Как не ви е срам.. / Градове / Горна Оряховица

Елизабет Батори
Графиня на Трансилвания Родена 1560/61; умира, 21 Август, 1614.
За да подобри своята външност и също така за да поддържа своята младост и жизненост, тя изколва над 600 невинни млади момичета в нейното малко планинско княжество.
Тя била едва 15 годишна когато била омъжена по политически причина за груб войник, макар и с аристократично потекло и маниери. Поради брака си тя става господарка на замъка на Чейт, домът на съпруга й, разположен дълбоко в Карпатските планини. Докато съпругът и задоволявал войнишките си страсти в най-различни кампании, за Елизабет - животът станал досаден и скучен за твърде кратко време. Като енергичен тийнейджър, макар и с опит в живота, тя се съсредоточила в откриването на нови удоволствия които да запълват дните й.

Вкусовете и били със странни наклонности, и затова тя започнала да събира около себе си все повече хора със странни и зловещи умения. На тези които приемала в своето обкръжение, давала обширно жилище, като обръщала на всеки специално внимание за нуждите и интересите му. Повечето сред тях претендирали да бъдат вещици, магъосници, пророци, чародеи, алхимици и всякакви други практикуващи и изповядващи най-извратени идеи за съюз с дявола, твърде отвратителни за описание дори в история като тази. Те я научили на своите занаяти в най-дребни детайли и тя била омаяна. Но за Елизабет просто да изучи тези ужаси не било достатъчно.

Елизабет не била сама в своите "необичайни" интереси. Осведомена за странните увлечения на Елизабет и развеселена от тях, нейната леля я въвела в удоволствията от бичуването (наложено върху други разбира се), вкус който Елизабет бързо усвоила. Снабдена с ужасяващите сребърни нокти на съпруга си, тя обилно задоволявала страстта си през дългите самотни часове, бичувайки окаяните нещастници попаднали в тъмниците на замъка и. Колкото по силни били крясъците и по обилно течала кръвта, толкова по-силно и оргазмично било удоволствието и. Тя предпочитала да бичува избраните "субекти" фронтално, а не откъм гърба, не само заради по добрите възможност за нанасяне на поражения но и за да може да се наслаждава на изписаната по лицето на жертвата и болка и ужас от жестоката им съдба.

Съпругът и умира през 1604 (някои казват 1602) от множество прободни рани причинени му от проститутка в Букурещ, на която не платил. Елизабет незабавно се замечтала за любовник, който да го замени, тъй като и без това никога не се е интересувала от него - дотолкова за траура й. Обаче огледалото показвало, че удовлетворяването на скверните и страсти, с течение на времето, оказало влияние върху външността й. Ангелският й вид вече повяхнал и започнал да се отдалечава от съвършенството: вече била навършила 43. Но желанието й за любовник не изчезнало; вътре в нея гневът и бушувал, приклинайки времето.
Настроението и все повече се влошавало и един ден, когато ударила шамар на една своя прислужница, по ръцете и се стекла кръв след като заострените и нокти се сключили около врата на момичето. Раната била достатъчно дълбока и сериозна така че кожата на Елизабет се напоила с кръвта. По късно Елизабет била напълно сигурна, че тази част от кожата й върху която попаднала кръвта на момичето, изглеждала някак си по-свежа, по-млада, по-гладка и гъвкава.
Елизабет заключила, че след като малко е добре, много ще е значително по-добре; тя твърдо вярвала в това, че ако се къпе в кръвта на млади девици - а в случай, че са особено красиви, да я пие - ще бъде величествено красива и силна отново.

От години, най-доверен помощник на Елизабет в задоволяване на различните й тайни удоволствия била Дороти Сантез. Сега, с нея и останалите "вещици" за помощници, Елизабет скитала из околността, ловувайки подходящи девствени девойки като суровина за изпълняване на трудното й начинание.

Когато се връщали в замъка, всяко младо момиче било окачено, живо и голо, с главата надолу с вериги увити около глезените. Гърлата им били разкъсвани за да може всичката им кръв да се оттече надолу за банята на Елизабет, да бъде събрана докато младото тяло е все още горещо и изсипана в сгъстен лепкав тъмночервен басейн.

И понякога, откривали наистина прекрасно младо момиче. Като специално угощение Елизабет пиела детска кръв: отначалото от златна колба, а в последствие, когато жаждата й се увеличила, направо от извора, докато гърчещото окачено тяло постепенно избледнявало.
През 1609-та година, Елизабет основава академия в своя замък, предлагайки да вземе 25 момичета едновременно от благородни фамилии и правилно да завърши тяхното образование. И действително, образоването им завършило.

Подпомогната от Дороти Сантез (също така известна като грациозният дребосък "Дорка") тези клети ученички били изконсумирани по абсолютно същият зверски начин, както и изстрадалите селски момичета преди тях. Това било твърде лесно, и за първи път в своята ужасяваща кариера Елизабет станала невнимателна. По време на безумната и похот, четири изцедени тела били захвърлени извън стените на замъка.

Грешката била открита твърде късно, защото селяните вече били видели, събрали и започнали да разпознават момичетата. Не било трудно да свържат това с изчезването на всички тези млади момичета; тайната била разкрита.

Разказите за този ужас се разпространили бързо и съвсем скоро стигнали и до Унгарския Император, Матиас II, който незабавно заповядал графинята да бъде изправена на публичен съд. Но нейният благороднически ранг не позволявал тя да бъде арестувана. По последно преброяване, над 600 момичета били изчезнали безследно; Елизабет не признала нищо. Дорка и нейните вещици били изгорени живи, но Графинята заради благородническия си произход, не можело да бъде екзекутирана. Катарани, някак си била приета като друга жертва и била освободена.
Така, Елизабет била прокълната и обречена на смърт, макар и оставена жива. Зазидана в миниатюрно помещение на нейният замък - без никога да бъде пусната навън - тя умира четири години по-късно.

Елизабет никога не произнесла нито дума за съжаление или разкаяние.

Гот,а?! Добра женица!