Здравейте,видях тази тема и реших тук да публикувам въпроса си относно постмодернизма за да не отварям нова.
Философите на постмодернизма Лиотар и Дерида го обуславят като търсене на непредставимото,като завръщане към религията-използват думата религия и непредставимо/несетивно/ като синоними.Говорят за завръщане към религията,а същевременно казват ме няма обективна истина и се противопоставят на редица религиозни твърдения,като например адамовият грях,религиозната критика на хомосексуализма...За завръщане пна каква религия става на въпрос като самата църква яростно се противопоставя на постмодернизма....Със сигурност това не е религия като досегашните,защото те са определение като митове или метанаративи/метанаратива за адамовия грях-религията е метанаратив,голям разказ/...Всичко това ме навежд на мисълта ,че става въпрос за друга ,плуралистична и коренноразлична религия...и за каква прошка говори Дерида.... има много книги на тези теми,но са изчерпани а сега нямам време за това...

Да вземем решаването на судоку. Докато го решаваш концетрираш интелектуална енергия, но само по себе си судокото е нещо просто и елементарно. Кое тогава е сложното и смисленото? Да вземем една приказка изпълнена с доброта и правилни чудесни мисли, те ли са правилното, или просто моментно ни мамят да ги почувстваме, и да ни стане хубаво. Човешките чувства, протест и т.н. ли са важното. Или пък аналитичната философия, доказваме нещо супер и уникално, но процесът е като судокуто, нищо чудно. Дерида също е ясен, използва някакви похвати, за да предизвика ефект. Къде тогава е дъното на философията?

Редактирано от Yuppi на 19.04.11 13:23.

А някой може ли да ми каже какво е пост-постмодернизъм.

Говори се за постпостмодернизъм,метамодернизъм,който доколкото разбирам е връщане под някаква особена форма към метанаративите,възстановяване на тяхното внушение...нещо като реакция към постмодерният нихилизъм...

Интересно защо изобщо някои са имали тенденцията да схващат постмодернизма като нихилизъм? Дали ситуацията им е била такава, или просто са си търсели оправдание?

аз не мога да го схвана по друг начин,освен като тотален нихилизъм и липса на вяра в каквото и да било,в мен постмодернизма породи съмнение в всеки и всичко,в всяка ценност и деяние,действие и борба,много трудно стана за мен да градя нещо,в което да вярвам....например съмнение дори във доброто,де да знаем дали пък закона на природата не повелява да се върши зло,то да е нещо нормално...а в същото време забелязвам че постмодернисттите пък защитават ценности като справедливост,живот,свобода,демокрация и това ме подтикна на размисъл ,че постмодернизма не е чак толкова отвеяна и сюрреалистична теория,ами има начин за усвояване...още не съм учил философия в училище,но на този момент имам голям интерес към постмодернизма,но през цялото време иам чувството,че е много разнороден,а отделните му теоретици си противоречат и става една каша,това разбира се е защото още нямам достатъчно философски опит,не съм изучавал философия още.Когато започнах да чета за постмодернизмът бях напълно обезкуражен и изпразнен от ценности и смисъл,не знаех как да градя живота си и отрекох старите ценности от преди да се захвана с справянето с постмодерната теория.Все пак положителен ли е постмодернизмът,той цели да направи всичко безмислено,или да намери щастие за всички,като приеме техните различия като нещо нормално и съвместимо,тоест теория ,която не отрича ценностите и смисъла,ами търси начини за по-доброто им функциониране с цел по-голямо щастие.

Постмодернизмът породи у мен така да се каже криза на моята кохерентност относно света,не ми стана съвсем ясно как да действам по постмодернистки начин и дух.Освен чувството на безмислие и нихилизъм друго не успях да усетя-

Ако махнеш всички ориентири, все пак остава твоят характер и учене от реалността чрез наблюдение и рационализиране, чрез чувстване. Но какво можем да очакваме, в ерата на пропагандата е съвсем логично посланията да са объркани.

Тогава ми се струва, че това, което си изоставил/а заради постмодернизма е било нещо ценно. По-важно е обаче то да е съвместимо и функционално в съвремието. За да не се озовем в нищо, въпросът не е да отричаме, а да преобразуваме, така че да запазим ценното от единствения материал, с който разполагаме.

Редактирано от Yuppi на 28.04.11 20:16.

Не е въпросът да следваш постмодернизма. Въпросът е да изградиш философия която следва собствения ти вкус, усет и проява на жизнените ти сили! Това разбира се е трудно докато си съвсем млад, но изграждането продължава както в младостта, така и с напредването на годините.