Македонски сайт доказва българщината на Македония / Градове / Гоце Делчев

И да пазим заветите на големия българин, за когото думите македонски народ значеха най-святото - българите на Македония! Неговата статия "От 1893 до днешни дни", писана в Торино на 20 юни 1933 г., публикувана във вестник "Македония", г. VII, бр. 2033, 2 август 1933 г., с. 5:

Четиридесет години се вече изминаха в непрекъсната борба от оня велик момент, когато се създаде ВМРО - години, изпълнени с извънредно трудни премеждия, мъки, страдания и саможертва, както и с несъкрушим, при най-тежки моменти на съдбата, подем на духа и вяра в борбата за свободата на Македония. Появата й беше едно крупно в историята и живота на българското племе дело. ВМРО постави еднакво свободния български народ и оная негова част, останала под чуждо иго, пред тежки по дълг и отговорност съдбоносни задачи и действия. Тя стои същевременно и е важен фактор на Балканите и мимо нея е немислимо там уреждането на мир и спокойствие. Широко свободният й характер и стремеж обаче съдържат повече хуманни предпоставки, отколкото каквито и да са егоистични подбуди, при всичко, че тя излезе от недрата на българския народ, като на народ най-многочислен в тая страна, най-културен и най-силно задушаван в неговото културно-народностно развитие. Това беше най-релефно подчертано с възприемане на автономния принцип като цел на ВМРО, принцип задоволяващ еднакво аспирациите на разните етнически единици, както и ония на съседните държави. Свободата на Македония се представляваше на основателите на ВМРО, които изживяваха най-интензивно грубата действителност, живота на роба и тенденциите на времето, като един вековен копнеж на племето ни и императивен дълг спрямо родната им земя. Оформянето й въобще се извърши е началото на 1893 година [70] в Солун от следните лица: Дамян Груев, Петър п.Арсов, Христо Батанджиев, Андон Димитров, Ив. Д. Х.Николов и д-р Хр. Татарчев, към които по-после се присъединиха Гоце Делчев, Пере Тошев, Хр. Матов и Гьорче Петров, така че се създаде едно мощно по дух, разбиране и акция идейно течение, което ред години направлява революционната дейност през всичките й успешни и неуспешни фази, догдето по-голямата част сложи костите си за вечни времена в хубавата ни родина. И едвам що бяха са създали революционни комитети в повечето градове стана нужда за среща, конгрес, на по-първите сили за разменяване на мисли по координиране на действие, материални средства и оръжие. За тая цел се използва освещаването на новопостроената черква „Св. Кирил и Методий", което се извърши на 15 август 1894 г. Революционната идея, изобщо, обхвана и двата пола и се разпростре бърже из цялата страна, като в кратко време изникнаха добре организирани комитети в Солунско, Битолско, Скопско, Серско и пр., начело на които застанаха млади, енергични и интелигентни сили. Тоя бърз успех се дължеше на онова магическо въздействие, което упражняваше четата на Гоце Делчев всред широките маси през време на обиколката й в страната. Робът веднага се почувствува свободен и можеше вече без страх да отива на нивата си и да реагира смело под закрилата на организацията срещу бега, спахията и пр. Така също социално-стопанското му и културно положение беше важен обект за нея, защото от неговото рационално разрешение зависеше собствено мира и съгласието в обществото, условие необходимо за успеха на делото. Всичко това не можеше да не бъде оценено от народа ни, ВМРО беше за него истински култ, комуто поднасяше охотно всички морални и материални жертви за постижения на идеала й. И в тоя именно апотеоз забиваше борецът последния си патрон в черепа си, за да не попадне в ръцете на врага или пък увисваше на бесилката с възгласа: „Да живее Македония". Така само се обяснява липсата на предателства в освободителното дело, при все че голяма част от народа ни мина през какви не изтезания, затвори... без да бъде издадена ни най-малката революционна тайна. Това достойно държание на народа и безпримерната му преданост към революционната кауза помогна за изграждане мощта на ВМРО, за да стане държава в държавата. В последствие й се наложи образуването на чети в революционните райони, на които се вмени за задача организирането на селата, преноса и пазенето на оръжие. По-късно пък стана нужда да се създаде селския милиционерски институт. Македония взе вече характер на военен лагер. При това положение стълкновението на четите с турски войски и политически афери в страната почнаха да се увеличават все повече, така че интервалът между 1896 г. и Илинденското въстание носи с пълно право името предилинденска епопея. Солунската афера през януари 1901 година засегна най-чувствително ВМРО и я обезглави. Централният комитет: Хр. Матов, Пере Тошев, Ив. Х.Николов и д-р Хр. Татарчев падна в затвора и изпратен на заточение в Подрум кале - Мала Азия. Джумайското въстание през 1902 извършено от върховистите, усложни още повече положението в Македония. Новите заместници на ЦК бяха еднакво увлечени с широките маси от хода на събитията. Към края на ноември 1902 ние се прибрахме от атинския затвор в София. Подир няколко дена дойде Хр. Матов и малко по-късно се прибра и Пере Тошев. Положението в Македония ни занима дълго време; кардиналният въпрос беше да се предприеме ли обща акция или не. Спор имаше главно върху размера й. Всеки от нас беше на мнение, че акцията е неминуема, след като беше се проагитирало измежду населението вътре и вън: „всеки годен за оръжие да се намира в родното си място", и ЦК беше се разпоредилвече за свикване на конгреса на 1 януари 1903 г. в Солун. Най-сетне се реши да се предприемат терористически акции по железниците и на някои уязвими места, без да се ангажирват обаче големи маси, като се наблягаше при туй на факта, че аферите не трябва да ни плашат, понеже чрез тях македонският въпрос узряваше политически и се приближава до разрешението си. Затова Делчев трябваше да замине навътре да се споразумее с ЦК за предстоящите акции. Той успя да завари едвам конгреса и не можа да не се съгласи за въстанието [71]. Оставено бе само да се определи датата му. Това стори Смилевския конгрес на 17 април 1903 год. При това представителството на ВМРО - Хр. Матов и д-р Хр. Татарчев зае, в духа на конгресните решения в Солун и Смилево, да подготви политически и материално предстоящата революционна акция, за която цел намериха пълна братска подкрепа от свободния български народ и от македонската емиграция в България. Геройската смърт на Делчев при Баница и солунските атентати на 28,1 29 и 30 април 1903 побъркаха твърде много на подготовката за въстанието. Никой от нас не е бил против терористическите акции, нещо повече, още в първите години на революционната дейност беше изпратен Д. Груев в Брюксел от ЦК, за да проучи как се манипулира с взривните вещества; касаеше се само главно за момента и координирането им с общата революционна акция. Атмосферата в Македония обаче натежаваше все повече с прииждането на македонските синове от странство в родните си места, дошли тук да дадат кръвта и живота си за свободата на татковината си; и изригването на оная неукротима жажда и екзалтирано желание на борците, въобще, да влязат в акция, можеше да последва всеки момент при най-малкия повод.

Историческата дата, 20 юли 1903 година дойде най-сетне и въстанието се провъзгласи при общо ликуване, ентусиазъм и радост. Македонският народ застана с рядка енергия и самоотверженост гърди с гърди с вековния владетел на родината му и скоро стана господар на гори, поляни и поселища. Неговото знаме „Свобода или смърт" се развява дълго време в Крушево, борбата се води месеци, догде зимата я прекрати. Турската мощ надделя наистина, но македонецът излезе от тая борба с чест и достойнство, като народ с ясно оформена народностна индивидуалност и съзнание. Реакция от това се яви само в ония ръководни сили, които проявиха най-минимална революционна акция в районитеси. Това беше Яне Сандански с другарите си и те бяха собствено, които доктринерствуваха върху историята на въстанието, като с туй създаваха не малко спънки в подема на революционното дело.

Македонската проблема стана обаче обект на европейската дипломация и се приближаваше постепенно към разрешението й - обстоятелство което спомогна не малко за създаването на младотурския комитет. Последният се опита с провъзгласяването на хуриета-конституцията (Хуриет означава свобода, а не конституция.) да осуети тая нейна тенденция. За голямо съжаление, на тая младотурска игра се подаде Яне Сандански, който още преди туй беше водил, без знанието на представителството, resp. ЦК, преговори с някои от младо-турците. Той беше пръв с другарите си, който сложи оръжието си и в последствие трябваше да сторят това и другите революционни райони. Но главните ръководители на ВМРО държаха крепко за идеята, за която бяха дадени толкова жертви, понеже познаваха добре манталитета и интимната мисъл на младотурските дейци и затова заеха наблюдателно положение спрямо развоя на събитията в Македония. Те подкрепваха образуваните там български конституционни клубове, дотолкова доколкото това отговаряше на задачите и целите на ВМРО. Клубовете бяха за тях едно средство, за да се отнеме възможността на европейската дипломация да обвинява българския народ в неприязненост спрямо младотурския режим, както и да се убеди за лишен път, че новият режим не е наклонен ни най-малко да въведе каквито и да са подобрения в политическия живот на страната. И не се мина много време, взеха се най-крути мерки за чуждите народности в духовно-културно и стопанско отношение, с тенденция за създаване на една чисто турска националистическа държава. Тия мерки наложиха на ВМРО да реставрира революционните си сили и да почне още с по-голяма енергия революционната борба.

Младотурската надменност и провокация спрямо България сплашиха правителството Данев-Гешев и последното, за да излезе от младотурския кошмар, се хвърли в обятията на сърбите, като сключи фаталния сръбско-български съюз, за който ВМРО научи след като той беше вече сключен. Независимо от това, през Балканската война четите на организацията оказаха неоце- { нима услуга на настъпващите в Македония съюзнически - български, сръбски и гръцки войски. И когато българските войски обсаждаха Одрин и пазеха дарданелския бряг, водителите на ВМРО не преставаха да напомнюват на българското правителство и на политическите мъже да се държи на автономния принцип. Изобщо македонецът се би в Балканската война, както и Междусъюзническата - рамо до рамо с братския му свободен народ, като издигна с костите си вечно несъкрушими от никакви природни стихии и човешка ръка паметници, над които ще витае вечно духът на безбройните македонски синове, паднали за общата българска кауза. Нещастният край на съюзническата война понесе той с рядък стоически кураж и воля, и тутакси потърси изход от наложеното нему в Букурещ положение в революционната борба срещу новите владетели: гърци и сърби на родната му земя и в тая борба го завари великата война. На ново македонецът воюва със свободния български народ за защита и освобождението на земите на българското племе, ала техните жертви и идеали бяха погребани в Neuilly. И когато свободният български народ беше сломен от безпримерната в историята извършена над него неправда от силите победителки и изпаднал в отчаяние и безверие, търсящ за туй лек във взаимни обвинения и борби, отказващ се даже от народността си и земите за изпросване на милост и снизхождение от алчните ни съседи и френската дипломация, ВМРО погледна на неуспеха и погрома на общите български аспирации и идеали като на временен епизод в битието на народа ни и се залови със същото постоянство и последователност за възстановяване на революционната си мощ.

Олокуста (Уговорката (ит.-исп.)), който се поиска от българското правителство и българските политически мъже, тя не можа да даде, без да не измени на завета на безбройните македонски чеда, паднали за свободата на Македония и дълга спрямо родината. Тя, без оглед на тия въздействия и на трактатите на Neuilly, продължи да върви по посочения й от световната история и собственото й минало път.

Това е още едно указание към българската власт и българските политически мъже, че македонският въпрос не може да се разрешава без участието на ВМРО. Македонският народ, както в миналото, така и понастоящем крепко стегнат в ред, дисциплина и вяра около водителите на ВМРО и националните институти, ще следва винаги с безпримерна преданост и себеотрицание в борбата, творящ безсмъртни дела на слава и величие, до постижение на свободата. Да живее Македония, вождът на ВМРО [72], неустрашимите самоотвержени нелегални борци, както и легалните около националните институти.

Наспроти твдењата на македонските историчари дека македонската нација е создадена во 19 век, историските документи тврдат дека Македонците како посебен народ се сметале многу векови наназад. Најмногу информации имаме за Македонците кои од турските зулуми бегале во најблиските христијански земји, пред се’ Австро-Унгарија. За време на карпошовото востание во Македонија, во 1669 г., заедно со австриската војска се повлекува голема група Македонци, од сите делови на Македонија во Австрија, па Леополд Први, австрискиот имперастор 26.04.1690 г. издава заштитна нота за „gens Macedonica“ (македонското племе), кое било представувано од двајца Македонци- Краида од Кожани и Поповиќ од Солун (Ј.Ронић, Прилози за историју Срба у Угарској у XVI, XVII и XVIII веку. Прва књига. Књ. Матица српске, бр. 25 и 26. Нови Сад 1908, стр. 52-53).

Австрија, започнала со притисоци за католизација на Македонците, па заради тоа тие бегаат во православна Русија. Многу руски документи од 17 и 18 век говорат за населување на Македонци во Руските краишта. Зачувана е молбата од Македонскиот Народ до царска Русија, за нивно населување во Русија (Полное собрание Россiйской имперiи съ 1649 года , Томъ XIII, С. Петербургь 1830), а на 24.12.1751 г. руската царица Елизабета Петровна со Указ го дозволува населувањето на Србохорватите, Македонците, Бугарите, Власите и другите православни народи во Русија и да формираат свои полкови (Петъръ Кеппенъ, Хронологическiй указатель матерiаловъ для исторiи инородцевъ европейской Росiи, Санктпетербургъ 1864 г. ).

Македонскиот полк е формиран 1752 г. од страна на Иван Хорват, кој се декларирал како Влав, но сите останати од полкот биле Македонци, со униформа во македонските национални бои: жолта и црвена (Скальковски, Хронологическое обозърнiе исторiи Новороссiйскaга края, 1731-1823, I, Оддеса 1836). Зачувани се списоците со имињата на македонските војници од македонскиот полк, со нивни податоци kako место на раѓање, брачна состојба и нивно изјаснување по националност; сите од нив се изјасниле како припадници на македонската нација ( Централний державний исторический архив УРСР - Киев фонд 1413, опис 1, зб. 6/1756).

Македонците кои бегале по Војводина, најчесто се населувале во најблиските погранични градови со турската империја: Земун и Панчево. По црквите во Земунскиот Магистрат, сочувани се изводите од матичните книги на родените и умрените од 18 век, каде иселеницеите од Македонија, се изјаснувале по националност како Македонци. Всушност, во тнр. протоколи од матичните книги на родените и умрените, за секое новородено дете или починат човек требало да се напише и националноста, при што многу честа е и националноста Македонци, за луѓето со словенски имиња и презимиња, кои потекнувале од сите краишта на етничка Македонија. (Извори: ИАБ, ЗМ = Историјски архив Београда, Земунски магистрат (1761-1800), ИАБ, ЗМ, Протоколи I = Протоколи матичних књига рођених и крштених Цркве Св. Николаја, Земун (1761-1800), ИАБ, ЗМ, Протоколи 1а = Протоколи матичних књига рођених и крштених цркве Рождества Св. Богородице, Земун (1761-1800), ИАБ, ЗМ, Протоколи II = Протоколи матичних књига венчаних цркве Св. Николаја (1761-1800), ИАБ, ЗМ, Протоколи III = Протоколи матичних књига умрлих цркве Св. Николаја (1761-1800), ИАБ, ЗМ, Протоколи III а = Протоколи матичних књига умрлих цркве Рождества Богородице, Земун).

По укинувањето на Охридската Архиепископија во 1767 г. настануваат големи денационализирачки процеси кои го зафаќаат македонскиот народ. Сите верски објекти, кои воедно имале и едукативен карактер, потпаѓаат под јуриздикција на Цариградската Патријаршија, раководена од Ромеи-хеленофони. Тогаш започнува елинската пропаганда, која ние по грешка ја нарекуваме грчка (византиска), учејки ги Македонците дела се Елини. За жал, единствена културно-просветна дејност во тоа време, па се до крајот на 19 век, постоела само по црквите и манастирите.

Ромеите- Грците, секој кој зборел словенски го нарекувале Воулгар, а јазикот вулгарски, почнувајки од 11 век, заменувајќи го терминот словен, со бугар (Стилпон Курјакидис кој во книгата „Северните етнолошки граници на хеленизмот" стр. 39). Најверојатно, терминот бугар како синоним за словен се јавува поради тоа што од 1018 г., словенските народи Македонци, Босанци, Срби, Црногорци, итн. Византија ги сместува заедно, во тема Воулгариа, а како Византијците луѓето ги разликувале по територијалната, а не етничката припадност, зборот бугар го заменил зборот словен. Османлиите, ја имаат наследено византиската традиција на поимот бугар, па сите словени во Османлиското Царство ги нарекувале Бугари (Friedman 1975, str. 84). Најдобар пример ќе дадам со Босанците; во 16 век, ерменецот Симеон Лехаци патува низ Турција, азијска и европска; посетувајќи ја Босна, вели дека сите луѓе таму се Бугари и зборат „болгарски“, а нивните села ги нарекува „болгарски села“ (Симеон Лехаци, Путевые заметки, хроника и памятные записи; изучил и опубликовал Нерсес Акинян, Вена, 1936).

Во 19 век, во Отоманската Империја, поимот Бугар означувал проста раја, селани, додека сите граѓани се декларирале како „Грци“; се’ градско били „грчко“, градската облека била „грчка“, а селската „бугарска“ (Wilkinson 1951: str. 149). Самите Бугари велат дека поимот Бугар немал национално значење: „Во турско време бугарскиот селанец ги означуваше Бугарите од градовите со зборот „Грк“, а граѓанската носија за него беше „грчка носија...Нашиот селанец, кога ќе речеше „ние сме Бугари“, мислеше „ние сме христијани“, т.е. православни. Рускиот цар беше за него „бугарски цар“ не по народност, ами по православно христијанство.....“(А. Т. Балан, Една македонска теория, Периодическо списание LXV, 1904, стр.818).

Според најновиот „Речник на современиот елински јазик“, зборот бугар - воулгар, на елински, означува простак („Речник на современиот елински јазик“, Г. Бабиниотис, Атина, 1998 г.).

Српскиот академик, Петар Драгашевиќ, антимакедонски настроен, кон крајот на 19 век бил во Тесалија и Грција, при што вели: „грците ме нарекуваат Бугар, иако сум Србин од Србија...зборот бугар означува Словен“ (Petar Dragasevic “Makedonski Sloveni”, 1890 g., Beograd). Српскиот пропагатор, Цвијиќ, борецот за србизација на Македонците, бил меѓу егејските Македонци и во Грција, па за своите впечатоци, тој пишува: „гркиот селанец ги вика македонските Словени секогаш Бугари...кај Грците, името Бугарин означува исто што и Словен. Грците ги нарекуваат Бугари и Србите, ако не знаат дека се од Србија...Името Србин за грчкиот селанец е само политички поим...а Бугарин е етнографски поим...полухеленизираните македонски словени- Чифчии, пкмалку зборуваат грчки, себе се сметаат за Грци“ (Професор Јован Цвијић (1865-1927), рада "Македонски Словени, проматрања о етнографији македонских Словена", Књижара Геце Кона, Београду 1906. год.).

И во сама Елада и Тесалија, имало голем број на словенско население, кое гркофоните го нарекувале Бугари. Во Грција никогаш не се населиле Бугари, нит пак Бугари ја владееле таа територија; во 7 век таму се забележани склавиниите на племињата Милинги и Езерци. За време на грчкото националослободително востание 1821-1829 г., се пеела една песна за премавнување на различностите на различните етноси кои ја населувале Елада и создавање елинска нација : „Албанци, Власи, Бугари, луѓе кои говорите на други јазици, придружете се“ ( 1. Victoria Clark, Why Angels Fall. A journey through Orthodox Europe from Byzantium to Kosovo Macmillan: London, 2000 ISBN: 0 333 75185 X; 2. FATHER GREGORY TILLETT, The British Orthodox Church).

Крсте Петков Мисирков го објаснува поимот Бугарин:
“Грците исто така не разликуваа словенцките народности и сите словени...го велеа со презреното име „бугари". …Грците…употребуваа името бугарин за да воплотат во него своiето презреiн'е кон се словенцко.. Со името бугари не крстиiа грците и нас македонците. Но тоа прекрстуаiн'е не iет iединствено… ( “За Македонцките Работи”, Предгоор, София, Печатница на „Либералний Клубъ“ 1903 ). За жал, неколку пати во својот живот, Крсте П. Мисирков од страна на бугарската полиција, под закана за физичко ликвидирање, бил теран да потпишува статии со пробугарска позиција, претходно напишани од самата бугарска држава.

Во едни такви услови, кога Македонците учеле грчки училишта и кога се словенско’ било нарекувано бугарско, за нашите предци од 19 век словенското значело бугарско, секој кој говорел словенски говорел бугарски. Така и некои наши преродбеници, македонскиот народен јазик го нарекуваат бугарски, но не мислејќи на бугарски, каков што сега го знаеме, туку на словенски.

Глигор Прличев во својата автобиографија пишува: „...бугарската азбука само на тројца им беше позната и се нарекуваше српска..“ (Григор Пърличев, Автобиография). За него и Србите се Бугари т.е. Словени; во тоа време, само Србите имаа реформирана и кодифицирана словенска азбука, па затоа и Прличев вели дека бугарската (словенската) азбука се нарекувала српска.

Старословенскиот т.е. црковнословенскиот од целата светска историографија се нарекува словенски јазик, а воедно и сите средновековни македонски автори, македонските средновековни житија, целата средновековна книжнина тој јазик исклучиво го нарекуваат словенски и како таков се нарекува до ден денешен. Но, учејќи по грчки училишта, каде називот словенско е заменет со бугарско, Кузман Шапкарев во своите дела истакнува: „ги преведоа (Св. Кирил и Меродиј) на бугарски најнужните книги од светото Писмо...кога двајцата свети браќа отидоа во Рим да се залагаат во светото седиште за бугарскиот превод на светото Писмо...Св. Климент едни ги учел да читаат и пишуваат бугарски...Св. Климент ја измислил црковно-бугарската азбука тнр. кирилица...Св. Климент е прв бугарски епископ во Охрид (Извор: Кузман Шапкарев, „Голема бугарска читанка“, 1868 г., стр. 96, 97). За Шапкарев, Словените се античките Македонци, а Бугарите (мисли на словените) се дојденци од Волга, од Русија и дека Македонците се исто со силните “браќа”, Русите.

За разлика од Бугарите, каде поимот Бугар почнал да означувало националност кон крајот на 19 век, кај македонците поимот Бугар означува Словен. Еден Бугарин, во весникот „Македонија“ од 15.06.1868 г. за велешките учители пишува дека за нив „српски или бугарски е едно исто“, но дека тоа е „погрешно мислење“. И навистина, многу од нашите учители биле неуки, не знаеле ни името да си го напишат, а самиот Прличев вели дека учел историја во дуќанот на некој си Ангел Групчев (Григор Пърличев, Автобиография). Бугарите, Јордан Хаџи-Константинов Џинот го прават чист блгарин, но тој во својата наставна програма, користел и српски наставни книги како „Граматика Мразовиќа, Захариевиќа, Цветник Рајиќа“ (В. Кунчов, „Град Скопие“, стр. 121, Софија 1898 г.).

За Никола Прванов, бугарски пишувач на книги, бугарскиот јазик е општословенски па вели „да ги спречиме македонските браќа да го користат налинот на кој Србите ги изговараат БУГАРСКИТЕ зборови...да не го акцентираат првиот слог“ („Читалиште“бр. 6, 1875 г.). Според цитатот на Прванов, тој смета дека и Србите говорат бугарски (мислејќи на словенски) и употребуваат „бугарски“ зборови.

Овдека ќе презентирам и каква историја се изучувала во тоа време. За Паисиј Хилендерски, кого бугарите го сметаат за првиот бугарски историчар, Бугарите биле чисти Словени и сите јужни Словени се Бугари, па вели: „од Балтичкото море, кај Брандибур, најпрво емигрирале Бугарите, а оние кои останале таму, се нарекуваат Словени (Славянобългарска история- „За славянските учители“, Паисий Хилендарски, а762 г.). Читателот веднаш ќе свати дека за Паисиј, сите западни Словени се Словени, а сите оние кои емигрирале (најверојатно мисли на јужни и источни Словени) се Бугари! Во бугарските преписи од 20 век на историјата на Паисиј, се наоѓа и наслов за Србите, како посебен народ, но, имајќи искуство со бугарската историографија на „прилагодување“ на историјата за проповедање бугарштина, не е чудно ако овој наслов е додаден по 1898 г. за прв пат оваа историја е објавена во Бугарија; едноставо, не е можно да се пишува дека сите Словени кои емигрирале од прататковината се Бугари, а само Србите да не се. Денеска, бугарската пропаганда за да натури бугарски карактер на пиринските Македонци, тврди дека Паисиј е по потекло од Банско, иако по јазикот на пишувањето се докажува дека е од Софиско, поправо од Кралев Дол, каде што во почетокот на 20 век се уште жувее неговата фамилија ( "Отец Паисий Хилендарски е родом в с. Кралевдол (Софийско)" , Веле Кралевски, в. "Независимост" (броя от 15.Х.1923 г.) / "Нещо за езика на Паисиевата история", Иван П. Кепов в кратката си статия в сп. "Родна реч" (1931/32 г., кн. II)). Читателот, само може да си замисли до каде иде бугарската пропагандна машинерија.

Современикот на Паисиј Хилендарски, отец Спиридон Габровски, во 1792 г. ја пишува „Историјата на бугарските народи“, за кого сите јужнословенски народи се Бугари, и Србите и Македонците- Словените. Во неговата кратка историја тој вели: „Болгарите ги завладеале Тракија, Македонија, Далмација, Белото Море и Рим...Илирите се нарекуваат Болгари...од Болгарите произлегоа Србите..., а од кога Александар ја зеде целата илирска војска да го бие светот...од тогаш Болгарите почнаа да се нарекуваат Словени и Македонци (Спиридон Иеросхимонах, История во кратце о болгарском народе славенском, превод М. Г. Минчев (c), ред. П. Тотев, худ. доц. Ив. Кънчев (c), предп. инж. Д. Кънев, печ. УИ "В. Априлов" - Габрово, ИК "Луна", 2000 г. ; - Спиридон Иеросхимонах, История во кратце о болгарском народе славенском 1792, пр.Б. Христова, проф. Б. Райков, БАК при НБ "Св. Кирил и Методи", И "ГАЛ-ИКО", София, 1992 г.). Пак имаме доказ дека “Бугар” во тоа време значело Словен, а тогашните „Бугари“, себеси се сметале за чисти Словени, ист народ и со Србите, и со Македонците и со Илирите (најверојанто Хрватите, Црногорците и Словенците).

Денеска, бугарската историографија сака да ги прикаже македонските преродбеници како национално свесни Бугари, што е чиста глупост. Бугарската пропагандна машинерија, ни прикажува само по некoлку зборчиња од нашите преродбеници каде стои „Бугари„ или „бугарски јазик“, но не целата содржина, плашејќи се да не се открие вистината, дека бугарско значело словенско.