Според Паулу Коелю ("ученика" на Кастанеда), има 3 вида Любов: Филос, Ерос, и Агапе

Филос е приятелската любов, Ерос е сексуалната любов, а Агапе е всепоглъщащата любов която уж би могло да се пренасочи към нещо различно от човек. Доколкото знам, Джийсъс Крайст борави ексклузивно с Агапе.

Въпроси които всеки мъж (а защо не и жена) би си задал:
1. Възможно ли е да има Филос без Ерос към жена?
2. Възможно ли е да има Агапе което да е без Ерос и Филос?
3. Как така се получава, че едни същества не могат да разберат Филос, а попадат в капана на Агапе и Ерос?
?. ???
?. ???

Това е темичка в която разшифроваме понятието Любов.
Ще ми е супер приятно ако някои е философствал на тази тема.

Enjoy!

светлинка в тунела...

Силата на любовта Агапе и начинът на нейното активиране евентуално могат да се обяснят с това, че тя се проявява, когато трябва да свършим сериозна работа - да се дуелираме за някоя жена, да извием нечий врат и т.н.

Какво може да се направи по отношение на самата жена. Значи обмисляме варианта тя да бъде "завладяна". Първият проблем е, че това не е допустимо от съвременната обществена уредба. Вторият проблем е дали дадената жена след нейното "завладяване" ще трансформира своето отношение. Оптимистично, поне в дадения случай мъжът е демонстрирал решителност и възможност да "движи събитията", да е "фактор в света", което започва да въздейства на женското мислене. В противен случай отровата на жената пък се състои в пасивното предаване на негативни емоции на мъжа, което пък е най-лошият вариант.

Любовта е мит, няма не съществува. Зад думичката се крият много процеси, които не забелязваме, като груб материалист не мога да пропусна да не отбележа! Помнете, любов не съществува, това е една от илюзиите които ни отдалечават от аттман и брахман, взети като метафори за същността и съществуващото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Можем да кажем любов не съществува преди всичко за да не търсят хората самоцелно тази емоция. Любов от страна на мъжа към жената определено съществува. От страна на жената към мъжа сякаш е увлечение по статут, желание за правилно поведение в собствената каста/социален кръг, реакция на либидото, нужда от сигурност и желание за прекарване на приятно време. Всичко това е характерно и за мъжа, но когато е любов говорим за едно ниво на състоянието над това.

Мисля, че на по-зряла възраст не е толкова важно има ли, няма ли любов и прочие "тръшкания", а всъщност човек концентрира всички тези емоции в характера и поведението си. Любовта като усещане за нещо неизживяно е по-скоро свързана със затруднено или инфантилизирано развитие на характера. Обратно, не бива да се достига и до инертност, отстоящо усещане на обиграност или поведение на "лелка", защото тогава човек зачерква любовта, вместо да я трансформира в "чар" и "характер". Разбира се, естеството на този "чар" също може да бъде злонраво, като например при "фаталната жена", или при "женкаря на ниско ниво", докато най-приятно е усещането за "положителната героиня" и на признатия "алфа мъж".

ПП: Типично за изкуството е да драматизира чувствата или да ги въвежда в ексцесивност, но то си е поставило амбицията за популярност и следователо не винаги можем да го приемаме като учител или арбитър. В други случаи изкуството поставя обществени въпроси наистина нуждаещи се от повторно осмисляне и пресинтезиране в обществените практики (дали "Ромео и Жулиета", дали древногръцкия театър).

ау! къде си учила?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мъжки род. И това не е еволюция, а вътрешна поддръжка на вида.

Някои възприемат любовта като висша трансцедентална присъствена самоцелна енергия, а любовта всъщност може да е изгода, физическо привличане, облага /грижи се за мен, мил е към мен/ ,утеха. Това е идеализиране на любовта, все едно че зад думата се крие точно определено нещо, а всъщност думата изразява най-различни взаимодействия между хората. Затова смятам че любовта в този трансцедентален смисъл не съществува , тя в повечето случаи е заместител на нещо, тя отвлича вниманието, любовта е едно от заниманията които сме създали за да не ни е скучно, един от илюзорните (мета)наративи около които се ограждаме за да създадем някакъв ред и смисъл в битието си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Между другото мисля че един от въпросите ми по антропология ще е за любовта, част от "Модуси на душата".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може и така да е, но любовта, заедно с усещането за успех е един от двигателите на жизнеността и на действията ни. Затова нейната роля не може да се омаловажава. А какво е трансцеденцията, ако не точно движение към бъдещето.

Любовта ни кара да не искаме да се самоубием. Дали тя е свързана с някой човек или нещо друго, това не е от значение. Няма ли я любовта към живота, няма друг вид любов.

Редактирано от blood2 на 10.10.13 16:43.