Re: Нов сън / Спорт / Футбол / Футбол

По едно време споделях сънищата си в психоанализата, обаче там никой нема потенциала и капацитета на тукашния клуб да ги разбере, затва оттука нататъка като сънувам нещо озадачаващо ше го споделям само с вас.

Отново сънувах г-н Пазийски /протокола на екс президента Първанов/
Моментално атачвам първия сън, отпреди доста време, за да се потърси евентуално логическото продължение и обвързанос с втория. Мисля, че съм го разказвал и тука, обаче не ми се търси за линкове...

Сън №1
Сънувам, че с една от Търново сме на некъв изпит. Изпита/странно като всеки сън/ се провеждаше в президентството. В изпитната комисия /странно защо/ беше г-н Пазийски /от щаба на Първанов/.
Седим ние с оная от Търново двамата - тя се притеснява за какво ше и се падне, аз я успокоявам.
Изведнъж както си чакаме в коридора по радиоуредбата некъв скърцащ глас съобщава:

"Уважаеми граждани, последните жители на София са евакуирани и атомната бомба ще бъде взривена до минути"

Тук подробности не помня, но идеята е, че поради несправяне със свинския грип от НАТО са взели решение да взривят София - да бъде ограничено огнището на заразата.

Влизаме с оная от Търново в залата за изпити - вътре нема никой.
- Евакуирали са се изродите - казва ми тя и започва да плаче.

Аз се сещам, че в подземията на президентството има противоатомно скривалище, хващам я и я задърпвам надолу...
Няма никакви хора никъде - гробна тишина.
Стигаме до скривалището, а оная от Търново започва да се ядосва, че херметизацията на вратите е изгнила. Избутвам я почти насила вътре и залоствам.
Буквално след секунди се чува некъв тътен навън и двамата избухваме в сълзи.

Секи си реве за нещо, а и е нормално се пак. Паднала е атомна бомба.
В укритието нема никой, освен нас двамата, което автоматически ме прави глава на семейството. Откривам в некъв килер некви ръждясали консерви РОПОТАМО, КОПЪРКА и ПАСТЕТ АПЕТИТ и започваме да изчисляваме за колко време ше ни стигнат запасите.
Отваряме първата консерва - отвътре излизат червеи, които определено приличат повече на тении и глисти, отколкото на дъждовни червеи.
Оная от Търново отново започва да плаче.
Положението е пълна безизходица. Решаваме да се ебем докато се дехидратираме. Идеята ни е щом се почустваме достатъчно зле да излезем навън. Понеже сме в епицентъра, предполагаме, че след атомната бомба, радиацията е достатъчно силна за да ни убие за минути.

Ебеме се много сериозно около ден и половина. Дехидратираме се. Първо аз, след около половин час и оная от Търново.
Хващаме се за ръце и излизаме навън. Отваряме вратата, а от вън г-н Пазийски ни сочи с пръст и ни се хили като пача:
- Абе вие сте ебати балъците...как се вързахте.....
Видимо всичко си е наред. Цум си стои, Шератон, Църквата, Фонтана - сичко си е на място. Немало е бомба.

- Ама къде е бомбата. Чухме ебати силния тътен! - възмущавам се аз.

- Вижте бомбата - отвръща г-н Пазийски, а от караулното на Гвардейците излиза г-н Първанов с една тенекия от сирене и желязна маша. Удря по тенекията и звука, който се разнася много наподобява тътена на атомната бомба, който чухме в укритието. И Президента ни се хили също.
Оная от Търново отново се разплаква:

- Боже, ако съм забременяла кво ше правим сега....

Сън №2

Сънувам, че г-н Пазийски ме гони в кръг около Народния Театър, за да ме награди с неква статуетка. Аз търча като откачен и му дръпвам сериозно, обаче наивно отхвърлям идеята, че може просто да спре, да ме изчака да врътнем още едно кръгче и да ме пресрещне.
Така и става.
Изкача пред мен, все едно от нищото и вика:
- За кво бягаш? Кво искаш?
Аз, останал без въздух почвам да му крещя в лицето:
Искам зелена салата!
Зелена салата, агнешко печено и пет-шес кисели бири!Искам да се пльоснем с омазнеа уста до некоя река под некоя шарена сенка и да му ударим една пъдарска дрямка...Слънчевите петна да ме галят по клепачите, а аз в отговор само да премлясквам и прохърквам...
Ей тва искам!
Може и да размазвам комари по гръдния си кош...ако дойдат...ама нема да станем, докато не ожаднеем за следващата бира, разбра ли бе гъз- ей тва искам!