Можем да обявим край на антикомунизма / Контакти / Поколения / 40-50

Ти май няма скоро да излезеш от тоя филм, но аз съвестно чета каквото пращаш към мен и има едно две зръннца които ми се закачат. Не така грандиозно - за цяла България и за цялата политическа класа, а само за мен и само за ДСБ.

1) Да, не съжалявам! Дълго, даже може да се каже цял живот съм симпатизирал на ясната и проста идея на СДС- Колкото може по-малко държава и колкото може по-дълбоко изрязване на старите обвързаности. Сега вече не мога да се самозалъгвам, че нещо от това е оцеляло. Още по време на кампанията стана ясно. Облекчение чувствам, а не съжаление - напрежението идва от лъжата и самозаблудата, сега нещата пак са ясни- ДБ не са моите хора, те защитават интересите на друга част от обществото.
(Все пак те не са реализирали наистина това идейно самоубийство, нека да видим какво ще стане.)
2) Чашата с отрова е от любим исторически момент - смъртта на Сократ, с който аз влизам във филми. Това са моите филми. Сократ избира отровата когато е осъден от демоса по най-демократичният възможен начин за най-демократичното възможно действие. Заседателите са 800 а обвинението е, че мисли и учи другите да мислят. Това оказва се пречи на "по-справедливия и прогресивен ред за човечеството". Нищо по-разрушително няма от това и справедливите и прегресивните никога не отстъпват от принципа на сократовците да им се предлага или празноглавие, или отрова.

Предпочитам радиоактивната вода на покрива. Само ще трябва да потърся коя е моята кал в нея. Понеже не е сегашната.