|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Мдаа, значи същото. До сега не съм задълбала. Значи е нещо, което ... за което... не съм готова или подготвена.„
На същото ниво съм.
Първото ми гадже, до сега ми пише.... изкуствено ми е, някак си. В същото време ... ми е мил и драг, носталгично
| |
|
А темата ми дойде спонтанно като реакция на твоята. "Благодарете на шефа" ...цяла година го псуваме, няма ли малко Коледен дух
Вечните теми... благодарни ли сме, на кого, за какво, сещаме ли се да кажем "благодаря" за малките неща , искаме ли прошка, а прощаваме ли лесно, обичаме ли себе си и другите, казваме ли го, показваме ли го...
Е, много си тъп, Саше...
| |
|
Добра дума...
Какво е добра дума, ако не е изречена искрено.
Извинявам се по-често, отколкото ми се иска.
"обичам те" малко трудно казвам.
Малко извън темата - не мога да разбера хората, които едва те познават, а тръгват да
те прегръщат.
Това ме смущава, и се държа смешно, не знам къде да си сложа ръцете, преглъщам, и си въртя очите.
Нещо е свързано с личния кръг около всеки човек, моят радиус явно е бая широк
върнете ни архивите, идиоти
| |
|
Американците са така: прегръщане за щяло и нещяло и I love you като чао едва ли не.
Пък аз съм като теб. Физическата проява на близост , ако не е от наистина близък до мен човек, ме напряга.
Ще покажа чувствата си с действия, но изричането на думите ми е дървено в устата.
Извинявам се без проблем, но само ако аз го чувствам вътрешно. Ако не съм виновна според собствените си критерии, както и да ме работиш, както и да ми вменяваш вина- тцъ.
Прошка давам веднага, ако другият е искрен. Ако не е, да има да взема...
Е, много си тъп, Саше...
| |
|
Извинявам се без проблем, но само ако аз го чувствам вътрешно. Ако не съм виновна според собствените си критерии, както и да ме работиш, както и да ми вменяваш вина- тцъ.
Чичо ми, светла му памет, казваше: извинението е човешко. Ако си наранил някого, дори и да си прав, извини се. Извиняваш се, че си го засегнал с правотата си
върнете ни архивите, идиоти
| |
|
Добри думи не сипя лесно, никак даже. Но, когато се случи да ги кажа, съм абсолютно убедена. Добрата спонтанна реакция също не ми е чужда, слава богу не съм си я загубила с годините.
По повод на прегръдките. Абе ние не сме странен народ. По линия на прабългарския ген сме сдържани, не прибягваме лесно към физически контакт. По славянския пък сме точно обратното - топли, спонтанни, спокойно можем да докосваме, прегърнем, да стигнем ръка...
Ти говориш за нещо като ндувидуална непоносимост към физическо докосване, прегръщане и прочее прояви на физ. близост при първи контакт с непознати или по принцип. То е нещо различно от националната особеност за реакция при среща с непознати или близки. Иначе, според НЛП (нервно-лингвистичното програмиране) има 3 основни типа хора по начина на комуникация и реакции на заобикалящия свят - визуали, аудиали и кинестетици. Кинестетиците специално са хора, които общуват предимно чрез тактилните си усещания - чрез докосване, пипване, поглаждане, вибриране и т.н. Такива хора обичат да бъдат докосвани, прегръщани, както и те самите също харесват да докосват и прегръщат хора, неща и т.н...
Около Никулден бях 2 седмици в Англия, видях си внучката, сина, снахата, разходих се из Англия, видях нови интересни неща. И по повод на поста ти за прегръдките, се сетих за едно преживяване. Имахме общо празнуване с една международна компания около 10-ина човека, между които имаше българи, англичани, поляци и 1 кореец, съпруг на една от полякините. Освен, че имахме една обща вечеря, на следващия ден пък имахме общо посещение на една атракция в Лондон, а после и се сбогувахме. Значи, с половината се видях и запознах за пръв път вечерта в ресторанта, където вечеряхме.
Еми всички по най-спонтанен начин се запрегръщахме още на първото виждане преди влизането в ресторанта. На следващия ден при среща последва същото, а накрая при сбогуване - пак прегръдки:-))))))) Понеже през цялото време бяхме в приповдигнато настроение, вечерята, обиколкате из Лондон, по клубове, по атракции бяха предварително подготвени и организирани, тази физическа близост не ми направи впечатление, но сега като те те прочетох и се замислих.
Англичаните се прегръщат наистина протоколно и от любезност, но го правят задължтелно в такава неформална приятелска среда, където се очаква весело и приятно прекарване. За поляците знам отпреди, те наистина много топло и непринудено прегръщат човека - познат или при първа среща. По мои усещания ние също сме готови на топъл физически контакт, прегръдка, ръкуване с двете ръце - т.е. ръкуваш се с едната ръка, но с другата допълнително покриваш ръката на отсрещния в знак на добросърдечие и топлота. Интересен ми беше кореецът и вероятно без да усетя съм го наблюдавала точно с цел да проследя реакциите му. Азиатците не обичат физическия допир с непознати, нито прекалената близост или спонтанни реакции. Но този кореец очевидно под влияние на средата в Полша, където живее повече от 10-ина години, женен за полякиня, беше благпразположен и спонтанно реагираше с прегръдка като останалите...
Всъщност, тези особености във физическите жестове в индувидуален и национален план се изучават от паралингвистиката или метаезика на жестовете. Има и понятие "семантичен жест", с което се означава смисълът на определени мимики, жестове, знаци на физическо докосване и пр...
Редактирано от MilaO6 на 21.12.22 20:26.
| |
Тема
|
Re: Добрата дума
[re: MilaO6]
|
|
Автор |
Sarayah (лунно-сребърна ) |
Публикувано | 22.12.22 06:31 |
|
Има и понятие "семантичен жест", с което се означава смисълът на определени мимики, жестове, знаци на физическо докосване и пр...
Разкажи повече, ако желаеш...
Е, много си тъп, Саше...
| |
|
Това долу е много известен семантичен жест, който в различни времена и култури има различно значение. Казва се "козата".
Чакам и аз да прочета миля
върнете ни архивите, идиоти
| |
|
Мене ми мяза на бик??
)!!
| |
|
https://www.facebook.com/chenalova.rumyana/posts/pfbid0wPhUwZAWManqy9jAkgk2QBXy31hYXbWUaHmXCf8yuMdbQGXP7USiaqBYT3hVvkNDl
)!!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|