За няколко минути....зарево избухна на небето, преди малко черно и тъмно....после малко изсветляло....после ....като жар в огъня.... тлее и струи светлина.....
Розово ...червено небе....сменя изсиняващата тъмнина....и на фопа на небето...един изкуствен блок, в който живеят същества-философи, запалили лампичките си....на собствените си знания....и светоглед.....
Изкуствен блок...за изкуствени същества.... със изкуствена атмосвера...и температура.... Разликата между жилищата и космическите станции,в космоса.... е само на повърхността....
Само за няколко минути...розово червеното зарево изчезна....разсея се...и небето остана синьо... както "обикновенно"....
Има ли обикновенно небе?
Дали небето изгря....или изгря Мулето...????
Дали и ти някога ще изгрееш....излизайки вън от това, което са те принудили да мислиш и декламираш?
Пжоздар от Мулето.....

Най-сладко за насилниците е да те накарат, да мислиш, че си мислиш нещо различно от онова което са те принудили да мислиш и това всъщност е принудително доведеното мислене. Да декламираш, че не декламираш е същинското декламиране. Понякога това се осъзнава. Но може би това осъзнаване е поредната насилнически внушена принуда. Кой знае!

Никой

Никой ..брлагодаря ти за постинга...
Това е така...независимо дали го примем или не.
Няма заначение, дали го приемам или не....
Но има и нещо по нататък.....
след него.....
Привет че влизам в банята....ха ха ха ха

Никой ...батка...усети колко малко същества, си задавт въпроса, който си си задал ти....
А още по малко....пък, са си отговорили на този въпрос......
Небето изгря.....но малко го изживяха.....
Небето изгря.....но хората гледаха от страни, без да усетят...че небето е в тях самите......
Небето изгря....а те го пропуснаха....за пореден път....
Докога ......???????

На кой му пука за "те"! Водата изтича измежду пръстите ми и имам ли време да поглеждам към другите. И не са ли моите изгреви залези и не са ли залезите ми изгреви. И аз ли съм изобщо или не съм. И играя ли си ролята, в очакване представлението все някога да свърши. Или пиша безкраен сценарий, който сам изигравам пред себе си като публика. И не звучат ли опитите ми за разбуждане като приспивна песен. И има ли ме изобщо мен или каквото и да било. Може ли пустотата да престане да бъде такава.
На кой му пука за "те"!

Никой

Ама ние сме си малко прилепи и се ориентираме по-добре в тъмното. Затова и все гледаме надолу в краката си търсейки нещо загубено.
Все виждаме първо лошите неща, може би по навик от пещерни времена, когато не сме си подавали много носа навън, а още по-малко сме гледали към слънцето.
За мнозина е вредно да гледат към слънцето си - току виж ослепели от всепроникващата му светлина, затова Му раздавай щедро от ония очила като на "Мъже в черно", за черногледци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите