Полета на съзнанието, това които някои наричат медитация, други разширяване на съзнанието, нещо притежаващо още безброй имена и форми. Способността да излезеш дори за миг от главата си и поне за миг да забравиш къде си, къде си тръгнал и от къде идваш. Да оставиш мозъка си без нито идна инструкция, команда или мисъл и да му дадеш свободата да те води сам. Да извади всичко, което си чувствал, което те е карало да плачеш или да се смееш, да му подволиш да преподреди всичко това в най сложния пъзел на света, след което просто да го изгори и от пепелта му да рисува в съзнънието ти картините на ТВОЯ ЛИЧЕН ФИЛМ, историята, която само ти можеш истински да оцениш...

Eto edin "lichen film": Zloto nikoga ne e samo: to tyrsi Nadmoshtie. Dobroto E samo po sebe si.

hubao de, i kak se pravi tova? siadas po turski, piskas vangelis, i cakas??? :-)))))))

za VADER : моля те, не пиши повече по темата, благодаря ти.

Някак неестествено ми звучи съпротивата срещу "Надмощието". Какво точно ще рече това, какво му е "злото" и кои са му другарчетата?

вейдърчо, не чакай, ами действай!!!

Тук никой няма да оцени това, което си написал _ambient, защото са малко хората, способни да разберат това и какво по-хубаво, все пак? Когато знаеш, че си различен и знаеш неща, за които другите не подозират дори, това те извисява в собствените ти очи и в очите на тези, които те обичат...останалото е баластра. Казал си го страхотно. Благодаря за тези думи, които така точно изразиха това, което чувствам и това, което е.

Темата е много интересна и безкрайна. Съжалявям, че я открих чак сега. Би ми било приятно и да ми пишеш _ambient, ако имаш време някой ден. Мигът, за който говориш е ... да действително миг, разтеглен във времето, а сякаш и в пространството, опитващ се да побере и света, и необятността, и нас. Веднъж изпитах нещо подобно - просто останах тиха, много тиха вътре в себе си и тогава ме обзе едно странно чувство. Чувство на пустота, пустота която граничи с безразличието, безвремието, с нищото. И тогава в цялото си същество усетих, че нищо няма значение на този свят, поне не такова каквото ние отдаваме на нещата. Просто всичко изглеждаще празно, но цялостно и завършено. Но нищо в мен не трепна, нищо не опроверга това обхванало ме чувство. Вътре, в себе си, усетих свобода. Но най-страшното беше, че я докоснах само за миг....

Май не е точно това

Преживяно ми е това... много пъти. Само че плащам скъпо после... И не знам дали си заслужава цената.