Mk сайт доказва мизерията на българщината / Градове / Гоце Делчев

ПУБЛИЦИСТИКА ОТ ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

Но въпреки всички усилия на сърбите и въпреки подкрепата, която им оказва Франция, Македония е била и ще бъде на македонците.

Македония е била и си остава култ на македонския народ, на неговата религия, род, език, на реликвите на неговите деди и прадеди.

Индивидуалността на македонския народ, която е резултат на именити сили, действуващи през столетия, е запазена и до днес, ще се запази и в бъдеще. Защото в него живее онзи невидим и неуязвим от никого дух, който направлява съдбата му.

Тоя именно дух, наедно с духът на падналите за свободата на Македония безброй герои, който витае над нашата хубава земя, поддържа у македонеца свещения огън за свободата, поддържа у македонеца беззаветна любов към родината, за да й служи самоотвержено, групиран около своята историческа вече революционна организация, от провидението предопределена с мисията да постигне свободата и независимостта на Македония. По този начин не само ще се създаде правда и справедливост за достойния македонски народ, но ще се въдвори и мир на Балканите.

Днес любовта на македонеца към отечеството е не само чувство, а повелителен дълг, който лежи върху неговата мисъл и воля и стимулира делата му. Тоя отечествен дълг налага стегната организация, ред и дисциплина. Македония ще бъде измъкната от днешните си владетели-тирани чрез упоритата борба на целокупния македонски народ. В единението на силите на всички македонци е нашата сила и нашата победа.

Торино, декември 1930 г. д-р Христо Татарчев

в.Македония г.5 бр.1251 София 17.дек.1930 стр.2
Препечатана от в.Заря от 16.дек.1930

=============================================

БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

от д-р Христо Татарчев

И благодарение на слабата прозорливост у ръководителите на външната ни политика, сръбската власт успя да пренесе в България същността на своя авантюристичен и деспотичен режим, като застави българското правителство да прибегне до брутални мерки спрямо македонците. Тоя необмислен акт на нашето външно министерство дискредитира нашата страна пред просветения свят като акт на некултурна държава и е, може би единственият случай в историята - да не се позволява на един народ да се интересува за съдбата на своята родина и да си показва своите чувства спрямо своите братя, останали под чуждо иго.

Тия нерационални мерки би били ненужни, ако ръководителите на нашата външна политика имаха здрави разбирания по възложената ни миролюбива и културна задача и, следователно, те не могат да игнорират, че един милионен народ, прогонен от родината си, ще може да се укроти с празни приказки и за това вменяваше се в дълг да искат още в първите дни приложението на договорите относно правата на малцинствата, с което те щяха да услужат много повече на мира и за добросъседски отношения, отколкото с пасивност и замълчаване за лошото третиране на тия поробени народи от миноритетните държави.

Македонецът цени повече от всеки друг редът и спокойствието на страната, която му дава приют и препитание. Народ, който е сляпо привързан към семейното огнище и работната си земя, не е наклонен към авантюри и пертурбации и тоя народ, въпреки погрешната мисъл в някои самозабравили се български държавни мъже, еднакво скъпи за независимостта и спокойствието на България, както и за Македония.

Македонецът повече от всеки друг трепери най-вече за независимостта и сигурността на България; но той не забравя и своя дълг към родината си и не може да бъде безучастен към тиранията, екзекуциите и унищожението на неговите най-ценни културни съкровища, останали му от поколенията, без да издигне глас за социална правда.

Македонският народ, който води от четири десетилетия насам революционна борба за свободата на Македония, е вън от пределите на България и, следователно, не може да бъде обект на нейното влияние. Тая борба, плод на естествения закон за съществуването на индивида и на един народ, като най-сюблимно благо, регулиращо човешката дейност в социалния живот, не може никой да спре, дорде вилнеят тирани и потисничество в страната му.

