Сигурен съм, че е така. Що мрънкаш тогава?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Навремето бях същият като колежката ти. С най-чисти чувства и желание за работа. Сега съм като теб.
Жлъчката ми се късаше като на 90 процента сме свършили работата и колегата ми каже да запалиме по цигара и да почиваме. Не ме свърташе и събирах отхадъците из работилницата, и после пак продължавахме. Ама колегите са подборка на началника, включително и негов роднина, за който се карахме цяла година и после го върна, и ми светна да не се карам повече с никой. А той по едно време като ме беше усетил какъв балъчага съм, направо ме направи отговорен за всичко, нещо от сорта на безплатен бригадир Сега може и 10 минути да сме работили, като го няма началника и родата му каже, айде по цигара, казвам, разбира се. И работата пак си върви, макар и не така, както си го представях навремето.

С пет приказки ме разбра и обобщи какво се опитвам да кажа в цялата тема. Никой не си е зарязал работата на произвола, тя си върви. Но "вредните за работа" си правят мечешка услуга, пък и на останалите, с които работят.

Пък съм била някога като нея. Юркам се, плезя език, доказвам се. Налагаше ми се да вирея и оцелявам в много враждебна конкурентна среда. А при нея средата дори не е враждебна...няма я отчаяната борба за кокала, не е нужно чак така...

И аз съм бил такъв, но обратното на това, което ти казваш с тенденцията да помагам по-скоро на хората с които работя отколкото обратното. Бях нает в една фирма за продажба на алкохол и тютюневи изделия и нямахме шеф при нас. Понеже това беше една верига, та за това шефа си стои в своя офис, а ние се само регулирахме сами. В този смисъл на тях-колегите им беше по-скоро приятно, когато хващах щафетата да зареждам вместо тях. И на тях и на всеки му беше повече приятно само да си стои, нищо да не върши да си играе на електронни игри на телефона или да стои при касиерката, където ставаше болшаф лафа с клиентите. И аз така, като отида сутринта още в 07:00 и почвам да покривам дупките. И те стига бе почивай още е рано сутрин да не говорим, че колегите идваха с по 30, 40 минути закъснение. После обяд аз не си взимах нищо, тъй като нямах кинти и си купувах само кафета, а те даже веднъж ми купиха едно пилешко бутче, защото не можело те да се хранят и да ме гледат как аз стоя гладен. И, какво да ти кажа притеснително ми стана тогава. И само ми викаха почивай, почивай, пий кафе, пуши цигара, почивай. В крайна сметка един ден или две седмици по- късно шефа ме извика по телефона да ходя при него, за да ми каже, че съм уволнен. Били се били спрели на друг човек. И така си останах без работа при все цялото ми старание...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Критериите на шефа, особено на частника често са субективни и не се чувства длъжен да ги сподели с теб. Стараеш се, блъскаш там, доказваш се и накрая вземе на твое място някоя руса с големи цици или сина на баджанака...

И понеже това е частен бизнес, нямаш и елементарна защита. Частникът наема някой да му блъска денонощно, да си спи на работното място едва ли не , а по някое време му намери "грешка" и го изрита без заплата. Айде, следващият балък да заповяда.

"Спестява" пари по тоя начин.

Гледаш на нещата доста едностранно.

Не, често нещата в работата ми не опират до спешност. Друго е .

Ето пример. Когато карах стажа си в едно болнично заведение, аз обикновено не оставах да пия кафе с колегите след сутрешния рапорт, а отивах да видя резултатите от изследванията на болните си, които бях приела предишния ден. Интересно ми беше. Какво се е получило, връзва ли се с първоначалната ми диагноза. Не че не можех да узная същото след половин или един час.

Знаеш ли, кое беше странното? Че точно тези, които минаваха за натегачи, седяха да пият кафе с шефовете, а не ние, които се изнасяхме да си вършим работата...

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Да...на теб ти личи, че си обичаш работата и си я вършиш с ентусиазъм, със сърце...

С подходящата мотивация всичко изглежда по друг начин :)

Благодаря ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е лошо момиче. Кротко, сдържано, носи на критика, не гони карез, не е конфликтна.

Ако гледам обективно на нещата, повече са предимствата. Колкото и на моменти да ме изморява това нейно припкане като шантава нагоре-надолу - в един момент си казваш "Е, какво пък...това си е нейния ритъм на работа. Не пасва с моя, ама поне не е дзвер "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите