Е, какво се промени за 2 години / Общества / Българи извън България / Българи в Европа

Миличка, разбирам, че работата ти изисква от теб да осигуриш на тукашния бизнес млади и кадърни хора. Изказванията ти са очевадно повлияни от това, демек - „интереса клати феса“. Говориш откровени лъжи. Може би някой от четящите тук ще се хване на въдицата ти. Освен това не всички ще искат да се заврат в клоаката София само заради високите заплати. Искаме да сме добре заплатени и в родните си градове.

Ето някои неща, които се промениха през последните 2 години.

Цените на хранителните продукти например - при някои стоки промяната е над 2 пъти (това е над 100%)! Олиото например неотдавна беше към 4 лв литъра. В Германия е 90 цента, или към 1,75 лв. Някой беше писал някъде - „Я се опитай да внесеш олио без да имаш депутат зад гърба си!“.
Сиренето в един хубав момент от тези 2 години скочи до 6,50 лв/кг - толкова нагла цена, че местният супермаркет спря да зарежда толкова скъпи сирена. Аз и много други започнахме да купуваме сирене фета („Дунавия“), което си остана на 3,90 - 4 лв килото. След известно време другите марки сирена си взеха поука и намалиха доста цените - така че доскоро купувах хубаво саламурено сирене на 4 лв килото. От около месец се пробват пак - я на 4,80, я на 5,30 - познай колко се купува - фетата си е все така на 3,90.

Билетчетата за гр. транспот в София станали 1 лв, в другите градове също има сериозно покачване, някъде с натиск от мутри - не е нормално да скочат синхронно от 0,50 на 0,80 лв. След седмица обаче цените се върнаха обратно, който возеше на 0,50 или 0,60 лв, си имаше огромна клиентела и си я възвърна. Вече ходя по-рядко с колелото до работа - преди имах стимул - на ден спестявах 1,60 лв. - че това си е един обяд!

А, да - сложиха ни нов водомер от ВиК. Дотогава имахме по 7-8 кубика месечно, сега към 20-30.

Ето обаче какво не се промени за 2 години: Държавата продължи да поддържа позорно ниска минимална работна заплата - на фона на зверската инфлация. Вярно, качиха я от 200 на 220 лв, ама с 10%-ния плосък данък тя пак си е 200 лв, така че ПРОМЯНА НЯМА. Или ако има, е към взе по-зле. Защото преди година цените на хранителните продукти бяха почти 2 пъти по-ниски. А с 200 лв заплата най-много да успееш да се нахраниш в тази държава. Тока и парното ще трябва да ги крадеш.

Управляващата тройна коалиция (триглавата ламя) е все така нагла, че и повече.

Моя колежка англичанка си оставя 2-те къщи в Самоводене и отива да преподава в Китай - ще й плащат двойно повече, плюс квартирата й, тока, и транспорта до работа и обратно. В частната гимназия заплатата й стана недостатъчна при тази инфлация. Жената сподели, че от 3 години наблюдава как България върви по нанадолнище, и става все по-зле. В последните месеци се налагало да посяга към спестяванията си в банката, за да върже месечния бюджет.

Феодалите останаха все така стиснати („толко алчен че от седмица не срал!“) - и огромна част от населението работи колкото да върже двата края. Ти, Албенке, укоряваш младите и кадърни българи, че „слугували“ на „измислени европейски фирми“. А тук какво е?! - не е ли това крепосно селячество, демек - феодализъм?!!

Сега ме слушай много добре, Албенке, няма да повтарям: На почти 34 съм, и никой феодал досега не ми е плащал достатъчно добре, че да спестя за макар и употребявана кола. Толкова са стиснати, че си намерих по-добре платена работа в провинцията, отколкото в София. А софийския феодал се сети да увеличи сериозно заплатите чак като му избягаха всички ключови служители (освен любовницата му, ама той на нея й подари Citroen и й плаща в пъти повече).

За финал ще задоволя любопитството ти относно това - кое кара младите и образовани българи да бягат в чужбина.

Едното е очевидният геноцид срещу собствения народ тук.

Другото ще ти го обрисувам с пример: наскоро спечелих докторантско място в европейска страна. Брутната заплата (не стипендия!), с която започвам, е 3600 евра месечно. За сравнение - последния феодал, при когото работих, ми даде преди 2 години стартова заплата 400 лв, след няколко месеца чак стана 600, в началото на т.г. ми я увеличи на 650. Работех поддръжка на компютрите, но не мога да си позволя да имам личен лаптоп, а няма кой да се сети да ми даде служебен. Когато преди месеци разбра колко съм отвратен от гадостите в тая държава, и смятам да се изселя оттук, ми я качи на 750 - бил съм ключов служител от когото не искал да се лиши. Но... „ти закъсня, ужасно закъсня...“. Старшата ни литераторка отива в Украйна да учи бесарабските българи. Колежката по физика отива при мъжа си в Германия - наш бивш колега, който миналото лято спечели аспирантура по астрофизика в Хайделберг. Аз също съм физик и живот и здраве след 2 седмици отлитам. За колежката англичанка дето преподаваше английска и американска литература ти казах вече, че отива да преподава в китайски университет - 16 часа седмично вместо досегашните 24.

Та... 7000 лв спрямо 750 лв - как ти се струва?! И недей да ми говориш за слугуване - отивам да върша блага научна работа, която ми е по сърце, освен това е много перспективна - възобновяем енергиен източник.

Искам вече вън от бълХария

Здравейте, току-що прочетох "невинно" зададения въпрос - "какво се промени в България" и на един дъх изчетох мненията на всички ви. С някои от вас съм напълно съгласна. Но това едва ли има значение. Да Ви се чуди човек на оптимизма, с който говорите за "светлите и хубави" промени в България.
Искам да Ви кажа само няколко неща. Да предупредя - не съдя никого, просто нямам право за това, макар и някога да ми се е искало да имам такова.
Преди години имах възможност да напусна БГ и да следвам висшето си образование в чужбина. Но тъй като много обичах семейството си, родния си град, морето, и някак си по детски и наивно не исках да напускам всичко това, не се реших на тази стъпка. Бях оптимист. Вярвах, че ако получа добро образование в собствената си държава, щях да съм щастлива и да намеря мястото си. Истината се оказа друга. Влязох в университет и бях потресена от наглостта на преподавателите там. Толерираха се хора, които нямат и грам акъл в главата си, но имат чичо, който подарява лаптоп на университета и минаваха лесно. Но това не е толкова страшно. Образованието ни е под всякаква критика и заради нещо друго - остарели материални бази, липса на места за стаж, липса на практически занятия в нормални и съвременни условия. Получаваш само едни прашни книжки, от които учиш безсмилена теория. Но хайде, затова има интернет - сядаш и намираш всичко сам. Следващия проблем - преподавателите са много назад със съвремието. И в повечето случаи се получава обратното - ти ги учиш на нещо, а не те теб.
Не мога да се оплача от реализацията си, но съм сигурна, че в чужбина би била на доста по-високо ниво, защото знам, че мога много повече. Проблемът е, че тук - няма кой да те оцени подобаващо. И тук не говоря само за пари. Тук говоря за нещо, много по-важно, а именно - положението ти в обществото и на работното място. Да си уважаван, за това, което можеш да покажеш и направиш, а не, заради марковите дрешки и силиконовата уста, която имаш.
Пътувам много. Докато не бях напускала държавата вярвах на приказки от рода - "чужденците са студени", "те са лицемерни"...Може би е така, но поне имат малко повече култура от милите ни сънародници, които не пропускат удобен момент да те напсуват, за каквото и да било. Тук, в БГ, всички са важни, нацупени, сърдити, всичките сме с достойнство и си го браним. Никой нищо не може да ни каже, защото сме "еди-си-кои-си" и познаваме "бате", "тате" и т.н. И знаем, че никой не може да ни спре, защото и закон няма. Ние сме силни и вилни. Почнахме вече и да се убиваме един друг, ей така, за кеф. Каква идилия!
И да Ви питам. Вие бихте ли искали да гледате децата си в такива условия? Бихте ли искали един ден детето Ви да бъде брутално пребито от самозабравили се гамени, играещи си на Богове? И ако това се случи, и дори възмездие няма, ще кажете ли, че искате да си стоите тук?
Аз не искам така. Аз искам да знам, че детето ми може да се прибира спокойно от училище. Да има нормални съученици, които не съдят за него по марковите дрешки, които не му завиждат за чантата, телефона или обувките, които не го мачкат за удоволствие. Искам детето ми да може да изживее детството си нормално - да ходи на планина, на море, да играе в парка (който не е осран от кучета), да ходи на езда, без да се притеснявам за това, че не можем да си го позволим, да има хоби, да има нормални интереси. Искам детето ми да не друса кючеците в училище, само защото е модно и всички останали слушат чалга. Не искам на 15 да изглежда като на 30. И съм сигурна, че няма да мога да го "опазя", ако остана тук. Няма да мога да му обясня колко е грозно да ходиш облечена като проститутка, как няма значение как изглежда като е на 11 години, колко е вредно да пуши на 10 (защото всичките му съученици пушат например), колко е глупаво да се напива като прасе на 20 и да си мисли, че е мъж. Нямам деца още, но определено и не искам да имам тук, в БГ.
Замислям се съвсем сериозно за емиграция. И знам, че колкото и да ми е мъчно и тежко за роднините ми тук, че няма да могат да доживеят да видят един нормален свят край тях (свят без злоба, чалгаджийска култура и шуробаджанавщина), ще замина. Ще го направя за бъдещето на децата си. Защото не искам те да се превърнат в развалини и да пропилеят живота си, да го изживеят без една сбъдната мечта.