Май пак съм шибан късметлия! / Наука / Хуманитарни науки / Философия

СУПЕРГРАВИТАЦИОННАТА ОБЕДИНЕНА ТЕОРИЯ
АВТОР- Стоян Съргойчев
Защо е необходима единна физична теория и какво може да донесе тя?

Много от наблюдаваните явления в настоящият момент са още загадъчни за науката. Споменавани обикновенно като парадокси, на тях не се обръща достатъчно внимание, а редица от тях като НЛО например се третират даже несериозно. В действителност явленията явяващи се като парадокси заемат една твърде широка област в съвременната физика: от света на елементарните частици до космологичните явления. За тяхното възможно обяснение са изградени и продължават да се градят твърде много абстрактни теории, често влизащи в противоречие помежду си. Модерната физика на 20 век, базирана на квантовата механика и теориите на относителността е постигнала много успехи. Но тя съдаржа и много нерешени проблеми както от физически така и отпринципен характер. Eдин от принципните проблеми е този, че правилата на човешката логика са изключени в някои определено важни области от физиката, като например квантовата механика и са подменени с математическа логика. В резултат на това, принципа на причинно-следствените връзки, например, не се съблюдава при елементарните взаимидействия и редица модели на квантовата механика а впоследствие това се отразява фатално за фундаменталното разбиране на важни физични процеси. Човешката логика е обявена за непълноценна при света на елементарните частици а е възприет принципа на неопределеността. Въведени са много правила неподдаващи се на логическо обяснение, които в редица случаи се нарушават (например СРТ теоремата при взаимодействията на елементарните частици). Известно е, че съществуват редица противоречия между квантовата механика и теорията на относителността. Нерешени проблеми на атомно ниво засягат сериозно приложните науки. От една страна тези науки получиха огромен напредък благодарение на модерни технологии, докато от друга се чувствува липсата на ясно дефинирана вразка със съществуващите модели на атомите. Това затруднява теоретичният анализ на важни области като например енергийните процеси при биомолекулите, подреждането на атомите при нанотехнологиите създаване на нови материали и други. Проблемите най пряко са свързани с модела на атома и неговото ядро (което не може да се разглежда отделно от елементарните частици). Сегашните квантови модели на атома са по скоро математически отколкото физични. (Редица проблеми съществуващи още от преди 80 години не са разрешени, например защо електонът не пада върху ядрото, защо възможните електронни орбити на модела нямат гранични условия и много други). Молекулярната биология, например, се сблъсква с редица парадокси, при анализа на биомолекулите, използвайки атомните модели на квантовата механика.

В същото време когато, човешката логика е изключена от редица явления при елементарните частици и атомни процеси, тя работи безгрешно в обласста на компютрите и кибернетиката. Основните правила при тези науки, обаче са базирани на ясна и правилна основа. Тогава можем да се запитаме: Не е ли парадокс да се обявява, че човешката логика не е всъстояние да работи в определена област? А ако проблемът не е в човешката логика а е резултат на недостатъчно пълна представа за света и материята? В такъв случай, нашето познание би могло да баде само частично близко до истината в някои области, докато в други то може да бъде и твърде далеч.

В последните няколко години редица отделни изследователи, а сащо така и групи или частни институции се насочиха към изследване на физични явления които преди това а и досега се считат от официалната наука (физиката) като парадокси. Затова те обикновенно са премълчавани не само в научните среди но и в средствата за масова информация. Интернет обаче даде възможност на търсещи изследователи да комуникират помежду си и да обменят информация относно правени експерименти от неконвенционални изследователи, каквато обикновено липсва в официалните научни списания. В резултат на това редица експерименти смятани доскоро за парадокси биват успешно дублицирани с потвърждажане на резултатите. Определено може да се каже че най-голям интерес има към експерименти на Никола Тесла, правени преди сто години. В момента Интернет е залят с информация за този велик изследовател и откривател. Много съвременни изследователи които се запознават с неговите експерименти и идеи считат, че неговите идеи и разбирания за пространството и материяата са били значително по-напред от тогавашната, а в някои случаи и от сегашната академична мисъл. Не случайно експериментите му свързани с окритата от него Радиална енергия не се разбират от официалната наука и досега. А главната причина е, че той е имал друга концепция за пространството (известно също под термина физически вакуум). Неговата концепция е базирана на саществуването на естествена среда – Етер. Яростен защитник на същата концепция е бил и Джеимс Максвел – създателят на модерната електродинамика. В момента официалната физика се бори със един сериозен проблем който е създаден преди 80 години с отричането на Етера, като не смее да се ангажира с промяната на концепцията за пространството. В резултат на това се явява парадоксът: да се изучават свойствата на нещо, докато реалното съществуването на това нещо (Етер) се отрича. При такъв подход само абстрактни математически концепции могат да се развиват, докато човешката логика пропада по много пунктове. Това е било обект на сериозни насъгласия преди 80 години но не и сега. Дори Айнщаин не е бил сагласен с формулираната през 1925 година концепция за пространство-време в квантовата механика, валидна и досега. Проблемът с възприемането на съществуваща среда (Етер) сега обаче не е така безболезнен както преди 100 години. Твърде много суперабстрактни теории биха били застрашени. Каква била ползата, обаче:

Стъпването на правилна фундаментална позиция относно пространство време и материя ще доведе до изграждане на ясно аргументирана и единна теоретична база при която човешката логика и разбиране ще бъдат напълно реабилитирани. Това ще даде небивал тласък на приложните науки. Това предвиждане може да се подкрепи сас следният пример. Защо компютърните науки и приложения достигнаха до такъв бум? Защото са базирани на ясно определена фундаментална концепция и човешката логика работи безотказно на всяко ниво – от най-долното до най-горното.

В момента все по-определено се счита (даже и в официалните академични среди) че пространството съдържа огромна скрита енергия наричана (може би неправилно) нулева енергия) zero point energy (ZPE) на вакуума. Но кой е носителят на тази енергия, ако пространството е празно? А не е ли парадокс също че ние може би живеем в океан от енергия а глобално страдаме от енергийна криза? Такъв абсурд не заслужава ли по-вече внимание и усилия от теоретиците? Да не гожорим, че правилното разбиране на фундаменталната концепция за пространството може да доведе и до осъзнаване на друг не по-малко важен проблем: Реални ли са НЛО и ако да, следва че ние не сме сами. Тогава какво става с тезата че живота е зароден на Земята, за което сега само наивници могат да вярват (в Калифорния вече се дискутира дали да не се включи в учебниците алтернативната идея, че животът не е създаен да Земята). А освен това веднага идва и друг извод, че би могло да се пътува до други слнчеви системи и то най-вероятно чрез непознат за човечеството метод за предвижване. Това са само някои от потенциалните достижения които може да очакваме ако се заемем със реформирането на една отживяла вече фундаментална концепция за пространството.

Базови Структури на Материята

(Електронен архив в Националната Библиотека на Канада, 2002, AMICUS No. 27105955)

Най нови интердисциплинарни изследвания между различни области на физиката и химията водят до заключението, че пространството в което живеем и наблюдаваме (известно като вакуум) не е празно. В резултат на научно търсене на необходимата структура е достигнато до триизмерен структурен модел, който показва неочаквано добро съотвестствие със експерименталните данни и физични параметри в извънредно широк диапазон на физичните процеси: от елементарните частици до космологични явления. Съгласно този модел, пространството в което ние живеем и наблюдаваме, притежава скрита за нашите уреди структура от субелементарни частици с огромна плътност, подредени в диамантено-подобна решетка от нодове. Тези нодове, няколко порядъка по-малки от елементарните частици, са с гъвкава геометрия. Тази структура се поддържа от първична гравитация, действаща в празно прострнство със сили обратно-пропорционални на куба от разстоянието между субелементарните частици (за разлика от откритата от Нютон гравитация обратно пропорционална на квадрата от разстоъанието). Нодовете на решетката са способни да вибрират и взаимодействуват по сложен начин, саздавайки условия за добре познатите ни физични полета: електрическо, магнитно и Нютонова гравитация. От друга страна тяхната гъвкава структура, позволява да бъдат частично сгавани и измествани от по-плътни структури на движещите се елементарните частици (формирани от същите субелементарни частици но подредени в различна структура). По този начин те игаят определена роля при инерционната маса на атомната материя. Дистанцията между нодовете слабо се влияе от масивни астрономически тела. Това модулира пространството, в което ние съществуваме и е причина за релативистичните ефекти, известни от Общата теория на относителността. Фотоните са специфични вълни със сложна структура а структурата на пространството е причина за постояната скорост на светлината. Елементарните частици, електроните, протоните и неутроните имат също структура, която е изградена от същите субелементарни частици. Новото откритие води до значителна промяна на представите ни за материалният свят и за връзката материя-енергия-пространство-време. На базата на това откритие е построена нова физична теория от унифициран тип базирана на корегирани фундаментални основи. Тя е наречена “Базови Структури на Материята” (БСМ) (Basic Structures of Matter, (BSM)). При новата физическа постановка принципа на причинно-следствените връзки е абсолютно спазен, а законите на човешката логика са валидни за всички области. Тези два основни принципа подсилват неимиверно ефективността на анализа при изследване на сложни физични явления. Така, например, успешно са разшифровани структурите на елементарните частици, включително и на протона, неутрона и електрона, чрез анализ на данните от проведените многобройни експерименти, но от нова гледна точка. Оказва се също, че протоните и неутроните в атомните ядра са подредени в строго определен ред, чиито закономерности точно съвпадат с груповата и редова структура на Менделеевата таблица. (Виж по-долу относно приложението Атлас на Атомните Ядрени Структури). Тази структура всъщност дефинира положението на електронните орбити. Получените атомни модели съдържат всички особености на реалните атоми и са лишени от редица недостатъци на пленетарните квантово-механични модели (електронните орбити се определят не от вероятностни съображения а от ядрената структура, а освен това орбитите притежават гранични условия.). Едновременно с това предложените атомни структури имат същите квантово-механични характеристики (енергийни нива и взаимодействия). Техните физични размери са изчислени и съпоставени с експериментално определените междуатомни разстояния при молекулите. Размерите на протона са допълнително проверени чрез молекулярен вибрационен модел на водородната молекула Н2, който е съпоставен с реални оптически спектри.

Теорията Базови Структури на Материята е написана като научна дисертация с необходимият съпровождащ математически апарат. Материалът е богато илюстриран с фигури илюстриращи модели, графични резултати от математическия анализ, и експериментални данни, използвани за съпоставка на моделите. Дисертацията съдържа 12 глави, като са засегнати области от елементарните частици до космологични явления. Атласът за атомните ядра е оформен като отделно приложение към теорията.

Един от най-важните резултати от БСМ е Атласът на атомните ядрени структури Atlas of Nuclear Structures (ANS) за елементите от водорода (Z = 1) до Lr (Z = 103). Той е изготвен като илюстративно приложение и дава пълна представа за подреждането на неутроните и протоните в атомните ядра. Структурата на протона, неутрона и електрона също е представена заедно с изчислените размери. С цел опростяване на чертежите на атомните ядра, формиращите ги протони и неутрони са представени със символи наподобяващи тяхната форма. Процесът на формирането на хелиеви ядра при радиоактивното алфа разпадане на тежките елементи също става ояевиден от самото подреждане на протоните и неутроните в ядрото. Вижда се, че положенията и дължините на квантовите орбити на електроните са напълно дефинирани от структурата на атомното ядро. Така периодичният закон на Менделеев добива по логичен смисъл: определящо е атомното ядро а не броят на електроните (при силна йонизация един атом може да загуби почти всички електрони, но структурата на неговото ядро не се променя).

въртящо се ядро на водородният и хелиевият атом