Ето, да, аз вече знам, кой съм и какъв съм. Липсата ми на талант ме кара да се чувствам без сили за постигане на каквато и да било цел. Преди време се чувствах по някакъв начин специален т.е. специален човек. Но в резултат на времето стигнах до истината, че това е било едно твърде грешно виждане, тъй като то всъщност няма никакво покритие. Защото защо да се чувствам такъв, като да кажем талант, ако това е само едно чувство без нищо друго? Или както в своя случай човек без постижения. Ние пред, като деца пиехме, пушихме, гледахме филми и телевизия, слушахме музика и се кефихме на различни музикални групи на които се прекланяхме. Виждахме се в някакъв тесен кръг от хора, които споделяха общи интереси и които се сблъскваха на улицата с други подобни групи, които шумно се разминаваха една друга или от тях изкачваха някои общи познати, които спираха за момент, за да се здрависат и после да се потупат по рамото с надеждата, че са се видели именно в подходящия за тях момент. Като така да се движа навред между другото изглежда е най-лесното нещо на тоя свят според мен. Да се движа така напосоки в подобен свят, както излиза, като човек виждаш, слушащ, пиещ с мярка по някаква пиянска максима, пушещ и общуващ на равнището на някакъв среден умствен потенциал отговарящ на атмосферата на забавлението. Та как да се почувствам специален тогава? На базата на каква заблуда и нещо повече това съм осъзнал всъщност сега, че вече не съм такъв и как аджеба да се отлича от останалите наистина е мой си въпрос? Но това цялото положение може ли да бъде максима? Не всеки е заблуден си мисля, както и това, че аз бъдейки в такава заблуда това ще ми дава ли нещо повече различно от всеки друг, който си живее на своя воля?

Ето един ден, тъй, както се прибирах към в къщи забелязах едно момче, горе-долу на моята възраст. Като в един момент сякаш пронизах неговите вътрешни мисли интуитивно. Та той сигурно заслужаваше да се чувства по същия начин, като мен. И защо да не мисли именно по такъв начин, като моя? Помислих си, какво него може да го отличи изобщо от мене? Като например начин различен за завладяването на сърцето на дадена личност от притивоположния пол ли? И тогава се питах, какво по-различно мога да дам от своя страна от гледището на любов за разлика от този тип? И така забелязвайки от своя страна, че бях еднакво разпознаваем сред масата от всички други, това всъщност разсъждение толкова много взе, че ме угнети, че се почувствах един вид убит.

В този случай бързо започнах да мисля, какво именно може да ме отличи от такъв, като него? И тогава видях, че така бях блокиран, че не можех да измисля нищо, освен например да изляза на дуел с онзи тип, иначе нищо. Абсолютно нищо не ме отличаваше и като чувства и като мислене и като действия от него сякаш. Нещо повече именно заради това с времето бях решил да се държа по-хитро с жените т.е. да бъда, като човек който случайно благодари на тяхното внимание.

И тъй като много лесно мога да бъда претопен от масата на едни и същи, като мен хора с еднакво мислене с еднакви възгледи за нещата, които раздават еднакви обещания, както и в извършването на еднакви действия за постигане на еднакви цели, като например доказване на самия себе си пред очите на някой другиго. Това самосъзнание макар да плува все още в мен, така или иначе сякаш не можа да намери свой външен отзив, като модел на поведение у мен. Дали, може би, защото хората ме възприемат по техен си начин, различен от този, който очевидно се опитвам да внуша у тях, като нещо приходящо от самия мене си. Като от една страна това може би беше честността ми на която възлагах надежди, но от друга страна явно се взимам и като изтривалка пред очите на останалите. Защото аз това взех и да се питам акъл без честност става ли? Еми в края на краищата според мен реално всеки, като може да ме излъже тогава, какво остава? Остават единствено и само едни надежди, като и самия екзистенциализъм самата погнуса от всичко останало.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хмм , не съм аз този който е подходящ да говори. Погледни сега , няма Аз , ти си личност , но си за споделено , <народно> ползване.Каквото и да сториш , за <добро > или <лошо> за радост или съжаление има ефект върху това малко късче Еволюция, Промяна. Не ти е нужен талант, нито нещо отличително , просто пробвай да пътуваш с отворени очи и уши и бистър, наточен ум, колкото сам можеш , за тези прости неща няма нужда от Екзистенциализъм .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един човек, като живее в затвор например и като разбере, че цяла година от престоя му там всъщност килията му е била отключена и надзирателите му са отсъствали и той съответно отдавна е можел да си тръгне от това място тогава, какво му остава според теб? Само например.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

<<...Един човек, като живее в затвор например и като разбере, че цяла година от престоя му там всъщност килията му е била отключена и надзирателите му са отсъствали и той съответно отдавна е можел да си тръгне от това място тогава, какво му остава според теб? Само например...>>

Как какво , да счупи мутрата на някой от гавазите и да си излежи една истинска присъда!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еволюция има, но и разрушение има. Еволюиралият разрушава стария свят, но с него и своя бъдещ подем. При което индивидът да речем макар и вече да е стъпил на новото си еволюционно ниво планът му за бъдещето му се оказва, че вече е изчезнал. Ти как мислиш за това? Говорим за еволюция и самоволие, като изборът според мен е съвсем отделна работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако потенциалните възможности на индивидите от един пол, от една общност са доминирани от температурата на социалните взаимодействия (по-висока температура - по-случайни като изход взаимодействия), то къй като личните качества нямат корелация с потенциалните възможности се стига до извода, че не би било предимство и да имаше определен талант.

Следователно, от същото обективно се ограничавата всички индивиди на тази общност, включително и тези с талант.

Причината е в общността: високата спешност и краткотрайност на социалните взаимодействия спрямо време-константата на реакцията. Липса на достатъчно отличима корелация за узнаване на последствията на всяко събитие при голяма плътност на събитията. Проблемът не е в личните качества. А - в шума наоколо. Смени вида на общността на живеене за достатъчно дълъг интервал от време - за потвърждение на тази теза. Вида на общността зависи от плътността на индивидите и от достъпа до ресурси - качество на храната и водата е първостепенния ресурс за всяко общество. Достъпът до качествени индивиди не е фактор. Щастието не е функция на интелигентността, нито - на възпитанието.

То е функция на ресурса - време, на фактора - полезност, и на фактора - резервиране.

Теорема:
Да бъдеш от полза (използван) и запазван (резервиран) от някого за използване като ресурс, и да имаш времето, да си на разположение - е щастието.

Спешността да се присъства някъде и да се реагира лишава от ресурса време (да си на разположение).

В момента те вълнува как да направиш така, че да бъдеш използван и запазван, и да си осигуриш възможност да си на разположение.

Това можеш да го постигнеш като започнеш да решаваш друга задача: целта й е да осигуриш на друг първите две състояния и му дадеш избора сам(а) да си осигури третото условие.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Аз виждам един индивид и ето, че той ми отворя очите за самия себе си. Е той не е единствен, нали макар и доминиращ. Аз не си затварям очите следствие от това, тъй като съм прогледнал и продължавам да гледам. Попадам на друг такъв, който обаче ме изстисква. В този случай ослепявам. Нещо повече аз макар и като такъв, като слепец аз вече бягам от това, за да съм си сам и успявам да го заблудя, като да не ме търси повече мен за нещо. Нали вече ме е изстискал. Какво повече иска той от мен? Защото продължава да ме следи. Въпроса са за мен е ясен, за да ебе. Е, какво да говорим повече по тази психология: полза-време-щастие. Спешността може да ме лишава от битие, нали. А, какво да правим онези на които по спешност им се ебе и навлизат в дома ми? Да са си болни викам аз поне, за да се знае, какви са, за да могат да бъдат лекувани, разбираш ли? Това е, Зигмунд Фройд го е разгледал този проблем в един от последните си трудове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен казват че съм имал известен литературен талант но реално в България от него пари не се изкарват. Затова ми остава талантът да бъде паразит и да работя паразитни професии като охрана, портиер и така нататък.

2.Прекалено много мислиш за жени, това забелязвам аз. Не си ли разбрал на тази възраст че колкото повече гониш жените толкова повече те ще ти бягат. Освен това на нашата възраст те жените мислят за деца, а голяма част от нас не искат деца или ако искат просто не могат да поемат такъв сериозен ангажимент и това важи с тройна сила за несигурна държава като България.

1. Абе литературата винаги е била оръжие за какво са ти пари от нея, като в крайна сметка може да свършиш, като журналиста Георги Стоев, който го убиха публично посред бял ден преди години в София. Много малко са талантите, които се отървават без да бъдат тероризирани или самите те да бъдат агресори. Посочи някой автор за пример, който е успял да преодолее това. Хегел е бил политически философ иначе нямаше как да живее що годе един нормален и достоен живот. И в крайна сметка неговата философия още продължава да се размята без да е ясно за какво наистина да се използва. А така какво става с таланта му на литератор се питам аз примерно. Явно пак въпрос на политика естествено, където да продължава да се гърчи философията му.

2. Жан Пол Сартр е бил грозен и той за себе си казва аз съм грозен и това ми е философия. Та според теб той дали също е мислил за жени? От къде той знае, че е грозен? Въз основа на какво го заключава той това? Ако не си запознат с неговото творчество не е нужно всъщност да го знаеш. Защото аз ти казах само това, като метафора за това, че той или е мислил жените щом си мисли, че е грозен или те са го мислели, знае ли се въпрос на екзистенциализъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1.Като спомена Хегел именно Путин изповядва неговата философия. Теорията и философията на колективния интерес над интересът на отделния индивид. И погледнато глобално и от там му идва силата в политиката.

2.Интересно кога е живял този Жан Пол Сартр? Питам затова защото в днешно време всичко е много комерсиализирано и зависи не само от външния ти вид но и от капиталът който имаш и от заплатата която получаваш. Проблемът е че българката има много голямо самочувствие, не си знае цената на парцал и лети в облаците мечтаейки хем за милионер хем за чужденец. До голяма степен вина за упадъка на съвременното общество особено в България и за демографската криза има именно българската парцалесса.