Засега войната върви добре / Спорт / Футбол / Футбол

72 часа. Много ли са? Как ги броят в момента иракчаните? Жените, децата? А кувейтците? Броят обратно. Всяка минута съкращава живота на някого. Дори нашия.

Джордж Буш Младши даде толкова на Ирак, за да си отиде Саддам (?!). Иначе - воя(йна. Бомби с обеднен уран. 300 000 войници. Война.

Нека на прага на новата война си спомним няколко факта, не задължително сързани с тази война, но определено имащи значение.

1. Буш, избори. Всеизвестно е, че поради особеността на американската избирателна система, последните президентски избори бяха спечелени не от получилия мнозинството количество гласове на американския народ.
За който не знае, само ще уточня, че американската система предвижда двустепенни избори - първо се гласува щат по щат и всеки щат праща определен брой представители -т. нар. електори, от които вече зависи избирането на американския президент. Броя на електорите за всеки щат, доколкото знам, се определя от това колко е голям и колко са жителите му. Така се оказва, че ако 1 кандидат има повече гласове в голям щат, и, случайно се окаже, че този щат стане определящ, както стана с тези избори - хоп! от този щат зависят изборите. Така във Флорида броиха наново гласове, само и само да се види, че Буш печели там. Така той получи желаното малко предимство пред Гор и стана президент. А иначе, чисто количествено, гласовете за Гор са били малко повече от тези за Буш. Поне така казваха драгите американци по време на драматичните изборни резултати.
Буш стана президент, но на практика май поизлъга света с този изборен резултат. Както и да е. Принципно несъвършенствата на тази система са си (по принцип) вътрешен проблум на американците.

2. Знайно е, че всеки президент, избран на година, завършваща на 0, е умирал преждевременно. Не знам защо. Дали съвпадение, дали прокоба, зависи от това доколко вярвате на това... Примери: президента Маккинли (избрран 1900) - застрелян, Линкълн (избран 1860) - застрелян 5 години по-късно, Кенеди (избран 1960) - знаете, и той застрелян пред стотици хора... Буш - избран 2000. Все още действащ президент на САЩ. Обаче го чака добър "потенциал" за ранно опело....

3. При първата обиколка на Буш в Европа, европейската преса се съсипа да го хули колко бил глупав, тъп и прост. Помня, тогава говорих с 1 англичанин, който на право ми каза: Тук вестниците са пълни с карикатури, обиди и присмех над Буш. Gosh, толкова е тъп!... Помним и немският вестник, излязъл с бяла първа страница, само отгоре пише: Bush said:

4. Незнайно защо за тези 2 години им алко демократите направо измряха сякаш. В САЩ просто опозицията като че ли даде фира... Къде сте, демократи?

5. Инспекторите казаха на ООН, че НЯМА доказателства, че Саддам има това, в което го обвиняват САЩ. Въпреки това САЩ не взеха изобщоп редвид казаното от тях. Като са си наумили тяхното и точка. Те били знаели най-добре....

6. Как се обоснова Буш?! След като не можаха да убедят достатъчно страни-членки на Съвета за сигурност (трябваха им 9 гласа от 15, доколкото знам), след като останалите постоянни-страни членки (без Великобритания) отказаха да им дадат 1 рамо, а Русия и Франция заплашиха, че ще наложат вето над втора резолюция за Ирак.... САЩ обявиха, че на тях всъщност не им трябвала втора резолюция! Можели правно да обосноват атаката над Ирак чрез предишната резолюция! Разбира се, ако бе наистина така, защо си даваха толкова зор да прокарат втора? Щом уж не им била нужна... Франция, мисля беше, веднага писна, че във тази резолюция всъщност изобщо няма ПРАВНА обосновка на такова нападение.

Истината е, че те ще нападнат без одобрението на световната общност, а защо да не кажем направо без одобрението на света изобщо. Колко милиона протестираха против тях по всички континенти... Европа, Азия, Африка, Австралия.... Дори самите американци протестират...

7. Дали Буш се пита докъде ще доведе тази война? Дава ли сис метка колко негативи ще натрупа в мюсюлманската общност? А те, знаете, са стотици милиони хора. И все повече почват да мразят Запада. И САЩ. Дали Буш мисли какви самоубийствени, жертвени атентати може да го чакат? Или не мисли, защото може и да не е сред живите.... ?! 11 септември може да им се стори нищо в сравнение с злобата, омразата, етническата нетърпимост и отмъщението на засегнатите друговерци... А много голяма част от нефта го държат именно друговерците.

8. Докато всички следим кризата около Ирак, Северна Корея дава намеци, че е здраво против САЩ и, незнам дали вече имат или само разработват, но я си ги представете ядрена сила?! Защото те това искат - бомба. Атомна. И много мразят САЩ също. Те тепърва могат да създават проблеми. Знаем, че Пакистан и Индия вече имат, макар да не са гоп ризнали официално. И знаем какви са им отношенията заради проблемния щат Кашмир.

9. Дали Буш помни Виетнам, Лаос, Корея? Едва ли. Явно той не е взел исторически поуки от тогава... И определено няма политическата мъдрост на лидери като Кенеди, Рузвелт, Никсън.

10. Ние. Защо Симеон и правителството така си дадоха гъза на САЩ? КАКВО са ни обещали толкова?! Явно нещо голямо са обещали, щом така им се слагаме. Така сме се слагали на Хитлер навремето, ама той ни е обещал цяла Македония... А Буш какво ти обеща, Симеоне? Знаем, че Симеон посети САЩ и се видя с Буш, но какво толкова може да му е обещал? Милиарди долари инвестиции ли? Връщане на дълга на Ирак ли (над милиард долари)? Или преместване здраво на базите на САЩ на наша територия?? Какво?

Остават ни две надежди : или Саддам в тия часове да се измете от Ирак (аз давам под 10% вероятност) или войната да не трае повече от 1 месец...

Аз лично все още се надявам, че ще се отърве някак войната. Обаче знам, че просто съм наивна в тази си вяра.

България е в тежко нарушение на международното право

Няма съюзническо задължение да се приема нарушаването на международното право от съюзнически партньор на собствена територия.

Симеон Николов*

Участник ли е България и всяка друга страна, предоставяща своя база, територия и въздушно пространство на трета сила във войната срещу Ирак?

На този въпрос наскоро отговори индиректно бившият генерал от НАТО Хано граф Книлтансег в интервю за радио "Дойчландфунк". "Подкрепянето на едно действително и реално придвижване на оръжия естествено представлява участие", отбелязва генералът. Според него участие е още охраната на специализирана база, а в някои случаи дори транспортирането на материали и други средства, което е част от военната операция.

Депутати в други страни виждат евентуално присъединяване към антииракска коалиция със САЩ като грубо нарушение на собствената си конституция. Председателят на парламентарната група на Зелените в германския Бундестаг Кристиян Щройбле в разговор пред вестник "Тагесцайтунг" споделя:

Ако американците започнат война по собствена инициатива, то тя ще е агресия

и всяко присъединяване към нея е забранено от конституцията ни." Тогава няма значение какво е записано в договорите за използване на военните бази. При такава ситуация основният закон, конституцията, има предимство. Запитан дали спомагателни операции като тази на леки разузнавателни танкове срещу химическо и биологическо оръжие не могат да се разглеждат като помощ в бедствие (тук може да се има предвид и българската рота), той отговаря: "Когато сам се маневрираш в бедствено положение, започвайки една война, тогава това не е помощ в бедствие."

Въпреки протестите мнозина се питат дали утре ще започне войната срещу Ирак
Снимка: Димитър Кьосемарлиев

Далеч по-убедителни и разгромяващи обаче са доводите на професор д-р Грегор Шуриер, признат специалист по международното право. Той твърди, че нито според общото международно право и хартата на ООН, нито според специални договори между Германия и НАТО и Германия и САЩ съществуват задължения Берлин да приема, разрешава или поддържа активни действия на въоръжените сили на САЩ на германска територия, особено при подготовка и осъществяване на удар срещу Ирак. Нито една държава не е задължена да се включва в противоречащи на международните норми задължения и да предоставя територията си за това. Противоположни споразумения са нищожни.

Един военен удар срещу Ирак без изричното разрешение на Съвета за сигурност на ООН би бил тежко нарушение на международното право, погазване на обвързващи правни принципи на принципа на равнопоставеност на държавите съгласно параграф 2, точка 1 от хартата на ООН, на принципа за преодоляване на международни спорове чрез мирни средства според точка 3 и забраната за заплаха и прилагане на сила в международните отношения съгласно точка 4. Дори заплахата със сила е забранена, а от страна на САЩ тя отдавна се упражнява спрямо Ирак. Един военен удар би бил "агресивно действие" по смисъла на параграф 39 и "въоръжено нападение срещу член на ООН" по смисъла на параграф 51 на хартата. Затова е необходимо незабавно свикване на Съвета за сигурност на ООН за защита на застрашения член на световната организация.

Такъв военен удар не може да бъде оправдан с правата за лична и колективна самоотбрана. Очевидно е, че предпоставките за използване на правото за самоотбрана, въоръжено нападение на Ирак срещу САЩ или друга държава, не са налице. "Превантивната"

самоотбрана според международното право е недопустима.

Освен това няма дори видима причина за такава "превантивна" самоотбрана.

Участието на Германия или която и да е друга страна би било много тежко нарушение на международното право. Дори приемането на подготовка и провеждане на удар на САЩ от територията на Германия или друга страна (да разбираме България) е агресивно действие на тази страна!

Според параграф 3 на единодушно приетата резолюция на Общото събрание на ООН 3314 (ХХIХ) от 14.12.1974 г. относно дефиницията за агресия, се приема, че агресивно действие е "разрешението на една държава да предостави територията си на друга държава, която да я използва за агресия срещу трета държава."

При гласуване на нова резолюция от Съвета за сигурност на ООН, която да разрешава "всички необходими средства" срещу Ирак, Съветът за сигурност не би могъл и няма да може да задължи нито една държава да се включи във военен удар, независимо дали директно или индиректно. Дори призивът за подходяща подкрепа на една коалиция срещу Ирак не аргументира в никакъв случай задължение за предоставяне на територия. Спорно е също така доколко една нова резолюция на СС на ООН не би била само едно прикритие за агресията на САЩ. Дори гласуването с минимум 9 гласа на членки на СС и без вето на постоянни членки още не гарантира правото на ненакърнимост на решението. Съветът трябва да даде предимство на мирното разрешение на споровете съгласно раздел VI на хартата и невоенните мерки, съгласно параграф 41.

По повод на заявеното от български министри и политици, че България ще действа сякаш е действителен член на НАТО, трябва да бъде напомнено, че договорът от 04.04.1949 г. не дава основание за поддръжка на действия на САЩ на територията на която и да е държава-членка за подготовка и провеждане на удар срещу Ирак. Няма съюзническо задължение да се приема нарушаването на международното право от съюзнически партньор на собствена територия.

Военен удар на САЩ срещу Ирак би било директно нарушение на договора на НАТО. Този договор съдържа в параграф 1 задължението на всеки член на НАТО "в съответствие с устава на ООН така да регулира по мирен начин всеки международен спор, че да не се нарушава международния мир, сигурност и справедливост и да се въздържа от всякаква заплаха със сила и прилагане на сила в международните отношения, които са несъвместими с целите на ООН."

Прилагането на сила с оръжие

е възможно по линия на параграф 5 само с цел колективна самоотбрана срещу въоръжен агресор. "Само при такава въоръжена агресия" съществува задължението да се окаже помощ на нападнатия, като всяка държава решава сама по какъв начин да изпълни тази помощ. Става дума за реализиране на самоотбрана съгласно параграф 51 на хартата на ООН. Такъв случай на самоотбрана обаче не е налице. Залегналото в параграф 3 на договора на НАТО "взаимно подпомагане" се отнася за запазването и развитието на общата способност за съпротива срещу въоръжен нападател, а не за нарушаващи международното право военни удари. Обявеният военен удар не е въобще на НАТО и по правилата на Обединеното му командване, а на една коалиция и по правилата и върховното командване на САЩ.

Дори България да даде с договор съответния статут на пребиваване на американска база на нейна територия, това не може да обоснове съюзническо задължение на България за провеждане на агресивен военен удар срещу Ирак или друга страна в бъдеще. Използването на българска територия трябва да остане в компетенциите за решение единствено на България.

Спазването на международните правни норми се превръща и в проверка за демокрация. Институтът за политически изследвания на САЩ отбелязва в свой специален доклад по Иракската криза, че така наречената "Коалиция на съгласните" е

в пряк конфликт с демокрацията.

Изследването на института доказва, че болшинството от страните в тази коалиция са привлечени от САЩ чрез принуда, натиск, подкупване или прикрити заплахи. Цитираните от САЩ 34 страни представляват 10% от населението на света. Но тъй като средно 70% от населението в тях е против войната в Ирак, то населението на "Коалицията на съгласните", подкрепящо под натиск и принуда войната, е 3% от населението на света. Участието в една агресия автоматично ни изхвърля от семейството на демократичните държави. Но САЩ е люлката на демокрацията. Да, но управляващата я в момента хунта не е САЩ.

*Авторът е дългогодишен дипломат, член на Българското дипломатическо дружество.