Re: Защо философията е ненужна / Наука / Хуманитарни науки / Философия

Повече от очевадно е, че почти всички хора искат власт - изключителна рядкост е да срещнеш човек, който не се стреми да властва, който не се интересува от властването. Забележително е, че всички знания на човечеството, абсолютно всички знания - като се започне от откриването на колелото, та до компютърната технология и космическите изследвания, се използват с една основна цел: да се властва, да се контролираме и експлоатираме един, други. Философията още от времено на Аристотел, та до Маркс, се използва, за да се манипулираме - религията още от времето на Авраам, та до Ню Ейдж движенията, се използва, за да се властва над другите, науката, икономиката, природата, идеята, мисълта, чувството, страхът, любовта, парите, търговията, гладът, нуждата, надеждата, вярата, доверието, приятелството, образованието, работата, всяко едно ново откритие, всяка една промяна, всяко едно нововъведение, всичко, абсолютно всичко до което се докопаме, бива превърнато в инструмент, в метод, чрез който да властваме.

И не само учителят, а всеки един се ядосва и заплашва, не само, когато не знаеш, а най- вече, ако ти самия също като тях не се стремиш към власт - никой не иска да ти позволи да останеш щастлив, нямаш право да си радостен, защото твоята радост, непрекъснато ще им напомня за тяхната мизерия, за тяхното нещастие и страдание, те тъкмо за това се стремят за власт, човек който е щастлив не се интересува от власта ...... та за какво му е, самото властване е върховно нещастие, за да властваш трябва да станеш нещастен, за да участваш в цялата тази смешна игра на "социо", трябва да се стремиш към властта, а няма как да бъдеш амбициран, ако си щастлив. За това се налага още от съвсем малко дете, да бъдеш обучаван - от учителите, от родителите, от свещениците, от социото, от политиците - ти задължително биваш подложен на едно дълго и старателно обучение, и колкото повече знания натрупваш, толкова по- добре, в колкото по- голяма сложност се оплетеш, толкова по- добре, защото това ще те направи сериозен, солиден и важен, знанието ще те направи Его, ще бъдеш сложен човек, може би дори гений, ако си достатъчно старателен, може един ден да получиш дори и нобелова награда за нещастие, тъй като всички нобелови награди, са такива за нещастие. А колкото си по- сложен - колкото по- сложен интелект имаш - толкова ще ти е по- трудно да видиш простичкото, а щастието и радостта, онова което изпълва със смисъл живота ти е нещо съвсем простичко, защото е естествено, невъзможно е да бъдеш обучен в щастие, защото човек се ражда вече щастлив, щастието е естественото състояние на съществуване, неестественото поражда нещастието, то за това е нещастие, защото не е естествено, не е присъщо на живота, нещастието е отричането на живота, опита да се създаде изкуствен живот, създава нещастието.

Щастието и радостта, са най- простичките неща в живота, за тях не е нужно да се прави каквото и да е било - самата простота на живота представлява щастието. Всичките доводи, всичките сложни обяснения, всички умни аргументи, са просто една глупост - толкова е глупава тази глупост, че дори не е нито голяма, нито малка. До ден днешен не съм чувал нищо друго, освен глупости - дали са философски, научни, религиозни, политически, образователни, всичкото казано, което съм чул и прочел, е пълна глупост, как да не отвърна "майната й на цялата тази глупост", цял живот съм се мъчел да се вържа на някоя от тези глупости, до ден днешен така и не успях, единственото което мога е да се шегувам и аз, да се забавлявам с всичките тези сложни и умни глупости, разбира се те са много значими, много сериозни, много важни и много умни, инак всеки глупак би разбрал що за глупости са, всеки човек би прозрял цялата глупост, а това крие опасности, защото колкото повече хора видят глупостта, толкова по- трудно ще става да се властва, толкова по- трудно ще бъде да се вкарат хората в интригата на нещастието, в социалната игра на мизерия.

Цялата човешка философия е философия на страданието - цялата човешка религиозност е вярата в нещастието - цялата ни наука е откриване на нови хоризонти за нещастие - цялата човешка история е история на патологията. Майната му на всичкото това- майната й, майната им, майната ни, много важно, сякаш някой ще пропусне, какви глупци, всички в крайна сметка отиваме на майната си и добре, че е така, инак нямаше да има никаква възможност за щастие.

/Проективно задвижване или аморфна популационна реализация/

Технически погледнато нашето "усложнено действие, мислене и лутане" е част от "минималното действие" на природата. Вторичен въпрос е дали, кога, защо и по какъв начин ще решим да търсим и дали ще успеем да постигнем "богатство от минимализма", подобно на природата. Но целта ми не е някакво математическо оборване, а повлияване от идеите и развиване на темата.

Според мен има две групи хора. Едните доста поколения наред се занимават с икономическото си възпроизводство по сравнително рутинен начин. При тях жизнена дейност се е превърнала в нещо по-незначително относно изискванията за постижения и на преден план е дошло забавлението, красотата, здравето и успехът: като цяло всичко онова, което отговаря на чисто биологическите механизми за гарантиране на благоденствие на популацията - но тук целта и резултатът биха били да се поддържа нещо като ято красиви папагали.

При другата група хора също имаме биологически закони, но на преден план излизат конкретните реализации, конкретното създаване. Това са хора, които се заемат непрекъснато с нови дейности без аналог, еднократни в човешката история и подлежащи на повторение и имитация - в миналото това са били презокеанските пътувания, търговията с далечни земи, грандиозните походи, основаването и политическото устройване на градове и държави, управлението на все по-сложни социални или икономически структури, конструкцията на иновативни апарати чрез новооткрити физични явления или пък имащи висока степен на интеграция и автоматизация и не на последно място извършване на фундаментални изследвания във физиката, природата и математиката. Разбира се, с времето тези дейности също могат да се превърнат в нещо рутинно - да кажем когато се вършат в продължение на хилядолетие. Но до момента, докато се достигне тази повторяемост (която ще открием по степента на естетизация) имаме много по-голямо напрежение, концентрация и вършенето на нещо уникално. Имаме постоянно сражение с "Демоклиевия меч", значимост на всяка стъпка, в отлика от аморфната "биологическа" реализация, която се осъществява чрез естетиката и чрез здравето на щъкащите в популацията индивиди при традиционните популации. При едните важно е действието, а при другите важно е просто биологическото присъствие в определена форма.

Да се върнем на това как се прокарва неизбежната рутина след първопроходците - примерно за дизайна и архитектурата започва да се говори като нещо познато, изследванията и научната дейност вече са организирани, възникват училищата по политика, корабоплаването не е нещо неизвестно, работната етика се учи и вече не е тайна, синтезирана за целите на "голямото начинание", управлението на един полис, държава или демокрация върви само след 500-600 години опит (даже има място за артистичност и лекота) и т.н.

Но винаги има една зона, която остава на границата на непостигнатото и понякога получаваме досег с нея: било като конспирация, било като религия, било от самия физически свят, космоса и вселената или пък от повлияването ни от нещо неподозирано (свързано с неизследваните области и явления в психологията, функционирането на тялото или от нашата видова предистория).

За ежедневния живот изглежда информационното ни насищане ще е свързано с естетизирането на рутината на битието, но пък за неизследваната отвъдна зона информацията ще е от по-критично значение. Всеки човек носи някаква част и от двете същности, затова не можем да кажем същият да се занимава само с биричката и с жена си, с работата и с телевизията, нито да кажем да си блъска главата с неизвестни въпроси и особено да участва в решаването им (като да деконструира ежедневието, да предприема научна, икономическа или социално-политическа развойна дейност, или да е от създателите на уникални естетически, сенсуални или обществени преживявания и явления). Всеки може да пробва и двете си страни, в степента, в която е подходящо за него самия. Объркването и неразбирането на смисъла на информацията може да се засили и от объркването ни относно типовете хора, които изяснихме тука.
Изглежда земното кълбо става все по-малко за нови открития и намаляват изискванията да се проектира по "онзи отвъден начин" (като древните мореплаватели, като първите създатели на театъра и др.), но едновременно с това се появяват нови неизвестни зони заради откритията в науката и възможностите за нови социални групирания и процеси (по интереси, в нови урбанистични условия).

Все пак забелязваме, че когато някакво ново уникално явление се утвърди, това има значителен ефект над чисто биологическите възпроизводствени параметри (напр. музикална култура, футболна култура, в началото на 20-ти век - масова политическа култура, а в по-далечно минало - религиозната култура и благородната/на благородниците култура и пр.). Тогава иновацията в сферата на неизвестното сякаш има връзка с нашето биологическо устройство. В човека сякаш е вродена възможността да преодолява старите естетически форми на красота и да възприема или създава нови естетики и преживявания, като всичко това едновременно е в полза на осъществяването на благоприятните биологически решения. В този смисъл можем да кажем, че новата информация все пак се фаворизира, макар и типично да мислим, че повечето са заинтерeсовани (от затъпяване) от все същите стари и прости неща (добър секс и т.н.). Днес футболната култура е много по-семпла от някои от споменатите по-стари културни течения, но въпросът всъщност е, че точно тя се явява по-иновативната в момента (защото се създава сега; сходно е положението и с фасцинацията по мафията в холивудските филми от 30-те или съвременните заигравания с гангстерската или гето-подобната култура). Това показва, че може би не вървим към пълно изпростяване, а просто съществува това желание за нови форми, което силно ни увлича, без да подозираме. Това се отнася и за изборите в живота, начина на прекарване на свободното време и т.н. Все пак създаването на иновативни социални явления не е същото по степен на радикалност като управлението на чисто нови начинания от неподозиран мащаб. Обаче пък тези начинания често бързо се сдобиват със съответната социална фабула (в миналото - на мореплавателите, на пътешествениците, също на пълководците, на някои религиозни лидери, а в по-близката история - на пилотите, на лекарите, днес на банкерите, на илюминатите и т.н.).

Стремежът към власт и в по-общ случай волята, това няма да е някаква човешка изопаченост, а просто начин да се реализират крупните и мащабни структури и начинания на онази група, която от древността се е заела с подобни проекти. Но това пък бива невъзможно за разбиране от популациите, които по другия начин аморфно/биологически се самоподдържат.

Трябва да имаме предвид, че информацията сама по себе си не е достатъчна, важни са и конкретните методи, навици и традиции за боравене с нея, както и спешността на действията ни относно нейната коректност и актуализация (като имаме драстично различие - за едните проекти и хора това е критично, а за другите хора това няма никакво значение, защото те си живеят в една "екология" от друг натуралистичен тип). Поради смесването на школите, традициите и популациите идва и объркването ни.

Да, всички имат представа от информацията, но да кажем едните са боравили 2000 години по точно определен начин с нея, а другите сега я подхващат както им дойде, а и от любопитство. Но пък всеки може да носи неподозирани способности от много страни и евентуално само да е въпрос на изясняване на тази основна логика. Да си изясни, неговият начин на действие ще е подобен на кой от двата прототипа, които разгледахме и да въведе допълнителните стъпки, които са нужни за постигане на работещ вариант (вероятно да засили волята, разбирайки сега нейната критичност, а пък ако ще се върви по другия вариант - да се засили красотата и биологическата атрактивност и ефект), вместо да се стои с частичната версия по средата (средностатистическото философстване е по-близо до заседналост по средата, но пък важните философи разбират какво правят).

Вероятно някои ще искат да вървят и по двата пътя едновременно, но въпрос на друга тема е да се разгледа какво представлява това и на първо място дали няма някакво противоречие. Защото едното изисква "отдаване" на екологията на популацията и очакване на резултата като природен дар за следващите поколения - примерно красота и здраве, а другото изисква дирижиране и направляване на действията, а за "даровете", често тяхното предварително планиране и залагане (възможно пак с интеграцията на екологични закони, които обаче сега са структурирани все пак от една воля, желание или самосъзнание). Но може би пак не може да се определи кое ще доминира и кое е желателно да доминира (дали това, което човек ще заложи или това, което ще остави природата да реши, украси и прецизира и по какъв начин; също е важна възможността за непредвидими повлиявания и ефекти).