пп При свръхновата ( в други постинги си го захапвал въпроса) - светлинното излъчване започва със закъснение (това, което виждаме, закъснява по процес) - затова там време-изпреварването на неутриното, може да е най-различно; зависи от конкретиката на процесите, докато се достигне "излъчване във видимия спектър". По-интересно е, че са забелязани изменения в гравитация, преди неутриното, даже, но са очаквали това да са грави-вълни, а не - в насипно гравитони, като пясъчни зрънца от вятър. Не са го разтълкували правилно, ама има резон - гравитоните, да са най-най-бързия пренос на взаимодействие.



Аз пак по миналата седмица првих едни несериозни сметки, свързани със скоростта на гравитацията. Та получих едно число с два порядъка по голямо от скоростта на светлината. Това е така м/у другото.

Всъщност въпросите ми са:

Как са регистраирали гравитоните ? Има цял колайдер, където не могат да ги регистрират, и да докажат че има гравитони, а пак те отдавна са ги хванали? Нещо не се връзва. Та затова питам, как са ги регистрирали? И кое не са разбрали тези дето са хванали нещо ?

И другия въпрос : защо да са в "насипен" вид, във вид на гравитони? А не във вид на гравитациони вълни ?

ама има резон - гравитоните, да са най-най-бързия пренос на взаимодействие.

Може би...

Все пак има още нещо специално при гравитоните (гравитационните вълни), а именно, че те са в състояние за разлика от всички други частици (неутрино, фотони и др.) да напуснат черна дупка безпрепятствено. За тях хоризонтът на събитията на черната дупка е съвършено прозрачен.

Което е интересно, понеже този хоризонт на събитията описва разстоянието от центъра на дупката, за което втора космическа скорост става равна на скоростта на светлината.

Възможните изводи са няколко:
* скоростта на гравитоните е още по-голяма от скоростта на светлината
* ако скоростта на гравитоните е крайна, е възможно да съществуват черни дупки, които и гравитоните не успяват да напуснат, т.е. тези дупки са невидими от гравитационна гледна точка.
* гравитацията не се разпространява с гравитонни кванти, нито с гравитационни вълни, а с някакъв коренно различен процес, за който преодоляването на хоризонта на събитията на черна дупка не е никакъв проблем.

Все пак има още нещо специално при гравитоните (гравитационните вълни), а именно, че те са в състояние за разлика от всички други частици (неутрино, фотони и др.) да напуснат черна дупка безпрепятствено. За тях хоризонтът на събитията на черната дупка е съвършено прозрачен

Сигурно ли е, че точно същия "гравитон", напуска черната дупка ?

На мен някак си по ми приляга следната мисъл: Гравитационото поле може да е по напрегнато и не е чак толкова напрегнато. В черната дупка да речем гравитационото поле е много напренато. Но това че е напрегнато полето, не му пречи да предава "гравитационен импулс". Дори е възможно че при напрегнатото поле скороста на преноса е по голяма отколкото при по малко напрегнато поле.
Самата черна дупка не привлича гравитационото поле. Гравитационото поле е следствие от количеството маса в дадено пространство. Но ако релано съществува частица - гравитон, и тази частица притежава някаква маса, тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин.

Сигурно ли е, че точно същия "гравитон", напуска черната дупка ?

Телата, в това число и черните дупки, си взаимодействат със сила, пропорционална на масата им. Това значи, че количеството взаимодействащи гравитони е пропорционално на масата на пораждащите ги тела, значи няма гравитони, които остават вътре и други, които напускат черната дупка.

Но ако релано съществува частица - гравитон, и тази частица притежава някаква маса, тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин.


Ако едно тяло взаимодейства с друго тяло чрез гравитони, самите те с маса, не е ли логично масата на двете взаимодействащи тела да намалява с годините, заради "отнасянето" й квант по квант от гравитоните? Даже и едно тяло да е "самотно", то излъчените от него гравитационни кванти, ако самите те са с маса, с годините ще го стопят.

Ако това е така, значи материята във вселената в милиардите си години развитие в крайна сметка ще сублимира във вид на гравитационни кванти.

Изобщо или идеята за гравитони не е убедителна, или ако се приеме, води до странни последици...

П.С. Между другото, пуснах в "Астрономически новини" една интересна новина за откритото от Вояджерите "шуплесто" (с мехури) магнитно поле в покрайнините на Слънчевата система.

Редактирано от Aтилea на 06.12.11 13:24.

И няма никаква причина да не мине гравитационата вълна от черната дупка.

Разширих малко предния си коментар.

Преди някой да предположи съществуването на черните дупки, са мислили, и че светлината не може да бъде задържана да не бъде излъчена :-)

Раздъжденията ми са по-скоро на тема: гравитацията чрез частици ли се разпространява и ако да, до какви следствия води това. От друга страна се опитвам да си отговоря на въпроса: скоростта на гравитацията каква е спрямо скоростта на светлината (или максималната скорост С на пренос) - същата или по-голяма?

Редактирано от Aтилea на 06.12.11 13:31.

Ако едно тяло взаимодейства с друго тяло чрез гравитони, самите те с маса, не е ли логично масата на двете взаимодействащи тела да намалява с годините, заради "отнасянето" й квант по квант от гравитоните? Даже и едно тяло да е "самотно", то излъчените от него гравитационни кванти, ако самите те са с маса, с годините ще го стопят.

Хм, интересен въпрос. Обаче аз, това което знам за гравитоните е, че все още няма открити такива. А , по какъв начин взаимодействат гравитоните с материята, нямам си никаква предства.
Но ако хипотетично, зададем условието че гравитоните да притежават еди какви са характеристики, то наистина могат да се получат интересни неща.

Да, видях новината , в темата за астрономическите новини. Явно вселенната има с какво да ни учуди.

Раздъжденията ми са по-скоро на тема: гравитацията чрез частици ли се разпространява и ако да, до какви следствия води това. От друга страна се опитвам да си отговоря на въпроса: скоростта на гравитацията каква е спрямо скоростта на светлината (или максималната скорост С на пренос) - същата или по-голяма?

:), и аз искам да знам тези работи.

Как са регистраирали гравитоните ? Има цял колайдер, където не могат да ги регистрират, и да докажат че има гравитони, а пак те отдавна са ги хванали? Нещо не се връзва. Та затова питам, как са ги регистрирали? И кое не са разбрали тези дето са хванали нещо ?

Не, не са регистрирани. Предположени са - с някакви характеристики, но не такива, каквито са в хипотезата ми.
За улавяне на гравитационни вълни е направена Веберовата антена - голям къс алуминий - цял блок (метър диаметър на две метра дължина - монолитен), фино, почти-срязан на две части с датчици върху двете страни на среза, които да отчитат колебанията на размера на прореза. Очаква се, че ако мине гравитационна вълна, то тя ще деформира блока, ще го огъва и ще се получи сигнал в датчиците за промяна на големината на среза. Имало е такова колебание малко преди избухването на свръхновата и се зарадвали хората, ама по-късно установили, че нямат вълнов характер, а само промяна характерна за неустановени бройки, хаотично количество на нещо като частици носени от вятър, които са "задвижили" инсталацията. Затова - не твърдят, че са засекли гравитационно вълни.
В хипотезата ми: гравитони се излъчват от керна (централната част) на частицата. Това е следствие от непрестанното й образуване с втичащо-изтичащи непрестанни подреждания на керна - изтичащото подреждане е с формата на керна - две трептения във взаимно перпендикулярни повърхнини - тълкува се като "спин 2". Така, околността на частицата се структурира-подрежда, следствие на нейното образуване. Описвал съм при разпад на неутрона, че и на протона кернът остава един и същ с този, на неутрона. Затова - масите на частиците са съществено значими именно от масата на протоните и неутроните в ядрата.
Всяка от частиците попада в полето наситено с гравитони от другата, кернът й с предимство (мин Епот) се образува върху Готова вече подложка - чужда подредба. Самото образуване е със стъпка напред, към посоката на падане на чуждото и затова е сила на привличане- принудително се образува всяко от вещевите върху предложеното поле от другата частица. И, понеже амплитудата (съизмерима с големината на керна) е незначителна - то и гравитационната сила на привличане е много-много малка. Поради сдвоеното пространствено подреждане е невъзможно да се разделят двете трептения от някакъв вещеви обект (най-дребното нещо е кернът на частицата, съответно - гравитонът).
Разпространението на гравитони от едно вещево е с централна симетрия и затова във формулата за силовото взаимодействие ще важи законът за обратните квадрати - като за всяко централно поле.
Като най-дребно нещо - не може да се екранира, а може да взаимодейства с керновете на частиците. Останалото, извън керновете на частиците е Съществено прозрачно за гравитоните.
Пак поради сдвоеността си, гравитоните не могат да образуват вълна - отделните "тласъци" не следват вълнови промени, както при фотоните, защото няма отчетлива повторяемост в по-голям обем от пространството; не могат да интерферират- няма възможност за съизмеримост на характеристиките им, защото всеки е самодостатъчен за себе си - прилича като конструкт на вещеви обект, но не притежава маса на покой или въобще - маса. (Масата е свойство на вещеви обект, където образуващите трептения са зависими едно от друго - едното е подложка за другото, докато при гравитона, я няма тази зависимост - едновременно "работят" двете трептения, независимо едно от друго.)
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все пак има още нещо специално при гравитоните (гравитационните вълни), а именно, че те са в състояние за разлика от всички други частици (неутрино, фотони и др.) да напуснат черна дупка безпрепятствено. За тях хоризонтът на събитията на черната дупка е съвършено прозрачен.

Гравитационни вълни не са открити. Независимо от множеството опити и експериментални установки.
По хипотезата за гравитоните - няма да има възможност за гравитационни вълни. Едноактно, с едно образуване на керн се излъчват като цяло (не нараства като балон в пространството около обекта) от керн на вещева частица и ... толкоз - след това се повтаря, повтаря - за всяко образуване на керна - с огромна честота на образуване - в различни посоки на пространството се излъчва подреденост във вид на гравитон.
Не са като елмагн. вълни - множество фотони на вакуума се излъчват едни след друг, според засегнатите характеристики при ускорявания на заряди и от непрестанната направа на тия заряди - нещо като чертаене на дъга около заряд. Цяла каскада от последователни характерни образувания. Вкл. се отделни части от образуването и затова - излъченото от заряд е съставно - вълна, нещо с повторяемост по характеристики във времето, състоящо се от различни фотони; ако го отчитаме в една точка - датчик. Не се раздува тая излъчена част като балон. Илюзията за балонно раздуване играе лоша шега на физиците с техния "колапс" (че го предписаха и на вълните на вероятност). Просто, последователността за излъчване в пространството се следва от всяка стъпка в направата на заряда и затова, има разбягване на структура-подреденост, от център със сферична симетрия, но - на различни в пространствена посока "пакети". За нула време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите