Бях още дете, когато срещнах следното твърдение на Ницше, което ме заинтригува достатъчно, за да се заинтересувам от философията му, а то е: "религията е проява на робски морал".

Нека споделя някои мои впечатления и изводи, след дългогодишен активен интерес към религията и изобщо историята, философията и бита на хората.

Човек, който е неспособен да погледне другите гледни точки, не е особено религиозен - човек, който отрича другите гледни точки на "въпреки", изобщо не е религиозен, а просто глупак.
Човек, който смята неговата религия за "правата вера", а всички други за грешната, също не е особено религиозен - а човек, който твърди това, без изобщо да се е запознал с отричаните религии, също не е религиозен, а просто един ограничен скот.
Човек, който настоява неговата религия да е господстваща, не е кой знае колко религиозен - човек, който вижда врагове в другите религии за битката на господарското място, ни най-малко не е религиозен, а просто поредния лакомен за власт комплексиран политик.

В играта на господари и слуги, някои хора, които се пишат на религиозни, забравят напълно основните принципи и положения, които са едни и същи във всяка една религия - въпроса е, що за религиозни хора са това ..... наистина, ако това е религията, то това е чиста проба проява на робски морал, да искаш да властваш, да искаш да слугуваш.
Но това не е религиозност, това е религионизъм - къде е разликата. Разликата е, че религионизмът е скован, сух, беден, неотговарящ на действителността, без никаква гъвкавост в него, пълен със суеверия и предразсъдъци ограничаващи светогледа, поведение на инат, действия породени от плашливи умове, недопускащ новото и различното, отричащ очевидното, изопачаващ истинското, липса на разбиране, грандомански, болен стремеж за власт, тенденциозен и претенциозен, това са характеристиките на религионизма. Много сред религиозните хора правят подобно впечатление, нали - но това тяхното не е религия.

Къде е разликата с религиозността - религиозността е интелигентност, будност, свежест, красота, осъзнатост, внимателност, сърцатост, добронамереност, тихост, покой, безмълвното състояние, съзерцателност, общителност, човечност, възприемчивост, чувствителност, поетичност, индивидуалност, радост и тъга в едно, това са в общи линии чертите на религиозния човек. Срещат се сред много атеисти, нали.

Много хора биха казали - но това са две групи черти, които срещаме във всякакви хора, но обръщайте внимание, човека срещу вас, кои черти подхранва. Проблема с религията е такъв, че силата на знанието в нея, може да ви отведе в рая, но точно поради това, може да ви закара и в ада - както знанието в атомната физика, може да създаде куп градивни и изключителни благоденствия за хората, така може и да създаде абсолютния геноцид. Колкото е по-силно знанието, толкова е по-опасно и отговорно.

Аз съм вярващ човек, но как по дяволите да се нарека вярващ, като това ще ме причисли към глупашките предразсъдъци и наивни възгледи на купищата религиозни хора - за това по-скоро бих бил атеист, но как да се нарека атеист, като това ще значи, че отричам мистиката на вселената, съзнанието и цялото съществувание, а не само на битието.

Глупав свят, много, много глупав свят - да гледам как религиозни воюват с религиозни, да гледам как науката създава оръжия за политиката. Вместо да приемем познанието постигнато в цялата ни човешка история, като световно богатство, вместо да се гордеем с него, вместо да бъде повод за повече празничност и благоденствие, ние го използваме като причина за препирни, като методи за налагане на власт, като нещо, което ни прави по-разделени и мразещи се.

Понеже бидейки човек, всичко това е част от моето минало и част от моето настояще т.е. засяга и мен, ще продължавам да си позволявам да критикувам и атеисти, и религиозни - дано да се отърсите от робския манталитет, той е следствие от натрупана ни история, но настоящето е винаги свободно и винаги свежо.

Редактирано от exaybachay на 14.11.12 20:00.

Има един малък проблем и на него сигурно са посветени по-малко от 1% от думите, и даже по-малко от 0.1%, но все така въпросът е кой ще яде и кой ще има ресурсите и колко от тях. Имайки тези неща вече може да се занимаваш дълго с философия и с всякакви религии и принципи.

Ресурсите ли - е хубаво и САЩ като са толкова богати на ресурси, и какво, къде е разликата? Как да стигнат тези ресурси, като всеки зинал уста, като не виждал, знаеш ли каква поговорка ми беше рекъл един човек преди време - лаком гъз два хуя гълта, а третия го държи в ръка .... за резерва. За човешката лакомия, всичките ресурси на света няма да стигнат - човечеството се разраства, а ресурсите намалят, как да стигнат, 20% от цялото население ползва 80% от всички ресурси, как да стигнат. Кога ще стигнат - възможно ли е изобщо да стигнат? И ако не стигат, защо не стигат? Когато се отговори на тези въпроси, тогава се занимаваш с разпределянето на ресурсите, а не давай юруш бомби, картечници, а след това пущинак.

Имигрирали африканците в Европа - че какво друго по дяволите да се очаква, да седат и да чакат червния кръст да им донесе по едно шише минерална вода, или църквата да им занесе някой чувал замразена риба, от военния запас. Смучат от Африка, смучат от Азия, па после вой до небесата - имало наплив, ми то остана да няма, ще има и тепърва ще има. Светът е една цялост - не може в единия край на света, за чоплене на семки да вземат 5000$ месечна заплата, в другия да умират от липса на питейна вода и да ревем после, че християнската цивилизация не знам си какво, тя правата, па другите бал съм ги. Де й религията на християнската цивилизация - къде е разбирането й, къде са отговорите й, къде са реалните й действия по въпроса, дори бих попитал, къде е проявената загриженост в/у проблема. Няма такива - знаем само едно "туй си е наше".

Истината относно въпроса за ресурсите е, че изобщо не се поставя - действаме си по старите пещерни разбирания ... инак сме цивилизовани, спор няма, ако облека маймуна в сако и няма да я различат в парламента.

Добре си го написал. Наистина ако ограничат своята лакомия - която често е съвсем ненужна - ще има възможност за развитие в посока ефективност. Християнството е изпуснало аристократите си още през Средновековието - които не са можели да се занимават с нищо друго, освен с война (било им е трудно да се научат да четат и да пишат, та да правят поне колкото днешните бюрократи). Оттогава цялата история е един непрекъснат excess.

Но дори да няма прекаляване, винаги остава един проблем с ресурсите.

Е чак да им е било трудно да се научат да четат и пишат не знам, но определено аристокрацията е изпусната още тогава, фактически тя все още е изпусната и далеч не съм съгласен с Глишев за средната класа - дистанцията м/у средната класа и аристокрацията към днешна дата, ако има как да се провери, очаквам да е .... нещо страшно. Всъщност не знам до колко правдоподобно звучи, да се нарича аристокрация и дали не е по-точно да се наричат олигарси.

Но за ресурсите не разбирам - от към количество, ресурси има бол, за самото им разпределение т.е. за икономиката. Трудно мога да дам мнение, тъй като в икономиката нещата са ми малко чужди, но и ми е трудно да повярвам, че всичките икономисти, не могат да измислят по-подходяща система от настоящата, дори имам съмнения, че има вече измислена, но не се прилага, защото примерно би била пречка за нечии интереси.

Бих добавил само, че едно решение за леко ограничаване на раждаемостта ще изиграе само положителна роля погледнато в по-цялостна перекспектива. Все пак както и да го погледнем, тази история, където плащай на малцинствата за бройка дете, води само до повече проблеми - раждането на деца сред някои прослойки стана бизнес вече.

Но притеснението ми е друго dnaunseq - мен ме притеснява, че водещите държави по света, изобщо не обръщат сериозно внимание на тези въпроси. Гледат само собствения си келепир, където овчарите си имат стадото от необходимата порода овце и пълен нихилизъм относно целия останал свят - това не води до нищо добро, историята не веднъж е доказвала, че местата лесно се сменят и кантара лесно се обръща. Говорят с гръмки термини като глобализация и интернационализация, но фактически трудно може да се каже, че се цели и постига нещо подобно. Разрива м/у различните нации, вери и континенти, не само, че няма стремеж да се понамали, но и като че ли се задълбочава нарочно. В крайна сметка какво се получава - едрия капитал навлиза в изоставащите държави и налага пълен монопол, но този монопол с нищо не облагодетелства тези държави, дори по-скоро обратно, вместо да настигат водещите държави, те изостават още повече. Ще дойдат времена - те вече идват - когато множащите се и твърде бедни нации, ще обърнат кантара, не че имам желанието да съм лош пророк, но както са тръгнали нещата, на там отиват. Тогава какво - или може би се надяваме, че науката ще напредне толкова, че ще заселим други планети, пък на тази майната й, или че ще измислим оръжие, което ще е достатъчно ефективно и безопасно за нас, та да го използваме, атомните оръжия се оказаха впечатляващо и изненадващо ефикасни, но с твърде много странични, вторични резултати. Че аз съм водил вече не един път разговори по темата с образовани хора, интелигентни и те намират тези решения за напълно нормални и в реда на нещата - аз чак страх ме хвана, като ги чух, един на десет да е с акъла си.

Toчно така, това са горили от кастата на войниците според индийското деление. Не се учудвай ако не знаят да четат и да пишат. Днес можем да ги открием в Бостънските пиратски фамилии, да кажем при гавазите от френските тайни служби, а и при комунистическите гавази, но работят с еврейски (или други) фамилии и явно те им дават малко акъл. Съвсем нормално е да се държат безотговорно, имайки предвид нивото им, но предимство им дава това, че отдавна са "вътре в нещата". Ако просто ги разглеждаш като мобстъри, много неща ще си дойдат на местата, нито са по-умни от това, нито са по-малко безобидни от това.

На тях им трябват 2 неща - да хванат най-големите бандити в региона и най-големите умници в региона и да се сдружат. Тогава по-малките бандити трябва да бъдат отстранени и по-малките умници също да бъдат отстранени. Нито банките, нито правовата система ще действат когато бандитите изнудват вътре в самите коридори, направлявани от умни мозъци. Е какво трябва да прави останалото общество в такъв случай. Ами единствено нещо - да раздели бандита от управляващия го мозък?!

В Османската империя добре е разрешен този проблем - еничарите (специалните служби), са живеели изолирано и не са можели да попаднат под контрола на чужд интелект, вместо това са действали само за държавата. Кой от днешните бандюги по казина и зали живее изолирано и в контролирана система. А преди възпитанието на еничарите е било поето от духовна школа... Е, не са били тъпаци имамите - знаят как да организират нещата. Всички духовници са светнати, само в изпуснатия атеизъм хората живеят за кефа на бандитите и за "свободния интелект" на тяхната шапка - група "свободни" психари.

Ще кажеш, тези бандити и тези, които ги управляват да се уталожат, пък да си направят държава. Това може и да стане, но няма начин тази държава да бъде нормална. Бандитите до този момент съвсем ще са подивели, както и управляващите ги психари съвсем ще са подивели, защото няма да идват от някаква организирана система, която да мисли за обществения интерес. Обществения интерес така да се каже се създава от пълнежа на останалите групи, а тези около 1% ще се фиксират на върха като първосигнални крадци - което е генезисът на така наречените олигарси.

В света има 2 вида общества - дошли от духовна школа и дошли от бандитски олигархизъм. При едните може да имаш уредено общество, при другите е гарантирано да имаш шайка ограбващи ненормалници на върха. (Така обяснихме защо те са ненормални - защото са били най-големите бандити и са си останали такива.)

ПП: В САЩ диво си ограбват и експлоатират собственото население.
ППП: Социализмът на СИВ беше ръководен от бандити; дори и интелектуалната шапка да ги караше да свършат нещо свястно с наука, администрация, това така и не стана - и защо да стане, след като бандитите знаят, че интелектуалната шапка е зависима от техния кеф - поне толкова бандитският мозък е схватлив... Обаче за разлика социализмът в Швеция си върви.

Аз съм вярващ човек, но как по дяволите да се нарека вярващ, като това ще ме причисли към глупашките предразсъдъци и наивни възгледи на купищата религиозни хора - за това по-скоро бих бил атеист, но как да се нарека атеист, като това ще значи, че отричам мистиката на вселената, съзнанието и цялото съществувание, а не само на битието.

Успокой се, да си вярващ не означава непременно да си религиозен.
Да си мистик не означава непременно да си религиозен.
Духовността не е запазена марка на религиите.
Спокойно можеш да вярваш в Бог и да си мистик без да си религиозен.
Всъщност религиите са създадени за да бъдат посредници между човека и Бога с цел възстановяване на загубената връзка между тях - или религиите са основани на вярването, че човек и Бог са разделени, което е и основната им заблуда.

Защо?
Ами защото аз (а и не само аз, предполагам, че и ти) мисля, че на истински духовните хора не им е необходима религия, защото те вярват, че Бог е в тях и те са в Бога - че всичко във всемира е взаимосвързано или че човек никога не е бил разделен от Бога, няма и да бъде. Така че за да има контакт с Бога не му е нужен никакъв посредник.

Можеш свободно да вярваш в Бог без да ставаш роб на фанатизирани последователи на религиозни учения, които те обвързват с най-различни измислени догми и ограничения.

Свободата е голяма работа!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да вярваш без ефект. Древната вяра не е точно това.

"Вярваш", че Бог е в теб, тоест имаш тази идея. Но "е" ли Бог в теб и какво значи това.

Може да кажеш: това значи, че в мен е "вселено добродетелно отношение към другите хора". Доказва ли това нещо друго освен това, че в теб е вселен определен дух. Древните гърци ще кажат, този дух идва от някъде, значи има Бог, който е източникът на духовете.

За евреите и Бог от тяхна гледна точка не мога да кажа в момента. Сигурно можем да се ориентираме по Спиноза, но имайки наум, че той може да миксира или преобразува по някакъв начин оригиналното еврейско схващане - предполагам, че за него можем да кажем, че е изчистил Бог като баща и йерархичност от "живото схващане" на света и вместо това е въвел една равнина, която самата е "живото схващане" - иманентна равнина. Тръгвайки от реалистично възприеманите действия в света трябва да стигнем до такъв Бог, който да съчленява всичко заедно, а не примерно едни действия да се разпадат без връзка с други действия и да не водят до общо обединение (не във физикален план, ами в реалистичното изживяване на света, също като посока, воля). Вече дали този Бог е йерархичен както мислят евреите, или равнинен, както мисли Спиноза, е друг въпрос. Двете може да значат едно и също, ако примерно се покаже, че равнината винаги ще се свежда до една йерархия, когато се стигне до човешките взаимоотношения и начина на реализиране на човешкото действие в този свят (макар че "уж" Спиноза си мисли, че може да реализира живот без бащи/йерархии във взаимоотношенията... тоест да има само повърхности, които наистина са живи и реалистични, но все пак Бог не беше ли също и единството на тези форми, както и воля, посока - може би не? - явно двата възгледа са противоречиви и могат да се развиват паралелно).

Като продължение на идеите за "духа на преуспяването" от другата тема, какво се случва всъщност при религията.

Религията е нужна за "да всели духа в теб" (гърци).

Религията е нужна за "да даде живата същност на реалистично възприемания свят" (евреи).

Духовността при гърците е начин да адаптираш психиката си към вселяването.

Духовността при евреите е начин да реализираш "живи" взаимодействия с другите хора.

Когато двете култури се миксират, вече можем да говорим и за "вселяване на живо отношение към хората (християнство)", "дух на живост (ислям)", или пък "живо изживяване на духове (симулакрум)" и други вариации.