. Примерно "Флаг-кораб Ню Йорк", за първите полети от Ню Йорк до Чикаго(NC16001), и "Флаг-кораб Чикаго", за ответните полети от Чикаго до Ню Йорк (NC16002), от 25 Юни 1936. Полетите до Синсинати, Охайо са били започнати по-късно, което се връзва с приблизителното датиране на основната снимка (по-горе) с макетчето с фюзелажен номер NC25660.] Забележителното в тази снимка е отсъствието на АА корпусен номер от носа на самолета. Примерно, книгата "Петдесет Прехвални Години" ("Fifty Glorious Years", Arthur Pearcy, Aeolus, 1985) показва снимка на АА ДЦ-3 "Флаг-кораб Илинойс"; корпусният номер, на носа, е А117. Възможно е този номер да е бил "изчистен" от снимката - което се връзва с моето мнение за раздалечаване на Йорданов като личност от Йорданов като някакво служебно лице при издаване на книгата.

Поместването на две снимки на себе си зад заглавната страница на книга, и то от самия автор, е в контраст на психиката на авиационен инжинер от самолето-производителите, и тогава, и днес. Това е рекламен подход, който по-приляга на човек, работещ в по-"цивилна" фирма. Примерно в АА. Не в Дъглас! Обикновено, ако авторът желае читателите да видят лика му, това е правено чрез очерк за автора, писан от някой друг, и добавен като предговор, или послеслов, или на обшивката на книгата. Такива нямаше. Което подсили впечатлението за психиката на автор, работещ в поле, където само-рекламата е обикновеност. Но и не ми даде възможност да разбера къде точно е работел Йорданов, и като какъв.

Обаче Йорданов включва страница и половина с благодарности към хора, допринесли някакво съдействие към неговата експертиза или към книгата. Изброени са хора от:
Американски Авиолиний
Б. Дж. Корпорация (не знам каква е)
Бауш и Ломб Оптическа Компания (оптически уреди)
Бендих Авиационна Корпорация (спирачки, навигационни уреди, и полетни симулатори
Еклипс Авиационна Дивизия на Бендикс
Къртис-Райт Корпорация (самолети, витла, авиационни двигатели)
Аероплани Дивизия (самолети) на Къртис
Витла Дивизия (витла) на Къртис
Лиър Авиа
Локхийд Самолети, Инкорпорирани
Пайпер Самолети Корпорация
Сперри Жироскопи Компания
и от други по-малки фирми, завършващи с благодарност към САЩ Отдел по Търговия - Метереологично Бюро

Горният лист подсказва, че Йорданов работи в АА, посочени на почетно първо място. Самата книга по съдържание и стил подсказва опит от боравене с употребата на самолети и обучаване на пилоти - НЕ със самолетна замисъл и конструкция. Липсата на Дъглас (пък и на Боинг) от изброения списък затвърдява впечатлението от всичко по-горе, че Йорданов не е работил там.

Снимките на самолетна техника в книгата са почти изцяло от АА. Няма споменаване на Б-29 или изобщо на бомбардировач (ако речем, че Б-29 е бил тайна тогава). По-вероятно е Б-29 да не е споменаван защото Йорданов е нямал допир с такъв тип самолети, а не заради тайни. Което показва схематична илюстрация от П-38, военен самолет в разработка за военна употреба. Но няма бележки за П-38, които да го отличат от другите схематични илюстраций, добавени за обща читателска култура.

Снимките на Йорданов ми дадоха възможност да поровя из Дъглас архивите (непубликувани) по ДЦ-3 и да търся измежду снимките там лицето на Йорданов. Разпознах лица, които после се появяват като клечки в АА (примерно Уилиам Бразнел, започнал като пилот, Ц. Р. Смит, евентуално председател на АА). Разпознах лица, които са били и после стават още по-голями клечки в Дъглас (примерно Артур Реймънд, Едуард Бартон, Бейли Осуалд, Карл Коувър). Не видях Йорданов около ДЦ-3! Инжинерният личен състав по ДЦ-3, по-малко от десетина човека, изцяло се побира в обикновена снимка.

