Did utilitarians get it wrong?

Започвам това разглеждане с разбирането, че то може да антагонизира някои фундаментални положения, които засягат ежедневното функциониране на нашия живот и най-вече на икономиката.

Нека първо кажа, че всяка производствена или търговска дейнoст може да се сведе до взаимно предоставяне на услуги, било то съдържащи се в трудовите взаимоотношения, или в търговските взаимоотношения на икономическите агенти. Важен аспект на тези услуги е доброволността. Но тази доброволност има тенденцията да се повлиява от "обществените схващания" и понякога да се превръща в "задължителност". Групата от няколко най-силни икономически агенти, било то семейства, банки, монархии, държави, бюрократични машини, религии или нещо подобно, могат да наложат основния тон във функционирането на тези взаимоотношения: а и менно дали те са в посока егалитаризация или в посокоа елитаризация.

Но нима можем да вземем твърде ранно решение по въпроса егалитаризъм вмест елитаризъм, и дали онези структури на властта, които имат самочувствието да вземат решение, могат да вземат адекватното такова. Защото да разгледаме как са набрали силата си тези структури: те са набрали силата си най-вероятно чрез процеса на масовизация, било то религиозна масовизация или индустриална масовизация и тогава можем да очакваме, че в дългосрочен план, те биха следвали тази инерция да поддържат егалитарното движение, да поддържат доминантната реализиация чрез маса: масови армии, масова утилитарност, масова печалба, масов вкус и така нататък. Но не отиваме ли твърде далече.

Това, че този крупен процес на масовизация в момента има доминация, не значи, че по този път ще се постигне положително развитие в дългосрочен план. Въпросът е дали онова, което позволява доминантното изявление в момента е съвместимо с истинската доминанта на успешния път към развитие.

Създателят, човекът, който предоставя услугата е нейният истински източник. И то има такива услуги, че единствено в правилното взаимодействие между определени страни по взаимоотношението, може да се породи самото съдържание на услугата. Да вземем науката. Нима може с пари да се закупят онези няколко взаимодействия между хора, които имат капацитета да извършат нужната обмяна в посока създаване на наука. Не точно. Единствено от няколкото хора, които имат тази способност зависи да дойдат и да работят заедно. Това взаимодействие не може да се закупис с пари, ами е следствие от доброволното взаимоотношение: от един учител към неговия асистент, или пък от един учител - оставяйки в завещание създаденото от него за всички в бъдещето.

Англичаните с тяхната клубна традиция имат тази идея. Клубът е мястото, където хората се събират да развиват и разискват в своята област. Това е собствена сфера на участниците и не зависи от парични взаимоотношения, нито се подчинява на вулгаризиращите изисквания на масата. Обаче с идеите на утилитаризма прекалено много се обръща внимание на общото благо, в смисъла на блага за масите. Учените и клубовете биват едва ли не подчинени на някакъв бюрократичен апарат, на дребните цербери в йерархията на една голяма държавна структура, а когато нямаме държава - на прищявките на пазара. Но има сила и има авторитет, който е отвъд пазара и хората могат да го докажат. По-специално, това е самото създаване, което се проявява при правилните условия за него. (Също саботаж е, когато креативността се оттегли от една неприятна система и организация и всъщност това е едно от най-ефективните противодействия.)

А дали вулгаризацията на науката не е свързана с експозицията на клубните открития за един "масов научен потребител". Защо трябва откритото в клуба да бъде видимо за някой, който има съвсем други цели. Заради вменената идея за егалитаризация и масово развитие на обществото? Друг проблем е, че знанието и без това бива крадено възможно от най-злонамерено ползващи го кръгове, така че в някои случаи е по-добре то да бъде направено публично. Да, има ползи от публичността, но в дългосрочен план се усещат и значителни негативи. Самият учен е отчужден от своя научен продукт. В хода на тези разсъждения трябва да имаме предвид, че разбира се, учените трябва да "вкарат крак" в материалните развития, да не остават изолирани от масовите процеси, но не и за сметка на това да бъдат трайно доминирани от тях, подчинявани на тях.

Магазините не могат да отказват да продавават стоките си на всеки. Баровете не могат да не приемат клиенти, освен в редките изключения, когато говорим за "dress code". Но и в този случай що за комерсиален критерий е това - според облеклото. Администрацията също не може по дефиниция да отказва услуги на граждани. Дотук всичко е нормално. Но така или иначе, това са услуги, които се предоставят на масата от граждани. Обаче когато стигнем до висшето ниво от услуги и продукти, виждаме, че липсва изработен механизъм за осъществяване на доброволността, ефективността, ексклузивността и протекцията на точно това ниво. Тука говорим за дизайнерите, за създателите, за учените. Техните услуги биват окупирани, монополизирани от едни масови структури, каквито например са корпорациите или даже религиите. Тука тежестта на бюрократичната машина, било то публична или частна е прекалено голяма. Тази снежна топка е натрупала прекалено голяма маса, така че тя има възможност да изсмуква креативните взаимоотношения едва ли не по диктат. Същото важи и за учените - тяхната енергия е канализирана в легионите на научните работници, в университетите, изследователските центрове и те биват администрирани като в клетка. За щастие все още има университети, които се групират по елитарен принцип, така че има спасение за онези, които не са готови да вулгаризират своите услуги, а именно събирайки се в собствени елитарни центрове, те създават услугата когато са доволни от положението. Не е хубаво да изключваме хора, но още по-лошо е да принуждаваме някой да създава насила. Не може да ни накарат да заобичаме вулгарен стандарт или да кажем на грозното хубаво или нещо подобно. Не и ако не сме съгласни с това, чрез собственото ни становище.

Ако обърнем внимание на конфликта по линията на расовите противоречия и предръсъдъци, то ние трябва да приемем проблематичността на това да говорим за ексклузивност в какъвто и да е контекст, но в случая става въпрос за основен принцип на взаимодействието с цел постигане на качество и за креацията изобщо, а не просто за моментния исторически етап от развитието ни. Този въпрос ще продължава да е фундаментален и за вбъдеще и за всяко възможно развитие. Значи ние трябва да преодолеем етническите противоречия без да накърним въпроса за качеството, доброволността и ексклузивната протекция на взаимодействието между хора.

Символично мога да презентирам идеята с известаната картина на Леонардо да Винчи, "Мона Лиза". Сега обаче разглеждаме следния провокативно поставен въпрос: "Do you deserve that smile?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази жена от последния линк бърка при това с много - проблема не е в равните права на демокрацията (визирайки България), проблема е точно в липсата на равни права. В България правата са равни, само на хартия, не и де факто - тука няма равноправие, за какво разделяне още се опитва да разтяга локуми. Имали били малцинстава същите права, като нас - съжалявам, но това просто не е вярно, малцинствата ползват медицински услуги без да си плащат здравни и без да си плащат на докторите, малцинствата вземат социални помощи и карат мерцедеси, малцинствата крадат, а и всъщност често ползват съвсем законно електроенергия без да я плащат и без да претърпяват наказания за това ........ къде ги тези равни права, напротив, проблема е точно, че не сме равни пред закона: ако обидиш някой от малцинствата може съвсем по закон да бъдеш съден за дискриминация, ако някой от малцинствата те обиди, нищо не можеш да направиш (освен да му счупиш носа), това равенство пред закона ли е ...... а ченгета, военни, политици, прависти, спец части, запозната ли е изобщо какви привилегии ползват от закона, та фактите са пред нас, колко осъдени политици и адвокати има от преврата насам, 20+ години се скъсаха да крадат, пред очите ни крадат, всичко разсипаха и разпродадоха на безценица, къде ги осъдените за тези престъпления? Така, че тя се бърка и се бърка при това жестоко - проблема не е в равните права, а точно в липсата на такива.

А що се отнася до твоите разсъждения, не че не са в правилна посока, но така или инак парата командва хората - учени, политици, религиозни, всички правят онова, за което им се плаща и го правят, за да им се плати, такъв е техния собствен стимул: парите. Всички останали грандомански приказки са просто лъжи - обществено благо, социална справедливост, за доброто на народа, за бъдещето на децата и т.н. всичко това са просто плакатни клиширани дрънканици без грам истина в тях, истината е, че който, каквото и да прави, го прави за пари.

Но кои пари? Парите свързани с масовия вкус и с масовия пазар аз ги разглеждам като свързани с етапа на масовизация. Просто един етап от развитието, както например имаме масовите армии, гледа се кой колко голяма армия може да изкара. Но развитието продължава. Постепенно мисля, че се връщаме към диференциацията плюс мислене на ниво екосистеми.

Самата идея на Ренесанса се състои в диференцираното отношение. Защото не се приема тоталното становище на църквата, а се казва ние ще създадем ново творчество, нови дисциплини, нова медицина, нови продукти. И тогава парите не са били основният проблем. От колко различни места са се печатали пари. Тогава проблем е бил главно тоталният подход на църквата, който е изчерпвал, а не е мотивирал към развитие. Кризата, така да се каже, в която постепенно е попаднала схоластичната църква.

Днес тоталноста идва от пазара и по-скоро от вулгарния масов пазар. Корупцията е друг пример просто за най-висока вулгарност. Това е снишаване и елиминиране на стандартите. Значи ако искаш висока заплата, въведи си го в системата, но ако приемаш пари извън това, вече говорим за унищожаване на стандартите. Корупцията се появява при упадък и даже при действия за умишлено унищожаване. При хора, които са твърде недоволни поради някаква причина от организацията на обществото.

Можем да свържем и друга подточка с дискутираната тема: визирам вулгаризираното схващане, че парите не миришат, тоест че не е важна дейността, от която са придобити (говоря не за тоалетни, а примерно за престъпна дейност): идеята идва от упадъчния и кризисен период на Рим. Това е просто закърпване на положението. Удължаване на агонията с практики от тъмната или престъпната страна. Тоест като цяло не е плодоносна или полезна стратегия.

