|
|
|
Тема
|
 Трайни и нетрайни удоволствия и др.
|
|
| Автор |
dnaunseq (старо куче) |
| Публикувано | 14.08.14 15:09 |
|
|
Създаването на нещо е единственото по-трайно удоволствие и също така такова, за което остава място след всички останали. Това значи, че изпитваме удоволствие от неговото възприятие, функциониране или съществуване дълго след завършека му, както и отново искаме да се заемем с подобно създаване. Също така удоволствието от създаденото под формата на заобикалящата ни среда, предмети и други трайни артефакти, както и възможно богатство на тялото, на мисълта и на характера орнаментира и украсява удоволствието от всички останали неща, които изпитваме.
Можем да озовем в усещането, че само по себе си едно удоволствие е безсмислено, докато в друг план можем да изпитаме, че като връзка с дадено момиче то си струва изключително много. По подобен начин и удоволствието в по-общ план намира пълнота (и има своята "среща" и "богато преливане") при завършените от нас или от други хора артефакти от материалния и от духовния свят.
| |
|
Тема
|
Re: Трайни и нетрайни удоволствия и др.
[re: dnaunseq]
|
|
| Автор |
specular (пристрастен) |
| Публикувано | 27.12.14 15:49 |
|
|
dnaunseq, не те знам каква философия четеш, но нещата които пишеш са често тромави, претенциозни и нищо не казват, независимо дали успяваш да засегнеш някоя смислена тема. Ако декодирам правилно на нормален език какво се *опитваш* да напишеш, засягаш важна тема. Но има голям път от това да попаднеш на тема, осъзнаеш я достатъчно, преведеш на някакво символно ниво като езика, и това засегне по някакъв истински начин някой друг (което вече не зависи от теб).
Има наистина "трайни" и "нетрайни" удоволствия, и те всъщност се изразяват в това дали човек изпитва вътрешна творческа връзка със света, или са нещо външно под формата на "притежание". Двама души могат да гледат една и съща картина, и единият да изпитва тази вътрешна връзка, а друг не. Така че не е до самият обект или идея пер се, а до формата на "общуване" с него. Процесът на създаване е ключовият в цялото нещо, защото всичко което съществува се е появило чрез него и всичко създадено на свой ред е способно да създава (поне в някакъв смисъл). Само човек който на свой ред използва правилно този процес на създаване, е способен и да постигне вътрешна връзка с него. Това усещане естествено е трайно и неизменно, защото самите ние сме този процес. Външните удоволствия са характерни за тези които не участват и не разбират този процес. Обаче те продължават да са част от него (както раковите клетки в организма), и го компенсират чрез опита си да го "притежават" под една или друга форма. Това не може да създаде трайно удоволствие, и те искат още, и още, и никога не им стига. Те са като вирус който задушава дори чуждата креативност, и като всеки вирус, може да завърши с тотална разруха на огранизма.
Подобно деструктивно поведение, хич не е ограничено и само до подобни индивиди. Трябва човек и да се научу да създава и да оценява създаденото с разбиране. Мога да взема примерът с момичето който си дал. На кой създател всъщност се прекалняш по този начин? На самото момиче, или на природата която го е създала? Има голяма разлика между това което момичето ще създаде чрез това което му е дадено и свободната си воля, и кой е създал самото него. Подобно неразбиране, води до дисфункционални взаимоотношения, лишени от удовлетворение и често прерастващи в желание за притежалние. Не твърдя че един мъж трябва да се радва на една жена само като пред едно хубаво дърво примерно. Природата ни е дала, хм, други начини да им се радваме... Но извън това, където природата не действа, и зависи от това което самото момиче създава, трябва да се обърнеш към човека който то всъщност е. Иначе удоволствието много бързо ще се превърне наистина в нетрайно...
| |
|
Тема
|
 Re: Трайни и нетрайни удоволствия и др.
[re: specular]
|
|
| Автор |
dnaunseq (старо куче) |
| Публикувано | 31.12.14 01:55 |
|
|
Темата е за удоволствието, по-опростено погледнато, а не е свързана с още по-пълноценни състояния като общуването с личности, със света и т.н. Тоест темата е за нещо много малко. Творческият процес както го описваш си е един многократно повтарян шаблон (било за ученици, за отличници или за работници) и не знам как философски да "проникна" в него. Иначе се разпрострях в малко по-подробни разглеждания:
1.
Наистина на места включвам по-подробни описания, но те са с цел да засегна и документирам повече характеристики на описваното явление. А това, което е разгледано, изглежда е важно в смисъла на връзката между усещане или изживяване на нещо и влагането или сливането му с артефакт. Така от артефакта или материализацията, усещането получава подкрепа, която само по себе си не може да придобие по същия начин. Но е възможно и друго - затрупване с артефакти, докато го няма усещането, което пък ми се струва донякъде безсмислено.
Понеже отваряш тема за притежанието. Йогистката формула - изпитвал съм всичко и вече мога да се оттегля от изпитването. Особено пък от тази позиция, че съм изпитал и проконтролирал толкова процеси на тялото, че даже вече мога да ги оставя без специално контролиране или непременно подобрение, а притежанието не ме занимава толкова, бидейки сравнително нисше. Тази формулировка все пак може да се противопостави с друга - изпитвал съм ограничен набор от неща, както и притежавам ограничен набор от артефакти, но те са в такава хармония, че оттук произлиза целеполагането и смислеността на този поглед за живота.
2.
Това да изпитваш творческа връзка със света ми се струва донякъде сектантско. В смисъл, набираш някакви хора, че да ти работят на вдъхновение. Но пък несъмнено, всеки колектив се нуждае от някаква креативна енергия. Обаче аз също така обичам да "тегля чертата".
В отговор на:
На кой създател всъщност се прекланяш по този начин? На самото момиче, или на природата която го е създала
Симпатичността определено е притежание на момичето. Но пък откривайки закономерностите на естетиката, можем да кажем, че тя се ръководи от някакви "студени, калкулиращи закони" или практики за разкрасяване. Обаче несъмнено остава търсенето на някаква "персоналност", макар и понякога да не сме впечатлени от "магическите" трикове както преди. Това не ни пречи да сме впечатлени по друг начин, при все със знанието за нещата.
Притежанието на жената или непритежанието на жената е някаква доста повтаряна тема. Накратко това са различни нива на чувствата и усещанията. Но прекаляването с нещата насила разбира се не е правилно, защото просто не е в реда на нещата, както дизеловият мотор не върви с бензин.
В отговор на:
Но извън това, където природата не действа, и зависи от това което самото момиче създава, трябва да се обърнеш към човека който то всъщност е. Иначе удоволствието много бързо ще се превърне наистина в нетрайно...
Това е донякъде изкуствено разделение. По принцип ми се струва, че ефектът се гледа "цялостно", а не гледам кое сега е дадено от природата, кое е собствено усилие. Разбира се, може да се намираш на някакво висше ниво на подбор. Примерно перничанките се държат по един начин, а варненките по друг. Обаче елиминирайки този бекграунд ("природен"), да намериш кое момиче сред перничанките е "първо" и кое сред варненките е "първо". Но това някак си корелира с друго нещо, което споменаваш, търсенето на първото или специфичното, а не толкова просто да се радваш на това, което съществува. Една опасност тук е да се изпадне в проблематиката, която споменаваш: "те искат още, и още, и никога не им стига", но от друга страна откриването на специфика или на уникален ракурс може да се превърне в трайна спояваща връзка.
Естетиката (и хомеостазата на организма) според мен имат собствен праг на хармония, докато някаква дисфукционалност може да доведе до непрекъснато търсене на крайности.
Личната съдба е друга тема. но може ли реално да се естетизира до такава степен разказът за действията на дадения човек, че даже да се превъзмогне естетическото впечатление на тялото или природната даденост. Може би, но пък за целта трябва да имаш умела "циганка", която да те хвали, и тука разкрасяващ е разказът или идеалите.
3.
В отговор на:
Само човек който на свой ред използва правилно този процес на създаване, е способен и да постигне вътрешна връзка с него.
Явно визираш някакъв приоритетен кръг на творците и онези, които "чукат на портите", пък не са такива творци. Но по принцип всеки може да попадне в творчески процес и това често зависи от подходящия етап на живота му или от публиката и от нейните предразсъдъци, когато е култивирана (харесваме хора, които са популяризирани по телевизията, в семейството ни насочват към определени модели на харесване, някои своевременно или даже наследствено са отработили по-богат репертоар при човешките отношения, владеят някои тайни и прозрения и т.н.)
4.
Също не знам какво точно подразбираш под "творчески процес". Може би систематичното упражнение на хора с "творчески способности". Само че нима дейността, която вършат е точно онова, което усещат? Може би, ако непрекъснато вършат нещо, което предизвиква реакции и усещания. Това може да премине и в друга крайност - непрекъснато да си потопен във водовъртежа на някакво вършене или ако щеш "творчески пърформанс" и "творческо изживяване" на живота. Накратко, това е една стихия на самохаресване и харесване от другите, но възможно да не постига друга дълбочина. Обаче човешкото осъзнаване спира и започва процеси не само на това ниво.
Но какво точно е "творческото". Може би това е някаква умелост в организирането на процесите. Но защо все пак не сме чак толкова впечатлени от творчеството? Защото творчеството може да е интензификация на живота, но качествено силното или уникалното явление е самият живот. Така дори най-не-творческият човек усеща живота и ако някой непрекъснато му набляга на творческите неща, съответно съпоставката олеква и изглежда изкуствена (откъдето идва изкуство).
5.
В английския език имаме creator - създател и artist - човек, занимаващ се с изкуство. Творец, тази дума винаги ми се е струвала малко изтъркана, малко претенциозна и обвързана с много кухи формули за организация на най-различен вид дейности (също креативност). Така да се каже творчество е превърната в казионна дума и никога не достига до адекватността, която примерно искаме, ако ще говорим за фундаменталната страна на нещата, като свързана с Бог, с проникновение и т.н. Остава творчество да е нещо, което търси харесване, което разкрасява, или което изисква по-симпатични резултати на работното място. Но творчеството дотолкова е обвързано с приложението, че се е отдалечило и от вътрешния, спонтанен чар (човек при общуването си е себе си, а не е "творчески подхождащ"). Да кажеш и за един учен, че е творец, не върви - той си има фундаментални постижения. Същото и с един успешен художник или режисьор - човекът си има име, мнение, постижения. Зад творчество обичат да се крият всички тези безименни колективи, или просто хора, които трябва да си изкарват хляба на работното място с по-разчупени професии (и на моменти дори да търпят разни превъзнасяния).
ПП: Творец за Бог става, но с главна буква. Обаче ако творец е Бог, да наричаш един художник творец ще бъде прекалено. Просто комунистическият период разклаща корена и смисъла на някои думи и назовавания.
| |
|
| 
|
|
