Цикълът на цивилизациите / Наука / Хуманитарни науки / Философия

Това е една тема над която никога не можеш да мислиш прекалено. Не защото е толкова сложна, а защото е толкова основополагаща, а отговорът и толкова нелицеприятен. Защо при всяка цивилизация се наблюдава толкова ясна цикличност на зараждане, растеж, апогей и деградация. Естествено по-модерни от нас нема, но в рамките на неуморимата цикличност, сме просто поредната цивилизация която се движи по същият модел. А къде сме всъщност в него? На много хора им е ясно, макар и да не искат да мислят за това, че апогеят на цивилизацията ни мина, в края на 20-ти век някъде през 90-те. Т.е. сме вече на етапа деградация. Ако има толкова слепи, ето някои от най-важните признаци по които може да се съди:

- качество на храни - повишава ли се или намалява?
- качество на стоки - повишава ли се или намалява?
- качество на здравеопазване - повишава ли се или намалява?
- качество на образование - повишава ли се или намалява?
- кредитен цикъл - разширява ли се или се свива?
- политика и международни взаимоотношения - подобряват ли се или влошават?
- какви неща вълнуват днешните хора, какви взаимоотношения създават?

Останалите показатели, като примерно научният възход с който много се самозаблуждават е доста по-надолу в списъка. Той е от нещата които се градят върху предишните, и без тях много бързо му се дърпа шалтера. В тоя ред на мисли, ето някои интересни въпроси.

- Колко време ни остава да се радваме на сравнително добрия стандард на живот (в сравнение с това което ни очаква)?
- Колко бързо прогресира деградацията? Естествено неща градени хилядолетия, се могат да се съсипят много бързо... Скорошни примери в нашата държава бол...
- Колко надолу ще стигнем? Ясно че заменихме немските стоки за китайски, но има още път надолу. Много хора може да се завърнат по селските райони и живеят както хората са живели преди стотина, двеста години.
- Какво ще оставим зад себе си. Много неща от Атлантида достигат до Древна Гърция, от там до Рим, а от там до по-съвременните цивилизации. Дето са казали хората, няма нищо ново, само добре забравено старо...
- Колко ще оцелеят? Масова смърт е нещо неизбежно за тази част от цикъла. Понижен стандарт на живот, потенциални войни, безредици, вируси, природни катаклизми и т.н.
- Какво ни чака след това? Краят на една цивилизация е началото на друга, но подобен преход отнема време, дали ще сме живи да го видим?

А има и по-езотерични и философкси въпроси като
- защо цивилизациите деградират след известно време?
- а защо изобщо се появяват?
- каква трябва да е философията на човек който осъзнава този процес? Или това предполага разумно същество каквото човек всъщност не е? И все пак, ето пример. Старото поколение са откърмени с идеята за брак и деца. Това е естествена нужда на цивилизация когато тя расте. Но това нещо свърши, бракът е разрушен, а цивилизацията само ще намалява поне следващите 50 години. Т.е. на нея не и трябват нови деца, даже напротив - това са потенциални безработни, които ще се борят да оцелеят както могат. Това е процес който всъщност вече е започнал. Ако на някой му звучат твърде абстрактно тези неща, ето нещо от Япония, която много определят като показател за това което очаква и останалият развит свят.