да, на български текстът звучи много зле

обикновено в началото авторът се кефи и понеже ентусиазмът е заразен, кефът се предава и на читателя ... после се намесват издателства, хонорари и срокове и кефът изчезва ... много добре се забелязва при гришъм, том кланси, робърт лъдлъм, стивън кинг ... всички съставки са си на точните места, всичко е изпипано професионално и както си требе, обаче ентусиазмът/кефът го няма

Ще взема да я прочета на английски, предполагам лесно и бързо се чете, не прави впечатление езикът да е сложен. Не разбирам защо толкова калпави преводачи се появиха напоследък, явно малко им плащат и претупват работата.

За ентусиазма не бях помислила, но предполагам си прав. Навремето много се чудих как е възможно поръчково да се пишат стихотворения, възхваляващи партията. Явно всичко е възможно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не си заслужава.

ad infinitum ...

Доколкото си спомням и ти беше написал книга с ентусиазъм преди години. Даже имаше и някаква издателска драма тук в клуба.
Дали не си я пуснал вече и онлайн?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така - познавам се достатъчно добре и зная точно какво ти казах. Ако искам да се опознавам във взаимодействие, определено ще е егоцентрично като засиля кифленското в себе си и забравя, че всеки човек има нужда да бъде поощрен да изяви себе си.

За вкусове и предпочитания е най-тъпото да се спори, но да си кажа и аз.
За какво четем една книга? Най-важното според мен е добрата цялостна история, какво се случва. След това идват малките историйки в голямата история, понякога голямата история може и да не е чак толкова великолепна, но в нея се случват случки, които определено си струва човек да прочете като един малки разказчета. И след това е езикът, стилът, начинът, по който е написана книгата.
Някъде между тези трите качества, които могат, така да се каже, "да се пипнат с око", достатъчно видни и очевидни са, идват и "невидимите": да се вживееш в някой от героите, в обстановката или в идеята като цяло, да събужда у теб, неясно кое дали историята, дали историйките или езика, някакви мисли, емоции или нещо средно между двете. Дори да те възбужда, все пак говорим за еротичен уж роман.
Сега към книгата. Историята е банална и без особено интересни обрати. Малки историйки може би има, но не са много, езикът не е особено добър, има повторения, дълги подробни описания, четох го на английски, не е проблемът в преводача. Не се вживявам в образа на Анастасия, а Грей ми е ужасно дървен. Мисли не събужда у мен, емоции също, възбуда също.
Предполагам, че тези, които харесват книгата, или се преживяват като Анастасия - оттам женската аудитория фенове, или тук-таме сносните малки истории-случки, пълни, трябва да призная, с действие: там за да отидеш примерно до прозореца да погледнеш какво става навън, ти се случват още 15 неща: нещо пада, нещо се мисли, няква кола рязко спира и т.н. Но мен този тип действие, несвързано с голямата история, ми идва малко встрани.

Виж колко сме различни.
Аз обичам да чета за други светове, почти не помня да съм се вживявала в герой. Именно различното мислене, виждане и действие ми е най-интересното в една книга. Предполагам съм малко воайор честно казано, щото и тук понякога си прочитам една-две-пет теми и коментирам нищо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-важното според мен е добрата цялостна история, какво се случва.

да, най-общо казано, във всеки момент трябва да ти е интересно какво ще стане по-нататък ... обаче как точно се задържа интереса на читателя, е черна магия - специалистите теоретици се опитват да го анализират това постоянно поддържане на интереса с изброяване на разни необходими елементи, но практиката постоянно ги опровергава - има книги които нарушават почти всички правила и въпреки това се четат с интерес - примерно властелинът на пръстените - а има и книги в които всички елементи са спазени и които са скучни ... аз вече почти нищо не помня от фифти шейдс ъф грей и затова ми е трудно да я анализирам конкретно, много по-ясно си спомням шведската феноменанлна трилогия по която имаше и шведски и холивудски филм и която аз тотално не я възприех и едвам добутах първата книга до края, но познавам хора които ги изгълтаха и трите тухли и казаха че са изключителен шедъовър ... фифти шейдс не е феноменална, но е четивна и забавна и удържа интереса ми чак до края на втората книга, което си е комплимент, но как го е постигнала, вече просто не помня

а това че историята е банална ... анализаторите отдавна са класифицирали всички възможни истории в 5 или 7 групи и каквато и история да измислиш, тя вече е била разказвана и е вариант или комбинация от вече известните истории , чалъмът е ти какъв нов елемент ще вложиш в старата история, за да я направиш интересна ...

... сексуалните описания не ми действаха възбуждащо и не я четох заради тях, наистина ми беше интересно как наш'та многострадална Сийка осцилира около мистър Пърфект, явно центровете на привличане и отблъскване са били добре балансирани за да ги задържат двамцата в правдоподобна елипсовидна орбита

и като дребен детайл, който обаче много допринася за правдоподобността, много добро впечетление ми направи че авторката разпознава колите и за всяка кола казва каква марка и модел е, а не се е ограничила до стандартните черна лимузина, червен седан, бежово комби или синьо купе ... и освен това използва колите по много хитър начин - примерно преминаването от двайсетгодишното фауве бийтъл към чистак ново А3 (събмисив спешъл - страхотно попадение!!!) , което може да се кара с токчета, бележи нов етап в развитието на историята и отношенията им ... всяка от колите си е точно на мястото и означава нещо - Сийка в началото се появява със спортен мерджан, който обаче не е неин и съответно се спъва в килима и се пльосва в цял ръст пред мистър Грей ... или самолетът Танго и балонът, който се спийва ... абе има много добри попадения каката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите