Вие бългaри ли сте или българщинисти? / Градове / Гоце Делчев

КОГАТО ПАДАТ МАСКИТЕ И ГАЩИТЕ

Много пъти съм си задавал въпроса “Защо не вземат хората, чувстващи се българи в Македония да си основат партия?” Та за разлика от България там партии на етническа основа са позоволени. И нали се опплакват, че са преследвани? А вече петнадесет години не са се и опитали да си направят политическo тяло (подчертавам, че става дума за партия, не за културно дружество или подобно). При това не веднъж и дваж са били призовавани в македонските медии: направете си партия и се борете за правата си. Но пак нищо.
И изведнъж изненада: гръмна новината, че се готви формиране на българска партия в Македония. Когато чух това си рекох: най-сетне. Ще се регистрира, ще се видят колко са българите наистина и ще се чуят какви им са проблемите, не от самозванци, а от самите тях. Начало на края на спекулациите. Дори си мислех да пиша за това, да поздравя идеята и изкажа моралната си подкрепа на тези хора. Но дотам не се стигна. Защото създаването на партията (ако въобще е било и планувано) се отложи. Новината не бе последвана от действия и аз оставих темата настрана.
Но вниманието ми пак бе насочено към нея. Попаднах на страници от вече малко постарял брой на вестник “Труд” от 8 октомври тази година. Цялата 31 страница в него е посветена на темата, която ме вълнува. И забележете удивителен факт: редакцията на утвърдения с антимакедонската си позиция вестник е явно отрицателно настроена към идеята за създаване на българска партия в съседната република. Пуснат е и коментар от Митко Георгиев - струмичанеца, който, след като известно време ообслужваше антимакедонската пропаганда, се пресели в България. Та и той е категорично против. Какви са му мотивите?
Това било идея, представете си, не на друг, ами на сръбските служби, за да компромитирали българщината, чийто възход иначе никой в Македония не можел да спре(?!). Та за целта службите щели да събират криминални и неграмотни хора, които уж щели да работят за българщината, но всъщност ще компромитират българската кауза. Това дори можело да попречи на евроинтеграцията на България (че как ли?), а да помогне на пътници без билет за там като .... Македония и Сърбия.(!?!) И лайтмотива: “Трябва да се направи всичко тази партия да не бъде формирана – заради българщината.” Ха сега наше чудо та ничие! Каква излезе тя. В името на българщината да направим всичко за да не се формира българска партия в Македония!
За контраст да спомена, че по горе на същата страница е цитиран македонския журналист Митко Йованов: “...по закон, ако съберат 500 привърженици съвсем легално ще могат да я регистрират, няма да има никаква формално-правна пречка”. И така “македонисите” казват нека има българска партия в Македония, а вечно плачещите за българщината стреснати викат “йок, аман!”.На ви бе партия. Сакън не! Абсурд!
И как сега да тълкуваме това странно явление. Защо са против точно онези, които би трябвало да прегърнат новината с две ръце? И още по-загадъчно: откъде знаят, че създаваната партия е провокация и че членовете и ще са лумпени? Нима познават лично всички тези хора и ако да откъде? Дали българите там са толкова малко та един друг всичките се познават? Или хора като Георгиев подържат контакти имено с измета в македонското общество та оттам знаят кой ще членува в планираната партия? А може би знаят лично и от “сърбокомунистическите” служби, нали уж те са щели да да я създават. Тези възможности логично следват от безапелационното твърдение на Георгиев какви ще бъдат хората в тази партия.
Но всъщност причината е друга.
Създаването на българска партия в Р Македония е опасно за антимакедонската пропаганда в България – не за българщината, а най-малко за българите в Македония. Случи ли се подобно нещо ще излязат на видело две старателно прикривани неща. Първо ще се покаже, че Македония е демократчина страна, в която няма пречка българите да си регистрират партии. С това ще рухне мита за заплахите и насилието като причина почти да няма хора самоопреде;ящи се като българи там. Второ, ще се види реалния брой на хората с българско самосъзнание в Р Македония, а той обективно е доста повече от скромен. Защото пилците се броят наесен, а привържениците на партиите – на избори. И ако партията им получи подкрепата на 100 – 200 - 300 човека митът за голямото подтискано и дискриминирано българско малцинство край Вардара ще бъде отвлечен от мътните талази на тази македонска река.
А в България има не малко слепи гъдулари, прехранващи се изпълнявайки точно тази митична песен. Представящи се за защитници на нещо, което никой не заплашва и преследва. Хора, които не се умориха да лъжат и измлислят басни за злата Македония “избила стотици хиляди българи” в миналото и мачкаща потомците им в своите предели днес. А тази лъжа изтънява с времето и трябва все да се подшива и наставя. До 1991 г. се твърдеше, че причината хората край Вардар да не се декларират за българи била Югославия. Теоретически беше възможно. След това проблем стана това, че на власт във вече независимата Македония са “сърбокомуниситие” (лишен от смисъл термин, нужен за да има кой да замени незаменимите във великобългарската демонология и отишли си лоши сърби). Не звучеше много логично, че един предателски елит съумява да се наложи над целия народ по точно такъв въпрос във времто на демократизация. Затова, за да закърпят продънената торба с лъжите измислиха твърдението, че в Македония видиш ли, единственна от всички страни, в