Какво са те ? материална субстанция или субективна представа на нашето съзнание за възприемане на материалната действителност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

големият взрив -> космическа енергия/материя (правещи пространство и време) -> планетата земя -> биосфера -> човек (по-висша и по-фина форма на съзнание)

Значи е обективно , вън и независещо от нашето съзнание , но се пита , ако пространствовремето е обективното а съзнанието субективното , то при изчезване на съзнанието - наблюдателя , то изчезва и наблюдаемото обективно пространствовреме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

то е там (или тук) независимо от съзнанието (наблюдателя)
битието е (с или без човека)
горното е твърдение на онтологията, която поставя битието/съществуващото (цялото, всичкото) в центъра на философското размишление
за разлика от нея -> антропологията поставя в центъра на размишлението човекът и неговото индивидуално съществуване (живот), човекът с неговото индивидуално възприемане на света (и нещата)

Излиза че има два центъра , онтологичен и антропологичен , съзнанието всъщност е възприятието на околната действителност съчетано с абстрактно логическо обработване на информацията от възприятието .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

**ПОНЯТИЕ**



Понятието е една от формите на мисленето.
Ако възприятието и представата като образи на нещата са сетивни, то понятиито е вътрешен, мисловен образ, образ-идея на нещата.
Платон пръв открива, че човек мисли света чрез образи-идеи. Според Аристотел, да мислим нещата с техните понятия, значи да ги мислим изобщо като такива.
Понятието е една от основните характеристики на абстрактното мислене. То бележи прехода от сетивно към абстрактно мислене, като с това прави възможно опосредстваното познание.
Понятието е форма на мисленето, чрез която се отделят и обобщават обектите на даден клас по съществените им и отличителни признаци.

* * *

Понятието е форма на мисленето, в която се обобщават знания за предмети, притежаващи общи съществени и отличителни признаци, благодарение на което мислено се разграничават от други предмети.

* * *
Понятието е мисловен образ, който обхваща и обединява група предмети и еднавременно ги разграничава от всички останали предмети. Разграничаването на тази група обекти от всички други се извършва според техните отличителни характеристики. А обединяването на всички обекти от тази група се извържва според техните съществени характеристики.
За да бъдат обединени обектите в един клас, те следва да бъдат разграничени от всички останали обекти въз основа на техния съществен и отличителен признак.
С други думи казано, едновременно трябва да се решават две задачи – разграничаване и идентификация на един предмет, а с това и възможността да бъдат посочени всички предмети, влизащи в класа.
Природата на всяко нещо се проявява в свойства и отношения.
Свойства са напр. горчиво, сладко, зелено...
Отношенията са ляво, дясно, преди, сега, на изток, на север...
Свойствата и отношениета на нещата в логиката се наричат признаци или характеристики.
Признаците/ характеристиките са:
- съществени – тези, без които нещата не могат да съществуват, т. е. няма да бъдат това, което са. (напр.: “разум” е съществен признак за “човек”);
- несъществени – всички други признаци/ характеристики, които могат да принадлежат на обектите (напр.: цветът на очите не е съществен белег за “човек”).
Признаците/характеристиките още биват:
- отличителни – тези, които принадлежат само на даден клас обекти;
- неотличителни – тези, които принадлежат на повече от един клас обекти.

И още нещо важно!
Езиковият израз на понятието е дума или някакъв изкуствен знак.
Понятието е мисленото съдържание – мисълта в думата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

човекът и битието
са сляти в едно

космосът и човекът са съставени от едни и същи елементи

хайдегер вижда в човека проявата на битието, което опознава/съзерцава самото себе си като битие

Какво е то. Време-пространството е едно свързано нещо, не две. И подлежи на изкривяване. Но какво е... ще ти кажа, като разбера.
Когато наблюдаваш нещо, ти го променяш. Самият факт, че е наблюдавано, увеличава вероятността нещото да съществува. Тогава може би трябва да се замислим как съзнанието ни (или подсъзнанието, или самия мозък, има да се изяснява...) е свързано с време-пространството. Взаимодействат си повече, отколкото изглежда.

Обективно и субективно са твърде човешки понятия, ще размият темата.

Когато никой не наблюдава дървото в пустинята, има ли дърво в пустинята? Има, когато някой го наблюдава. Но от друга страна, ако няма дърво в пустинята, как в момента, в който някой започне да го наблюдава, то се появява? Значи логично би следвало да го е имало и преди да се появи наблюдателят.
Следва продължение... Евентуално.

Как си представяш изкривено пространство време? Пространствовремето не е геометрия то задава геометрията , геометрията не предпоставя пространнствовремето а обратното. Ако някой който не е наблюдавал никога през живота си дърво , то в неговото съзнание няма да съществува понятие за дърво , в този смисъл няма да съществува и самото дърво. Обаче трябва да вмъкна че това е наблюдател откъснат от всякакво социално общество. Все едно е жител на чужда планета където не растат дървета . Познанието за нещо е социална функция на съзнанието а не индивидуална.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите