Намерих един интересен сайт,в който са обяснени някой основни неща в Квантовата механика,на достъпен(разбран) език, за любознателни(не специалисти).Поиграх си да го преведа(малко съм го променил),просто за да имаме някаква обща представа.Освен това в този клуб, няма много интересни теми.!!


КОПЕНХАГЕНСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ


"Господ не си играе на зарове"

(Алберт Анщайн към Нилс Бор- във връзка с вероятностния характер на КМ)


Тази интерпретация на квантовата механика е основно, изразенa от Дейн Нилс Бор.Нейната основна функция е, че KM се основава на вероятностите, които са присъщи на природата.

Този възглед за естеството на Копенхагенската интерпретация пречел, на Айнщайн, който с времето са искал да покаже, че съществуват скрити променливи, които препятстват строгата определеност.(детерминираност)Такива параметри до днес не са открити.(После може да опиша парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен)


"Спри да казваш на Господ какво трябва да прави"

(Нилс Бор отговоря на Алберт Айнщайн)



ВЕРОЯТНОСТИ И ВЪЛНОВА ФУНКЦИЯ


Тълкуване на вълновата функция, не е лесно да се направи. В зависимост от проблема, системата може да бъде в различни състояния, представени от позицията си, ъглова скорост, кинетична енергия, или всякакви други забележими количествени данни; все състояния, описващи енергията на частицата.

Но принципа на Хайзенберг показва, че е невъзможно да се определи с пълна точност тези стойности едновременно.Макс Борн стига до заключението, че вълновата функция представлява вероятността за намиране на даде система в дадено определено състояние.За един атом, вълновата функция представлява ,вероятността за намиране на електрон в дадена позиция, но няма как да опише траекторията на обиколка около ядрото, както класическата физика описва траекторията на планетата около Слънцето





Така думата орбита губи обичайния си смисъл от КЛФ,(Класическата физика),и вече под орбита се разбира, вероятностното пространство в което е възможно да се намери електрона,около ядрото.Вместо кръгова орбита,където дадена планета се намира на определена позиция,същестуват райони в пространството ,в които, даден електрон има по голяма вероятност да се намера,от други райони.







ДВОЙСТВЕНОСТ-ЧАСТИЦА/ВЪЛНА


От самото начало на развитието на квантовата механика, се появяват две свойства,(вълна/частица) които могат да имат единна система. За класическата физика, тези две свойства са взаимно изключващи се, и затова една от двете трябва да греши.

Въпреки това, във квантовата физика свойства на частиците не са изключителни, но допълващи се. Кой от двете свойства ще се разкрият зависи от експеримента. Същият експеримент никога няма да покаже и двете качества, така че не е възможно да се дискриминират, дали едната е по коректна от другата.


Вълновата фунцкия допълва тази двойственост.Вълнова функция която обхваща обширен район във пространството,е несъвместима с идеята за частица,заемаща точно определана позиция.Тогава се говори за "делокализация" на вълновата функция,от което става ясно че обекта(системата) се държи повече като вълна,отколкото като частица.Може да се случи обратното.Вълновата функция, да се намира много концентрирана в даден малък район от пространството.Тогава се говори, че системата се държи като частица и така се говори за локализирана функция на вълната.






KОЛПАС НА ВЪЛНОВАТА ФУНКЦИЯ И КОТКАТА НА ШРЬОДИНГЕР



Вълновата функция, математически, е сумата (или суперпозиция) от серия автофункции,за които може да реши уравнението на Шрьодингер.(За вълновата функция на Шрьодингер ще преведа по нататък)Тези автофункции представляват ,също така всеки един от възможните състояния на системата, но когато се прави наблюдение (или експериментално измерване), едно и само една от тези състояние е разкрит в експеримента, с една и съща вероятност.


Това означава, че преди да направи измерване, системата е неопределена; състоянието е смес от всички възможни състояния.Но въпреки това, когато наблюдатела измерва, той взаимодействат със системата при проучването, и така прави системата, да вземе определена страна.

При взаимнодействието със системата ,се получава колпас които води до определено състояние което ще се задържи,така до следващото взаимнодействие.Един вид; ако двама наблюдатали взаимнодействат по различен начин със една системата,е възможно крайните състояние на системата да са различни.(Това е друга интерпретация)


Единия наблюдател вижда котката мъртва,.А друг при същите условия,в друг кашон вижда котката жива.Понеже е мислил по позитивно...хахаххаха


Най-известният пример използван за да илюстрира този колпас е мисления експеримент, известен като котка на Шрьодингер

В една кутия, поставете една котка с радиоактивен източник, Гайгеров брояч, чук и контейнер от отровния газ. Разпадането на източника е квантов процес, който има 50% шанс да настъпи. Ако това е така, Гайгеров брояч задейства устройството, с което чук счупи бутилката с газ и котката умира. Ако не, котката остава жив. Всичко е поставен в кутия, и единственият начин да разбера дали котката е жива или мъртва е да го отварите кашона. Поради това, котката има 50% шанс да е жива или мъртва. Според квантовата интерпретация, докато не се отвори кутията, котката е едновременно жива и мъртва, В състояние, което изглежда нелепо.

Но според друга интерпретация,тази в черно горе.При едни и същи условия.Може да има различни резултати и едва ли не, всичко зависи от наблюдатела.При един мъртва,при друг жива.Което е още по абсурдно.Но, аз оставям на вас да си мислите,кое как е.(Все пак сме в клуб Философия)


За да се разбере по добре Колпаса,обаче е добре да се използва устройство Стърн - Герлах,при техния експеримент.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо просто не дадеш линка?

Между другото Dane Niels Bohr не се превежда Дейн Нилс Бор, а датчанина Нилс Бор.

Здравей лампа,



цитат:
Тази интерпретация на квантовата механика е основно, изразенa от Дейн Нилс Бор.Нейната основна функция е, че KM се основава на вероятностите, които са присъщи на природата.

Този възглед за естеството на Копенхагенската интерпретация пречел, на Айнщайн, който с времето са искал да покаже, че съществуват скрити променливи, които препятстват строгата определеност.(детерминираност)Такива параметри до днес не са открити.
край на цитата.


Тук в преводът си или в тълкованието си допускаш грешка .. Скритите параметри за които става въпрос не са препятствие за детерминираноста а параметър на детелминираноста .. Скритите параметри са основанието на чиято база се отхвърля идеята за спорадични , случайни процеси и резултати от процесите.. Именно предполагайки наличието на скрити параметри Айнщай изрича прословутата си фраза "Бог не играе на зарове"
Скритите параметри са онази невидима необходимост която обуславя разпадането на атомът например в даден момент .. Възможно е скоро човекът да не достъпи до скритите параметри които са във вътрешния живот на атома .. Но това че не откриваме нещо не означава че то не съществува..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сайта е на испански език и как съм го запазил в компютъра незнам,но не мога да го намеря в мрежата.И със английския не съм много добре,и ползвам речници.Грешки при превода има,къде поради недоглеждане,къде поради незнание как точно се превежда, и като цяло поради лична неграмотност.В предния си пост, бях поставил картинки за по нагледно,но виждам че не са излязли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И за какво го пишеш това!

Нека разкажа накратко защо аз не харесвам КМ и как се зароди негодуванието ми към нея.

Имах една книга на Хокинг. В нея пишеше, че принципът на неопределеността на Хайзенберг, интерпретиран на "разговорен" език, казва, че не можем едновременно и с произволна точност да измерим и местоположението и импулса (или само скоростта) на една "елементарна" частица (примерно), примерно електрон. В смисъл не че нямаме подходящи (достатъчно прецизни) уреди за това, а че тези характеристики на електрона по принцип са неизмерими (едновременно и с произволна точност). Дотук не видях нещо, което да ми се струва нередно или да ме обезспокои по някакъв начин.

По-нататък се говореше за тъй нареченото "излъчване на Хокинг". Става дума за излъчване на частици от черна дупка. Друго яче казано казваше се, че Хокинг изчислил, че при определени обстоятелства дадени частици трябвало да преминат хоризонта на събитията на ЧД в посока нагоре, отдалечаващи се от черната дупка. Знаейки тогава какво е черна дупка, това твърдение вече малко ме озадачи. Както и да е - беше особено, но не чак толкова.

Истинското ми безпокойство дойде, когато започнах да чета въз основа на какво именно Хокинг счита, че частици може да се измъкнат от ЧД. Той твърдеше, че прилагал принципа на неопределеността към ситуацията на намираща се в черна дупка частица. И поради това, че ние сме знаели точното местоположение на частицата (а именно вътре в ЧД), тогава не би трябвало да знаем нищо за скоростта й, включително и дали е под светлинната или не. И тогава се явявало възможност частицата за кратко да добие такава скорост, та да напусне хоризонта на събитията на черната дупка.

Като цяло това пораждаше голямо безпокойство у мен. Знаех, че в цялата тая работа има нещо гнило. По-късно си го формулирах вече ясно за себе си. Ще се опитам да го обясня.

Проблемът се състои в следното: твърдението "положението и скоростта на една частица не могат да бъдат едновременно и точно известни" по нищо не подсказваше, че при каквито и да било обстоятелства частица ще може да добие скорост над светлинната (говорим за инерциални системи). Просто от принципът на неопределеността не може да се извлече такова следствие. Той не съдържа потенциала да даде такова следствие. Принципът на неопределеността просто очертава принципните ни познавателни възможности над характеристиките на "елементарните" частици. Тоест той се отнася до нас, не до частиците. Не може на база на него да твърдим, че частица може да превиши светлинната скорост (пък било то и в изключително необичайните условия в една черна дупка). Защото принципа просто не се отнася до частицата.

По-точно проблема беше не в конкретния случай с излъчването на Хокинг, а в това, че той беще използвал принципа на неопределеността за изчисляване поведението на някаква частица. Няма нищо странно в това, че не можем да измерим характеристиките й точно и едновременно - просто така е устроена вселената. Но да използваме това незнание за пресмятане поведението на частицата - това вече е нередно. Просто едното не е свързано с другото.

После разбрах, че в КМ се правят много подобни изчисления и никой от правещите ги не се притеснява от тях. Тоест моето негодувание е не срещу техническата част на КМ, не срещу "тялото" й, а срещу фундамента й.

През живота си научих, че повечето хора правят с лекота технически пресмятания, но за основите, за фундамента никога даже не помислят. Най-добрият пример е в математиката - хората я използват за всякакви неща и самите математици се занимават с най-различни пресмятания, но с фундамента й не се занимава почти никой - а именно теория на множествата. Не, има си хора, които се занимават, но в сравнение с другите са нищожна част.

Положението с квантовата теория сега е подобно на това с ефира по времето на младият Айнщайн. Имало много световноизвестни и уважавани учени, които са прекарали живота си в "изследване" и описване свойствата на ефира. И никой не предлагал сериозна алтернатива. Не можело просто така да застанеш пред тях и да им кажеш в очите "Вижте какво, цял живот сте се занимавали с глупости - ефирът не съществува". Самият Айнщайн се занимавал с ефира до едно време.

Така е и сега - виждам, че КМ е поставена на паянтови основи, ама цял свят е луднал по нея: "О, КМ обяснява толкова много неща, тя ни дава толкова много предимства, вписва се чудесно с експериментите, даже и не си помисляй да заставаш срещу нея".

Но по същество - нека повторя пак: принципът на неопределеността казва какво МОЖЕМ ДА ИЗМЕРИМ И КАКВО НЕ. Той по никакъв начин не се отнася до частиците. Самият му смисъл не е ориентиран към тях. Самият му замисъл не включва възможността да ги засяга по някакъв начин. И това е лъжливата греда във фундамента на КМ. Тая греда не опира никъде.

Аз предлагам алтернатива: просто всички частици, които мислим за елементарни не са наистина такива. Имат си вътрешен строеж и при определени обстоятелства този вътрешен строеж влияе на външните им взаимодействия. По същият начин, по който дадени характеристики на кварките в нуклоните на ядрото на един атом могат да доведат понякога до появата на нестабилност в ядрото, така и вътрешният строеж на електрон може да доведе до проявата на вълнови свойства. Всъщност той самият електрон си е един облак (макар и доста компактен по нашите представи) от нещата, които го съставляват. И за да не остане мистичен отенък - съставляват го други частици. А те на свой ред си имат свой вътрешен строеж. И така нататък, но не до безкрайност! Не до безкрайност...

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Здравей Numberous,
В общи линии съм съгласен с теб.. КМ е една погрешна представа погрешноста на която се дължи на самата интерпретация на понятието причинност .. Както и ти казваш поради непознаване на вътрешния строеж на веществото ни пречи да достъпваме и разбираме вътрешните причинно-следственни явления във веществото поради което си създаваме илюзорни представи за безпричина .. спорадична промяна на състоянията .. промяна не включваща никакви процеси.. Пример в тази посока е представата на КМ за случайноста на разпада на атомите..
От друга страна КМ поради своята базираност на статистически предвиждания дава много добри предвиждания които имат огромно практическо приложение ..
Та според мен КМ е нож със две остриета.. от една страна тя е полезна наука позволяваща ни да правеим есапи.. От друга страна тя е погрешна глупотевина която проповядва спорадичност и безпричинност на процесите и явлениията .. представя конкретиката на светът като някакъв вид неопределеност и многозначност на състоянието в кой да е момент..Класически пример е пропозиционното състояние на котката от жива до умряла в кашона на Шрьодингер .. Това с пропозицията на котките е най голямата глупост която следва от КМ..



цитат:
Аз предлагам алтернатива: просто всички частици, които мислим за елементарни не са наистина такива. Имат си вътрешен строеж и при определени обстоятелства този вътрешен строеж влияе на външните им взаимодействия.
край на цитата.


Това е напълно разумно предположение.. бих казал и полезно.. То би могло да изведе КМ от задънената улица на спорадичноста в развитието на процесите.. Това показва на заблудените последователи на Шрьодингер, че е вярна поговорката : "всяка крушчица си има опашчица"..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...Много добре си се обосновал. Мога само да допълня, че статистическия подход води до статистически резултати, които си остават само стотистическа вероятност. Определено не всеки човек е 30% китаец, 30% индо-европеец 15% негър и 15% мелез примерно. Но ако тази статистическа картина се прехвърли върху обектите то така излиза. Очевадно е, че това не е истина.
Но точно това прави и КМ приписва вероятностни резултати като свойства на всеки обект.
И една забележка (за да не губиш години в лутане): Електрона е единна частица и не притежава вълнови свойства. Група от електрони притежава квазивълнови свойства, които КМ припознава като вълнови и които приписва, като свойства на сам електрон.
Крайността, която търсиш е точно електрона и позитрона.

Здравей Мел ,



цитат:
И една забележка (за да не губиш години в лутане): Електрона е единна частица и не притежава вълнови свойства. Група от електрони притежава квазивълнови свойства, които КМ припознава като вълнови и които приписва, като свойства на сам електрон.
Крайността, която търсиш е точно електрона и позитрона.

край на цитата.


Няма да се впускам в подробности доказващи че електрона и позитрона нямат вътрешен сроеж и вътрешен живот .. нямам доказателства за такъв извод но винаги съм се чудел какво е това което довежда до разпада на един атом в даден момент .. Не мислиш ли че това трябва да е нещо което наричаме причина ?.. Е, шрьодингерчетата твърдят, че не всяка смърт си има причина .. че има и смърт без причина .. Но ти не си привърженик на шрьодингеровите глупости, аз знам че не си !..
Къде е причината за разпада на атомите .. външна ли е или па е вътрешна ?.. Т.е. къде са скритите параметри ?.. вън или вътре ?..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Kaто изключим това, че Айнщайновата “теория” на относителността, създадена и пробутвана от един международен мошеник, не трябва да се включва в никакъв научен контекст защото, както ясно съм показал, тя е глупост и няма нищо общо с науката, другото, сумирано в следното, е добре казано:

“принципът на неопределеността казва какво МОЖЕМ ДА ИЗМЕРИМ И КАКВО НЕ.”

Както показах в другата тема, въпросният принцип на неопределеността се съдържа в самата класическа физика, разбрана добре и границите на онова, което можем да измерим, отнесено, да речем, до електрона (както обикновено се прави) са, чисто класически, от порядъка на Планковата константа h.



лампа, ни е занимал с някои тривиалности, свързани в квантовата механика, които винаги се тикат напред, когато стане въпрос за нея, като целта по традиция е така да се замажат фундаменталните й проблеми. При това, пълно с неточности като тази: ”Макс Борн стига до заключението, че вълновата функция представлява вероятността за намиране на даде система в дадено определено състояние.” Не, не е така. Квадратът на въпросната вълнова функция се свързва с вероятността, а не самата функция. Самата вълнова функция няма физически смисъл. Единствено се приема, че тя описвала състоянието на системата и е нещо като информационна банка от която по определени правила (чрез въздействието върху нея с оператори, конструирани по определен начин) може да се извлече това или онова свойство на системата. Понякога става, нов повечето случаи не става, но това се замазва и се предлагат разни апроксимации, нагаждания и какво ли не, за да се спаси положението.

Както видяхме обаче, положението е неспасяемо, защото, например не е истина, че имало някакъв си “принцип на съответствието” или “класическа граница” когато уж при големи квантови числа тя премиавала в класическа механика, тъй като квантовата механика дава винаги ненулево Delta(x) Delta(p), даже и при равномерно праволинейно движение, както и в покой. Това по принцип противоречи на факта, че при покой и при равномерно праволинейно движение (каквото в природата не съществува) класическата механика дава винаги Delta(x) Delta(p) = 0. В класическата механика Delta(x) Delta(p) не е нула само при реално движение, а не при покой или при “идеалното” равномерно праволнейно движение.

Или това: “Вълновата функция, математически, е сумата (или суперпозиция) от серия автофункции,за които може да реши уравнението на Шрьодингер”. Не, това са решения на Шрьодингеровото уравнение е точният начин на изказ. Иначе, и без това обърканите любители-ентусиасти, дето се кокорят като чуят квантова механика и я споменават където трябва и където не трябва, за да изглеждат многоучени, съвсем ще се оплетат чудейки се какво е пък това нещо за което можело да се реши някакво си уравнение.

Да не говорим за това:

“Този възглед за естеството на Копенхагенската интерпретация пречел, на Айнщайн, който с времето са искал да покаже, че съществуват скрити променливи, които препятстват строгата определеност.(детерминираност)Такива параметри до днес не са открити.(После може да опиша парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен)”

Подолски и Розен (Айнщайн е пришит там за да се публикува статията) даже и не споменават “скрити параметри”. Това, което те доказват е, че вълновата функция не дава пълно описание на физическата реалност на дадена система. Както всеки може да види, това без съмнение е доказано във въпросната статия и е излишно това да се пставя под съмнение с нескопосани изрази като това, че “такива [скрити—щш] параметри”, видите ли, “до днес не са открити”. Примерът с опростената функция на елементарното синглетно състояние, която дава Бом и който се използва от Джон Бел, за да изведе неравенствата си не спасява положението. И Аспек, кото уж бил доказал екпериментално въпросните неравенства също не спасява положение, защото, както може да се покаже, въпросните неравенства съществуват и чисто класически.

Пътят за оправяне на проблемите в квантовата механика и намиране на физическия й смисъл (в момента тя е без какъвто и да е физически смисъл и е единствено набор от рецепти за точно решаване на много ограничен брой задачи, нищо повече) минава, както показах в другата тема през коректното разбиране на класическата физика, която трябва да се освободи от софизма на настоящия калъп в който е вкарана.