Треска за злато / Контакти / Поколения / 40-50

Създател и унищожител на империи!

В хюстънският музей по естествена история има рядка по рода си изложба. Казва се „Треска за злато”. Експонатите в музея бих казал, са равни на няколко тона злато. Най-вече самородно. Ще спомена само най-любопитните и интересни за мен факти.

Най-старото находище в света, където е намерено ОБРАБОТЕНО злато е намерено в България, недалеч от Варна. Датира отпреди 5,000 години преди Христа!

Златото и медта са първите метали обработвани от хора.

Ядрото на златото съдържа 79 електрона, 79 протона и 118 неутрона. 79-те електрона определят 79-тото му място в периодичната таблица. В ляво на таблицата е платината, със 78 електрона а в дясно е живакът, с 80.
Над златото в таблицата е мястото на среброто, с 47 електрона а над среброто е медта, с 29. От ляво на медта е никел, с 28 а отдясно – цинк, с 30. Когато елементите в таблицата са един над/под друг, имат приблизителни характеристики. Когато са един до друг, имат приблизителни атомни числа и тежест. Подробности ама интересни.

Символът на златото в таблицата е Au, което е съкратеното на “aurum”, което значи „тлеещ залез” на латински.

Златото е много плътно. Ако в един кубичен метър, при дадени условия, водата тежи един тон, то в същият кубичен метър ще се поместят 19 тона и 300 кила злато. Плътно да дрънка.

След среброто, златото е най-рефлектиращия метал а след медта – най-електропроводим. Не само рефлектира инфрачервената (горещата), но и ултра виолетовата радиация. Заради тези си свойства, използва се за направата на стъкла за сгради, като не само рефлектира слънчевата топлината през лятото, но и рефлектира топлината отвътре (не я пуска да мине през прозореца), през зимата.

Отличната електропроводимост на златото и свойството му да не кородира, го прави идеален материал за направата на контакти, които ТРЯБВА да работят на всяка цена, дори и в най-кородиращата атмосфера. Пример – совалката. Всичките й контакти за златни.

Името „Gold” (злато) е усвоено в английският от Индоевропейската дума „Ghel”, която значи „жълт”.

Златото е най-мекият, разтегливият и ковък метал от всички. От една „трой унция” злато (приблизително равна на 32 грама), може да бъде изтеглена жица дълга 80 километра или да бъде изкован тънък лист с площ над 9 квадратни метра.
В природата, златото най-често е бъркано с минералът „пирит”. Поради тази причина, пиритът е бил наречен „златото на глупака”. Разликата между златото и пиритът се установява лесно. Остър предмет (нож) поставен върху пирита и ударен с чук, ще го надроби. В златото - ще остави дълбока следа от острието. Пиритът също кристализира по различен начин.

Златото е навсякъде в природата, но не навсякъде е в количества, икономически изгодни за продукция. Намира се най-често депозирано в скали или във вид на „вени”, на всякакви дълбочини. Когато е депозирано в скали, на повърхността или близко до нея, скалите биват взривявани, натрошени на ситно и след това, по химичен път, златото извлечено.
Когато е на вени, вените биват проследявани. Най-дълбоките мини за добиване на злато депозирано във „вени” са в Южна Африка. Над три километра под земята. На таква дълбочина скалите парят а температурата може да стигне до 140 градуса по Фаренхайт (около 65С). Мините се охлаждат от най-мощният климатик в света построен за целта.

Освен във „вени” злато се намира и по повърхността на земята. Най-често по корита на реки, промито и довлечено от буйни води, между речните камъни и чакъл. Може да е ситно, примесено с пясък и глина, но може и да е на едри парчета. Най-едрото монолитно парче злато намерено до сега тежи 2,280 трой унции, равняващо са на над 150 паунда или на около 80 килограма. Намерено е било на 5ти февруари 1869 година, покрай черен път в щата Виктория, Австралия.

Най-големият откуп някога предложен за освобождаване на затворник е бил даден през 1532 година, когато испанците залавят водачът на Инките – Атахуалпа. За да го пуснат, той им е продложил злато, което би запълнило стая с размери 7 метра дълга, 6 метра широка, с височина човешки бой. Испанците се съгласяват, но след като взимат златото, убиват го въпреки всичко.

Когато е във вид на прах, златото се извлича се с помощта на живак. Живакът амалгамира със златото. След това се извлича от живака с помощта на картофи. Така са практикували единичните златотърсачи. Използват факта, че живака се изпарява а златото – не. Разделят един картоф на две половини. Издълбават малка дупка в средата, където слагат живака с златото, съединяват двете половини и слагат картофа на огъня да се пече. От високата температура живакът се изпарява, но парите не излизат извън картофа а се абсорбират от него. В центъра на картофа остава освободеното злато.

Всичкото злато добито от хората до сега, би се хванало в един куб с размери 20Х20Х20 метра, което ще дойде до към 145,000 тона. Един тон би се хванал в куб с размери от 15 инча или около 37 см.

Златният резерв на САЩ се състои от около 7,750 тона злато, повечето от което се съхранява в “укреплението” Нокс (Fort Knox) и което при цена от $400 на трой унция (32 грама) се оценява на около 100 милиарда долара.

„Златните” олимпийски медали са изляти от 92.5% сребро с 6 грама злато прибавено като украса на медала. Сребърните медали имат същото количество сребро, но без златото. Бронзовите са си сплав от мед и цинк.

Най-голямият обир на злато е станал през 1983 година в Англия, от летището Хитроу. Крадците са успяли да откраднат 6,800 златни отливки, на обща стойност от 25 милиона лири стерлинги.

Еврика!
Архимед бил толкова щастлив от решаването на проблема, че с този вик на уста се разтичал гол по улиците.
Приказката започва така: Цар Хиеро (Hiero) на Сицилия (250 г.преди Христа) подозирал, че собствения му златар го лъже. Бил му дал известно количество злато да му направи корона. Короната, след като станала готова, тежала точно толкова, колкото златото, но царят подозирал, че златарят е отделил чисто злато за себе си а към короната е прибавил толкова сребро. Подозирал, но не можел да докаже. Извиква при себе си Архимед (като доказано умен човек в царстовото) и го попитал как може да докаже подозренията си. Архимед поискал време да мисли по въпроса.

Архимед е знаел, че златото е по-плътно от среброто и ако в короната има примесено сребро, то обема на короната би бил по-голям, но не можел да се сети как да го измери. Когато един ден се потопил във ваната си да се къпе, идеята му дошла, изтичал на улицата както е, мокър и гол и викащ „Еврика”.
Взел един съд и потопил в него същото тегло, колкото тежала короната, чисто злато. После напълнил съда с вода до ръбът. Извадил златото и потопил короната. Водата преляла. Значи короната е била примесена със сребро. От тогава води началото си английският израз „stealing from the crown” или „да крадеш от короната”.

За най-големи майстори златари на всички времена са признати двама души.
Петър Карл Фаберже (1846 – 1920), придворен бижутер към руския царски двор. Направил е много забележителни бижута през кариерата си, но е най-известен с „великденските си яйца”. За първи път става известен заедно с брат си Агатон по време на първата всеруска изложба на бижута в Мосва през 1882 година, където двамата братя печелят златен медал.

Цар Александър III подарява първото великденско яйце на жена си Мари през 1885 година. Тя е толкова възхитена от подаръка, че цар Александър поръчва на Фаберже да прави по едно яйце всяка година за подарък на Мари, до неговата смърт през 1894 година. След смъртта на цар Александър, на престола се възкачва синът му Николай II, който поръчва да се правят не по едно яйце на година а по две. Едно за майка си Мари и едно за съпругата му Александра. Традицията продължила до 1916 година, когато положението в Русия станало напечено и вече не му било до великденски яйца. Две години по-късно цар Николай II бива екзекутиран от комунистите.

Фаберже успява да направи 50 имперски великденски яйца през живота си. Десет от 1885 до 1894 година и четиридесет (по две на година) от 1895 до 1916 година. За 42 от яйцата се знае точно къде са и кой ги притежава. 8 са изчезнали безследно.

За втори най-известен златар в света се смята Бенвенуто Селини (1500 – 1571). Бил е съвременник на Леонардо и Микеланжело и вдъхновен от тяхната работа. Бил е златар на Францис I от Франция и по това време създава известната си „солница”. От тогава солницата се знае като Солницата на Селини. Солницата изчезва през май 2004 година от един музей в Австрия и до сега все още не е разкрита.
Дано е попаднала в ръцете на ценител на изкуството и да не е претопена. Като се върна ще я сканирам и ще ви я покажа барабар с няколко други снимки, които успях да направя в музея.

Текстът е специално преведен за вас от малка книжка, която влизаше в цената на билета.

СЕГА ВСЕКИ ПРОЧЕЛ ТЕКСТА ДО ТУК, ДА СЕ БРЪКНЕ И ДА МИ ДАДЕ ПЕТ ЛЕВА. МОЖЕ И НА СТОТИНКИ.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш