Изберете сами: Вариант първи: Остаряваме славно Сред узрели мечти И уверен съм аз И спокойна си ти Ето веч наближавам към 45 И съм мъж уважаван У дома и навред Едно живо момиче Всеки в теб би открил Една нежна лъвица Но със опит и стил Вариант втори: Остаряваме главно С разрушени мечти Аз съм сринат тотално Си отчаяна ти Ето веч наближавам Към 45 А за нищо не ставам Неудачник съм клет Една суха старица В теб отдавна личи Със увиснали цици

от този на Недялко Йорданов, но пьрвия вариант е приятен ;-))))

И двата варианта са верни.

Аз пък казвам така: вторият е по реален и звучи по-убедително:-)))ЬP

От Вашия избор личи какъв е всеки от вас! Увиснали цици може да има и момиче на 20! Зависи как изглеждаш и как се чувстваш, а не на колко си години глупчовци!

своята камбанария. ;-)))

свиня от кладенцова вода? Че и мьж - от жена? И защо не е довьршен втория вариант? Например: Сьс разбити мечти...

Леле,леле започва да става интересно.А за по-голяма убедителност обогатихме и животинските видове,при това има и рима,мъже - свине.Виж за разбитите мечти е добро попадение.

Упражнението а ла Недялко Йорданов е добро. Пък и не не толкова далеч от настоящия му стил, нали? Чели ли сте последните му неща? Доста избиват на чалга ;) Пък и защо се нервирате? Право е казано, че нищо не е така обидно както когато ти кажат истината (за увисналите цици, например). Все някога и това се случва, какво да се прави :)))

цитати от "Великата свинарка", ще видиш тогава какво се казва обогатяване. ;-Ь Но, за момента поне, не мисля, че е нужно пускането на тежката артилерия в действие. ;-)))) И не ме подтиквай кьм дописване на който и да е от вариантите, че не се знае дали ще са лицеприятни. ;-))))))))

е реалистичност ... как да е ... обаче все пак първият вариант по ми допада :)))

Ох, ама той много се преекспонира този Недялко Йорданов и ми е страшно досаден вече.

Какво ще се впускаме в разни други препирни. То не стига, че в реалността нищо не е така както трябва и ни се иска, ами и ние да се черним допьлнително. ;-)))) Човек не може да посьнува и помечтае дори за миг - веднага ще го сьбудят ;-)))

да бе , тъкмо си бях представила че съм "Едно живо момиче " и т.н. и веднага back to reality ... или по нашенски - другата крайност аа, не , не съм съгласна :)))))

не може да има, само дето вида ни е малко уврял. ;-))) Ама като се огледаме - от нас по-хубави - НЕМА. ;-))) Що да се кахьрим тогава? Който не ни харесва - няма вкус! ;-)))

тъй де :)))))

Предлагам прилагателното "увиснали" да не се употребява за женските атрибути......защото нали разбирате ,че чудесно пасва и за някои "органи и системи " на мъжкото тяло.В този смисъл предлагам една корекция ня втория вариант (втори куплет).А именно: Ето веч наближавам Към 45 Със мъжественост тъжна И увиснал отпред

da taka e i vse pak.dostatacho li e tova? na chovek vinagi mu se iska i daze da e na dosta......

"Увиснал/и" да отпадне.;-))) Но така стиха не е лош, никак даже. "Висит, но хорошо висит!" ;-)))))

Zdraveite vsichki! Az sam na 36g. no si pozvoliavam da poseshtavam vashiat klub , zashtoto mi e interesno i priatno da obshtuvam sas zreli hora. No tozi pat napravo me razocharovahte. Vse oshte se chuvstvam edno jivo momiche i ot obshtuvaneto mi s maje na 43 moga da vi uveria , che po nishto ne se razlichavat ot tezi na 25. Moje bi zashtoto se chuvstvat veche ostariavashti i iskat da dokajat che vse oshte gi biva, neznam no vpechatleniata mi sa prevazhodni. Napravo ne mi se viarva che kogato napravia 45g. shte se chuvstvam kato razvalina. UJAS!

Дръж се, любов! Дръж се. Още малко остана. Ах, как кърви тази незараснала рана. Но ти се дръж! Тегли, изплезила езика, старата ни двуколка под ударите на камшика. Вече е обяд. Но с каква да те нахраним. Изгоря тревата по сухите поляни. С какво да те напоим- уморена и жадна - младия дъжд върху нас толкова отдавна падна. Дръж се, любов, дръж се, наше конче остаряло. Има още силици в твоето жилаво , жилено тяло. Развей над рояка мухи смъртоносната си опашка виждаш ли! Има у тебе дързост хлапашка. Спомни си как препускаше дива и побесняла в ранното утро по равното като хала. Но сега е обяд. Сега е горещо и стръмно. Дръж се, любов!Дръж се, има време да стане тъмно.

bravo kak niama ymora pishete li pishete......

Някъде е изпаднал последният ред: "и със празни очи"

Предполагам вече си забелязала темата коментар по-горе, или добавката по-долу където съм обяснил за пропуснатия последен ред "и със празни очи".

dobre dobre razbrahme. kakgi pravite tia stihove ne znam i to v tazi zega!!!!

Благодаря ти sunshine!!!!!Много е хубаво.....

мъжете над 40- много са прозаични! Смятам в следващите 15 години да се придържам към 30 гидишните . Те все още стават.

E,има и по прагматични,само дето не знаеш как и кога да ги намериш.След полунощ са будни само прозаиците и лунатиците,как ще срещнеш нормален мъж по това време:-)))

не удържат след полунощ, те папкат и после спинкат. След полунощ е по-свежарско!

Тцъ,не позна уважаема.И макар да се представяш за изпитана марка,явно не познаваш добре характера и психиката на мъжете.Нормален мъж няма да вземе да се мотае из виртуалното пространство след полунощ.Прагматичните мъже по това време са в леглото-лягат си навреме,стават рано,свършват си работата на време и се отдават на човешки удоволствия в т.ч.-папкане,пийване,спинкане,секс и т.н. След полунощ ще срещнеш най-често лунатици,алкохолици,прозаици или някой психясал изследовател,дето се представя я за психиатър, я за изследовател на женските сърца.Да те пази господ от такива независимо на колко са години.Все пак успех, и сред 30 и сред над 40 годишните.

като наказателна институция ли се изживяваш? Питам се дали не е време да поработиш малко ? Ако няма какво - работи върху себе си

Не Уважаема Госпожо Мечта!/Господин Сън или безполова халюцинация/ не се изживявам като наказателна институция,боже опази!!!.Просто се мъча да помагам на хората,като най-често издирвам избягали от лудниците психопати представящи се за нещо което им се иска да бъдат,но не са.Просто се мъча да ги приземявам към действителността-реалната ,а и виртуалната.Е,не винаги успявам,но удоволствието от работат остава.Върху себе си съм работил много дълго,толкова дълго че сега мога да си позволя да живея от лихвите на положения труд.