|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|
Времето, материята, взаимодействоето й - защо ги има?
| |
|
|
|
цитат:
Кому е нужна вселената и защо съществува тя .
Времето, материята, взаимодействоето й - защо ги има?
край на цитата.
Вселената ни е нужна на нас със теб за да има къде да си пием ракията !..
Но вселената не съществува за да ни угоди на нас със теб и да има къде да си живеем животът .. Вселената не може да не съществува защото основно качество на материята е взаимодействието а съществуването е във взаимодействието .. Фактите са си факти и тогава когато на никому не са нужни .. Материята е факт а не необходимост !.. така както смъртта на хората е факт дори и без да е необходимост на някому..
| |
|
|
|
Искам да добавя че е порочен кръгът съществуването на всяко нещо да се обяснява като необходимостда се угоди на мераците на друго нещо.. Ако приемем , че вселената съществува за да се угоди на мераците на Бог то тогава веднага възниква въпросът :
"А ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ ?"
Редактирано от _petkov_-126478 на 22.04.15 09:06.
| |
|
|
|
Въпросът не е за угодията, а за принципа на причинно-следствеността, който изглежда важи само когато и както си пожелае :)
Ако въображаемото "начало" поражда въображаемия "край" и така до безкрай излиза, че материята взаимодействайки си/съществувайки е система - перпетум мобиле. Законът за съхранение на енергията и той явно важи, когато на Божието много/единие(казано на български, в зависимост от съответната религия) му харесва :)
Струва ми се, по-скоро че вселена е човешко абстрактно понятие, употребата на което създва повече проблеми, отколото отговори на въпроси. Защо трябва да разглеждаме материята съществуваваща в нещо, наречено вселена, което се опитваме да характеризираме с допълнителни абстракции, които ограничават изксутвено обяснението на наблюдаемото?
Редактирано от Galiann Sollezant Xantias на 24.04.15 12:31.
| |
|
|
|
Първо трябва да кажеш какво е Вселената, тоест нещо което обхваща нещо, а не всичко. Или не си съгласен?
| |
|
|
|
Точно така е. Вселената е човешко абстрактно понятие не даващо отговори, а създаващо въпроси.
Нима като ограничаваме човешката фантазия, не ограничаваме и понятието за Вселена?
| |
|
|
|
цитат:
Въпросът не е за угодията, а за принципа на причинно-следствеността, който изглежда важи само когато и както си пожелае :)
Ако въображаемото "начало" поражда въображаемия "край" и така до безкрай излиза, че материята взаимодействайки си/съществувайки е система - перпетум мобиле. Законът за съхранение на енергията и той явно важи, когато на Божието много/единие(казано на български, в зависимост от съответната религия) му харесва :)
Струва ми се, по-скоро че вселена е човешко абстрактно понятие, употребата на което създва повече проблеми, отколото отговори на въпроси. Защо трябва да разглеждаме материята съществуваваща в нещо, наречено вселена, което се опитваме да характеризираме с допълнителни абстракции, които ограничават изксутвено обяснението на наблюдаемото?
край на цитата.
Прав си че ВСЕЛЕНА е обобщително понятие на наличната в битието материя с принадлежащото и пространство и вечно време.
Всяка идея за сътворение .. за начало на съществуване на наличното в битието е в разрез с основния закон на науката .. със закона за съхранението.. Именно по тази причина всяка идея за сътворение е порочна ..ненаучна и трябва да бъде изоставена в науката .. Нека си баучат за сътворение религийте .. нека да баучат дето в началото било словото.. Ние ако искаме да сме на научни позиции трябва да изоставим всякакви идеи за сътворението приемайки че материята е вечна .. несътворима и неунищожима и нейното съществуване във времето е безначално.. Трябва да приемем че съществуването е във взаимодействието а да взаимодейства е в състояние само съществуващото(наличното)..Несъществуващото е нищото и нищото не може да взаимодейства .. то не съществува!.. Т.е. съществуване и взаимодействие са тъждественни понятия .. тъждественни качества на материята .. Ето поради това аз казавам че съществуването е във взаимодействието а да взимодейства може само съществуващото .. Тези принципни концепций изключват възможността за начало на съществуването и взаимодействието .. съществуването и взимодействието са безначални .. вечни..Няма нчало на времето .. няма начало на съществуването .. Всяко събитие е само един етап от съществуването на вечната несътворима и неунищожима материя .. всяко събитие се предсшедства от друго събитие и това предшедствуване е безкрайно .. Така както е безкрайна всяка окръжност така е безкрайно и съществуването на материята във вечните цикли при които минало и бъдеще са самозатвеорени и при което най бъдещото бъдеще и най миналото минало са един и същ момент във вечните цикли на вселената.. Минало и бъдеще се взаимопредхождат във вечният цикъл на вселената ..Както източните религии са изобразявали времето като змей захапал опашката си.. В самозатвореният цикъл на съществуването на материята няма начало и край .. материята съществува във вечен самозатворен цикъл в който всеки момент е краят на едно бъдеще и началото на едно минало .. материята съществува именно в такъв самозатворен цикъл .. безначално.. "Змеят захапал опашката си " няма начало и няма край .. Краят на нощта и началото на утрото съвпадат .. краят на денят и началото на нощта също съвпадат .. При това положение е безсмисленно да се говори кое е предхождащо в цикълът на денонощието .. В годишен разрез също е безсмисленно да се говори кое е предхождащо дали пролетта или есента .. във вечните цикли есента е преди зимата .. зимата е преди пролетта .. пролетта е преди лятото ..лятото е преди есента и есента е преди зимата а зимата е преди пролетта.. Е, .. кое е по първо измежду годишните времена при това положение ?.. От този пример се вижда че във цикълът се губи смисълът на предхождането .. че в циклите предхождащо и следхождащо са относителни понятия.. Порочно е при това положение да се опитваме да разглеждаме вечните цикли като една права линия която трябва да си има начало и край..
Вечните цикли на битието са самодостатъчни и те зациклят времето във безначалие .. Цикълът е лишен от понятията начало и край .. цикълът има само моментни състояния които ние наричаме относително настояще..
Редактирано от _petkov_-126478 на 25.04.15 08:31.
| |
|
|
|
Не е цикъл, а повторение.
| |
|
|
|
цитат:
"ЦИКЛИТЕ НА ВРЕМЕТО СА БЕЗНАЧАЛНИ"
Не е цикъл, а повторение.
край на цитата.
Съществуват крайни и безкрайни цикли.. краен цикъл е движението на едно махало на часовник .. движението на махалото на часовникът не е вечно .. Но движението във вселената е вечно и то се съхранява .. Има закон за съхранение на движението .. движението е част от вечен цикъл .. то няма начало и край .. именно в движението е съхранена енергията .. Във вечното дижение е съхранена вечната енергия .. Енергията не може да се сътворява .. тя е съхранена във вечното движение на материята .. При ваимодействието на материята всъщност се обменя енергия и движение .. И енергията и дижението са константни във циклите на вселената..
При крайните цикли се взема енергия от вече наличното движение на материята и така за да започне един краен цикъл му е необходим енергиен тласък който се получава от съществуващото вече движение във вселената..За да започне да се движи махалото на един часовник му е нужен първоначален тласък който махалото получава от вечно движещата се материя във вселената.. Циклите са повтарящи се процеси на движението..
ДА ЖИВЕЯТ ВЕЧНИТЕ ЦИКЛИ!..В ТЯХ СЕ КОРЕНИ БЕЗСМЪРТИЕТО!
| |
|
|
|
Времето, материята и взаимодействието ги има, защото материята е материалът за взаимодействието, а времето е мярката за продължителността на взаимодействието. Ако нямаше материята (нещото), то няма да го има взаимодействието и времето, или еволюционното движение за изграждане на структурите и формите като цялостни системи, което означава развитие от по-простото към по-сложното в определено време и с определено време на живот, както на структурите и формите така и на взаимодействието. Защото определените материални структури и форми могат да възникнат чрез взаимодействието по необходимост в определено време и имат определено време на живот, за да може взаимодействията и целостта на структурите и формите да са смъртни и прогресивно да се развиват. В противен случай нямаше да го има света и зададения въпрос отпада. Повдигнатия въпрос е нерешен още, но търсенето му е започнало от древността като е станал предпоставка за постиженията на нашата цивилизация. За да се приближим до решението му, трябва да намерим същността и да определим Материалните структурите и формите като отражение на геометричното пространство, Времето ката нулево геометрично пространство изразяващо физическата материална точка, Вакуумната структура като равновесно, занулено геометрично пространство, в което се извършват взаимодействията и Абсолютното празно пространство, в което е потопен Вакуума. Следователно всичко е пространство: Геометрично пространство, Времетото като четвъртото нулево измерение на геометрията или геометричната точка, Геометричните структури и форми и Абсолютното празно пространство. Решението на всичко е пространство е верния път, а Вселената придружена от Мултивселени и допълнена от Мултиантивселени е същността на безкрайният и вечен Космос, в който Мултивселените и Антивселените са крайни образувания, но безкрайни по брой. Нашата Вселена съществува заради нас и останалите разумни цивилизации в нея като предпоставка на Антропния прицип да се родим на определен еволюционен етап и чрез натрупаното да оцеляваме и да намерим отговора за смисъла на повдигнатите въпроси. Поздрав!!!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|