|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
|
|
Да, видях и такава снимка...
| |
|
|
|
Е, че те всички диалекти бъкат от турцизми по принцип. Но да, хората обичат да претендират за техни си думички. Наскоро по една от телеизиите пак бяха поканили професорката по диалектология Анна незнакоя си, която представи допълнена и дообогатена диалектна карта на българските гозби. Е, баницата има трийсе и не знам колко си варианта из цяла България
| |
|
|
|
А гледай в колко интересно са го представили косера:
KО̀CEP1 м. 1. Нож със сърповидна форма, който се използва при бране на грозде, за подрязване на лози и плодни дръвчета. Берачите сръчно режат гроздовете с косери и ножове, пълнят кошниците и ги изсипват във футиите. А. Каралийчев, ПД, 152. На лозето си всеки стопанин отрязва с косера от три най-плодородни лози по три пръчки. Отеч., 1978, кн. 3, 47. Веднъж, като се нарязал здравата, [Трифон] взел косера u отишъл да реже лозето. Г. Краев, АЗ, 32. На другата година дошъл градинарът с един косер и зел да кастри ябълката. Д. Манчев, БЕ II, 48.
2. Сърп. Никола поздрави снаха си и ѝ подаде ръка. Тя носеше стомна и косер — сигурно бе ходила да филизи царевица. В. Геновска, СГ, 487. ● Обр. В мътни води на жлебове край постния зид оглежда косер сребърен месец. Н. Райнов, ВДБ, 181.
3. Земеделско сечиво с дълга дръжка и сърповидно извита метална част, което се употребява за плевене или за рязане на тръни и храсти. Жените пребродиха с косери целия блок и не оставиха нито един стрък бурен. А. Каралийчев, ПД, 129. След малко тя [мама] излезе от мазето. Носеше два косера и един сърп. — Хайде да вървим на нивата, .. Днес ще плевим и ще пасем воловете. К. Калчев, ПИЖ, 146. Девойките излязоха с косери да изкоренят плевелите от народната нива. А. Каралийчев, СР, 56.
4. Остар. Коса2. На слънцето светеха пушки, косери, брадви, маждраци. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 140. Неуморимият Каблешков до него ден тичаше, .., проповядваше, учеше, .. : жените преобръщаше на мъже, мъжете в юнаци; търпението в гняв, вилите и косерите в оръжия. Ив. Вазов, Съч. VII, 136. А по жътва никой селянин не отиваше — от страх пред таври. И ратаи болярски лежеха из нивите, заклани с косер или насечени с брадва. Н. Райнов, КЦ, 70.
KО̀CEP2 м. Диал. 1. Упорит човек.
2. Напето момче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
KО̀CEP3 м. Диал. Птица кос; косар2. Шарените гарги, косерите, чучулигите, прехвръкваха над реката. К. Петканов, ОБ, 47. Намерил [Иван] господарския син, .., казал му да иде при баща си, че той е намерил гнездо от косере. Л. Каравелов, Съч. VII, 14.
| |
|
Тема
|
 Re: П.П. За ударението
[re: Koftia]
|
|
| Автор |
MilaO6 () |
| Публикувано | 25.01.23 21:43 |
|
|
Абе ти чуваш ли се какво говориш!? Ки са тия клубари, които не са чували думата на живо? Не се ли оказа, че такива са почти всички клубаеи, с изключение на 1, може би!
Как искаш да са я чували, като това е диалектна дума и то в един ограничен район, вероятно няколко села! Хората ти казаха един куп думи-синоними на търноорец, които се използват в техния край - ти пак, не та не!
А ти запитал ли си се ти колко думи от тия, които тук се споменаха си чувал? Едва ли знаеш повече от една дума за търноорец. А за други остарели, диалектни думи от другия край на България, от които хал хабер си нямаш, питал ли си се?
Да, ударението е важно. За твоя търноорец почти няма как да има съмнение къде е ударението, но за другите синоними като търнорец, търнорез, търпан и прочее, може да има точно в ударението различия в отделните диалекти, защото ударението в българският език е подвижно и свободно, т.е. няма точни правила, както в други езици. Затова и има такова голямо фонеично разнообразие в говорите и диалектите в българския. Аман, бе! На път си да аха-аха да развалиш готината тема с тез твойте докачки и наемвания.
| |
|
Тема
|
Re: Е, сега стрелката удари в червеното
[re: Koftia]
|
|
| Автор |
saksun (непозната) |
| Публикувано | 25.01.23 21:50 |
|
|
Една възрастна женица казваше, че ,,вурала, вурала", като я срещах по пътя. Тя прибираше кравите, от които малко се плашех. Това беше в Банско, но не през зимния сезон, а през летата на 2013-а и 2015-а година.
Нещо, което е правила през деня или е свързано с добитъка, не разбирах точно какво ми казваше. Отговарях ,,да, да" и ,,довиждане, лека вечер" и така.
Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.
| |
|
|
|
Просто вариантът "търноорец" подвежда, че ор- е корен и човек от повечето региони го свързва с оран.
Демек, търноорец не е сложна дума от два корена - търн- и -ор(е), а търно(о)р-ец?
Кой е коренът на думата търноорец?
| |
|
Тема
|
Re: Обяснение от Дупнишко
[re: Koftia]
|
|
| Автор |
MilaO6 () |
| Публикувано | 25.01.23 22:00 |
|
|
Не мога съвсем да схвана дали това е въпросният търноорец, т.е. дали долното описание е коректно и се отнася до въпросния търноорец на Кофтия. В Дупнишко и околията се оказва, че му казвали "тръноорец":
,""Тръноорец" е прикачен инвентар за рало. Подобен на лемежа , но с два или три тънки рога, прилича малко на метална вила. Предназнаен е за обработка на запустели и обрасли ниви , стръни и треви , най-упоритата е троскота. Целта е да се разкъсат корените и тревите , след което се минава още веднъж с лемеж."
| |
|
|
|
Търн-о-рез - два корена и свързваща морфема -о- помежду им.
Търнорец е изчанчена форма от търнорез. Понятното -рез е станало -рец.
Търноорец е извратена форма на търнорец.
И човек съвсем логично се лъже, че търн-ор-ец значи човек който оре тръни или инструмент за това, подобно на търн-о-коп.
| |
|
Тема
|
Re: Е, сега стрелката удари в червеното
[re: MilaO6]
|
|
| Автор |
Koftia (форумист) |
| Публикувано | 25.01.23 22:29 |
|
|
Виж сега, аз и недовиждам. Не виждам добре емотиконките и не знам дали ми се карате или ме фалите.
| |
|
|
|
И "Бучка"(Боде).
"Бучка" (висок дървен съд за избиване на масло) - Монтанско
А в Севлиевско - буталка, а някъде другаде и бутЯлка:-))
Редактирано от MilaO6 на 25.01.23 22:35.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
| 
|
|
