Представете си, че трябва да гласувате в Конгреса на САЩ дали да има $700b bailout. Как ще гласувате и какви са ви основанията да дадете така гласа си?

Ето някои мои бележки по въпроса:

Бедните искат да са възмездени. Да, но никой не ги е карал с щик в гърба да вземат кредити. Решението е било тяхно и сега търпят последиците от собствената си неразумност—просто трябва да преглътнат загубите, продължавайки да се бедни. Или трябва да се компенсират (тогава би било социализъм), за да продължат да са неразумни?

Някой от богатите пък са се увлякли във фантазиите си за нови и нови финансови инструменти, същостта на които е непонятна и на самите тях, предлагайки ги на свободния пазар. Това е капитализъм все пак и то най-либералният на планетата. Има доброволни купувачи—печелят. Няма—пропадат. Пропадат и ако са недооценили платежоспособността на купувачите. Пропадането обаче е такова, че повлича надолу цялата икономика, от което най-много страдат гореспоменатите бедни (изчезват работни места, да речем). Трябва ли обаче, за да не се срути икономиката, да се подкрепят въпросните авантюристи (подкрепата на богатите и когато са авантюристи не е социализъм, най-малко комунизъм), за да продължават да правят същите грешки?

Изглежда отговорът е, за да не се срути икономиката и в условията на laissez-faire капитализъм трябва bailout, когато се наложи, но под строг контрол, за да се ограничи ентусиазмът на авантюристите. Пак laissez-faire, ама с юзди тук и там (има известно противоречие, знам). Изглежда обачче все още конкретните мерки за такъв контрол не са уточнени и затова на първо четене bailout-ът се отхвърли.

Как мислите вие?

Бих гласувал с не!

Никой не карал банкерите да раздават кредити на сульо и пульо или да купуват акции като не знаят как да оценят пазара.
Депозитите на гражданите в САЩ са гарантирани мисля със 100 000 долара (тоест, Джон ще си вземе парите дори банката да фалира), така че от кризата ще пострада основно банкерското съсловие и тези които са купували акции без да мислят кога да ги продадат.
Да се дават заради тези хора 700 милиарда не си струва, за това и повечето републиканци в Конгреса са гласували с НЕ днес на тази финансова авантюра на президента си съпартиец.

Смятам се за консерватор, но смятам също, че държавните пари не си струва да се пилеят заради шепа банкери, които и без това взимат заплати от по няколко милиона, а с тия 700 милиарда могат да се направят социални програми, точно когато доста хора ще останат на улицата.

Директното наливане на пари няма да спаси системата, а ще удължи агонията още повече. Национализацията на банки, фондове и застрахователи банкрутирали поради некадърно управление не е решение.

Тия дни в друг форум имаше питане за подобна идея и за тук (България), но и за тук съм твърдо против наливане на държавни пари в дупка създадена от глупост. По-скоро е нужен друг подход, но едва ли някой в САЩ или тук в България ще тръгне да го прилага.

Ще цитирам себе си от друго място:

"... Бих пуснал облигации които банките и гражданите ще изкупят (и без това парите им сега не са на борсата), а парите бих влагал внимателно на пазара, като избирам наистина добри компании.
Ефекта би бил троен.
От една страна бих подпрял банковата система и гражданите с държавни облигации с добра лихва, отделно това би обрало част от свободните пари в обръщение и би намалило инфлацията, а от друга след няколко години най-късно, всичко това би се осребрило многократно, когато акциите отново тръгнат нагоре.
Още!
В този случай, една емисия облигации насочена само към банките, без населението не би имала нужния ефект и тежест.
Важно е колелото да се завърти, да се размахат печалби под носа и на банкерите и на последния бачкер и да се покаже, че ценни книжа не е мръсна дума или синоним на измама, особено пред дребния инвеститор.
С яденето ще им дойде и апетита за още, а облигации и акции ще могат да намират на борсата. С оживлението там, притока на нови пари и предприемачите ще си поемат дъх, а инфлацията ще е под контрол.
Каква, би била печалбата за емитента заел се с това е трудно от сега да се изчисли, но смятам, че ще е поне няколко пъти.

Дори сега, ако управлявах някой многомилионен фонд, бих го направил, но не съм нито министър на финансите нито управител на частен фонд.

.............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Jay Gould на 30.09.08 03:23.

Това с облигациите е добра идея, но някакси не ми се връзва с “а с тия 700 милиарда могат да се направят социални програми, точно когато доста хора ще останат на улицата.” Това много напомня на онова, което Обама предлага, а то е рецепта за още по-големи трагедии. Изобщо, избирането на опортюнист, door-to-door salesman като Обама, дето хал хабер няма от каквото и да било, но решил, че трябва да е президент, ще довърши щатите (не те сравнявам с Обама, да не помислиш). Съгласен съм с теб, че “наливане на държавни пари в дупка създадена от глупост”, когато глупостта е банкерска е неприемливо, но ще е жива трагедия да се пилеят пари, за да се запълват дупките причинение от глупостта на инвеститорите и за награда да им се харчат още пари за социалните им нужди. Не ми изглежда да има трети път освен да се избере една от глупостите и тя да се оправя. Изглежда ми за предпочитане това да е банкерската. Ако някой ти каже, че е хубаво да скочиш от петия етаж ще скочиш ли? Инвесторите купуват предложената им стока “скачане от петия етаж” от глупост и работа на държавата е да не позволи такава стока да излиза на пазара, а не да осигурява на инвесторите освен стълбите, в добавка и асансьори до петия етаж.

Относно облигациите, интересно ми е как мислиш държавата ще ги продаде при това нарушено доверие в институциите й. Не трябва ли първо да се възвърне доверието? А за това защо не мина законът днес, мисля, че републиканците и демократите го отхвърлиха по диаметрално противоположни причини. Републиканците, защото идеологически е против любимият им, вече споменат, laissez-faire (капитализмът тук е суров, няма нищо общо с европейския, където социалдемокрацията властва почти необезпокоявана), докато демократите, също идеологически, понеже върви против разбиранията им за преразпределението.

Редактирано от koй на 30.09.08 06:50.

Инвеститорите да го духат!
Последните години допуснаха раздаването на чудовищни бонуси на същите тези банкери от същите тези банки за раздаването на същите тези лоши кредити. Сумата за бонусите беше над 100 милиарда долара. Тогава ядоха кифтета и не се замисляха за парите си, а сега реват.

Няма спор. Ама нещата така са сложени, че май който ял кифтетата пак ще ги яде, даже и да не иска. Насила ще му ги натикат в устата, ако се наложи, защото иначе всичко отива на кино и идва хаосът. Не е като яйцето и кокошката.

Не знаем достатъчно за плана и защо всъщност беше отхвърлен.

Парите за социални нужди едва ли ще са потребни на банкерите, а по-скоро на хората които никога не са се вълнували от света на финансите, но ще останат без работа точно заради тях.
Това с облигациите съм го писал за нашата борса, по питане дали подобен план е удачен и за тук.
За доверието - В дни на криза, на подобни облигации се гледа като на спасителен пояс, едно от малкото по-сигурни неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз не съм чел текста на предложения план, но доколкото разбирам от това, което слушам и чета и самите тези, които трябва да вземат решение в Конгреса са объркани и не знаят точно за какво иде реч. Това, което се говори е, че става дума правителството да закупи с публични средства лошите кредити давани от банки. Лошите кредити са резултат на лош бизнес, но планът няма намерение да спасява всеки лош бизнес, а само определен такъв, банковият, и това предизвиква някои от протестите на някои, които иначе поддържат капитализма по принцип. Да не говорим, че идеолози-републиканци са изобщо против каква да е намеса на държавата—лош ли е бизнесът, трябва да си отива. Пазарът решава. (Буш, ако си спомняте, вееше знамето на “compassionate coservati(vi)sm”, каквото и да означава това, и въпросният план не излиза да е в противоречие с идеологията му, въпреки че е републиканец). От друга страна са загрижените за социалния аспект на проблема и то не само изпитващите състрадание към тези, които са загубили къщите си от глупост и защото не са се ширели според чергата си, а както добре го каза Jay Gould, по-скоро на хората които никога не са се вълнували от света на финансите, но ще останат без работа точно заради тях. Трябва ли те да бъдат наказвани заради глупостта на другите? Това е дълбок въпрос. Възможно ли е да има група от невинни безвластни, в трудоспособна възраст, които да си живеят живота безгрижно, без да са подвластни на финансовите и политическите сътресения на общество каквото е щатското? От това, което чувам излиза, че и тяхното спасение е чрез подобен план, а не като им се дава суха пара без да има перспектива те да я ползват за общо благо, да речем, създаване на работни места.

За облигациите—въпросът е много интересен и се питам дали планът за който говорим не е някакъв вид облигации.

ае, тва за облигациите нещо не ми се връзва.
банките фалират щото нямат свеж ресурс, пък човекът предлага да му купуват облигациите.

Парадоксалното е, че тъкмо държавата създава предпоставките за подобна криза, основавайки такива фондове като Fannie Mae още преди войната и Freddie Mac някъде през седемдесетте. Чрез подобни действия и легислатура самата държава извива ръцете на институциите даващи заеми, да ги предлагат subprime (недобре обезпечени), за да осигури жилища на бедните, като създава впечатлението, че зад такива заеми стои държавна застраховка. Това са обречените либерални политики на социални фантазьори, на които им се иска някакси капитализмът да не е това, което той всъщност е и някак така бедността да се изпари яко дим, нищо че пазарът е свободен. Положението сега е конфузно, защото е дошъл моментът държавата да докаже, че не е излъгала когато се е представяла като застраховател точно на този вид бизнес. Точно за него държавата е поела вече задължение. Ето тук, струва ми се, е отговорът защо сега се очаква да има bailout точно в този сектор, оставяйки всеки друг лош бизнес вън на студа.