Смъртта и времето / Наука / Хуманитарни науки / Философия

Извънземните, които прекосяват космоса и стигат до нас ни убеждават, че това, което на всички нас, като живи същества ни остава е да живеем. Разкопките при Царичене, където се предполага, че е погребан първия човек на земят по един или друг начин са предизвикали посещение от такива извънземни. Дали това се е случило наистина или не такава операция обаче извършвана от военните е имало. Смъртта е сигурна, а раждането не, нали. Нужна е двойка мъж и жена за създаването на дете дори и чрез оплождането на яйцеклетка по изкуствен път. Ако има само жени или само мъже на този свят смъртта ще дойде за тях и няма да има живот, нали. За това екстрасенсите може би изтъкват, че загадките около смъртта не са важни. Гробът в Царичене бил на хермафродит, като така очевидно той е притежавал и раждането и смъртта, но все пак е умрял, нали. И да се разбере същността на този случай не била от значение, тъй като извънземните проучват любовта към бога и чрез самите нас, като земни жители. Но дори и да няма извънземни или такъв хермафродит ние се изправяме пред най-различни мистични цивилизации в миналото. Например твърди се, че имало градове в чийто къщи не е имало никакви предмети, а само постройки на каменни зидове в които живеели хората и те по някакъв неузнаваем начин имали своя начин на живот, който бил съвсем в порядъците на цивилизацията дори без каквато и да било техника или оръдия на труда. Какво са яли или пили тези хора и какви съдове са използвали и въобще каква храна са използвали за да живеят не е ясно. Счита се, че те са били толкова хармонични, че се издържали само от теченията на въздуха в града. И те са изчезнали. И след тях не е останало нищо друго освен тяхната цивилизация едни празни домове и къщи. Къде са отишли тези хора? Умря ли ли са или не? Според проучванията са умряли, защото са оставили следи за техния начин на живот и всъщност те не са могли да намерят някакъв друг живот, където да пренесат свойствата на придобития от тях смисъл на виждане за живота. И все пак изследователите се питат защо те са изоставили така лесно и сякаш лековерно своето битие на живот и не са го пренесли поне в лоното на смъртта, където да спечелят духът си поне. Това е само пример. Човек напуска живота си и след него не остава абсолютно нищо по същия начин. Има си специалисти, които така викат духове на умряли вече хора и резултата е винаги един и същ. Те макар и да са се свързали с тях с тези духове те после напускат живота, като оставят след себе си по подобен начин нищо. Няма въпрос те умряли ли са? Защото очевидно хем, че са умряли вече, но и това е и смъртта им на която те се отдават вече да не те има. А те имат история, дух и живот след себе си дори изпразнен все пак това се вижда от всекиго. И отговор не се получава. И екстрасенсите тогава питат-защо да се изследва подобен отговор, като живота продължава по напълно противополжни направления за живите. Всичкото е живо и това е негова собствена тенденция и свързващо звено за всеки един все още оцелял.

Сократ избира смъртта, като своя собствена съдба, тъй като вижда, че няма да може да бъде повече себе си. Други древногръцки мислители виждат в смъртта само опита, като да остане последния опит за живот след което той вече го няма. Всички останали след това философи взаимстват от летописите на вярващите за живота след смъртта. Ницще събаря вярата в Бог, като науката след това изважда наяве кинетичната енергия на умрелите хора. През Втората Световна война умират насилствено много евреи, чиято кинетична енергия все още се пази в тайна. Очевидно икономиката е новия раздел около въпросите на смъртта и живота според мен. Едни духове стават сензация други макар и да са били сензация сами по себе си не могат да бъдат доказани. Джим Морисън е обичан музикант и все още има последователи. Бил е известен в някои щати на Америка сред разни хипита. Кой може да го освободи от смъртта? Дори да има филм за него приживе, филмът си остава творчество на неговите собствени автори. И духът на Джим Морисън си остава погребан сред тези негови фенове, които са го обичали. А има духове на обикновени хора, които възкръсват сред живите, но като титани на съвременния начин на живот. Е, спор ли е това, чия съдба е успешната да речем? Живота колело ли е или спирала? Има само едно нещо в крайна сметка и това е възможността да имаме план за бъдещето било то колело или спирала според мен. Това е времето.