Докато не се еманципират от безумния пансръбски империализъм и посегателство върху свободата и културата на македонския народ, революционният апел на тоя народ ще бъде всякога протест, аспирация на непоколебима воля на една наранена душа и тоя апел към свободата на Македония, израз на високо чувство, дълбоко съзнание и неськрушим дух, ще се засилва все повече и повече, вьплотен в смьртоогьн на неговата революционна организация, като руши из дъно всичко, което пречи за реализирането на неговия идеал — свободата в неговата Родина.

Торино, 10 юли 1930 год.

в.Заря г.8 бр.2653 София 17.юли.1930 стр.1
и бр.2654 София 18.юли.1930 стр.2.

=============================================

ПО СРЪБСКО-БЪЛГАРСКОТО СБЛИЖЕНИЕ

от д-р Христо Татарчев

Най-сетне, ние имаме право да се намесим по въпроса за това мнимо сръбско-българско сближение, за което говорят миротворците български политици, когато те раздвояват емиграцията и нанасят удар на ВМРО и, когато за свои партийни или лични цели жертвуват каузата на цял един народ, плът и кръв от същото племе. Те трябва да разберат за лишен път, че македонския народ не се бори тук освен за запазване съществуванието си като нация със свои специфични потребности и култура. Неговото упорство в тоя случай, следователно, е не само рационално, но и законно и човешко и всеки, който се опитва да го отклони от тая му борба за живот като народ, посяга върху същността на ония велики принципи, които са вече отдавна легнали в социалния живот. Несъмнено, неправдата и тиранията, господствуващи в съседните на България държави Югославия и Гърция, не може да не се отразят върху нея най-чувствително, понеже те се прилагат върху нейно тъй сродно племе, ала отговорността за това се пада не на борещите се за националното си съществуване и съкровищата оставени им от прадеди през вековете, а на безправния и нехуманния сръбско-гръцки режим, който в заслепената си тенденция на асимилация на чуждите народи ги предизвиква на отчаяна борба.

Македонският народ копнее за мир, ред и законност в родината си и е готов веднага да прекрати борбата, щом като бъде удовлетворен в легитимните му и морални искания да се развива в своя специфичен национален организъм и култура. Не от добро народите проливат кръвта си и революцията напразно дава своите жертви.

Торино, 1 март 1931 г.

в.Македония г.5 бр.1325 София 20.март.1931 стр.1-2.

=============================================

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОБЩА РЕВОЛЮЦИОННА БОРБА НА ПОТИСНАТИТЕ НАРОДИ

от д-р Христо Татарчев

Водителите и интелигенцията на онеправданите народи трябва да положат всички ефикасни материални средства, за да измъкнат тия народи от тираническия режим.

Народите никога не са скъпили материални и човешки жертви, когато се е касаело за извоюване свободата.

Народът, който се бори за възвишения идеал на свободата, не умира никога, колкото и да са мъчителни фазите на борбата, колкото и страшни крушения на своите мечти да преживява.

Самата борба, израз на национално съзнание и култура, съдържа елементите за съхранение на народността и възраждането й.

Нека при туй не се забравя, че македонският народ изпълнява и един дълг към каузата на самото човечество като помага да се тури край на един вандалски режим, който порази днес света.

Революционната борба е свята и велика, защото в нея се жертвуват най-висшите блага и човешкия живот.

Торино, юли 1931 год.

в.Заря г.9 бр.2969 София 31.юли.1931 стр.1.

=============================================

АТЕНТАТИТЕ В ЮГОСЛАВИЯ

от д-р Христо Татарчев

Ония народи, които са били пасивни и са се държали като покорни овци, водени на заколение, могат да бъдат и забравени.

Това е човешката психология. Силният, смелият борец, бил той отделен индивид или народ, е предмет на почит и възторг, а малодушния остава презрян...

Македонският народ отдавна схвана тая истина и за това води борбата си непрекъснато, с голяма енергия и желязна воля и не се спира пред никакви жертви, за да постигне успех на делото си.

Македонският борец, който написа с епичните си подвизи такива светли страници в освободителната история на Македония, каквито не се срещат в никоя друга, ще издействува със същия жар и себеотрицание, в задружна борба с хървати, пречански сърби и черногорци, събарянето на диктаторския режим и създаването на правни и морални условия за развитие на всеки народ в неговата национална индивидуалност и култура.

Торино, август 1931 г.

в.Заря г.9 бр.2991 Cофия 26.авг.1931 стр.1.

И да пазим заветите на големия българин, за когото думите македонски народ значеха най-святото - българите на Македония! Неговата статия "От 1893 до днешни дни", писана в Торино на 20 юни 1933 г., публикувана във вестник "Македония", г. VII, бр. 2033, 2 август 1933 г., с. 5:

Четиридесет години се вече изминаха в непрекъсната борба от оня велик момент, когато се създаде ВМРО - години, изпълнени с извънредно трудни премеждия, мъки, страдания и саможертва, както и с несъкрушим, при най-тежки моменти на съдбата, подем на духа и вяра в борбата за свободата на Македония. Появата й беше едно крупно в историята и живота на българското племе дело. ВМРО постави еднакво свободния български народ и оная негова част, останала под чуждо иго, пред тежки по дълг и отговорност съдбоносни задачи и действия. Тя стои същевременно и е важен фактор на Балканите и мимо нея е немислимо там уреждането на мир и спокойствие. Широко свободният й характер и стремеж обаче съдържат повече хуманни предпоставки, отколкото каквито и да са егоистични подбуди, при всичко, че тя излезе от недрата на българския народ, като на народ най-многочислен в тая страна, най-културен и най-силно задушаван в неговото културно-народностно развитие. Това беше най-релефно подчертано с възприемане на автономния принцип като цел на ВМРО, принцип задоволяващ еднакво аспирациите на разните етнически единици, както и ония на съседните държави. Свободата на Македония се представляваше на основателите на ВМРО, които изживяваха най-интензивно грубата действителност, живота на роба и тенденциите на времето, като един вековен копнеж на племето ни и императивен дълг спрямо родната им земя. Оформянето й въобще се извърши е началото на 1893 година [70] в Солун от следните лица: Дамян Груев, Петър п.Арсов, Христо Батанджиев, Андон Димитров, Ив. Д. Х.Николов и д-р Хр. Татарчев, към които по-после се присъединиха Гоце Делчев, Пере Тошев, Хр. Матов и Гьорче Петров, така че се създаде едно мощно по дух, разбиране и акция идейно течение, което ред години направлява революционната дейност през всичките й успешни и неуспешни фази, догдето по-голямата част сложи костите си за вечни времена в хубавата ни родина. И едвам що бяха са създали революционни комитети в повечето градове стана нужда за среща, конгрес, на по-първите сили за разменяване на мисли по координиране на действие, материални средства и оръжие. За тая цел се използва освещаването на новопостроената черква „Св. Кирил и Методий", което се извърши на 15 август 1894 г. Революционната идея, изобщо, обхвана и двата пола и се разпростре бърже из цялата страна, като в кратко време изникнаха добре организирани комитети в Солунско, Битолско, Скопско, Серско и пр., начело на които застанаха млади, енергични и интелигентни сили. Тоя бърз успех се дължеше на онова магическо въздействие, което упражняваше четата на Гоце Делчев всред широките маси през време на обиколката й в страната. Робът веднага се почувствува свободен и можеше вече без страх да отива на нивата си и да реагира смело под закрилата на организацията срещу бега, спахията и пр. Така също социално-стопанското му и културно положение беше важен обект за нея, защото от неговото рационално разрешение зависеше собствено мира и съгласието в обществото, условие необходимо за успеха на делото. Всичко това не можеше да не бъде оценено от народа ни, ВМРО беше за него истински култ, комуто поднасяше охотно всички морални и материални жертви за постижения на идеала й. И в тоя именно апотеоз забиваше борецът последния си патрон в черепа си, за да не попадне в ръцете на врага или пък увисваше на бесилката с възгласа: „Да живее Македония". Така само се обяснява липсата на предателства в освободителното дело, при все че голяма част от народа ни мина през какви не изтезания, затвори... без да бъде издадена ни най-малката революционна тайна. Това достойно държание на народа и безпримерната му преданост към революционната кауза помогна за изграждане мощта на ВМРО, за да стане държава в държавата. В последствие й се наложи образуването на чети в революционните райони, на които се вмени за задача организирането на селата, преноса и пазенето на оръжие. По-късно пък стана нужда да се създаде селския милиционерски институт. Македония взе вече характер на военен лагер. При това положение стълкновението на четите с турски войски и политически афери в страната почнаха да се увеличават все повече, така че интервалът между 1896 г. и Илинденското въстание носи с пълно право името предилинденска епопея. Солунската афера през януари 1901 година засегна най-чувствително ВМРО и я обезглави. Централният комитет: Хр. Матов, Пере Тошев, Ив. Х.Николов и д-р Хр. Татарчев падна в затвора и изпратен на заточение в Подрум кале - Мала Азия. Джумайското въстание през 1902 извършено от върховистите, усложни още повече положението в Македония. Новите заместници на ЦК бяха еднакво увлечени с широките маси от хода на събитията. Към края на ноември 1902 ние се прибрахме от атинския затвор в София. Подир няколко дена дойде Хр. Матов и малко по-късно се прибра и Пере Тошев. Положението в Македония ни занима дълго време; кардиналният въпрос беше да се предприеме ли обща акция или не. Спор имаше главно върху размера й. Всеки от нас беше на мнение, че акцията е неминуема, след като беше се проагитирало измежду населението вътре и вън: „всеки годен за оръжие да се намира в родното си място", и ЦК беше се разпоредилвече за свикване на конгреса на 1 януари 1903 г. в Солун. Най-сетне се реши да се предприемат терористически акции по железниците и на някои уязвими места, без да се ангажирват обаче големи маси, като се наблягаше при туй на факта, че аферите не трябва да ни плашат, понеже чрез тях македонският въпрос узряваше политически и се приближава до разрешението си. Затова Делчев трябваше да замине навътре да се споразумее с ЦК за предстоящите акции. Той успя да завари едвам конгреса и не можа да не се съгласи за въстанието [71]. Оставено бе само да се определи датата му. Това стори Смилевския конгрес на 17 април 1903 год. При това представителството на ВМРО - Хр. Матов и д-р Хр. Татарчев зае, в духа на конгресните решения в Солун и Смилево, да подготви политически и материално предстоящата революционна акция, за която цел намериха пълна братска подкрепа от свободния български народ и от македонската емиграция в България. Геройската смърт на Делчев при Баница и солунските атентати на 28,1 29 и 30 април 1903 побъркаха твърде много на подготовката за въстанието. Никой от нас не е бил против терористическите акции, нещо повече, още в първите години на революционната дейност беше изпратен Д. Груев в Брюксел от ЦК, за да проучи как се манипулира с взривните вещества; касаеше се само главно за момента и координирането им с общата революционна акция. Атмосферата в Македония обаче натежаваше все повече с прииждането на македонските синове от странство в родните си места, дошли тук да дадат кръвта и живота си за свободата на татковината си; и изригването на оная неукротима жажда и екзалтирано желание на борците, въобще, да влязат в акция, можеше да последва всеки момент при най-малкия повод.

Историческата дата, 20 юли 1903 година дойде най-сетне и въстанието се провъзгласи при общо ликуване, ентусиазъм и радост. Македонският народ застана с рядка енергия и самоотверженост гърди с гърди с вековния владетел на родината му и скоро стана господар на гори, поляни и поселища. Неговото знаме „Свобода или смърт" се развява дълго време в Крушево, борбата се води месеци, догде зимата я прекрати. Турската мощ надделя наистина, но македонецът излезе от тая борба с чест и достойнство, като народ с ясно оформена народностна индивидуалност и съзнание. Реакция от това се яви само в ония ръководни сили, които проявиха най-минимална революционна акция в районитеси. Това беше Яне Сандански с другарите си и те бяха собствено, които доктринерствуваха върху историята на въстанието, като с туй създаваха не малко спънки в подема на революционното дело.

Македонската проблема стана обаче обект на европейската дипломация и се приближаваше постепенно към разрешението й - обстоятелство което спомогна не малко за създаването на младотурския комитет. Последният се опита с провъзгласяването на хуриета-конституцията (Хуриет означава свобода, а не конституция.) да осуети тая нейна тенденция. За голямо съжаление, на тая младотурска игра се подаде Яне Сандански, който още преди туй беше водил, без знанието на представителството, resp. ЦК, преговори с някои от младо-турците. Той беше пръв с другарите си, който сложи оръжието си и в последствие трябваше да сторят това и другите революционни райони. Но главните ръководители на ВМРО държаха крепко за идеята, за която бяха дадени толкова жертви, понеже познаваха добре манталитета и интимната мисъл на младотурските дейци и затова заеха наблюдателно положение спрямо развоя на събитията в Македония. Те подкрепваха образуваните там български конституционни клубове, дотолкова доколкото това отговаряше на задачите и целите на ВМРО. Клубовете бяха за тях едно средство, за да се отнеме възможността на европейската дипломация да обвинява българския народ в неприязненост спрямо младотурския режим, както и да се убеди за лишен път, че новият режим не е наклонен ни най-малко да въведе каквито и да са подобрения в политическия живот на страната. И не се мина много време, взеха се най-крути мерки за чуждите народности в духовно-културно и стопанско отношение, с тенденция за създаване на една чисто турска националистическа държава. Тия мерки наложиха на ВМРО да реставрира революционните си сили и да почне още с по-голяма енергия революционната борба.

Младотурската надменност и провокация спрямо България сплашиха правителството Данев-Гешев и последното, за да излезе от младотурския кошмар, се хвърли в обятията на сърбите, като сключи фаталния сръбско-български съюз, за който ВМРО научи след като той беше вече сключен. Независимо от това, през Балканската война четите на организацията оказаха неоце- { нима услуга на настъпващите в Македония съюзнически - български, сръбски и гръцки войски. И когато българските войски обсаждаха Одрин и пазеха дарданелския бряг, водителите на ВМРО не преставаха да напомнюват на българското правителство и на политическите мъже да се държи на автономния принцип. Изобщо македонецът се би в Балканската война, както и Междусъюзническата - рамо до рамо с братския му свободен народ, като издигна с костите си вечно несъкрушими от никакви природни стихии и човешка ръка паметници, над които ще витае вечно духът на безбройните македонски синове, паднали за общата българска кауза. Нещастният край на съюзническата война понесе той с рядък стоически кураж и воля, и тутакси потърси изход от наложеното нему в Букурещ положение в революционната борба срещу новите владетели: гърци и сърби на родната му земя и в тая борба го завари великата война. На ново македонецът воюва със свободния български народ за защита и освобождението на земите на българското племе, ала техните жертви и идеали бяха погребани в Neuilly. И когато свободният български народ беше сломен от безпримерната в историята извършена над него неправда от силите победителки и изпаднал в отчаяние и безверие, търсящ за туй лек във взаимни обвинения и борби, отказващ се даже от народността си и земите за изпросване на милост и снизхождение от алчните ни съседи и френската дипломация, ВМРО погледна на неуспеха и погрома на общите български аспирации и идеали като на временен епизод в битието на народа ни и се залови със същото постоянство и последователност за възстановяване на революционната си мощ.

Олокуста (Уговорката (ит.-исп.)), който се поиска от българското правителство и българските политически мъже, тя не можа да даде, без да не измени на завета на безбройните македонски чеда, паднали за свободата на Македония и дълга спрямо родината. Тя, без оглед на тия въздействия и на трактатите на Neuilly, продължи да върви по посочения й от световната история и собственото й минало път.

Това е още едно указание към българската власт и българските политически мъже, че македонският въпрос не може да се разрешава без участието на ВМРО. Македонският народ, както в миналото, така и понастоящем крепко стегнат в ред, дисциплина и вяра около водителите на ВМРО и националните институти, ще следва винаги с безпримерна преданост и себеотрицание в борбата, творящ безсмъртни дела на слава и величие, до постижение на свободата. Да живее Македония, вождът на ВМРО [72], неустрашимите самоотвержени нелегални борци, както и легалните около националните институти.