Колкото и да не ни се вярва е истина / Контакти / Поколения / 40-50

било му е мъчно, че е сам
и така му се искаше някой да го помни
и се опасяваше и гневеше от мисълта, че хората ги забравят когато умрат...
и на мене ми е мъчно, не писах досега, защото ... и аз не мога да определя точно защо
може би защото ми е мъчно...
мъчно ми е, обаче, повече за това, че се е чувствал токова сам, когато беше още тук.
сега вече е умрял и за него нищо повече не може да бъде направено.
така че, с риск и в разрез с каквото и да ви хрумне, аз сега ви говоря на вас, които ще почетете тук.
хубав списък, дълъг и сърдечен, нали виждате.
обаче човекът вече го няма...
а около всички нас има толкова много живи хора, нали
хора, за които понякога не намираме време да помислим и да се погрижим, да обърнем внимание (наистина внимание - не говоря за преструвки разни куртоазни...)
така че... какво ви казвам
казвам ви - обръщането на внимание, грижите и обичта са важни когато човеците около нас са... около нас.
дори това "около нас" да е с много далечни граници
когато имате в мислите и чувствата си идеята, че сте нечий приятел и когато усещате, че този човек има нужда от помощ, или внимание - не се бавете да му ги укажете.
докато е жив, докато е възможно. докато те имат смисъл за него, защото когато вече го няма... сисълът на вниманието остава само за тези, които ги има.
не зная дали се изразявам разбираемо и добре, но това са мислите ми и чувствата ми.
и аз съм правила така, като вас. усещам, че някой, за когото ме е грижа, има нужда от някого в момента. и къде потънала в грижи, къде от немара, къде заради неговите твърдения "нищо ми няма", " не искам помощ...", "всичко е наред"... съм оставяла нещата така, да си текат както могат.
и това понякога е било правилно, но друг път - не е било...
сега някои от вас казват, че маг е бил самотен и болен, и неподвижен, и... и вие сте искали да го видите, но той не бил съгласен... и не сте отивали.
може би така е било добре, но може би не е било.
мисля си... не знам и аз точно какво, но някакси така - може би е добре, ако настояваме повече? и да го правим така, че този, който има нужда от нас, своите приятели, да усети, че наистина искаме да го направим?
може би тогава би се съгласил на помощта ни. а може би не би, но...

а сега... това е някакси повече само списък.

аз не познавах маг. виждала съм го на няколко клубни сбирки, за по няколко минути.
срещала съм го писмовно няколко години, доста години всъщност, достатъчни всички клетки в тялото ми да се подменят, нали знаете, че така става... тук. в клуба.
много се карахме с него, за което не съжалявам. защото му казвах каквото си мисля - а именно, че колкото и да му е зле на някого, не бива, защото на него му е зле, да тормози и други хора, че и на тях да им стане зле.
нещо, което не знам дали маг разбра, но съм убедена, че усещаше отношението ми към нещата...
мисля, че е добре, че напоследък се посдобрихме. и то не толкова за мене, ами че, ако изобщо му е хрумнало, поне това не го е тормозело когато... накрая.
да бъдеш любезен е лесно, нали знаете...
да бъдеш обаче нечий приятел... това не е никак лесно.
приятелите са като твърдия под под финия мек килим на любезността, каза дъщеря ми, когато беше на 5. ако го няма подът, колкото и да е красив и скъп килимът - когато човек стъпи отгоре - пада...
та... думите ми са за вас, за нас, които сме тук сега още.
бъдете твърдия под за приятелите си. за да има по-малко починали самотници, които после получават по един такъв... мил... списък.
зная, че наистина ви е мъчно за маг. и на мене ми е мъчно наистина.
но... ето, че сега го няма, а ние сме. тук.

почивай в мир, маг.
и, колкото и да не вярвам в задгробни животи... в този момент някакси ми се ще да има такова нещо