Геометричната мистерия или обективната реалност на точката

Евклид е дал една най-вярна и кратка формулировка на точката, която съдържа по-голямата част от истината за нея като обективност и субективна абстракция: „Точка е онова, което няма части”. Като няма части тя е както началото, така и съдържанието на всички геометрични елементи, защото пред нея няма друг геометричен елемент, а след нея всички са изградени от точки и я съдържат. Това определя точката като първичен най-прост геометричен елемент, който няма структура, защото няма части, но нещо, което няма структура е безформено. Така геометричната точка представлява най-неопределения, геометричен елемент, който се приближава към нищото, но за да не се превърне в абсолютно нищо тя притежава само едно свойство да се развива и съществува като изгражда всички геометрични елементи, които започват да имат определение като съществуват благодарение на точката, а пък тя съществува чрез тях.
Следващият геометричен елемент е линията, която е изградена от точки и при която се появява определение като измерение. Геометричният елемент линия вече има протяженост, дължина в пространството, поради което е приета за едномерен геометричен елемент с едно измерение, дължина. Въпреки че линията получава определение, тя си остава с голяма доза неопределеност спрямо другите две геометрични измерения: ширина и височина, което е затруднило нейното формулиране. Затова се признава от математиците, че и линията не е получила задоволителна формулировка „В рамките на елементарната геометрия понятието за линия не получава отчетлива формулировка...”.
Да продължим нататък към следващия геометричен елемент – равнината, който се получава от ограничени линии, отсечки, които се пресичат и са изградени от точки. Така геометричния елемент, равнина става затворено геометрично пространство с намаляване на неопределеността като получава второ измерение, ширина и се превръща в двумерно геометрично пространство. Въпреки увеличаване на определеността при равнината, тя също не е получила своето пълно определение от математиците, защото при нея липсва третото геометрично измерение.
При следващото намаляване на неопределеността геометричните елементи се изграждат от равнинни плоскости, при което се появява третото измерение, височина. Така до тук всеки следващ геометричен елемент се изгражда от по-предния. Оттук нататък изграждането продължава, но само в третото измерение, докато се стигне до най-съвършения и симетричен геометричен елемент сферата, кълбото.
Започва се от най-простия и несъвършен геометричен елемент, точката, за да стигнем до най-висшия, симетричен и закривен геометричен елемент сферата. Цялото това движение и построяване на геометричните елементи един от друг прилича на изграждането на химичните елементи един от друг и е предпоставка за построяване на Геометрична периодична таблица /ГПТ/ съдържаща периодично изменение на свойствата на геометричните елементи систематизирани в 7 периода и девет групи по подобие на Периодичия химичен закон /ПХЗ/. Такава ГПТ изразяваща съответния Геометричен периодичен закон /ГПЗ/ е построена. Различава се от Периодичната химична таблица /ПХТ/ по това, че ПХТ е незавършена система, а ГПТ е напълно завършена система, която е определена от автора като еволюционен еталон на материята, който отразява етапите еволюционното материално развитие. Така тази таблица ни дава възможност да направим едно добро субективно определение на точката и да издигнем хипотеза за нейното реално обективно материално съществуване.
Геометричната ТОЧКА – е най-простия, несъвършен, абстрактен, неопределен, относителен, безформен, неделима и най закривен геометричен елемент с нулево измерение, нулева симетрия, начало на всички геометрични елементи.
Това определение води до издигане на хипотезата, че обективно съществуващата точка е оня първичен, неделим, не сътворим и не унищожим Демокритов атом стоящ в началото на всичко съществуващо и развиващо се. Така че обективно съществуващата точка поради нейните занулени параметри вече не е пространство, а се явява като четвъртото измерение, времето, от което започва раждането на геометричното пространство като съществуване и развитие на света. В тази посока това също е разработено от автора на ГПЗ и съответната ГПТ, с което се стига до една най-фантастична картина за съществуването и развитието на света започващо от две частици /частица и античастица/ на времето с Тетралектични свойства.

Редактирано от manotrona на 23.02.10 22:39.

Дрън дрън ярина.

Най-малкото нещо на този свят е Нищото.

Кажи ми защо Нищото съществува и аз ще ти кажа защо Нещото го има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност твоя пост( интересен между другото) ме наведе на мисълта,за празното пространство.И какво точно преставлява.!! В геометрията самата дума пространство е доста интересно понятие !! Точката е краеъгалния камък на геометрията ,неговата основа.Това което пишеш за точката е вярно. Точката не е съставена от нищо,(няма съставни части)но въпреки това същестува,.като най малката единица..понеже не може да се диференцира..но пък може да се интегрира... Но за да имаме права,ни е нужно най малко още една точка.За да свържем точка,с точка.И тука вече се появява пространство.Точката която се появи може да е свърх плътно до другата,и тогава ще имам свърх малка права линия.Но все пак е линия.И тази нейна поява говори за наличието на пространство,което преди това е било празно.

Подобна аналогия,може да имаме и при Големия Взрив.Преди да се взриви,пространстово е било с размерите на тези на атом,но след него(взрива) ,вече имаме едно масивно пространство.Това разширение,може да се тълкива като празно пространство което позволява самото разширение от вътре на вън.Самото празно пространство да е вънкашно!!!..Хахаха макар и да ми се струва интересни идеите ,не са много пракитчни...това е то философията..Опит за собствено разбира на света..без практични ползи..и от там 100% сигурност..в безпогрешноста на идеята..!!

Естетвено за да се говори за вънка или вътре..е нужно да се определи дали пространството крайно или бекзрайно..дали е затвоерно или отворено ...!!



В топологията ако не се лъжа имаше затоворени и същевренно безкрайни пространства и отоворени и крайни..!! Това наистина е интересно и малко антиинтуивно..!! Но сега ме мързи да търся повеч инфо по въпроса!!

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.

Бог ми се обади по телефона и ми каза че имало различни по големина точки както различните атоми и че били изградени от по-миниатюрни частици.

Ха сега ми докажи обратното.Обади се на Бог и после ще си говорим отново.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И мистерия - и - обективна реалност едновременно...

А разбира се всяко едно топологическо пространство е както отворено така и затворено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-малкото нещо не е нищото, защото то е безкрайно празно пространство, което позволява на най-малкото нещо обективната точка, съдържща потенциал за безкрайно развитие на структурите и формите на материята, да бъде безкрайна по брой. Така съществуващи нищото и нещото са относителни, защото ограничават взаимно абсолютността си с единствената възможност света да съществува като относителен.
Нищото, празното пространство съществува, за да не бъде плътността на материята абсолютна като и предоставя място за съществуване, движение и развитие. Това го е прозрел още древният Демокрит. Поздрав!!!

Съществуването, развитието и управлението на материята е възможно само при наличието на безкрайното празно пространство. Затова и изложеното от теб за точката и празното простраство не само е близо да истината, но съдържа самата истина. Във възможността на точката да се интегрира е заложен патенциала за създаване на всички основни геометрични елементи, а при обективната точка потенциал за безкрайно развитие на материята, но само при условие, че съществува безкрайно празно пространство.
Аналогията за Големият взрив също ти е вярна, защото материята преди взрива, е достгнала определен и възможен предел на закривяване, след което настъпва взрива. Въпреки това голямо изкривяване и уплътняване на материята преди Големият взрив тя все още не е достигнала предела на закривяване и плътност. Защото този предел е възможен само при обективната материална точка, която се явява като частицата на първичната материална субстанция и е най-затворена, най-плътна и най-закрвена материя безкрайна по брой, за което е нужно да съществува безкрайно празно пространство. Затова първичната субстанция е противоположна на празното пространство.
Безкрайното празно пространство е най-отворената система, защото безкрайноста няма външни стени, а е неограничена, което прави празното пространство най-безплътно и без закривяване. Толкова е отворено празното пространство, че може да погълне безкраен брой частици на първичната субстанция с условия за безкрайно развитие.
Нещото /първичната субстанция/ е противоположно на нищото /празното пространство/, защато е най-закривена, най-затворена система с най-голяма плътност, която има външна стена и външно ограничение. Така нищото е неограничено отвън, а нещото е ограничено от вън. Единствена възможност света да съществува. Затова е логична възможността за съществуване на безкраен брой вселени и антивселени, което е отражение на безкрайния брой първични субстанционални материалн частици, които вселени и антивселени са в различен процес на еволюция. Този безкраен брой вселени и антивселени имат възможноста да се свиват и разширяват в така отвореното празно пространство запълнено със субстанцията на материята. Поздрав!!!

Защо смяташ, че нищото и пространството имат нeщо общо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mpaзя ce на 22.05.10 23:17.

Ако Си Говорим за Мистерии , Нека да е за .. Елевзински~те~ .. в Древна Елада