Елия, това си е мое лично мнение, а не общо на организацията в която членувам. Говорих за самонавивки и наивни очаквания, е явен пример си ти:
Когато някой ден се срещна с този човек и той започне да ме убеждава как трябва да сме обединени, ще му покажа писанията ви и ще го оставя да мъдрува над пътищата за и смисъла от обединение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Удобно ми е, че пишете така за политика вие от Джемини. Когато някой ден се срещна с този човек и той започне да ме убеждава как трябва да сме обединени, ще му покажа писанията ви и ще го оставя да мъдрува над пътищата за и смисъла от обединение.
Как бързо надуши възмжността да се врътне интрига. Стара интригантка си ти, стара...

По повод изразеното по-горе опасение, че каминг аута на обществените личности може да засегне техните родители, ако те не са подготвени предварително за тази стъпка - искам да коментирам.

Да правиш обществен каминг аут без да си предупредил и подготвил близките си може наистина да се окаже неетично към тях. Аз не знам дали такъв е случаят с Ивелин, но и да е такъв, това си е само и лично негов проблем.
Все пак мога и да разбера, честно казано. Всичко зависи от отношенията, изградени вътре в семейството. Адвокат не е прав да обвинява родителите в хомофобия и нежелаещите да се разкрият пред тях - страхливци. Пред родителите имаме поне 2 бариери за преминаване, не само една: преди да признаем хомосексуалността си, трябва да признаем сексуалността си изобщо. А тези въпроси са трудна тема, в много семейства дори табу. Все пак ние сме техните деца и в много отношения си оставаме такива. Особено когато те самите предпочитат да ни смятат за такива.

Има и либерални родители, които говорят спокойно и открито с децата си за секс (по принцип). Но мисля, че повечето не са такива - че темата ги притеснява и я избягват.

Представи си хетеросексуална жена. Може ли да каже на майка си, че харесва да прави орална любов? Или че ползва вибратор? Или че е правила секс в телефонна кабина?
За някои неща не просто е трудно да се говори, то няма и нужда. А хомосексуалната любов, освен че се "държиш за ръка" с някой дето е от твоя пол, директно предизвиква асоциации за това какво точно правиш, като правиш секс с него.
А никой не иска родителите му да си го представят детайлно как прави секс.
Както не искаме и ние да си представяме точно как родителите ни правят секс.
Нито искаме комшиите да знаят към какви сексуални практики имаме предпочитание.
Всичко това е много голяма бариера. Аз не знам някоя жена политик да е заявила, че й харесва да прави анален секс например. И никой не очаква от тях да го кажат, това е толкова интимно, че няма къде повече.
Но ако мъж политик каже, че е гей, той не казва "държа се за ръка с друг мъж и се гледаме в очите". Той казва именно "аз правя анален секс". И това няма как да се избегне.

Т.е. каминг аута включва разбиването на 2 табута едновременно, които нямат нищо общо с хомосексуалността:
- табуто да се говори изобщо за секс - а най-вече от политици (от арт-персоните го очакваме)
- табуто да се говори за конкретни сексуални практики - при това различни от "стандартната"

Ако някой направи тези две огромни крачки, до това да каже и с кого са му предпочитанията да прави секс, е просто една малка стъпка. И едва там се намесва евентуалната хомофобия като фактор.

Затова за мен трудното в каминг аута не е в последната крачка, а в първите две.

Това важи както между деца и родители, така и между политици и общество.

За да е лесен каминг аута, трябва обществото да е дорасло да си говори за секс спокойно и да го приема за нещо естествено. После: да е дорасло да приема за естествени разнообразни практики, които така или иначе много хора правят, но за които никой не говори.
И на трето място, въз основа на тези две неща, хомофобията почти ще е изчезнала и за нас остава само да я доподритнем още малко за да се разкара съвсем.

There's a devil waiting outside your door...

Благодаря ти за хубавите думи! Не, не мога аз да посочвам лицето му и снимката му. Той ако иска може да го направи, а който иска може да ги научи с минимално услие и без моя помощ (сигурен съм, че ти ги знаеш).

Аз се хващам на бас, че ти слушаш гей радиото!

Браво!

Да... аз повече бих харесал един председател на Джемини, който се притеснява за реакцията към баща му, отколкото, коравосърдечен човек като теб.

Ох, това цялото нещо има и друга страна... Може на БСП да и трябва политик-гей, с който да впечатли западните си партньори. И за БСП ще е идеално, ако политикът-гей е признат от всички гей организации. Малко ми е жал за момчето, ако несъзнателно е въвлечено в нечии игри...

