|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Тема
|
относителност на едновременността
|
|
Автор |
ribarqt_ (чудат) |
Публикувано | 01.09.11 22:02 |
|
Това е идея, според която дали две събития се случват едновременно или не, зависи от наблюдателя. Идеята произлиза от специалната теория на относителността и се прилага при всички събития, които се случват на разстояние едно от друго. Например, ако на Марс и Венера има заря от фойерверки, трима различни наблюдателя могат да кажат три различни неща – че зарята е започнала първо на Марс, първо на Венера или по едно и също време на двете места. Това се получава при различните гледни точки, които се разминават сравнени една с друга. При този случай никой не може да твърди, че е прав.
Този сценарии води до някои необичайни събития. Например наблюдателят може да види ефекта преди неговата причина. В действителност обаче, вече видял ефекта, наблюдателят не може да се намеси в причината за него, освен ако не пътува по-бързо от светлината. Това е една от първите причини, поради която се смята, че скорост по-голяма от тази на светлината е невъзможна – защото се свърза с пътуването във времето и би дала възможност за намеса в причината след появата на ефекта. Получава се парадокс.И така повдигам отново многократно дебатираната тема , да видим различни мнения и становища , както от релативисти така и от антирелативисти
| |
Тема
|
Re: относителност на едновременността
[re: ribarqt_]
|
|
Автор |
geri® (циник) |
Публикувано | 01.09.11 23:06 |
|
Добре, без обиди и без да се правим на тапи...
"Този сценарии води до някои необичайни събития. Например наблюдателят може да види ефекта преди неговата причина."
Не е така. Те двете събития затова са раздалечени, разстоянието им е такова, че разликата във времената на двете събития е по-малка от разстоянието делено на скоростта на светлината, т.е. двете събития не са свързани с причинноследствена връзка - едното не е причина за другото, и обратно. А всяко естествено си има причина, и причината не се наблюдава след следствието.
"Това е една от първите причини, поради която се смята, че скорост по-голяма от тази на светлината е невъзможна – защото се свърза с пътуването във времето и би дала възможност за намеса в причината след появата на ефекта."
Нещата са обратно, относителността на едновременността е следствие от причината, че скоростта на светлината е максимална скорост. Разменил си причина и следствие. Затова парадокс няма :)
| |
|
цитат:
Добре, без обиди и без да се правим на тапи...
край на цитата.
Докато те заглявушат ще трае това !.. При първото заглявушване ще почнеш да показваш среден пръст.. Било е !..
цитат:
Не е така. Те двете събития затова са раздалечени, разстоянието им е такова, че разликата във времената на двете събития е по-малка от разстоянието делено на скоростта на светлината
край на цитата.
Нема таково животно "скорост на светлината" както няма и таково животно "скорост на магарето"..
цитат:
"Това е една от първите причини, поради която се смята, че скорост по-голяма от тази на светлината е невъзможна – защото се свърза с пътуването във времето и би дала възможност за намеса в причината след появата на ефекта."
Нещата са обратно, относителността на едновременността е следствие от причината, че скоростта на светлината е максимална скорост.
край на цитата.
Нема таково животно максимална скорост.. има скорост спрямо нещо си .. и ако два материални обекти са взаимоподвижни по траекторията на светлинния лъч и се сбижават като в момент на съвместяване светлината пристига при тях скороста на светлината спрямо тялото движещо се в сбижаването по посока на светлината има по малка скорост на светлината спрямо него отколкото е скороста на светлината спрямо другото тяло което се сближава с второто тяло по посока обратна на движението на светлината спрямо него..
В този случай се вижда, че има две скорости на светлината и никоя от тях не може да бъде нарочвана за максимална скорост.. Понятието "максимална скорост " е измислено от Айнщайн благодарение на това, че не е могъл да си сметне пътят на светлината в неподвижната система.. Ъхъ!
Понятието "относителна едновременност на раздалечените пространственно събития " е щукнала на Айнщайн също вследствие на това , че не е могъл правилно да си определи пътят на светлината в неподвижната система.. Ъхъ!..
Редактирано от Петко Марков Петков на 02.09.11 11:42.
| |
|
цитат:
Този сценарии води до някои необичайни събития. Например наблюдателят може да види ефекта преди неговата причина.
край на цитата.
Причината (каквато и да била тя) винаги предхожда следствието .. Ако приемем, че наблюдението на причината-събитие е свързано с напбюдение на светлинен процес започнал при осъществяване на причината-събитие то не бива да забравяме че всетлинния просес се осъществява за крайно време и никога не може да се осъществи за отрицателно време ..Няма как светлина да бъде уловена преди момента на излъчването.. преди причината на светлинния процес , преди излъчването на светлината.. преди събитието причина за процесът.. преди излъчването -събитие-причина..Не може да се наблюдава процес преди да е осъществен тласъкът предизвикал процесът , преди процесът да съществува..Не може да изядеш печеното агне преди овцата да го е родила !..
Редактирано от Петко Марков Петков на 02.09.11 08:58.
| |
|
Петков така и не се научи, че човек може само да предполага, но не може да знае кое е причина и кое следствие.
| |
|
цитат:
Петков така и не се научи, че човек може само да предполага, но не може да знае кое е причина и кое следствие.
край на цитата.
Може да има такова предположение, че за дадени събития никога няма да узнаем .. еле па да открием кое е причината им .. То човек си умре и докторите не могат да установят причината , та камо ли за по далечни и по закътани в неисвестни обстоятелства събития..
Но според моите представи нашето знание нама влияние относно обективното взаимопредхождане на събитията във времето..
| |
Тема
|
Re: относителност на едновременността
[re: geri®]
|
|
Автор |
ribarqt_ (чудат) |
Публикувано | 02.09.11 12:40 |
|
Не е така. Те двете събития затова са раздалечени, разстоянието им е такова, че разликата във времената на двете събития е по-малка от разстоянието делено на скоростта на светлината, т.е. двете събития не са свързани с причинноследствена връзка - едното не е причина за другото, и обратно. А всяко естествено си има причина, и причината не се наблюдава след следствието.
геометрията на минковски казва че съществуват времеподобни , светлиноподобни и пристранственноподобни , събития.
Светлиноподобните са когато времевата разлика между две неедновременни пространственно отдалечени събития , е равна на времето за което светлината изминава растоянието делящо двете неедновременни събития.
Времеподобните са когато светлинният лъч пристигне в мястото на второто събитие , преди то да се е случило.
Пространственноподобното е когато светлината престигне на мястото на второто събитие , след като то се е случило.
Искаш да кажеш че причиноследствието се нарушава само при пространственноподобни събития ? Тоест когато имаме надсветлинно пренасяне на сигнал или взаимодействие което осъществява причинноследственната връзка между двете отдалечени събития ?
Редактирано от ribarqt_ на 02.09.11 12:48.
| |
Тема
|
Re: относителност на едновременността
[re: ribarqt_]
|
|
Автор |
geri® (циник) |
Публикувано | 02.09.11 14:08 |
|
"Искаш да кажеш че причиноследствието се нарушава само при пространственноподобни събития ?"
Не, не искам да кажа такова нещо. В СТО никога не се нарушава причинноследствените връзки, при никакви обстоятелства.
Класификацията която даваш само показва в каква причинноследствена връзка могат да са събитията.
Времеподобните - не могат да са в причиннослердствена връзка, едното не може да е причината за другото, директно или индиректно.
Пространственоподобните - могат (но не е задължително) да са в причинноследствена връзка.
Едновременността в СТО е относителна само при времеподобните събития. Само те могат да си разменят реда, без да се промени причинноследствената картина. И според СТО го правят, в зависимост от условията на наблюдателя.
| |
|
цитат:
"Времеподобните са когато светлинният лъч пристигне в мястото на второто събитие , преди то да се е случило.
Пространственноподобното е когато светлината престигне на мястото на второто събитие , след като то се е случило. "
Класификацията която даваш само показва в каква причинноследствена връзка могат да са събитията.
Времеподобните - не могат да са в причиннослердствена връзка, едното не може да е причината за другото, директно или индиректно.
Пространственоподобните - могат (но не е задължително) да са в причинноследствена връзка.
край на цитата.
Ха сега де !.. Значи според теб излиза ,че при времеподобните събития светлината от първото събитие пристига до мястото на второто събитие и не може да го обослови макар че то още не се е случило .. А при пространственноподобните светлината пристига на мястото на второто събитие след като то се е случило вече и въпреки това може да го обослови (със задна дата явно) .. Приятелю , объркал си се неволно .. обратното требе да е логиката ..
Проблемът обаче е в това че две светлини породени от първото събитие могат да пристигнат на мястото на второто събитие неедновременно .. Това при опитът на Саняк се реализира чатър-пътър!.. Коя от двете светлини не може да е причина на второто събитие ?.. А?.. Я помислете айнщанистите повечко и тугиз елате да кажете как требва да е според вас!..
| |
|
Настоящия момент се формира в съзнанието на наблюдателя посредством информационните потоци във вид на нервни дразнения , зрителни , слухови , обонятелни , осезателни . Тези информационни потоци имат причинители , физични и химични взаимодействия ,които обаче наблюдателя ги приема отдалечени от настоящият момент поради крайната им скорост на разпространение и растоянията отделящи ги от наблюдателя. Наблюдателят не може да твърди че те са се случили в настоящият момент определен от информационните потоци които са следствие от взаимодействията които ги пораждат . Следователно взаимодействията съществуват извън настоящето на наблюдател във някакъв хронологичен ред на последователност следствие на причинноследственната връзка между взаимодействията , може да се каже в миналото на наблюдателя . Едновременността на събитията като информационни потоци взаимодействащи с рецепторите на наблюдателя и формиращи представата за настояще както и физичните или химични взаимодействия които ги предизвикват се дефинират от наблюдателят следователно едновременноста на събитията е субективна представа за неподредеността на събитията , ако няма наблюдение няма да има и настояще.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|