Ако вярваме на христовата статистика, погребахме още едно хилядолетие. Като самозвани философи сме длъжни да се запитаме дали това е значим факт. Предполагам зависи от гледната точка. От тази на астрономията не се е случило нищо - Слънцето намали масата си с 0,00000001%. От тази на математиката хептен - хиляда прибавено към безкраен числов ред си е все тая. От гледна точка на биологията нещата са по-скоро комично нищожни - така и не успяха за тези хиляда години да хванат барем едно еволюиращо животно в междинна фаза. Но ако има гледна точка от която нищожествеността на хилядолетието да блести със страшна сила, то това е тази на философията. За последните хиляда години философията постави милион въпроси и не откри нито един отговор - хвала!
Изобщо хилядолетието е мъртво - да живее хилядолетието! Жалкото е, че като философи не можем и да се поздравим като хората. Какво си пожелават хората по повод и без повод - здраве, дълголетие, щастие, успехи, късмет, любов и прочее щуротии. И какво от това, би се запитал всеки уважаващ себе си философ. Какво значи да си здрав? Какво значи да си щастлив? Какво значи успех? За какво става дума? Какво означават тези неща и каква е стойността им за безкрая? Естествено и тези въпроси ще останат неотговорени - нали с нещо трябва да се отчете и започналото хилядолетие.
И в края няколко думи по темата зададена от Че: "Екстремизмът - докъде сме готови да стигнем, че да върнем блудните в лоното на колективния дух." Има едно нещо което е в състояние да ме превърне в краен екстремист и това са опитите на някой да ме върне в лоното на тълпата. Аз пак съм си тълпа, но съставена от един елемент - не ме колективизирайте. Нека никой не връща никого към нищо, защото това е истинският генератор на екстремизъм. Всичко това обаче що се касае до онзи екстремизъм, който обикновено се свързва с различни прости или сложни политически построения. Понеже всички политици без изключение са идиоти, около тях всичко избуява в изроден вариант. Само техният екстремизъм е свързан с коктейли "Молотов", качулки на главата и сълзотворен газ. Останалите форми на екстремизъм са си прост предвестник на намиращото се отвъд днешния хоризонт. Утре когато хоризонтът дойде около нас и тълпата вдене какво той и е донесъл, екстремизмът става морал и нарича себе си закон. И оповестява за пореден път, че това е новата последна истина. Всичко което се намира отвъд нея ще бъде назовано екстремизъм.

Никой

Никой,
както кротко си зобках Drucker и в почивката реших да отворя и ти честитя нов Милениум (от гл.т на управлението, разбира се. Няма да се обиждаме, я;ако се вярва на Стандарт в някои времена празнуването е било за-бра-не-но;не само философстването за него, но самото ТО), подскочих леко от стола си на "..опитите на някой да ме върне в лоното на тълпата". Няма такава идея!

Горе-долу по това време в един стар милениум попаднах на книгата на един обущар (Lyman Tower Sargent), прекарал живота си в събиране, класифициране и обобщаване на американски екстремистки движения. Екстремистки, защото някои от идеите им не знаят край, когато трябва да се поправи света ни (всички знаем, че настоящия смърди).
Ето какво пише този приятел : ..but from the middle, the meaning of extremism is quite simple: the extremes are the ends of the line representing few people, and those in the middle believe that everyone at either end is seriously out of touch with reality. People do change positions so that it is possible for an extreme to become popular, that is the goal of many but not all who hold extremist view.
..many do not care about the world at all; they care only about us. For these, "the world" and its institutions are the enemy. There is always an enemy. Many extremists believe in the existence of a conspiracy, which, when identified, allows one to know who the enemy is.

Някак не ме бива да стоя в средата (включително като стандарт в таблицата с теглото:). И дойде ли време да се търси и посочи враг-ът, вече замислям действия за по-сетне.
За да стана екстремист като този от дефиницията, обаче трябва да ме склонят, че екстремизмът е алтернатива на нещо,в което вярвам. Пък той не е.

Днес в библиотеката гледах изложба за живота на Чърчил и ме хвана яд не на шега какво стана с идеализма на политиците ? В началото на миналия век, за да бъдеш политик се е искала поне благородническа кръв. В New Statesman.uk.co има чудна статия на Nick Cohen защо електоратът е циничен (виж и редакторската).
Пише им се зле този Милениум. Пък и по-по-следващия;)))

Придаваме лошо звучене на "колективното"..може би просто терминология, обаче има ситуации/събития/задания, когато екипа трябва да поеме действието. По-скоро, лоялност към кауза отколкото нов култ. Е ?

Трудно ми е да пиша по темата. Колкото и политически привкус да и предадохме, на мен все ми се иска да не изпускам и философската гледна точка. От последната пък нещата изглеждат трогателно безсмислени. На кой му пука за това дали някаква общност ще оцелее или не? На кой му пука дали някой екстремист ще се самовзриви избивайки маса народ? Какъв смисъл има всичко това? Как бих могъл да оценя каквото и да било, без да имам и най-малка представа какво по дяволите е живота и от къде се е взел. Подредбата на каквото и да било без отговорите на горните въпроси, е чиста проба глупост. Да си вярвам, че нещо се получава добре, а друго не, е безсмислица. Сега знам, че пак ще ме заплюеш, че много на сериозно се вземам, обаче за мен нещата стоят по този начин. Попаднах на някакви редове в "религия" на някой си, който твърдеше, че църквата измамила човеците, защото космосът бил устроен на други принципи. Какво да го правя такъв дето знае принципите на космическото устроение, освен да му завиждам. Попитай го него за екстремизма и няма да насмогнеш да си водиш записки по темата.
А за идеализма на политиците не се заблуждавай. Последният идеалист политик е бил Боеций, за което е платил с главата си.
Колективното вероятно действително е неизбежно. И може би нямаше да е трагично, ако беше съзидавано от положителните изключения. Положителните изключения обаче не им се занимава с обществено устройство. На тях предполагам им е пределно ясно, че лостовете за обществено устроение се достигат само с цинизъм. Днес - дали някога в някоя от мъртвите вече цивилизации е било различно, аз не знам. Истински свестните люде просто имат друг кръг интереси и проблеми, които общо взето са неразбираеми за тълпата. "Магьосникът" Луи Повел казваше, че ако един такъв човек ти предаде познанието си и вярата си в прав текст, нищичко няма да вденеш. Става дума за неща взети от общо взето различни светове. Поради тази простичка истина свестните люде си дремят по села и паланки в усамотение и си вършат техните си дела. Другите врим в казана на колективния буламач и си правим идоли, които за по-голяма убедителност наричаме кауза. Като се замисли човек, най-големите простотии човечеството е извършило от лоялност към някаква кауза. Аз пък казвам - майната им на каузите! Никоя от тях не си заслужава. А и да има такава която да си заслужава, аз просто не я разпознавам.(Готов съм да коментирам примери)
Ако изобщо има колектив който аз бих се ангажирал да създавам и опазвам от екстремизъм, то това е общност съставена от хора които се съмняват в себе си. Съмнението в собствената правота е най-достойното човешко качество. Да се съмняваш в познанието си, във вярванията си, в идеалите си, в правото си, е висш белег за духовност и само той може да ни предпази от екстремалния екстремизъм на екстремните.

Никой

Значи, кибичим си в компанията един-други и наблюдаваме "тълпата".Дали последната го знае едва ли е важно. Върху индивидуалните ми интереси не плащам данъци, пък и тълпата не ми покрива сметките за това, че ги имам. Другото, което имам (пък тълпата няма как да го култивира) е гледна/отправна точка. Понеже тя не струва пет пари утре с познанията ми от днес, трябва постоянно да се движа (и сред тълпата).
Любен Дилов бе публикувал в Сега от вчера (пазя я - до поискване)една думичка, която се намести в речника ми и чудно пасва да замести лошия дъх в "колективизъм-колективно"- заедност.
Не само вярвам, че промените се извършват от екипи обединени от достижими цели, но стоя на позиция, че това е Начина за събиране на знаещи накуп в един и същи момент, под достатъчно вътрешно убеждение в правотата на мисията. Постави сега "тълпа" до последните и виж как изречението ми се разми. Ето защо : тълпата е нещо неуправлявано (макар в управлението днес да е доста демоде да цигулариш за управление-на-човешки-ресурси; екипите биват в о д е н и, не командвани понеже, в общия случай, всеки в екипа знае повече от останалите в системата, в частност шефа- опиташ ли да го "ръководиш" напуска.
Как нещата стигнаха до цинизъм ? Елементарно като за Уотсън : вместо решения по проблеми (които са явни в едър шрифт), някаква клика представяща себе си за елитарен клуб, на която й липсва воля, заблуждава,хайде да се съсредоточим на този континет (за нуждите на протокола), и си организира пиршества наречени я Ниш, я друго. Да си политик изглежда е състояние без последствия. Във всяка компания, като похарчиш ххх 000 000 за организация на форум без резултати ще хвърчиш. Не знам как е във философията ;)))
Минах (така ми пише и на статуса)покрай История днес и оставих нещо за съмнението, което завършваше горе-долу така : ..в свят от стандарти, истината виси стерилно във вакуум.
В събота БиБиСи започва серия предавания за водачите на големите цивилизации, пръв ще е Цезар.Ще рапортувам как ми харесва.

* дефиниция на Дракър за наблюдател :
Bystanders have no history of their own. They are on the stage but are not part of the action. They are not even audience. The fortunes of the play and of every actor in it depend on the audience whereas the reaction of the bystander has no effect except on himself (позна ли се вече ?). But standing in the wings - much like the fireman in the theather - the bystander sees things neither the actor or audience see. Bystander reflects and reflection is a prism rather than a mirror; it refracts (пречупва)
**Внимавай в какви клубове четеш, за Бога. Част от опашката я правят драскатели с ултра его довлекли се, за да бъдат обожавани и им се кланяме :о)

Добре, нека да бъде заедност. И какво правим с тази заедност? За какво я ползваме? Защо искаме да направим нещо, което да променя разни други неща, които на свой ред да променят трети неща? "Вътрешното убеждение в правотата на мисията" - от къде точно се купува това нещо? Кой ви дава право да си мислите, че мисията ви е права? Или не се съзира достатъчно ясно, че от прави мисии затънахме до гушата в лайна! Връх на сладоледа е, че тези същите лайна в който бълбукаме, започнахме да си ги рекламираме като безмерна ценност. Всъщност, ето ме и мен как постепенно си направих права вяра. Колко лесно е да си направиш вяра! Ето ме почти повярвал, че светът има нужда от поправяне. А истината е, че не знам. Може да е истина, че това в което плувам до шия не са лайна. Може това да е естественото предопределение на нещата. Може това да е хубавото. Кое ми дава право да се съмнявам, че е така? Защо да искам да променям нещо? Нима мога да обоснова нуждата от промяна с друго, освен със собственото си едва кретащо съмнение. Откровено казано не бих могъл да поема върху плещите си товара на отговорността да водя когото и да било на където и да е - още по-малко пък човечеството. Ами ако съм повел лодката към водопад? Само безмерната глупост може да бъде толкова храбра, че да зове по площадите "следвайте ме и ви гарантирам, че няма да сгрешите!" В този дух на мисли, може би действително предпочитам ролята на случаен наблюдател. Тя действително дава възможност да се уловят неща които остават невидими за останалите участници в пиесата. Тъжното на тази роля е, че наблюдателят не може да излезе от роля и да разкаже видяното. Дори пречупената в него реалност няма от кого да бъде забелязана, освен от друг наблюдател, който пак би останал безмълвен по разбираеми причини - да бъде само наблюдател вече му е неизменна същност. И като така случващото се с наблюдателя действително се самозатваря в себе си, отчуждавайки го още повече от останалите. Понякога това е толкова силно изразено, че актьорите и публиката са се съсредоточили в една пиеса, а наблюдателят гледа друга. При мен нещата са по-трагични, защото аз знам, че пиесата е друга, но не знам каква е. Нито знам къде да се смея, нито знам къде да плача. Нито знам кое действие е, нито знам кои са добрите и кои лошите.
А да си политик очевидно е състояние без последствия. Ако да не беше така, кухите лейки нямаше да си изберат президент който се гордее, че не можел да се затвори с книга от петстотин страници в ръка. Ако се навиеш някой ден да събереш екип от съмишленици и тръгнете на образователна програма сред тълпата, да не забравиш да ме поканиш за наблюдател. Ако не друго, поне ще ми осигурите добро настроение до края на дните ми. Днешното статукво в глобален политически и икономически аспект ми изглежда непоклатимо като голямата пирамида в Гиза. Непоклатимостта му според мен се осигурява от факта, че онзи който държи кранчето на лайняната река няма мотив да го врътне в посока спиране. Защото знае, че ако го направи, реката така или иначе ще си продължи да тече, само дето и той ще бъде увлечен от течението. В известен смисъл го разбирам този някой. Реалността е като безкрайно домино - когато една едничка плочка бъде бутната, нищо не е в състояние да спре останалите. И ако си една от тези плочки, можеш само да се търкаляш в едно с останалите. Колкото и да крещиш - "За Бога братя не се търкаляйте!" - търкалянето ще продължава защото вече не е в състояние да се противопостави на набраната инерция.
И последно няколко думи за драскателите.
Днес е епохата на отговорите. Никой вече не задава въпроси. Няма нови въпроси, защото всичко е ясно. Ето и тук някой ме призоваваше само да съм му дадял тема и щял да ми обясни всичко. И той не е сам. Посредствеността от плаха стана арогантна. Днес посредствеността се разпорежда и тя определя всичко - от поведенческите модели, до посоката на развитие на цивилизацията. Безименен творец беше извел шеговития постулат - чрез тясна специализация, към широка идиотизация. Аз си мисля, че не се е шегувал.

Никой

впечатлен съм от вашия диалог.
харесва ми.
това че не приемам някои неща е друга тема, но това е нормално.
успех от мен.

Никой !
Дано да е инерция след опиянението по празниците. Щото откривам отговори на вселенски въпроси; пък последните са в постоянно движение и, докато изчетох отговорите ти, се обезмислиха !
Не е ли особено жестоко, след толкова години, да ме връщаш към тестове по биология ?
Заедност, защото не сме най-ниската жива форма : амеби. Защото баба ти (или поне учителката ти по история)трябва да ти е разказвала какво се е случило с наръча пръчки на коляното на Кубрат. Защото проблемите ни са сходни (ако не си съгласен, ще трябва да ме убедиш в обратното). Още ?

Как може да се замери отклонението в пътя, ако не знаеш накъде си тръгнал! Задачата е мисия, не някакво си политическо хрумване на креслив "вожд", повлякло масите. Мисия може да ми бъде реализирането на проект с 14" Тошиби под наем, инсталиран Linux и пакет за дистанционно обучение. Мисиите се изпълняват от хора с визия (останалите пропадат;тук се сещам за няколко пресни примера).
И си имат аудитория, при това такава с ценности (защото са заченати от стремежите/нуждите й).
Понеже не съм в състояние да изпълня мисията сама (при цялата си гениалност, скромност, ..пр), търся си съмишленици за заедност. Значи, последните кротко си шумолкаме, за тормоз на тези които са изключени, бавно-бавно си променяме нещата, себе си ..и така. Мърдаме, значи ни има.
Естественото състояние на нещата е да са в движение, за ужас на посредствените.
За тях бе приказката; и как не ми се пише ! Нищо не ме тика към екстремизъм по-силно.Щях да сбия двама пред мен на опашката, докато композирах и пазарувах днес.
От моята гледна точка, тази група действително е блажена.
Сите терзания на търсещия свят я подминават;затова заема служба в някоя институция-там е гарантирано, че стремежът е да се запази статуквото. Във всички области, с изключение на една; мисля че не е нужно да повтарям Коя пак.

Хайде да се разберем от сега да не минаваме към дебати за персонажи; това са упражнения за малки умове. Ще трябва да съчиня новела, ако се навия да пиша за изпълняващия длъжността държавен глава (прояви разбиране и си представи как човека нямаше днес какво друго да прави:)
Нямам рецепта за противоотрова срещу посредственост. Понякога ми се струва, че е безнадеждно; като много тежко психическо заболяване - и се чувствам без сили.Това е една от битките, които броя за предварително загубени.

*Наблюдателят, като избрано състояние на мисълта, е само предподготовката ти за стенвестника в "онзи" дом;)))Трупаш материал, за да не те пъхнат в някое кюше да броиш кламерчета - винаги ще можеш да си извадиш записките и спретнеш нещо четливо. Или ти подариха пенсионна застраховка по празниците ?

