Според един индийски мироглед, когато едно зло се излее върху някакъв неутрален обект, то тогава този обект също се превръща в зло, защото се е превърнал в първоизточник на злината. Все едно аз например, разхождайки се привечер, случайно засека едно момиче и взема, че го изнасиля. Тогава според един такъв възглед и мироглед и тя е виновна, като подбодител на моите страстти, които са агресивни. Виновна е, тъй като те са се оказали първоизточник на такова зло изобщо. Въобще иматели някакво мнение по този казус?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е злословие за даден невинен човек, имайки за претекст неадекватни (и извън нормата на обществото) суеверия, вярвания или схващания.

Интересна етична позиция, но ето, че това зло вместо да се самосезири, то излиза, че ще направи още злодеяния, като в този случай разгледано, то ще има мотив да продължи агресията си, като именно в случая ще процежда обвинителни думи спрямо жертвата, като така виждам, че отново тя попада в капан-вместо да е невинна жертва, тя пак да бъде видяна, като източник на още зло-"злословието". И не знам, какво да мисля при една такава логика, защото тя жертвата и така поставена си остава, като първоизточник на посоченото от мен зло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не може да се отговори директно на въпроса, без да се разгледа проблематиката на злото. А за да се разгледа проблематиката на злото, трябва човек да се облегне на своята собствена теория за злото. За целта накратко мога да разгледам моите идеи по въпроса.

1.

Единият вариант е да имаме злото (един вид зло) като радикално нова среща. Това е като среща с някакъв нов вид агресивно животно в природата. В човешкото общество това може да среща с някакъв психотип, който не е характерен, който е извън нормата или се открива при изолирани групи. При тази среща имаме "challenge", който трябва да бъде разрешен чрез създаване на механизъм или "машина" (в социално-лингивистичен смисъл) за отреагиране. Така че реакцията на отделния човек не може да се схваща за меродавна, освен като елемент от цялостен комплекс на отреагиране.

В социален смисъл злото създава трайна проблематика, единствено тогава, когато има възможност за разпространение и възпроизводство. Това пък е възможно единствено при контакта с други хора. Значи наистина под лупа може да се постави ситуацията на контакт на злото с представител на обществото и да се търси каква трябва да е била реакцията спрямо злото по отношение на неговата изолация или друг предвиден начин за реагиране от обществената машина, чрез нейната репрезентирана в индивида част.

Трябва да имаме предвид, че обществото може да създаде различни "машини" за отреагиране на дадена проблематика, които да имат различно съвършенство. Така и при двигателя на автомобила, когато не е налична конструкция или изпълнение, което да отговаря на определени параметри, ще имаме повреда на двигателя, докато при друга конструкция използвайки същата разрушителна в първия случай енергия, бихме имали подобрена мощност или разход.

В социален план например да вземем проблематиката с извънбрачните връзки. Първо въпросът е дали да се класифицират като зло. По-скоро говорим за социално-личностни енергии, които могат да доведат до определени разрушителни последствия, когато биват канализирани по определен начин. (Разрушават се семейства, проблем е впоследствие възпитанието на децата в тези семейства и т.н.) Така че наистина можем да говорим за някакво зло в определени ситуации. И второ, ако се класифицират като зло, какво е постижимото съвършенство на механизма за отреагиране. Примерно, в случай, че се въведат изключително морализаторски норми или пък забулване на жените, това може да доведе в генерациите до тяхното погрозняване. От друга страна, ако жените се оставят да избират по-свободно партньорите си, това би имало предимство в подобряване на хармоничността или качествата на следващите поколения. Но за целта сигурно трябва да имаме и по-обхватен социален механизъм за възпитанието на децата в такива ситуации. Това от своя страна не може да стане с налагане - защо аз да се грижа за чуждите деца, а явно единствено чрез някаква заинтересованост, свързана със съответните лингвистични концепции, схващания и теории за процеса на обществено развитие и стабилност, контрибуции и произтичащите отговорности на индивида.

2.

Другият вариант на злото е в резултат на някакво "затлачване", "повреда" на съществуващите личностни или обществени механизми. Тука реакцията може да бъде разнообразна. От "по-внимателно" управление, при което не се натоварва повреденият елемент, до използване на специален стил на "шофиране", използване на подобрители на горивото, промяна на средата на експлоатация, замяна на проблематичния блок (в човешкото общество изразено обикновено в социални връзки или репрезентация в институции). Най-съвършено би било цялостно преначертаване на предпоставките, шаблона на мислене, поведение (експлоатация), рисковите елементи и включения в средата, довели до такъв вид повреда в социалния или обществения организъм.

По-... "свободна" трактовка не бях чувал наскоро... Обикновено трябва да ходиш в някой християнски форум за такива бисери... Но пък и клубове като философия/психология наистина не изостават много...
Това което значи още по-просто казано е, че като постъпиш зле с хората, и те на свой ред започват да постъпват зле (и то не само спрямо теб, а всички). И това не е кой знае колко дълбока мисъл, само човек трябва да се поогледа. Трудно се гради, много лесно и бързо се руши, това са правилата на нашият свят... Дълбокомисленото е защо е така, и затуй не го пише и по индийските книги...

Мисля, че добре схванах всичко, което си обяснил. Но имам и един допълнителен въпрос към хипотезите, които си написал и той е: ти лично правиш ли разлика между думите неморално и аморално?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен свободна ти се струва тезата ми най-вече поради това обаче, че защото според мен в борбата със злото хората взимат, като отправна точка възмездието. Но не само гарантирано, като такова, че то може да се получи, чрез съд примерно, а дори възкръсването на Христос да речем, който е бил разпнат да умре, като негов знак и носител също. А пък и не само той казвам го, защото наистина се срещам с хора, които най-явно питаят от енергията на духовете на какви да е вече починали хора и през, чиято призма оценяват тона на възмездието от такава гледна точка. А това е една тежка тема според мен. А че Нане и Вуте си ги имаме във фолклора, имаме си ги и тях това на една страна. Апропо Чърчил, който каза, че "Насилието поражда насилие" и като ефект на доминото то един вид така се получава, което обаче смятям, че е различно от казуса по който пишем. Не, че нямат връзка имат, но не пряка, а косвена според мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега какъв е този термин морално. Един човек, действие или поведение могат да бъдат хубави или лоши, симпатични или несимпатични, красиви или некрасиви, нараняващи или не. В смисъл, ако поведението на другия човек е нараняващо по определен начин, казвайки, че то е аморално не допринася нищо в повече (освен някакъв обществен коментар, но той бива нещо вторично). Значи откъде терминът морално печели своята сила.

От една страна заради дълбочината на взаимодействието. Това, което ни се е струвало просто обществен коментар, сега има смисъла на това, че обществото е било свидетел на сложността на последствията от дадено действие или поведение върху множество засегнати страни - сега живеещи и даже неродени. Тоест, доброто и злото, което търпят различните страни си корелират по сложен начин и това, което най-общо можем да извлечем като систематика наричаме морал. Значи самият морал е нещо живо във взаимодействието (тоест взаимодействието има поука). Вторично имаме морала констатиран/запаметен от обществото или вторично модифициран/манипулиран от обществото за някакви цели. Но колкото и да е манипулиран общественият морал, неговото отхвърляне на отменя морала на взаимодействията и събитията в живота.

Когато говорим за аморално действие, то явно става въпрос за действие, което не се възползва от предпазните клаузи на установеното правилно или неправилно, или по-скоро има силата или решимостта да изследва реалната морална онтология (под формата на структура или не само) на живота.

Когато говорим за неморално действие, то имаме някакво заиграване с правилата поради различни причини. Едно неморално действие може да е следствие просто на по-ниска естетика на схващанията за контакт с другите хора. В други ситуации може умишлено да се заобикаля манипулираната част на обществения морал, да кажем с цел по-висока ефективност, провокация, или придобиване на достоверно знание. В трети ситуации може да се поема риск да се върви срещу морала от самия живот. В четвърти ситуации може да имаме просто неспособност на човека да бъде заинтересован как точно действа по отношение на различни аспекти на обкръжението (а той не може да бъде еднакво заинтересован спрямо всички аспекти така или иначе).

Но да се върнем на изходната точка, защо вместо да говорим за правилно и неправилно, болезнено или неболезнено и т.н. имаме нужда да говорим и за морал. Използвайки понятията за правилно, неправилно, хармония, стабилност, последствия и т.н. в достатъчна степен можем да обясним всичко за което става въпрос, без да внасяме допълнителен термин морал. Значи в морала имаме нещо допълнително, и можем да потърсим това във връзката на термина с други термини - съдба, обричане и обреченост. Идеята, която ще развием е, че моралът идва от "другата страна", т.е. от края на живота към нас или от вечността към нас. И тука имаме предвид не нещо вечно красиво, вечно добро или нещо подобно, а когато вечността идва да пресече живота ни чрез морала (да даде морал на нас и на другите хора, изразено в съдбите и случващото им се).

В какво се състои този морал, не непременно да кажем, понеже направих това, ми се случи друго, а по-скоро като ние се "раждаме" за реализацията на нов свят - от една страна за сложността на неуловимите причинно-следствени връзки, които ни движат, от друга страна за абсурдната еднократност на срещите в живота, от трета страна за способността да влагаме смисъл в случването, и от четвърта - за ситуациите, в които е нужно да си обясним необяснимото, да превъзмогнем онова, което не може да се превъзмогне или да дефинираме онова, което не може да се дешифрира. Също имаме предвид реализацията, че биваме движени от мощни пластове, които играят както с нашето същество, така и с мислите и насоките ни просто като с прашинки - примерно пластове, които са характерни за самия вид, за самите живи организми и т.н.

Сега това го разбрахме, но да се върнем на обречеността. Обречеността е начин да изразим влагането на смисъл по концентриран начин. Тоест самата обреченост концентрира факторите, събитията и личностите в живота. "Обричайки ги" в това изживяване, което ни се случва, ние се докосваме до формулировка или нещо, което е скрито от нормалния начин на разсъждение и поглед. Нормалният поглед преминава през събитията едно след друго, а в "обречеността" имаме възможност да вземем събитията, личностите или срещите едновременно. Тука моралът възниква от една страна като корелация или откриване на закономерности между тези събрани накуп събития и житейски съдържания. От друга страна моралът може да получи допълнителна енергия от интенцията по отношение на тези събития. Тоест това е вид енергия, получена от "обричането" на събитията едно спрямо друго от страна на индивида, след като веднъж той е придобил погледа си над тях. Можем да кажем, че той прави нещо като заклинание (когато е експлицитно изразено, но може да се случва и несъзнателно). Така можем да кажем, че той формулира "своя морал" относно живота, неизменно в паралелизъм с житейския морал per se - от който получава истинската си опорна точка и възможността за обричане. Този "свой морал" възниква от интенционалната или целева страна на човешкото същество, продължена от способността му да търси пробив, стабилизацяи и форсиране по епистемологичния, онтологичния и волунтаристичния фундамент. Но в случая тази интенция е била непрекъснато подклаждана - в обричане, т.е. в негласен цикъл, до степен, че цикълът се е закостенил и до естетика.

Да, така е, разбирам. Обаче не считаш ли, че всеки иска да може да посочи с пръст злото? И в един такъв момент, кое друго да се третира за целта, освен морала? Малко се отклонихме от темата, но както и да е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите