Случайност, закономерност и еволюция / Наука / Хуманитарни науки / Философия

Привържениците на сътворението допускат постоянно една и съща грешка като разглеждат протичане на процесите на еволюция извършващи се във времето и пространството само от гледна точка на чистата случайност, за да отрекат еволюционното развитие на света. Креационистите би трябвало да знаят, че случайността се проявява във времето, а се обективира в пространството. Изглежда такова използване на чистата случайност е умишлено, защото така само могат да приспособяват случайността като доказателство против еволюцията, а при всички останали случай случайността е относителна и работи против сътворението. Въпреки че еволюционистите постоянно показват и доказва фактологически материал и изпитаните методи за датиране в много други сфери на познанието, до които е достигнала науката, креационистите им приписват изборност и приспособимост само на фактите които са им изгодни. От изборност, приспособимост и изгода на фактите се ползват именно креационистите и то фактите постигнати от ненавистната им наука. Те правят груба грешка, защото науката е противоположна на сътворението, което е невъзможност да работи за него, но поради липса на други факти, на които да се опрат те се принуждават да го правят.
Първо копират и излагат от науката, това което им е изгодно или това, до което науката не е достигнала. Второ на божествената магическа пръчка не е необходимо доказателство, защото тя може всичко, само едно не може, да сътвори доказателство за всичкото, което води до отпадане на научния метод при сътворението. Трето ползват се от абсолютността на чистата случайност, която не може да съществува, когато съществува закономерното нещото, защото става относителна. Дори в абсолютното нищо я няма, защото няма какво да я осъществява. Бог сътворявайки света от нищото го превръща в нещо, което определя да има не само случайност, но тя да бъде относителна. Затова съществуването на нещото определя относителността не само на случайността, но и на себе си като унищожава абсолютността на нищо и го превръща в относително и така всичко става относително.
Случайността без нещото е невъзможно да съществува, а нещото са структурите и формите на материята, които са определени в качествено и количествено отношение като разнообразие, многообразие и натрупване. Така че първичния бульон е смес от огромно количествено и качествено многообразие на химични съединения в огромно многообразие на различни условия, които осъществяват закономерната връзка между тях и увеличават още повече както количественото натрупване, така и качественото разнообразие с нови съединения. Така всеки достигнат еволюционен етап съдържа ново качествено разнообразие и и ново количествено натрупване, което става основа за ново продължение на еволюцията и т. н., и т. н. като не се прави директен скок от най-простото /неорганичната материя/ до най-сложното /човешкия мозък/, а всичко става поетапно. Това показва че еволюцията не работи с магическа пръчка, а върви по-трудния път на развитието чрез закономерностите и налучкването чрез пробата и грешката. Затова нейното обективно доказателство е прекалено трудно, но не невъзможно и с помощта на натрупването на научен фактологически материал ще се стигне до необходимото доказателство.
Всичко това е така, поради това, че старото качество го няма вече, защото се е превърнало в ново, а са останали само продуктите на грешните опити, които са запазили родствената връзка между старото и новополученото качество. Такъв продукт са съвременните човекоподобни маймуни, по които можем да съдим директно за връзката им с нас чрез сравнителния метод, защото живеем в едно и също време с тях. Маймуночовека, от който точно сме произлезли вече го няма, защото ни има нас. Живял е в различно време от нас и можем да съдим за произхода ни от него косвено само по това, което е останало от него. Трудностите както за достигането на новото качество от еволюцията, така и нейното доказване, са свързани с това, че еволюцията е процес за развитие на относителното пространство във времето.
Изводът, е че старото и новото качество се определя от закономерностите, поради които структурите и формите имат цялост, която цялост определя съществуването на света. Количеството определя натрупването както като огромно качествено разнообразие, така и като огромно количествено натрупване на еднообразие от структури и форми. Качеството и количеството носят обективната материална реалност на пространствените структури и форми, а случайността се проявява във времето като действие и взаимодействие между структурите и формите на материята при тяхната среща и преобразуване. Затова, когато се оборва невъзможността на еволюцията за усложняване на структурите и формите на материята при тяхното развитие и стигане до живата и разумната материя, трябва да се борави с тяхното закономерно качество, тяхното количествено натрупване, тяхното случайно движение и среща във времето, за да се стигне до възможната вероятност за постигане и усложняване на определения еволюционен етап и превръщане на неорганичната материя в жива и разумна. Така че креационисти изчислявайте не само със случайността, защото само с нея и магическата ви пръчка не може да сътвори и най-простото нещо. Прибавете към случайността, за да намалите предложеното от вас невъзможно число до приемливи за еволюцията граници – и огромното закономерно разнообразие, огромното количество от атоми, молекули едноклетъчни форми, огромен брой разнообразни условия, огромното време и многобройните етапи и подетапи, което ще доведе до огромен брой срещи и още по-огромен брой взаимодействия, при които оцелялата структура и форма продължава еволюционното усложняване, за да се роди на определен етап от времето качествено новата структура и форма. Ако подходите така дори ще се зачудите, защо еволюцията е прахосала няколко милиарда години като е могла по-бързо до превърне неорганичното в живо и разумно, защото прибавянето на посочените фактори към случайността ограничава нейното вредно забавящо еволюцията действие като я ускорява. За да не се чудите дълго се допитайте до Тетралектиката тя ще ви обясни защо все пак еволюцията е протекла толкова бавно, защото най голяма тетралектична привилегия е да отговаря на най-важния въпрос Защо? Не боравете само със случайността и крайния резултат, защото няма да я има случайността, крайната качествена форма човека и света.