които комунизма си отиде, няма нито грам демокрация. При наличие на парламентарна система, свободни избори и чуждестранни наблюдатели, това твърдение звучеше съвсем афиф, но на този който иска да вярва и едно влакно му стига за да си рекоструира безкосмени динозаври. Като паднаха “сърбкомунистите” и дойде ВМРО ДПМНЕ нещо съвсем се сконфузиха и не знаеха какво да говорят та само мънкаха за “силните остатъци от тоталиттаризма” и “сърбизираната” администрация (хората със сръбско самосъзнание в нея са по малко от половин процент, но карай да върви). Отдъхнаха си като падна ДПМНЕ и се върна на власт СДСМ – пак си запяха старата песен – ето ги пак са на власт “сърбо-комунистите” и все така няма демокрация. За илюстрация на безпочвените твърдения чат-пат по някой стипендиант на ВМРО БНД ще се изтъпанчи по телевизията и ще се оплаче, че в Македония нямало демокрация и българите ги дискриминират и че нямат право да се нарекът такива. Дискриминират ги пък българи ставаха министри. Няма демокрация – пък никой в Европа да не забележи. Нямат право да изразят своята националност, а във всеки документ и молба в Р Македония има графа националност. Докато в България такава графа няма никъде...
Но вече много стана – 15 години. 15 години нито една международна организация, било то хелзинкски комитет или Амнести интернейшънъл, в самата Македония, в България, в Европа – никъде и никой – буквално никой да не упрекне Македония в нарушаване на правата на българите. А месец след месец се редят обвиненията, че България нарушава правата на македонците в своите граници!
Трудно става да подържаш алогичните тези. Те с времето се заплитат безнадеждно и стават ясни за всички освен за онези ослепелите поради собствено желание, за да не виждат истината. А останалите почват да се чудят и да чувствуват безпочвеността на натрапваната им пропаганда. Както с искрена почуда ме запита един българин още в далечната 1994 г. “Абе хората по Вардар ако са българи що не желаят да се присъединят към нас?” Да защо! Питат се хората. и приближават към единствения възможен и логичен отговор: защото не са българи.
А какво ли щеше да е пък, ако знаеха поне малко за истинското положение в нашата съседка? Че там малциснтвата имат почти безкрайни възможности за еманципация. В това число и българите. Достатъчно е 20 % от населението да се декларира за принадлежащо към някое малцинство и по закон в Македония езика им става държавен след македонския, като получават още куп привилегии. Освен това 20 % българи в дадена община стигат за да може българският да стане служебен в нея. Такъв е случая с власите в Крушево и циганите в скопския квартал Шутка. Да не говорим, какво постигат Албанците с няколкото си партии имащи общо само 17 % в парламента. Българите, за които все се пише тук, че били 1 300 000 (значи 66 %) и само заплахите на продажната админситрация ги държали в страх биха могли да превземат властта със своя партия съвсем сами, а особено в съюз с отколешния български съюзник... албанските националисти. Стига само всеки трети македонец да каже, че е българин и да гласува за българска партия за да извоюват българите там онази позиция, на която се радва албанското малцинство и за която малцинствата на Балканите и особено в България не дръзват дори да мечтаят.
Очевидно обаче даже избираето на едничък български депутат в парламента (чисто математически в Македония са необходими по-малко от 6 000 гласа за избор на един депутат) е нещо невъзможно поради чисто физически причини. Поне едничък депутат да опита пролет да направи. Но не би. Иначе дори и циганите редовно избират свой депутат, а само българите нямат сила да направят това. Е, както се казва “Баба лаже, ама трап не лаже”. Могат великобългаристите да викат колкото си искат, за големия брой българи в Македония, обаче не могат да прескочат не само двадесет процентовата бариера, но дори и еднопреоцентовия трап та да си изберат свой представител в Народното събрание. Затова не само не се осмеляват да скочат, ами дори крещят срещу онези от тях, които викат “хоп”. Защото независимо от надутите си приказки си знаят силите. Това е!
Изводът е ясен – голямото” българско малцинство в Македония (точно обратно на “несъществуващото” македонско малцинство в България) е просто един фантом, сапунен мехур, който при допир с твърдата реалност просто ще направи “пук”. “И ето потърсиха го, но мястото му не се намери” както е казано в Библията. Затова е и този вой – така неочакван за страничния наблюдател. Вой на хитреци, които не дават да се потърси “огромното и обезправено” тяхно малцинство, за да не видят всички че го няма ...
И така се стига до абсурда, че българските националисти, барабар с българите от Вардара са против създаване на българска партия в Македония, а антибългарските македонисти са за. “Недемократична” Македония е съгласна да регистрира българска партия (но самите българи и там и тук се дърпат), докато македонците в България се “натискат” за своя партия, но свободна правова България никак да зачете това им гражданско право.
И така стигам до отговора на зададения в началото въпрос: защо българите не си регистрират партия в Македония. Ами защото не желаят. Онези, истински българи там очевдино не чувствуват потребност да направят нещо подобно защото никой не ги застрашава, нито им погазва правата. А тези малцината професионално оплакващи се българи заедно с менторите им тук не смеят, за да не отрежат клона на който така уютно са свили гнезденцето си от опашати лъжи.

ss