Относно въпросите какво е направил като политик... Ами на политика работата му е да не прави нищо! :-)

Някои от вас омаловажават каминг аута конкретно на Ивелин, защото Ивелин все още е младо лице в политиката и не е много известен. Почти няма политическа кариера зад гърба си, по-скоро е заявил намерение за такава.

Други, обратно, търсят идеалистичност там, където не е нужно да я има - преживяват неговия каминг аут като извършен в услуга на ЛГБТ-обществото.

Ами сега... да си признаем, събитието не е като да се е открил Президента или Министър-Председателя.
Ивелин е младо лице и съвсем на старта, т.е. почти, дето се вика, не е политик все още (поне не се е прочул с друго - като политик - освен с това, че е гей).

И в никакъв случай не приемам просто така, че водещият му мотив е да направи услуга на всички нас. Напротив, решението му за каминг аут е изключително в полза на личната му кариера, според мен.

Но това е съвсем ОК. Разбира се, че всеки гледа най-вече личните си интереси.

В интересите на всеки гей обаче влизат и интересите на всички нас - да няма хомофобия в обществото ни.
И по тази причина имаме общи интереси с Ивелин.

Не е нужно да му благодарим за това, че се е открил. И не сме неблагодарници, ако не го обсипем с внимание и интерес.
Но не е нужно и да си затваряме очите за положителните последствия, които откриването му могат да имат за ЛГБТ-обществото (виж първия ми постинг по-горе). Напротив, ЛГБТ-организациите могат да яхнат вълната, докато я има (не знам дали все още), и да вдигнат малко медиен шум и около себе си - тъкмо въпросът е станал актуален.

И да, Ивелин не е Президентът. Но и не е нужно да е. Нали все отнякъде трябва да се почне. Надяваме се да го последва втори, трети политик, постепенно да стигнем и до ниво "председател на народното събрание" да може без притеснение да каже "аз съм гей". Бавно и постепенно стават тия неща, не отведнъж. И е хубаво, че вече първата крачка е направена - колкото и малка да е. Не е незначителна!
Защото Ивелин не е толкова важен, че да накара обществото да преосмисля ценностите си - вярно е. Но е достатъчно важен, че да позволи на други да стъпят на раменете му и да се осмелят и те да се открият. Така ще дойде промяната.

И последно - много важно наблюдение, изразено от Елия: ЛГБТ-обществото трябва единно да застане зад Ивелин. Съгласна съм с нея.

Това е особено важно ако БСП в момента се колебае как да се отнесе към въпроса и дали да го пренебрегне, да го смрънка някъде, и да го тикне в някой ъгъл, или напротив, да му обърне внимание, за да се възползва от тази нова про-европейска перспектива, с каквато досега не е оповестявала, че се занимава. (А доколко самата БСП подкрепя Ивелин? Някой може ли да даде информация? Не следя добре пресата.)

ЛГБТ-организациите са тези, които могат да демонстрират, че интерес към темата има, че ЛГБТ-общество има, и че за БСП ще е добре, ако се обяви за партия, работеща за толерантност.
Ако всички ЛГБТ-организации застанат зад Ивелин, това ще заздрави неговите позиции в БСП и ще й помогне да не отчете откриването му като грешка, а като добър ход.
От своя страна, ние имаме интерес Ивелин да напредва в политическата си кариера: все пак той се ангажира (в интервюта) с проблемите на ЛГБТ и очаква, че ще бъде наш естествен лобист - т.е. знае, че ние ще имаме определени очаквания от него и ще следим решенията му да отговарят на нашите интереси.

Т.е. в отношенията БСП - Ивелин - ЛГБТ общество мисля, че най-плодотворно ще е, ако спазваме принципа "помогни ми, за да ти помогна и аз".
Трезво и без залитания нито в едната, нито в другата крайност.
Дали съм права, не знам.

There's a devil waiting outside your door...

Хе-хе-хе
Аз никога не съм се съмнявал в това, че харесваш сегашния председател! Въпрос на вкус и стил! Това, че се притеснява за баща си е толкова скандално? А как ще помага на другите като самия той е страхливец? Ами тия в Европа ако научат?

Да, много си права Лоррета!
Но как Джемини да застанат зад Ивелин след като те го считат за враг! Само дето не е от тях! И не им се кланя! Ама те чуват ли се кво говорят! Ми той ако се хване може да ги разсипе, те се комплексират от него!