Тоест като цяло не е плодоносна или полезна стратегия.
да, но е такава, откакто свят светува - далеч преди Рим.

За това с правилата си прав. Образно казано един иска да играе футбол, а друг иска да играе голф. И всичко това на едно поле. Как ще се осъществи това и то така, че да не преминем към най-ниския общ знаменател (игра на ръгби и на бутаница).

Но има хора на такова ниво, че те каквото и да е цивилизовано устройство ще го подкопаят. И тука не говоря само за поведение на групи от хора, ами и на управляващи. Например недопустимо е с армейски методи да управляваш обществото. Това е проблем на управляващия. Същия нискокапацитетен елемент, който лежи гол на улицата, все едно си го поставил на върха на обществената пирамида. Той се изобличава със своите голташки методи. Накратко трябва да се види цялостната система за издигане на капацитети нагоре в обществото и това точно е моята тема.

Хм, откакто свят светува, но да видим за какво се използва тази идея. Това е метод за подкопаване на чуждите ти общества. Никога в своето домашно общество не би въвел такива правила. Говоря за корупцията, а не за демокрацията. Защото ако служиш безогледно на парите, можеш да се корумпираш, нямаш мисленето за по-цялостен напредък, да не причиняваш вреди и други подобни.

Накратко трябва да се види цялостната система за издигане на капацитети нагоре в обществото и това точно е моята тема.
такава система, скоро няма да се допусне, защото онези, които са "отгоре" имат статуса на "специални" - те са елита, те са вип персони, те са известни, те се отличават от останалите, но същевременно много добре знаят, че всичко това е просто една добре прикрита безсъдържателност, разликата м/у тях и "другите" е само в етикецията, но въпреки това не биха искали хората да разберат, че там "горе" е същото, като "долу", защото тогава кой би бленувал за издигане в обществото, а без тази амбиция, обществото не може да бъде експлоатирано и манипулирано, както си поискаш, за да сполучи този трик, ти е необходима лъжа, лъжата, че "тук горе при нас е супер гот".

Аз съм изцяло ЗА такава система, не заради друго, а именно, за да видят хората, че високо йерархичното обществено признание е една парлама и не струва пукнат грош, но според мен трудността не произлиза от създаването на такава система, а от (не)възможността да бъде приета.

Евентуално можем да приемем, че половината аристократи винаги са били леко чалнати и ексцентрични, но и иначе интелектуалната и обществената работа изисква свободно време за да бъде мотивирана и развивана, а не просто мислене за насъщния. Но в темата обръщам внимание на нещо друго, а не точно на въпроса за "омразната или не" аристокрация.

Човечеството е преминало през сериозен процес на окрупняване, мислене в мащаб, нуждата да се събират крупни армии просто за да се противодейства на враждебните съседи и точно това според мен е насочило утилитарното мислене в посока към идеите за благото на масите, за усредненото благо и което е проблематично - търсене на същото по симплистични формули. Целта е била ефективност на момента, бил е нужен масов войник. Но този етап евентуално ще бъде преминат. Дългосрочно няма гаранция, че подобни мащабни мобилизации водят до исканото развитие.

Добър вечер. Първо да кажа две приказки за онова в другия форум. Хората не са равни , никога не са били, в скоро врме няма да бъдат.Имат в момента и ще имат различни права, според мен кой какви права трябва да има могат да определят само значими хора, мислещи, с голямо Познание , обучавани десетилетия, за да управляват, избирани от други такива хора.Ако неподходящи хора, не като тези дето посочих, опитват да определят правилата както е в момента, това няма легитимност, всеки разумен човек има моралното право да се противопоставя и елиминира подобни човеци.Веднага ще кажа защо смятам , че това е добър път, хора с достойни качества , освен да укрепват реда , ще насочат материалната еволюция в желаната от нас посока, за която съм споменавал в една друга тема.
В противовес на този по различен елитаризъм, смятам всеки човек има равен, еднакъв достъп до благата , които са му необходими.
Какъв е смисълът да размишляваме върху съвременото стопанство и общество, в светлината на някакъв теоретичен градеж. Няма смисъл. Всичко е по просто, става въпрос за много групи , които се опитват да маниполират ходът на еволюцията ,тъй че каквато и да е тя, основните, най силни групи да запазят управленската си роля.Това както не е трудно да се проумее, е в тежка вреда за хората, цялата жива материя, и общо за Материя.Съществува опастност да се изгуби шанс, хората да съградят нова интелигентна материална организация, или повече от една.Натам ще ви водят подбраните , за които говорих, към такива промени.
Редът в момента се закрепва с големия брой единици, всред които, тези които надигат умна глава биват задушени, невъзможност за промени, това дава сегашната социаликономика. Удушване на всякаква съпротива още в зародиш.Огромен проблем да се обединят хора на идейни принципи, различни от икономически, религиозни, национални и т.н.т.

Да, но не трябва да изпадаме в униние или в липса на идеи и действия по тези въпроси.