Случват ли ни се сходни неща? Очевидно да. Ако с теб се хванем за ръка и седнем на релсите, много скоро ще чуем свирката на локомотива и това определено ще е нещо сходо и за двама ни. Какво ще се случи в следващата минута? Ти ще скокнеш чевръсто и ще избягаш, за което ти действие сам аз бих могъл да изброя доволно количество "разумни" причини. Аз най-вероятно ще остана и ще заразсъждавам точно над разумните причини. Тук е и разликата между нас, по наглед сходната ни съдба. За теб приближаващият влак е проблем, а за мен той нито е проблем, нито не е. Състоянието "размазан на релсите" за теб е лошо, а за мен беззнаково. Ето кое би ми попречило да грабна една Тошиба и да метна решаването на проблемите. Аз нямам достатъчно сигурна система за оценка на нещата. Нямам ясна представа кое е проблем и кое не. Да слагам етикети на нещата само защото ми изглеждат по определен начин, не е аргумент. Дори и бетонни твърдения като това, че естественото състояние на нещата е да са в движение, не са нищо повече от изпразнени от съдържание заклинания. Кой собствено те излъга, че това е естественото състояние на нещата? Само защото ти се струва, че всичко е в движение и това трябва да означава канонична истина? Ами ако се заблуждаваш? Ако движението е аномалия?
Ето кое отне възможността на философията да управлява света - тя задължително иска да стъпи на нещо безспорно, преди да започне да оценява света около себе си. Казваш, че нямаш рецепта срещу посредствеността. Аз пък имам стотици, но няма да ти предложа нито една от тях, първо защото не съм убеден, че посредствеността е лошо нещо и второ, защото не мога да преценя качеството на самите рецепти. Ето да речем една не лоша рецепта - простаците да бъдат разстрелвани както си вървят по тротоарите! Зверско ли ти се струва? Предполагам да, но дори и подобно безумие не може да бъде аргументирано заклеймено като такова. Защо да е лошо да се избиват простаци? Ами ако това е смисълът на живота изобщо?
Истината е, че и аз като теб все още се дърпам от релсите и все още никого не съм застрелял, макар това последното често да ме изкушава. Има и друга истина обаче, че някаква моя част все пак си остава върху релсите и всеки път когато се сблъска с простотията и арогантността, се попипва по кобура. Не съм сигурен коя си част обичам повече! Това последното се получи подходящо за заглавие на първата ми статия в онзи вестник!
Сега излизам и ако до понеделник не ме приберат, ще продължим.

Никой

Впечатлен съм, че си впечатлен(а)! Успех в какво? Къде точно се крие несъгласиео ти - сподели, ние само привидно стреляме по хората.

Никой

mi ne znam zasto, ama sum ubedena(po-tochno struva mi se), che i ti ste izbjagash...ne znam dali tolkova chevrusto...no pak taka mi se struva che edva li ste imash vreme da se zamisljash za prichinite, tjahnata razumnost ili obosnovanost(osven, ako ne si sednal na relsite, s jasnoto reshenie da chakash vlaka)...imashe nesto za edin takuv instinkt, koito bil dostatuchno silno izrazen pri njakoi hora, i koito drugi hora imenuvat kato takuv za "samosuhranenie", treti, koito ne go pritezavat v izlishuk ne smjatat samoubiistvoto za smurten grjah...ta si mislja, che ste se projavi v sluchaja, pokrai koeto ste zadvizi i fizicheskoto ti prisustvie pod foramata na tjalo, i vkraina smetka, ako ne si se samovurzal za relsite, bi trjabvalo da si tuk v ponedelnik...sega, che sled tova ti sednesh i ste razmisljavash vurhu podtizite, instinktite, morala i t.n, a vseki standartno sredno durchschnittlich mislest chovek ste cherpi,che se e spasil(bez da znae ot kakvo tochno i za kakvo tochno) e suvsem druga istorija...

a, pozdravi po povoda:))))

p.s1. ? ti imash li izobsto mail?
i po-drugija vupros: a toi raboti li izobsto?
p.s2. i da mi prostite nefilosofskata namesa, ako moze...