Някак това с добавянето на качества, дето прави нещото несъвършено не ми допада. Както и статичното съвършенство.
Любимият пример, композиция - завършена и призната за класика през изпита на времето - продължава с различна от авторовата интерпретация да живее и вълнува.Е, как интерпретацията ще я прави по-малко съвършена (зад пианото не съм аз!)?

Ето една дефиниция за качеството от групата, дето не се вълнува от "живота, вселената и всичко останало" :
Качеството може да се пише и с малко "к"
Качеството печели
Лошото качество губи
Качеството отличава нещата
Хората го приветстват
Персонала го обича
Конкурентите го правят

Pxl, анализаторите и придобитите в последствие "чувства", ако това ти харесва - също се контролират на съзнателно ниво. Заради интензитета. Да не ти се случва нещата да станат твърде сладки ! Или ужасно болезнени !
Или ти се умира от любов (пък на обекта не му пука особено).
Природата разработва механизма на послеобраза и ..Никой престава да вижда себе си проснат полуоблечен на разхвърлен креват.., а блондинката с деликатните крайници..;)))

Не случайно еволюцията създава подсъзнателното ниво : инстинктите за самосъхранение и братството им. Често, при стрес за пример, човек реагира първично..както някога предците му.Оцелява.

За мен, клопката на разума е как да ползвам капацитета му в по-широк мащаб. Самият разум не предлага опции, дори интуитивно.

На мен пък не ми допада идеята, че качеството е нещо в услуга на човешкото блаженство. Идеята за променящото се съвършенство също би намерила доста противници, дори на елементарно понятийно ниво. Разбира се много хора биха намерили смисъл и красота в движението и промяната. Имаше даже тук един убедителен постинг за удоволствието да караш колело. Но би трябвало да диференцираме някак стремежа към блаженсво и стремежа към съвършенство, ако не искаме директно да заключим, че сме богоподобни.
Ако ще си говорим пък за еволюцията, която "умишлено създала подсъзнателното ниво", съм напълно сигурен, че в маркетинга има много повече човешка логика отколкото в еволюцията ;). Как ли пък иначе ще си обясня феномена, че в къщи гледам едно древно растение "Cycas revoluta", оцеляло 200 милиона години, виреещо от -15 до +45 градуса, което не дава признаци за наличие на подсъзнание, нито за разум, нито симпатии към коя да е партия, а привържениците на еволюционната теория го класифицират като най-примитивното семенно разстение? ... по някакви си "съществени критерии". Пука му на него ;). По същите критерии смятам, американците мислят, че са върха на историческата еволюция. Това обаче предстои да бъде доказвано. Не 10, не 100, а хиляди години. В притивен случай самочувствието им няма почва.

Pxl, знам ли какво влагаш в блаженство ? Обаче
това за маркетинга е фундаментално, що не вземеш да го публикуваш ;))
Остави растението си на мира, покрай теб трябва да е еволюирало и съвсем да си е загубило съзнание, подсъзнание..и пр:о)

Преди време видях една саксия да се шашка от човешки енергии (първо си помислих, че нещо откачам и ми шумоли в главата). После магията се изпари. Обясниха ми го ;(

Зачетох се из дискусиите и постепенно се омерзих до безмълвие. Прочетох за сексуално палави семейства, за неблагодарни осиновени, за нещастни съпруги, за какво ли не. Покъртителни неща от които направо се покъртих. Почувствах се не на място. Толкова не на място, като онази маймуна от индийския епос. Онази, дето попаднала на един строеж и се заиграла с инструментите на майстора. Както си играла попаднала на едно дърво, което майсторът се канел да разцепва и бил оставил в него вбит клин. Маймуната клекнала връз него, а топките и попаднали в цепнатината. После издърпала клина. Притчата няма нужда от финал, защото всички се досещат къде е скрита неизказаната болка и в какво точно е великата мъдрост на историята.

Никой

Никой, какви са тези покъртителни предколедни настрения от теб. Нали ако хората бяха съвършени, нямаше да имат никакви стремежи. Като онези безделници от райската градина, май Адам и Ева им викаха...

Никой, я се вземи в лапи бе, кво ти става ?

Никой, я се вземи в лапи бе, кво ти става ?
Тия работи са съвсем нормални.

Никой, я се вземи в лапи бе, кво ти става ?
Тия работи са съвсем нормални.

:))))))
и скапания Дир ! :)))))

Хората със сигурност имат право да бъдат онова което са. Чудя се просто дали това трябва да ми харесва. Посредствеността ме омерзява! Не, по-скоро ме омерзява липсата на стремеж тази посредственост да бъде осъзната и преодоляна. Доволството и арогантността на посредствените ме задушават. Сам аз също съм посредствен, но това никак не ме радва. Не ме прави доволен и блаженстващ. Напротив, зарежда ме с непрекъснат стремеж да се надскачам. Всеки един ден в който съм останал онова което съм бил вчера, е напразен ден. Пропилян ден! В крайна сметка не ми пука за посредствеността изобщо. Пука ми за това, че тя изгражда средата в която аз съществувам. Аз съм си важен - егоистично нали! Как ми се иска всички да бяха егоисти. Да им пука истински за онова което се случва с тях. Но не, ние благородно се оставяме да ни изнасилват духовно и с това в един момент така свикваме, че го наричаме живот. Мислите и фантазиите ни така се смаляват, че стават невидими с просто око. Колко са хората които имат истински смели мечти? Колко са онези които са тръгнали към слънцето просто за да докажат на себе си, че могат да го достигнат дори и изгаряйки? Колко са онези които са се отрекли от себе си заради някаква макар и малка идея? Колко са онези, които живеят отвъд хоризонта, давайки по този начин възможност на утрешния ден да избуи истински красив? ....
Хората сигурно имат право да бъдат онова което са. Но и аз имам право да не ги харесвам. Имам право и да им го казвам. Мисля си, че така е по-честно. Защото ако изобщо има нещо което е в състояние да унищожи живота, това не са нито природните катаклизми, нито ядрените оръжия, нито неизлечимите болести. Това е посредствеността! Предполагам звучи налудничаво, но мисля си все пак, че само звучи.

Никой