Поразрових за инжинерите, разработили ДЦ-3. Те са:
Артур Реймънд (Arthur E. Raymond), началник на ДЦ-3 проект
Едуард Бъртон (Edward Burton), конфигурация
Бейли Осуалд (Bailey Oswald), аеродинамика
Лий Атууд (Lee Atwood), структура
Едуард Стинман (Edward Stineman), полетен инжинер
Франк Колбом (Frank Collbohm), полетен инжинер
Джак Грант (Jack Grant), механик
Еллинг Веблен (Elling H. Veblen), изпитателен пилот

Имало е и чертожници и работници, които не са именувани в книжата, които видях. Но НЯМА НАЧИН Йорданов да е работил на ДЦ-3, и то като ИНЖИНЕР, и да не бъде споменат, след като механици и полетни инжинери (без висше образование) са споменати. Също участвали са консултанти от НАСА и от Калифорния Институт по Технология, също неименувани, защото приносът им е по принцип документиран и публикуван в научнатата литература. Йорданов не е всред тези лица.

Моето заключение е, че Йорданов не е работил в Дъглас, и няма връзка с разработката на ДЦ-3.

Моето мнение е, че Йорданов не е работил в Боинг, и няма връзка с Б-29. Нито е работил в Локхийд на П-38.

Моето мнение е, че Йорданов е работил в Американски Авиолиний. И ако някой се интересува от неговия живот и професионално развитие, редно е да търси по архивите на Американски Авиолиний.

В заключение, мисля че е обидно за човека да бъде подхвърлян по места и проекти, където той не е бил, но ако е искал - е можел да бъде. По негова причина е избрал своето професионално поле. Няма нужда да го бутаме посмъртно там, където той сам не е бил отишъл.

А можем да се досетим за възможна причина защо Йорданов не е бил отишъл в самолетните фирми. Надницата (не заплатата; НАДНИЦАТА) на Артур Реймънд по време на разработката на ДЦ-3 е била щедро повдигната от… Д30 на седмица на… Д35 на седмица! Като Доналд Дъглас го е успокоявал, че ако устиска с разработката, надницата може да се вдигне много! До Д40, че и до Д45 на седмица… Форд Модел Т, най-евтината лека кола, по това време е струвал около Д650, или към 20 седмични заплати. И днес за такова съотношение повечето американски инжинери не биха работили. Авио-линийте винаги са плащали малко по-добре. (Е, в атмосферата на само-ракламна обикновеност, съкращението е винаги отвъд една усмивка; и парите имат цена!)
==========
Автор: Св. Скромни
Дата: 13.07.00 23:46

ДЦ-3 бива разработен върху двигатели от Къртис-Райт Корпорация (Curtiss-Wright Corporation), които - във вида, в който са щяли да бъдат използвани за ДЦ-3 - съществували само на книга. Това е модификация на Райт Циклон Р-1820-Г (Wright Cyclone R-1820-G) 9-цилиндрови радиални двигатели, с мощност 1000 кс. Интеграцията на двигателите е поета от Къртис-Райт. (Забележете, че разработката на ДЦ-3 няма инжинер по двигатели!)

Изпитателните полети на ДЦ-3 са били проведени, естествено, от Дъглас. Но остава доуточняване на ефекта на двигателите върху самолетното поведение. (Говорим набиране на данни база за пилотажен наръчник.) Повечето от тези полети, измерващи параметри от самолетното поведение и синтезиращи ги, статистически, за употреба в наръчник, биват проведени от АА (Американски Авиолиний / American Airlines), именно от АА изпитателен пилот Гоулд Беард (M. Gould "Dan" Beard).

Сега, възможно е Асен Йорданов, като работещ в АА, да е участвал в смилането на данните от Гоулд Беард. От което да е набрал опита с пилотажни наръчници - който личи в книгите му. Това е било принос към полетните операций на АА, но не към разработката на ДЦ-3! Защото всяка САЩ авио-линия, купила ДЦ-3, е поръчвала леко-различни двигатели. Примерно, ОА (Обединени Авиолиний / United Airlines) поръчват тяхните ДЦ-3 с Прат & Уитни Двойник Оса Р-1830 (Pratt & Whitney Twin Wasp R-1830) 14-цилиндрови радиални двигатели. И сигурно ОА са разработили с тяхните изпитателни пилоти тяхни си пилотажни наръчници.

Възможно е участието на Асен Йорданов, като работещ в АА, в меленето на ДЦ-3 данни за употреба от АА пилоти да е било проектирано като негово участие в разработката на ДЦ-3. Много дълга проекция, опровергана от справките от Дъглас. Самите книги на Йорданов и дума не споменават за негово участие в разработката на ДЦ-3 - което е много логично, с оглед на фактите.

За сведение, идеите за участие на Асен Йорданов в разработката на Боинг самолетите Б-17 и Б-29, са също безпочвени; не намерих споменаване на Йорданов в архивите на Боинг. Вече съм почти сигурен, че идеите за участие на Йорданов в разработката на П-38 също са безпочвени; евентуална проверка в архивите на Локхийд би подтвърдила мнението ми.

Ако Асен Йорданов е споменат в някакви авиационни архиви, това ще са тези на АА. Там трябва да се търсят факти за неговото професионално развитие. Ще се опитам да направя допитване до АА. Мой приятел има приятели в АА (Директор по Самолетно Изпълнение, и началник под него), и казва, че едва ли някой ще се навие да ходи да се рови в архивите и да търси данни за някой от 1930-те и 1940-те. Освен ако Йорданов не е бил такава клечка, че АА да вижда някаква рекламна полза от такова ровене в архивите. (А ровене има! Моето в Дъглас ми взе два дни!)

Ще пиша какво става с допитването към АА.
==========
Автор: Св. Скромни
Дата: 14.07.00 20:20

ДЦ-3 бива разработен след преговори с Транс Световни Авиолиний (ТСА / TWA, Trans World Airlines), които не са можели да купят тогавашния нов Боинг Б-247. Защото Боинг са го продавали единствено на авиолинията, в която са били капитало-вложители, именно ОА (Обединени Авиолиний). Боинг са мислели, че имат монопол на самолетната технология. САЩ авиолинийте се виждат в чудо! Чарлз Линдберг (шефът на ТСА) е искал 4-моторен самолет, за надеждност при двигателен провал. Доналд Дъглас го навил в ефикасността на 2-моторен. (Същият въпрос за ефикасност днес избутва 4- и 3-моторните самолети с 2-моторни, при днешното високо ниво на двигателна надеждност.) Линдберг се съгласил ТСА да купят 2-моторния ДЦ-3, но САМО ако ДЦ-3 може да излети със загуба на двигател.

Разработката на ДЦ-3 е основана на Къртис-Райт радиални двигатели от 800 кс всеки. С тези двигатели бива положен полетния профил на самолета. Но за да бъде изпълнено обещанието за излитане със загуба на двигател, били нужни новите Къртис-Райт двигатели от 1000 кс всеки (вече споменати от мен в предишна бележка). Разширението на полетния профил било предвидено, но трябвало да бъде додатвано от полетни данни със самите двигатели. Точно това додатване прави Гоулд Беард от АА (Американски Авиолиний).

Защо додатването е правено от АА, а не от ТСА, които са били първия купувач на ДЦ-3? АА също биват отритнати от Боинг - и също отиват при Дъглас. Разработваният ДЦ-3 толкова им харесва, че АА подписват покупателен договор с Дъглас чрез което стават изведнъж най-големия (начален) купувач на ДЦ-3. И в отзив към това Дъглас разрешава АА да бъдат допуснати в додатването на полетния профил с новите двигатели.

Арогантността на Боинг (освен че полага историческа нишка, продължаваща до днес) ги закопава. (Както стана сега; след стачката на Боинг инжинерите в Сиатъл, 20% от тях са напуснали... И Боинг драпат от къде да внесат други инжинери в дълбоката неприветлива провинция на Вашингтон щат! Чувам, че някои от нашите хора ще бъдат "доброволствани" за там.) Великият Б-247, с 10 пътника, и кабина блокирана в средата от крилните греди, се оказва... лъскава щайга, пред ДЦ-3 с 21 пътника, широка кабина за хора и багаж, пък и по-бърз. И ОА започват да затъват. Тяхното монополно право да купуват Б-247 се оказва смазващо. Та ОА също отиват до Дъглас - но поръчват ДЦ-3 с по-мощните Прат & Уитни радиални двигатели от 1250 кс всеки. Били са им нужни за полетите над Скалистите Планини. И след прецедента с АА, Дъглас допускат ОА също да додатват полетния профил на ДЦ-3 с тяхните двигатели.
==========
Допитванията до Американски Авиолиний (тяхното историческо дружество; авиолинията има музей) и до дружеството на тяхни пилоти не намериха данни за Йорданов. Това не значи че той не е работел там; по всичко личи, че Йорданов Е работел в АА. Но липсата на архивни данни за него показва, че той не е бил всред основния личен състав на АА. Самолетът на АА, от който липсва АА корпусен номер, и пред който Йорданов има снимка, изглежда е бил музеен експонат, с АА корпусният номер махнат защото самолетът вече не е имал летящ статус.

Горното завърши моите проучвания по Асен Йорданов.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 28.03.01 22:55.

Надявам се да успееш да измъкнеш (и публикуваш ) още нещо по темата защото и на мен писна от всякакви глупости.

Моето ровене по архивата на Дъглас беше насочено именно към обосновка на евентуална статия за Асен Йорданов. За жалост, каквото излезе от ровенето е издълбоко познание за разработката на ДЦ-3 - и знание къде НЕ е бил и какво НЕ е правил Асен Йорданов.

Сега, в такива случаи - ако оформя всичко в статия - се стига до една много тънка линия: къде някой не е бил и какво не е правил и какъв не е бил, без тази поредица от отрицания да омаца описвания човек. Но аз не искам да мацам по никого! Значи, статията трябва да е уравновесена. "Знам къде не е бил и какво не е правил и какъв не е бил - защото знам къде Е бил, и какво Е правил, и какъв Е бил." Втората част, с положителните конструкций, за сега я нямам.

Щеше да е къде по-лесно да напиша статия за Асен Йорданов - дългогодишен труженик за Американски Авиолиний. За сега изглежда, че човекът е бил точно там. Да се вмъкне защо НЕ е работил за ДЦ-3, примерно не е искал, или друго него не го е искал, или е виждал авиолинийте като по-динамично поле, с по-високи доходи (най-вече; това е моята хипотеза), и прочие. Щеше да е интересен поглед върху тогавашното положение с американската авиация. Тук пък нещата удрят на камък от към Американски Авиолиний... Никой от там не е навит да рови по архивите за човек, който изглежда не е бил клечка в компанията. Но това по самосебе си е нова подбиваща резка срещу Асен Йорданов, с оглед митологичните краски по него...

На кратко, за сега съм на мнение да оставя нещата с Асен Йорданов както са. Ако нямам материал за положителна статия, по-добре да не пиша никаква. Това е моето виждане, от тук. Ако виждането от теб и други е различно, може да се напъна да спретна някоя статия, с особено внимание да не излезе на мацаница.

Изключително много се радвам, че има хора които искат да напищат нещо основано на факти. Защото легнди за Асен Йорданов, Джон Атанасоф и разни други има в огромно количество, а нещо по- реално няма откъде да се научи - то се губи сред множеството "по-интересни " измислици.

Mоите поздравления за начинанието(не е особенно много :-))

До като за Йорданов намиранията все клонят към "не", то Джон Атанасоф е документиран с определено "да".

Моето мнение е, че неговите усилия биват подкопани от това, че е работел в "провинциален" университет, говоря за първия програмируваем изчислител. (Все още някои технологични писатели наричат неговия патент "оспорван", сакън да не изпуснат да сложат сянка върху неговата работа.) Юнаците, които го засенчват, са работели в "по-така" университети, пък са имали и по-благозвучни, англосаксонски или германски имена. Това е било голям фактор в онези години! Говорим сегрегация, и мътилките край МакКарти, и отявлените приказки за "низшите тъмни раси от Източна Европа"...

Това, че Атанасов отива да работи за секретен отдел във Военната Флота (мисля, че беше Флотата) - това го дръпва от цивилното поле и не му дава да си защитава патентовите права. Или поне го отвлича от занимания по тези права. Та патентът на Атанасов е изчистен, съдебно, и ясно придаден на него и на неговия работодател доста късно, когато вече историята за развитието на изчислителната техника е била написана, отминала, и никой не е искал да се връща и да се рови в нея и да поправя... Името на Джон Атанасов е доста неизвестно, в крайна сметка. И май единствено българите знаят, че е българин.

Но фактите намират пролука. Често по много неочакван начин! Примерно, когато разбрах, че германските Люрсен били доставили торпедни катери на България, преди скорошната Световна Война, че и още пазели снимки и архивни записи! Колко българи (да не говорим за небългари) даже са подозирали, че България е имала торпедни катери тогава!? Аз написах статия по въпроса, с лек шовинистичен отенък (нали съм американец, значи имам формална школовка в национализъм и шовинизъм; въпросът е замяна на едно знаме с друго). Възможно е да си я прочел, в "skromni.virtualave.net". (Май беше "Дал Бог Третата Успешна, но Първо...".)

Един колега, нигериец, вчера ме бъзикаше да напиша за Йорданов от "журналистично-съзидателен ъгъл"... Значи, да пиша как И БЪЛГАРИН е анализирал полетни изпитания данни от разработката на ДЦ-3... Да, но и това е мое предположение; и там няма факти. А не съм журналист. Нямам я школовката да лъжа като... журналист. Школовка по национализъм и шовинизъм - да! Гордо ДА! Но не по журнализъм. Та до там с Йорданов. Блага му памет, и да почива в мир! Ако е направил нещо забележително - фактите за него ще намерят пролука. Някога.