Повтарям въпроса.

Ами да си поговорим. Защо не. Ти собствено за какво искаш да си говорим? Или всъщност чакаш някой да напише нещо "сериозно" и да го зачукаш. Виждам , че ти доставя удоволствие и се чудя кое всъщност точно те радва. Това , че си демонстрирал интелектуално надмощие над някого? Едва ли. Ако да бе истина , щеше всъщност да разбереш , че няма как някой да стои в интелектуално отношение над някого и да му се надсмива. Понеже вече сам си се сетил , че надсмиването не е признак за кой знае колко сериозни умствени занимания. Кое друго би могло да бъде? А замислял ли си се за нещо друго. Добре, да приемем , че повечето тук са комплексари и сбърканяци. И какво от това? Ами ако думите ти ги обиждат? Ако ги караш да се чувстват зле? Дали наистина ти доставя удоволствие да знаеш , че си накарал някой да се чувства зле? Или смяташ , че си някаква форма на интелектуален Зоро , който трябва да отсъжда кое е смислено и кое не? Казваш , че искаш да се веселиш. Ами философията не е от най-веселите занимания приятелю. Ако перифразирам Бредбъри , " Философията е занимание самотно". Пак казвам , че би могъл да намериш далеч по-добра обстановка за купон на редица други места. Защо точно тук реши да го правиш? Все едно да искаш погребална агенция да ти организира кръщене. Ами просто всяко нещо си има своето място. И въпреки всичко , кажи за какво искаш да си говорим?

Здрасти Никой, Това за погребалната агенция ми хареса. Не се надсмивам над никого. Казано между другото, чакам да се появи Фреге. За какво да си говорим? Тези дни в главата ми се мотае един въпрос. Представи си, че някой в продължение на часове плюе в една чаша. Ако го накараш да погълне съдържанието, ще се отврати. А не си дава сметка, че в продължение на години през интервал от няколко секунди преглъща същата тази слюнка. Защо е така?

Ами просто е. Дал си оценка на нещата. Осъзнал си ги. Ако просто си преглъщаш , това си е чиста проба безусловен рефлекс. Нещото което го предизвиква това преглъщане е скрито толкова навътре из дебрите ти , че съзнанието и не подозира за съществуването му. И съответно не се интересува. А ако външен източник (като теб) провокира съзнанието все пак да се концентрира върху казуса , пак няма кой знае какъв ефект. Гълтането пак е скрито от повечето сетива и те няма как да представят на съзнанието подходяща картина. Виж плюенето в чаша си е друга история. Чисто съзнателен акт. Полученото в чашата е пряк резултат от съзнателната ти дейност. Тук вече идва момента на обратното възприемане , което и най-често поражда отвращението. Нека обаче да видим какво е това отвращение. То очевидно не е обективна категория. Значи определено не съществува освен в съзнанието ви. Тук вече имате две възможности. Да си запазите съзнанието такова каквото си е и да продължите с отвращението. Втора възможност - променете си съзнанието! Достатъчно е да заличите отвращението от съзнанието си , за да изчезне то въобще. И тогава спокойно ще мога да ви кажа - наздраве! И уверявам ви , че ще си пийнем от сърце. С уважение!

Наздраве!

С диетиламид на лизергиновата киселина ли?

Драги Никой, не зная дали правилно съм разбрал интерпретацията Ви, но ще поставя практиката пред теорията. Събирам чаши. Плюя. Голямо пиене ще падне. После ще се постарая да залича отвращението. Едва ли ще ми се наложи - спокойно мога да изям хлебарка /жива/. Нормално ли е, питам себе си и Вас?

Уважаеми мистър Зли , По същество вие ми задавате стария въпрос с нова сила. Нека го поразширя малко , за да не продължим с последващи конкретни казуси. Преди време защитавах безуспешно идеята , че морал няма. Изхождайки естествено отново от идеята , че и той не е обективна категория. И той си е чист мисловен продукт. От тази гледна точка е пълен нонсенс да казваме , че нещо е морално или нормално. Или съответно обратното. Ние просто сме нагласили съзнанието си на определена чувствителност и го караме да приема нещата от обективния свят по определен начин. Сами по себе си обаче нещата нямат качество. Те не са натоварени с такава характеристика. Едно дърво като такова , никога не е нещо повече или по-малко от друго дърво. Просто дървета. При възприемането им обаче ние ги натоварваме с различни качества , които вече ни карат и да ги възприемаме по различен начин. По подобен начин предполагам , обективната реалност изобщо не се интересува дали изнасилвате девици , ядете хлебарки или съставяте нов философски речник. За нея това са си просто събития. Нещо повече , дори не събития , а проста трансформация на форми и енергии. Виж за съзнанието ви , нещата изглеждат по съвсем друг начин. За вас голяма част от моралните норми и общоприетите правила за "нормално" , наистина са такива. Възпитали сте съзнанието си да ги възприема по този начин. Дали обаче по същия начин стои всичко това при един масов убиец примерно? Или при Жоро Павето. Едва ли. Те или са забравили да кажат на съзнанието си да приема определени неща като ненормални или просто са му дали почивен ден на същото това съзнание. Ние обаче които не си даваме почивен ден просто си казваме " ега ти сбърканяците" и гласуваме за смъртното наказание. А парти с плюнка и хлебарки ако не друго , поне обещава интересно начало. Сега ако вместо госпожици решиш да поканиш няколко пепелянки , се очертава луд купон. Вероятно оцелелите ще има какво да разказват.

Без пепелянки!!! Отвратителни са на вкус /мъртви/. Шегувам се - не съм опитвал. Вярно е, че няма морал. Вярно е и това за нагласата. Темата за масовите убийци е доста интересна. Имам предвид истинските, а не Жоро. Изключително интелигентни.