|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Чикаго-то
|
|
| Автор |
Pollyanna33556 (и стар и познат) |
| Публикувано | 26.05.17 16:48 |
|
|
Вчера пристигнахме в Чикаго. Тръгнахме от Ню-Йорк по време на силен дъжд. Вместо в осем сутринта, тръгнахме в седем и половина, уж да не закъснеем заради трафика. А самолетът ни е в 11.15. Както се очакваше, пристигнахме много рано. Толкова, че ни предложиха да хванем по-ранния самолет, от 10.15. Съгласихме се. Предадохме си багажа и се запътихме към терминала да чакаме. И като се започна едно чакане....
Заради дъжда и падналата мъгла а и за всеки случай, разредиха самолетите в небето. Самолетите излитали едновременно от три летища наоколо и по-добре било да са по-нарядко в небето при лоша видимост.
Излитането стана чак в един без петнадесет а пристигането в два часът. Като се прибави и един час разлика във времето...
Вече се бях обадил на Go Airport Express да направя резервация за ван, който да ни откара до хотела, но ми казаха, че вече не приемат резервации. Транспортът им е на всеки половин час. Само трябва да се обадим на гишето им, на място да платим и да излезем отвън и да го чакаме. Тъкмо излязохме и вана дойде. Вече беше натоварил хора от предните терминали, но бяха останали две места и за нас. По магистралата имаше трафик. Шофьорът беше наясно с картинката. От време на време излизаше от магистралата, минаваше по някакви кратки и по-бързи пътища и по-надолу пак се включваше обратно в магистралата. От тук, от там, накрая спря пред вратата на хотела ни и свали багажа. Дадох му тип и замина да разтоварва останалите си пътници. Ние му бяхме на път да ни разтовари първи.
Качихме се в стаята на 12-ти етаж и започнахме да се разопаковаме. Щяхме да останем цяла седмица, та всичко да си е на мястото и под ръка. Като свършихме, слязохме да направим къса разходка и да хлътнем някъде да вечеряме. Не минахме и една пряка и ето ми една позната верига китайски ресторанти - P.F.Chang. Знам ги от Хюстън и не един път съм се хранил в един близо до работата ми. В Калифорния също ги имаше. Много добре готвят и порциите са им големи, та остава и за повторно хранене. В случаят закусихме с това, което ни остана от снощи. Политика на хотелът е, всяка сутрин, в уречено от нас време, да доставят до вратата ни термос с току-що сварено, безплатно кафе. Не знам с колко термоси трябва да разполагат, за да могат да задоволят всички, но факт е, на сутринта, в шест и половина, чукнаха на вратата и докато отворя, вече бяха изфирясали. Бях приготвил няколко долара за бакшиш да им дам, но нямаше никой. На излизане от стаята, ще им го занеса и ще им ги дам тогава.
Линкът е към горе-долу описаното до тук в картинки.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
|
|
|
Който е дългокрак и седи до шофьора и снима ли снима през предното стъкло...
Щастието идва при веселите!
| |
|
|
|
Гледай ся къФ егоист си! Що не сФирна да дойда и аз? Нямаше хич да съм в тежест - имам си кинти, знаеш. Кеф щеше да е да съм с вас - Шилото щото е готина, а ти щото познаваш местните мурафети.
| |
|
|
|
Вторият ден в Чикаго се оказа плачевен. Още от сутринта тръгна да приръмява, смрачи се и не ставаше за снимки. Към обед започна да вали сериозно и се прибрахме в хотела. До вечерта - нищо сериозно заслужаващо внимание.
Това е линк към плачевния ден.
За разлика от вторият ден, третия се беше утепал за снимки и разходка. Слънцето се облещи още от рано сутрин, но пък през цялото време беше хладно. И като се отпочна - шест часа само ходене и снимане. Спряхме за малко, колкото да хапнем нещо в един йордански ресторант и пак продължихме. Накрая взех да се чудя дали след всичкото това ходене ще мога да се добера обратно до хотела. С много зор успях. Шилото беше не по-малко уморена. Добрахме се до стаята, легнахме на удобния креват и се отнесохме за час-два. Събудих се, но не можах да помръдна. Като да се бях гипсирал по време на съня. С много мъка успях да се размърдам, да седна и да започна да си обработвам снимките. Бяха 186 на брой, коя от коя по-хубави...по моя преценка. Чикаго ни се беше показал в цялата си прелест. Беше събота и градът беше сравнително пуст откъм движение. Ресторантите в събота и неделя са също затворени. Тук-таме има отворени надявайки се да направят някой лев от туристопотока. През седмицата обаче, еле пък по време на обедната почивка, по тротоарите е ачкана-народ. Всичко живо е изпонаизлязло от офисите, ресторантите са препълнени до козирките, където има място за сядане навън, хората са изпонасядали и си дъвчат сандвичите. Това е начин да се свърши бързо с обяда и остатъка от обедната почивка да се използва за друго. Сега не знам как е, но на времето кметството плащаше на музикални групи да свирят през обедната почивка по площадчета и където намерят място, да забавляват наизлезлите почиващи от офисите. Всеки ден беше както различно, така и еднакво. На партерният етаж на сградата в която компанията ни беше наела четири етажа (24, 25, 26 и 27) се намираше книжарница Брентанос, където хлътвах и разлиствах книги от различни жанрове. Всеки прекарваше обедната си почивка както намери за добре. Имах колеги, които се разхвърляха по юнашки фланелки и къси гащета и се юрваха да тичат като гламави в парка, който пък беше само на един блок разстояние в посока към езерото.
В галерии от предишни посещения на Чикаго имам още снимки от града. Уж гледам снимките да не се повтарят, но си давам сметка, че няма начин повторенията да се избегнат напълно. Има повторения, но разликите са повече.
Трябва да добавя, че всичките снимки от сегашното посещение са от центъра на града. Извън центърът къщите не се различават от който и да е друг град на Америка. Ако прочетете Едноетажна Америка на Иля Илф и Евгени Петров от преди сто години, нищо не се е променило. Парното продължава да "насъсква" топлина в къщите.
Следва линк към снимките от третия ден.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
|
|
|
С удоволствие забелязах, че на третия ден сте 'туриствали' около, за съжаление, Перлата на Chicago Loop. Предлагам екскурзоводските си услуги в рамките на обедна почивка с цел попълване на липсваща красота в картинката на Чикаго-то.
| |
|
|
|
Чудесно :) С удоволствие може да си спретнем една обедна среща!
Вчера Опти ме заведе в сградата, в която е работил. Обядвахме в заведение наблизо. Представи си... мъжът, който ни обслужи знаеше за България и София и колко хубаво е там :)
Сега отиваме на среща с българи и ще се върнем късно, но утре може да угорорим нещо за следващия ден. Утре е празник и ти не работиш предполагм.
С телефона трудно се пише и по-добре пиши на Опти. Той е с лаптоп :)
Щастието идва при веселите! Редактирано от konstr-109815 на 28.05.17 19:48.
| |
|
|
|
Значи ще направите ЧКК, Чикагски Клубен Купон.
~~~
| |
|
|
|
Времето на четвъртия ден започна колебливо. Не се знаеше със сигурност какво ще бъде. Прогнозата се сменяше на половин час. Ту ще вали, ту няма.
Този ден бяхме канени на обяд. В 12 щяха да ни вземат от хотела и да ни закарат у тях на гости. Става дума за приятел с жена си. Бяхме избягали по едно и също време от България, изкарахме заедно лагера в Италия, после пак заедно в Чикаго, докато по някое време не се разпърдяхме и загубихме връзка. Като се преместих в Тексас и тръгнах по командировки съвсем загубих дирите им.
Миналата година лятото ми се обадиха по телефона, че са дошли да почиват в София и на морето. Веднага спретнах едно събиране вкъщи. Събрахме се четири двойки, все приятели от едно време. С някои от тях се познавах още от отделенията в училище. Ядене, пиене и приказки до късно през нощта. На раздяла им обещах, като дойдем в Чикаго да им се обадя непременно, пак да се съберем...докато сме още живи.
До обед имахме време да мръднем наоколо и да цапна още няколко снимки. Всичко, което съм заснел този ден, беше на два блока от хотела, покрай реката. Богомил беше обещал като наближи да се обади. Е, обади се, бяхме пред хотела като дойде, натоварихме се и тръгнахме към тях. На срещата ни в София, бяха ни поканили да им гостуваме докато сме в Чикаго, но отказах. Живееха на около 50 км от центъра на града и щеше много да ми усложни нещата. Кола под наем, всеки ден дълги преходи, платен паркинг по $15 на час и въобще изобщо.
Дойдоха тежки-тежки с Мерцедес Е500. Разстоянието до тях го изминахме за близо час. Имаше трафик, но сравнително лек. Знаех че имаха голяма къща върху 10 декара площ, зарибено езеро, което си деляха наполовина с техния съсед по място. Никъде наоколо нямаше огради. Как ограждаш 10 декара?! Идват някакви мексиканци да им стрижат тревата и да се грижат за дърветата. На Богомил жена му се грижи за цветята и цветните лехи. Понеже по цял ден с това се занимава, между българите й е излязло прозвище - къртицата.
На обяд бяха поканили и другото семейство българи, с които миналата година ми бяха на гости в София. Двамата си бяха женени още от България. Бяха по-възрастни от нас. В махалата той беше от големите. Беше завършил минно инженерство, но като дойде в Америка изостави инженерството и записа да учи нещо във връзка с медицината, докато жена му работеше и го издържаше. Докато живеехме всички в Чикаго, двамата с него бяхме един под друг в телефонния указател. Неговата фамилия беше същата като моята. Мисля вече навърши 83, но се държат и двамата. Жена му не е много по-млада.
Втората половина от снимките на вчерашната галерия са от къщата на Богомил, където обяда се проточи почти до мръкване. Като ни стана време да си тръгваме, извика ни едно такси на Uber, което пристигна за осем минути. Изглежда Uber са навсякъде и който се случи да е най-близо, той идва. Трафикът на връщане беше още по-лек. Шофьорът спря пред хотела, пожела ни лека нощ и се изпари.
Това е линк към снимките ми от вчера сутрин в Чикаго и от последвалия обяд в къщата на Богомил.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
|
|
|
Петият ден - нищо особено. На мен вече не ми се ходи никъде. С нетърпение чакам да се озовем в Хюстън, че да си отспя и да имаме време да си стоим вкъщи. Баси ходенето, баси чудото!
Без да си давам зор, изпихме си кафето, взех да пиша за ходенето предния ден и за обяда при Бого, после хлътнах в банята...тутках се нарочно да бавя излизането. По някое време и туткането ми омръзна. Изнизахме се навън. Времето се оказа разкошно и този ден. Дето Фабета вика - слънце сурия блести, аз съм бил той и той бил аз.
Излязохме на Мичиган авеню и свърнахме на ляво, в посока езерото. Бях решил този ден да идем пеша до Navy pier. Мястото е повече за развлечение на децата. Това е един кей навътре в езерото ама да речем 100 метра широк и върху него построени най-вече ресторанти, киносалони, виенско колело и други майни. Има широки алеи за прогулка, спират разни корабчета за разходки в езерото и т.н. По-нататък по брега имаше друг един pier, на който имаше големи складови помещение. Складовете ги разбутаха но в същите помещения организираха нещо като панаир на националностите. Хора от стотици националности си организираха павилиончета, където се продаваха храни, някои от тях сготвени, специфични за тези националности. Българското павилионче предлагаше, както може да се досетите, кебапчета, кюфтета, манджи, сувенирни кукли облечени в български носии и т.н. Беше интересно, щото някои от хората бяха облечени в националните си носии и ставаше голям джумбуш.
Помня също, че в Чикаго, всяка неделя в продължение на един или два часа, по една от радиостанциите, имаше предаване на български език, както и на други езици преди българското предаване и след него. Хубаво беше в Чикаго, но зимите му бяха отвратително студени и ветровити. Често езерото замръзваше покрай брега и беше грозна гледка. Моето поколение българи бяха организирали футболен отбор облечени в униформи в цветовете на българския трикольор. Червени три четвърти чорапи, зелени гащета и бели фланелки. Играеха срещу подобни отбори на сърби, албанци и други, но най-често два отбора българи играеха един срещу друг - едните с униформи, другите - без.
Имам някакви снимки от тогава, но не съм ги качвал в интернет. Някои от тогавашните играчи вече не са между живите.
Следват снимките от вчера.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
|
|
|
Ето тази кула исках да постна като допълнение от впечатленията ми от вчерашния ден. Направих й снимка на фона на огромния билдинг в ляво . Изглежда миниатюрна, а от разказа ти - навремето е била най- високата в Чикаго. От нея са наблюдавали наоколо и като видят пожар - изпращат пожарната команда да гаси :)
П.п. нещо с активирането линка на снимката не ми се получи, но с телефона е много трудно писането в клуба. А иначе, само ако знаете, какви пътеписи пращам ежедневно на децата и приятели по вайбър...!
P.s. от ентия път се получи :)
Щастието идва при веселите! <P ID="edit"><FONT class="small"><<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от konstr-109815 на 30.05.17 17:30.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от konstr-109815 на 30.05.17 17:49.</EM></FONT></P>Редактирано от konstr-109815 на 30.05.17 17:50.
| |
|
|
|
Кефя се на пътешествието ти. САЩ са ми отколешна мечта - най-вече Ню Йорк и Вегас - познай че къвто съм такъв обичам развлеченията от всякакъв тип - почти нямам задръжки ще взема си похарча доста пари с кеф там. Винаги са ми били интересни казината но осъзнавам, че е много рисковано за мен, тъй като може да остана без пукнат кинт в джоба. Затова се пазя. Много лабилен съм по отношение на забавленията. Постоянно се заглеждам в казина, но знам, че там ще загубя много и се пазя. Някой ден ще стъпя и в казино само че само с предварително преброени пари за харч и нищо в повече. Просто да ми мине мерака. Лесно се пристрастявам към хазарт и това ме дистанцира от казина. Това моето е проблем, който се опитвам да разреша, а именно защо ме привличат подобни забавления.
| |
|
|
|
Току-що го опуках и него.
За да избегна още ходене, хванахме лодката провеждаща архитектурния тур по реката. Час и половина. От 11 до 12.30. Само се въртя на задника си, снимам и слушам архитектката водеща тура какво ни говори. Не ми е за първи път на тази лодка, та и не внимавах толкова, но една подробност ми направи силно впечатление. Една от сградите (56 етажа) имаше силно скосена долна част от двете си страни, като стъпваше на земята само на една трета от квадратурата на горните етажи. Нагоре в пространството има място да расте като обикновена сграда, но долу, на земята, няма достатъчно място на което да стъпи. Под земята минавала ж.п. линия, над земята имало други някакви ограничения и няма място. За тази сграда става дума:
Добре, надълбоко стигнали до гранитна основа, вдигнали железобетон нагоре, разширили квадратурата на етажите и стигнали до най-горе (етаж 56), но се знае, че Чикаго е сборище на ветрове. При силен порив на вятъра сградата може да се счупи в основата. За да избегнат подобно развитие на нещата, горе на покрива в четирите ъгъла, правят четири басейна с формата на кибритени кутии и ги пълнят с вода до три метра дълбока. При силен порив на вятъра в едната посока, сградата ще има тенденция да се залюлее, но водата пък има тенденция да остане на мястото си, като ще упражни натиск върху стените на басейните в противоположната посока. По този начин ще се противодейства на силата на вятъра и сградата ще остане в покой.
Представям си какви сметки са правени относно размера на басейните, количеството вода в тях, сили и противодействия и какво ли не още. Да не говорим, че същата тази вода може да се използва за гасене на пожар в сградата, ползвайки силата на гравитацията.
Та, хем правя снимки, хем слушам екскурзоводката какво говори, хем съм седнал и си почивам.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
|
|
|
Много приятно разказваш и показваш.
Аз по планини и природа мога много да ходя, но при градско туристическо ходене краката някак ми отмаляват още на първия км. Големи музеи понасям, понеже има места за посядане и съзерцавам експонатите.
За радост на мъжете, не обичам да се мотая и по молове. Като се наложи да си купувам нещо, го правя с такава скорост, че мога да победя всеки мъж.
ad infinitum ...
| |
|
|
|
Благодаря! Ако си по развлеченията от всякакъв тип, парите може да не ти стигнат да идеш и до Вегас. Ню-Йорк ще ти ги изсмуче на бърза ръка.
По-добре започни с Вегас, че да спечелиш пари и за Ню-Йорк
Във Вегас може да се мине и евтино. По разните казина предлагаха безплатна храна или много евтина, че един път като влезеш белким останеш да профукаш спестените от храна пари. Този град е основан от мафията. Животът там не спира. Еднакво е оживено както през деня, така и през нощта. Мен повече ме забавляваха фонтаните на Белажио, както и хотела отвътре. Не играя на нищо от което може да загубя пари. Има хора, виждал съм ги с очите си, които губят десетки хиляди $ за няколко часа игра. Един ми направи впечатление като даде на жена си цяла хватка стотачки и я прати да се забавлява, докато той губеше солидно на рулетка. Парите, които двамата загубиха тази нощ, на мен биха ми отнели години да спечеля. Колкото лесно ги загубиха, сигурно толкова лесно ги и печелят. Такива като нас е грехота да загубят и един лев по този начин.
Но, сметка на парите ти няма да правя. Печелиш ги и ги губиш както намериш за добре. Нали за това се "борихме" за демокрация.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
|
|
|
За радост на мъжете, не обичам да се мотая и по молове.
За радост на мъжете трябва да обичаш да се мотаеш по молове с часове, че и те да имат време да си отдъхнат, занимавайки се с нещо, което на тях им доставя удоволствие.
Колкото до ходенето, много ми станаха годините и предпочитам да съм седнал отколкото да ходя а пък ако може и да съм легнал, цена няма. Но, с Шило до мен, ходенето всеки ден е задължително. Аз все й предлагам да ходим с колата, но тя - не та не. С каката трябвало. И мааме гащи из София ежедневно. Уж за здраве било и дълголетие. Ще караме така, пък до къде ще стигнем, ще се види.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
|
|
|
Задачата изпълнена :)
Всички задачи за вчера - последен ден в Чикаго са изпълнени, но се прибрахме гроги в хотела и нямахме сили за отчет...
Сега си чакаме на летището полета за Хюстън.
Отчетът - като си починем :)
П.п. Долче, огромно благодаря за отделеното време!!! :)
Щастието идва при веселите! Редактирано от konstr-109815 на 01.06.17 17:44.
| |
|
|
|
А пък в благ Хюстън ще направите ХКК. Главно св. Скромний може да призовете.
~~~
| |
|
|
|
Седмият ден ми се опъна. На обед отидохме да се видим с Dolche de Leche и благодарение на нея можахме да влезнем и се запознаем от близо с небостъргача Aqua, където тя работи, както и с някои от другите небостъргачи наоколо. След като обедната й почивка свърши, запътихме се към Джон Ханкок, който беше най-високата сграда в Чикаго, когато аз живях и работих там....миналия век.
Ако трябваше да се качим до 94-тия етаж по аварийното стълбище, едва ли щях да мога да стигна до втория етаж. Толкова бях уморен вече. Взехме асансьор, разбира се. Качихме се за нула време. Това ми качване беше четвърто по ред за всичките тези години. Щяхме да се качим и на Sears Tower (вече казваща се Willis), но като видяхме каква опашка се вие, отказахме се в полза на Джон. Освен това Джон е на по-добро място в Чикаго, недалеч от езерото Мичикан и снимките от него биха били по-интересни от моя гледна точка. А височината е само с шест етажа по-ниска и е незабележима. Направих няколко снимки и от Джон, за които днес не ми остана време, но ще кача утре а за снимки от Хюстън ще му мисля по-нататък. Тук имаме три седмици на разположение и не бързаме за никъде. Та, до скоро пак.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
|
|
|
Много ми е интересно, едва ли някога ще отида там
(ако позволиш една корекция - не "влезнем", а "влезем"! Непрекъснато го набивам на дъщеря ми и на околните, затова съм "чувствителен"
И в официални анонси така го пишат вече, за мой ужас! Например "Излезна трейлърът на новия филм на Шон Пен "Последното лице" (автор е дистрибуторът за България, фирма "Лента").
| |
|
|
|
Много ми е интересно, едва ли някога ще отида там
Ако имаш желание, ще отидеш, ако нямаш желание - няма да отидеш. Толкова е просто!
Използвал съм "влезнем" защото не съм знаел че е погрешно и не ми е звучало неправилно. На тия години малко правила помня от граматиката. По-често карам по слух.
Помня от времето след като се завърнах, че излезе ново правило за изписването на думи като "чувствам" с по-простичкото "чуствам", но изглежда не се е утвърдило. При мен обаче се утвърди, макар и да е погрешно.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
|
|
|
а преди беше "чувствувам", мани мани
Сега и "четиресе" или четирисет е правилно, трийсет със сигурност, обаче как е 50, не знам (пейсе?)
Редактирано от Crrafterr на 03.06.17 17:02.
| |
|
|
|
Вече качих и втората половина на седмия ден. Снимките са правени от 94-тия етаж и като си помислиш, че са правени с телефон - да се неначудиш...
Добре че наближава време да си ходя от този свят, че нещо много взеха да се усложняват нещата и да стават недостъпни за стария ми акъл.
В казармата имахме един Мандаджиев. Уволняваме се. Облекли сме цивилните дрехи а той - абе хубаво беше ама малко беше.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
|
|
|
Добре че наближава време да си ходя от този свят,
Не! Изобщо не ти позволявам да ти минават такива мисли! Никъде няма да ходиш извън този свят! ЧУВАШ ЛИ? НЕ МИ ГО ПРИЧИНЯВАЙ И ТИ!
| |
|
|
|
№-ти нед и още няма снимки на "яйцето", парка до езерото....
Шикаго е красив град, обаче климата е СБМ...
| |
|
|
|
Каквото и както искаш - така го ползваш. Точка.
Обяснение не дължиш никому.
Напомня ми на интелектуалците, казващи ми че на испански нямало "буена маняна" (добро утро), точно след като така съм поздравил испано-говорящ, и той ме е разбрал, и даже ми е отвърнал усмихнато. Че как да няма буена маняна, след като точно я е имало, изясно изречена и разбрана!
| |
|
|
|
Много опасно за мен е да посетя Вегас, та май ще трябва да се размина. А викаш Ню Йорк ще ми ги изсмуче. По-скъп град ли е от Париж - питам щото Париж не успя та едва ли Ню Йорк ама знам ли - като не съм ходил още там?
| |
|
|
|
Santo Lunes de Sobria I Resaca Mexicano...
| |
|
|
|
Удоволствието беше изцяло мое!
| |
|
|
|
Тази година направи снимка на макета. След няколко години третата по височина сграда в Чикаго ще е реалност и ще те очаква да я заснемеш в цялата и красота!
| |
|
|
|
Живот и здраве да е. Може и това да стане. Интересна сграда ще е.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
[
