|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Добрата дума
|
|
| Автор |
Sarayah (лунно-сребърна ) |
| Публикувано | 20.12.22 15:19 |
|
|
Кога последно казахте на някого добра дума? А на себе си?
"Съжалявам. Моля те, прости ми. Благодаря ти. Обичам те." - Хопоонопоно.
Е, много си тъп, Саше...
| |
|
|
|
Днес.
| |
|
|
|
Кое ти идва по-често отвътре: да поощряваш или да критикуваш?
А, да. Темата може да се използва и да си кажем по някоя добра дума, стига да я мислим искрено.
Та. Тузлия, ти за мен си от ония ръбести, неодялани минерали, които не се шлифоват, щото иначе си губят самобитността. Не си полихромен, не впечатляваш с някакви ярки цветове. Но ако те държи човек в обкръжението си, носиш усещането за стабилност и защита.
Е, много си тъп, Саше...
| |
|
|
|
Благодаря за добрите думи!
Определено ми идва отвътре да поощрявам - аман от критикари.
Дълбоко се прекланям пред паметта на баба ми Цвета и си я спомням с умиление. През нелекия си живот беше достигнала до мъдростта, че няма смисъл да се контролират хората.Тези от потомците й, които прихванахме това, определено сме спечелили.
| |
|
|
|
Сега, на себе си, някак не мога да кажа "обичам те".
Прости ми казвам, но не всеки ден, не се налага.
Благодаря ти...всеки ден, по много пъти
обичам те, всеки ден, по няколко пъти. Вчера внукът гушна Карамфибов и вика : дядооо, обичам теее от тук до морето.
после идва, гушка мен и вика : бабо, а теб те обичам от тук до космоса
Детски работи))
хоопонопоно-странен ми е този метод ли, техника ли... не я разбирам. Преди 3 години случйно срещнах първата си любов. Той, видиш ли, следовател на хоопонопоно. И мине, не мине... обичам те, Руже, обичам те.. ....дааа, и аз обичам хората
| |
|
|
|
Преди време в Психото бях написала нещо за хоопонопоно. Питах тогава дали работи като форма на лична психотерапия. Да речем при проблеми със самооценката, с контрола върху гнева... като цяло. И те помня как се беше включила скептично :)
За мен принципът е горе-долу като при позитивните утвърждения. Опит да се промени мисленето от негативно към позитивно, да видиш хубавото в лошото, да смениш фокуса и от тоя род.
Забелязала си го: колко по-простичко е при малките деца. Те са щедри на "обичам те", защото още животът не ги е научил да си пестят чувствата и да бъдат критични...
Е, много си тъп, Саше...
| |
|
|
|
Баба ти е била мъдра жена. Моята, лека й пръст, беше от хората, които непрекъснато трябваше да "поправя света" само щото светът, видиш ли, не пасваше на критериите й.
Мислил ли си да напишеш семейната си история?
Е, много си тъп, Саше...
| |
|
|
|
Нямам спомени за тази ти тема, преди време. За първи път чух за хипоноо.... от първото ми гадже, което не бях виждала 30 и кусур години.
Абе... не знам, и сега съм скептична
Ако ми припомниш какво съм казала тогава, може да се самоанализирам.
| |
|
|
|
Част от семейната история е написана от сестра на баба ми.
Ще ти пратя координатите на лични.
60 страници и 20 фотографии, повечето предоставени от мен.
| |
|
|
|
Беше в тема на Виталити за духовната самопомощ или нещо такова. Тогава бях попитала за хопонопоно. Току-що бях чула за книгата на Джо Витале и си я бях изтеглила от Нета да си я превеждам.
Бях постнала откъс от превода, ти тогава каза нещо от типа на "абе чувала съм , ама не вярвам да работи просто ей така" и това беше. Не задълбахме.
Е, много си тъп, Саше...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
