.......не се стремят да се възползват от повечето възможности - и културни, и образователни, и като кръчми, ако щат и да се облагородят. а правят опити и нас да теглят към дъното........
Моля ви ,оставям ви да се възползвате от всички възможности.Най вече от културните.

Скъпа или скъпи Ани, заради това безразличие сме на това дередже, не само в Габрово, но и в цялата държава. На мен пък ми пука и никога няма да спре да ми пука, не искам да се превръщам в мишок, който не вижда по-далеч от носа си. Не мога да искам само на мен да ми е добре, наясно съм, че ако на хората около мен им е зле, аз не мога да се чувствам добре. Искам да живея в наистина европейска държава и ще правя всичко, което зависи от мен за да постигна мечтата си.

Леле,колко драматично!Ами че ти,ако наистина виждаш колко сме зле в нашия град, досега да си...айде да не казвам какво.И какво си направил?Аз не виждам да има някакъв прогрес тук.Ани има право - я ми кажи поне едно място, където може да отиде млад човек, за развлечение.Тази вечер - на театър, утре - пак.Концерти - бол.За утешение - кафенета - колкото щеш. Да не говорим за улиците - бляскави от чистота, без дупки.Пенсионерите - първи щастливци...Чудя се как си написал възторжения си постинг!А може би пишеш от Марс?

Ти какво мислиш, че не съжалявам, че съм останал тук. Причините са много, но най-вече нерешителността ми да рискувам. Обаче, това не означава, че не трябва да се надявам, че един ден и в моя роден град ще се живее нормално и ще е такъв, какъвто си мечтая да бъде. Нищо особено не съм направил, просто се стремя с поведението и контактите си, с гласа си на всички избори да допринеса за промяната, такава, каквато я виждам аз и си мисля, че е добра за града и държавата, в която съм избрал да остана. ти какво ми предлагаш, да мрънкам и се оплаквам, сигурно до края на живота си нищо съществено няма да направя за града, но важното е, че се стремя и съм активен гражданин, а не безразличен и апатичен мрънкач.

То и аз...чак после прочетох по-горните ти постинги, те не се връзваха с този, на който ти бях отговорила.
Нерешителност, всички я имаме, дори понякога си мисля, че е генетично заложена.То не ни е останало вече нищо за рискуване - изцедени и изнемощели, колкото е възможно повече.Да ти предложа изход? Ами че аз ако го знаех, нямаше да съм на мрънкащата страна.За избори не ми говори - колко избори трябва да минат, за да ни се докаже, че управляващите, на каквото и да било ниво,ползуват властта за свой интерес, личен.И ако покрай него се случи нещо добро и за електората...халал да му е.Идват на власт бедни и после забогатяват, придобили лоби по всички етажи.
Човече, не виждаш ли, че българите бягат от тук, сега поне имаме оправдание, с правото си на работа в чужбина.Но така ли трябва да е?Защо да няма и тук работа за хората, но заплатена достойно.Функционират манифактурни работилнички или нескопосани и несъобразени със социалните изисквания чуждестранни цехчета.
Промяната не зависи нито от теб, нито от мен.Правила съм много, но се оказа че не е нужно никому, поне не и за новото време на криворазбрана демокрация.Предпочитам да си мрънкам със чистата съвест, че не съм нарушила законите и не съм ощетила никому,дори ги съжалявам тези, самодоволните, заради начина им на живот.

На твоята страна съм.

Според мен вечното мрънкане и недоволство показват, че съответният човек е приел живота си за загубен и безмислен и се е предал. Да, има дупки по улиците, няма театри и концерти (свестни), няма "кръчми", (също свестни) или да речем се свеждат до 2-3. Аз поне за толкова се сещам. Тук обаче имам приятели, близки, познати, колеги, които ценя и уважавам, и с които мога да общувам пълноценно. Предпочитам тях.