Както някои от вас знаят, в последните години аз показах по категоричен начин, че Законът за запазване и превръщане на енергията (ЗЗЕ) може да бъде нарушен в неговата част, отнасяща се до “запазването” на енергията. С други думи, доказано беше, че е възможно енергия да се произведе, така да се каже, “от нищото”, т.е. е възможно, да речем, гравитацията да предизвика (при подходяща конструкция) спонтанно преместване, което не е нищо друго освен спонтанно вършене на работа без да се изразходва енергията на предварително съществуващ енергиен резервоар. Така, най-малкото, възможно е получаването на повече енергия от вложената, което лесно може да се демонстрира експериментално, когато произвеждането на допълнителната енергия се извършва прекъснато. Експерименталното демонстриране на непрекъснато производство на допълнителна енергия все още предстои. Да отбележим, за пълнота, че частта от ЗЗЕ свързана с “превръщането” на енергията не е възможно да се наруши—веднъж налице, енергията може единствено да се превръща в други форми и то в еквивалентно количество.

Тук само ще спомена, че, както немалко от четящите тук знаят, в последните години по категоричен начин доказах пълната несъстоятелност на теорията на относителността на Айнщайн. Поради фактът, че въпросната теория не е нищо повече от една глупост, то тя не би трябвало изобщо да е предмет на каквито и да било научни дискусии.

И така, дойде времето да анализираме някои по-нататъшни проблеми на класическата физика, игнорирането на кото е предизвикало и предизвиква какви ли не проблеми от концептуало естество, включително и желанието да се фантазира, че би могло да се създават някакви нови физики (квантова механика), различни от класическата. Както ще видим, това не отговаря на истината.

Забележителното е, че горният извод е базиран на едно така очевидно наблюдение, каквото е, да речем, наблюдението, че “топлината не може спонтанно да преминава от по-студено към по-топло тяло”, което не е нищо друго освен една от формулировките на втория принцип на термодинамиката (II-ПТЕ)—принцип толова далеч отиващ, че с основание може да бъде наречен гръбнакът на цялата съвременна наука … съвсем просто и очевидно нещо, но в основата на таква сложни дисциплини каквито са физиката, химията, биологията и какво ли още не.

Ето ви сега един друг очевиден принцип, който за съжаление, е бил игнориран при анализа на механичните явления и който има не по-малко значение от II-ПТЕ за правилното разбиране на тези явления:

“Реално преместване на тяло или частица под действието на дадена сила от дадена пространствена точка А до друга пространствена точка В не може да се извърши без да се измени скоростта на въпросното тяло или частица от стойност v1 >= 0 до стойност v2 =/= v1”

Преди да продължим нататък и да покажем до какви далеч-отиващи изводи се стига, когато се съобразим с горния принцип, ние ще направим и следното, също пренебрегвано, наблюдение:

Съвременната физика разглежда ефектът, който произтича от дадена сила F във времето (F = ma) отделно от ефекта й в пространството (F = (mv^2)/(2 Delta(s))), където m e масата на тялото върху което въздейства силата F, a e ускорението, Delta(s) е реалното преместване в пространството на тялото.

До какви изводи можем да стигнем веднъж осъзнали горното?

Веднъж осъзнали горното ние без забавяне веднага можем да напишем (за простота при една степен на свобода):

Delta(mv) Delta(x) = Delta(w) =/= 0.

Ето как изглежда това за обобщения импулс и обобщената координата:

Delta(p) Delta(q) = Delta(w) =/= 0.

което не е нищо друго освен съотношение на неопределеност на което съотношението на неопределеност на Хайзенберг (отнесено до p и q) е само един частен случай. При големи m и v, както и при малки F елементарното действие Delta(w) става пренебрежимо малко в сравнение с общото действие W и квантуването (класическо при това) при макротелата става пренебрежимо. В микросвета, обратно, тъкмо квантуването (класическо при това) е определящото.

До не по-малко интересни изводи се достига, признавайки валидността на принципа за неизбежната ненулева скорост при реалното преместване на тяло и при следното наблюдение: Да разгледаме втория закон на Нютон F = ma, който може да бъде написан и така:

F – ma = 0

Tова пък е в съгласие с третия Нютонов закон, където силата F е равна по големина, но противоположна по посока на инерционната сила F^* = - ma. Като че ли дотук всичко е наред. Да преместим сега общата точка на приложение на силите F и F^* на едно реално разстовние Delta(s). Тогава, от горното:

(F – ma) Delta(s) = 0

Получаваме принципът на Д’Аламбер, ще каже някой. Да ама не. Съгласно очевидно верния гореспоменат принцип за неизбежната ненулева скорост на тялото при реалното му преместване, в края на Delta(s) енергията на тялотo в никакъв случай не е T = 0, както излиза от горната формула, a e T = (mv^2)/2. С други думи, вярното е

(Fr – ma) Delta(s) = (mv^2)/2

където Fr е реалната сила, предизвикваща реалното преместване Delta(s). Тогава вярната формула за силата действаща въху тяло с маса m и отчитаща ефекта й както във времето, така и в пространството е

Fr = ma + (mv^2)/(2 Delta(s))

Още по-добре е горната формула да се напише така

Fr Delta(s) Delta(t) = m Delta(v) Delta(s) + ((mv^2)/2) Delta(t)

Както се вижда от горното, единствено действието (т.е. Fr Delta(s) Delta(t)) е онова, което може да обедини в едно ефекта на силата и в пространството и във времето, което е истинската характеристика на дижението. Да повторим—действието, а не силата характеризира движението напълно.

Между другото от горното също така, се вижда, че Fr = 2F, което пък ще ни помогне да достигнем до някои още по-шокиращи изводи от горната формула. Така, както лесно може да се види при ниски скорости, скорости близки до нула, Fr = ma + (mv^2)/(2 Delta(s)) става:

F = ma

С други думи, вторият закон на Нютон е толкова по-валиден, колкото повече движението изчезва и тялото е в покой. Това веднага може да се види и от уравненията на Хамилтон (за краткост тук ще си спестим тази демонстрация). От друга страна, при големи v, където вече ускорението а е пренебрежимо малко и скоростта достига една пределна скорост v = c, уравнението Fr Delta(s) = ma Delta(s) + (mc^2)/2 преминава в:

Е = mc^2

Следователно, при големи скорости вторият закон на Нютон не само е неточен, но даже хич го няма. Също така, горната връзка между E и m показва единствено, че енергията на дадено тяло достига дадена граница и в никакъв случай не означава, че масата може да се отъждестви с енергията. Както се вижда, връзката между масата и енергията, която Айнщайновата теория на относителността, както беше показано, даже не може и да изведе, съществува още в класическата физика.

Използването на величината действие (вместо сила или енергия) за характеризиране на движението помага да се избегне софизма при анализа на примери от класическата механика. До софизъм се стига винаги в края на краищата, когато се разглежда само елемент (да речем само силата или само енергията), при характеризиране движението.

Да си спомним апориите на Зенон. Софизмът при анализа на тези апории се преодолява лесно, когато се разбере какво точно се пита в задачата и как софистът се опитва да се измъкне от главния въпрос чрез едностранчиви наблюдения, които сами по себе си са верни. Например, безусловно вярно е, че когато трябва да се измине цялото разстояние, то се измиава половината от него. Ако въпросът беше дали това е така, т.е. дали, за да изминем цялото раязстояние, непременно изминаваме половината от него, а после половината от половината и така ad infinitum, то Зенон е безусловно прав. Не е прав Зенон обаче, ако твърди, че условие за преминаване на цялото разстояние е изминаването на половината и т.н. Ами, ако Ахил си стои на място (с v = 0) на старта и хич няма намерение да помръдне? Значи, имало едно наистина важно условие, което Зенон забравя, за да се измине целия път—бегачът трябва наистина да бяга. Ето защо, когато трябва да се отговори на въпроса дали Ахил ще настигне и изпревари костенурката, жонглирането само с дължината е недостатъчно. Трябва да се има пред вид и времето за изминаване на пътя (скоростта). Да се забравя последното и да се разчита само на анализ на разстоянието, избягвайки да се признае, че има и движение, означава да се пробутват похвати на измамника.

Точно така и в нашия случай (в механиката). Ако ни интересува резултата от действието на силата във времето (ограничена задача, каквато се задава най-често в практиката), то F = ma e достатъчно като описание. За по-дълбоки отговори относно движението на тялото, при които пренебрегването на енергията е недопустимо, F = ma е недостатъчно като дескрипция. Както вече казах, в такъв случай е нужно да ползваме понятието действие. Само така ще получим верни отговори, избягващи софистиката.

Здравей щш,
Радвам се , че си отново тук сред нас.. Всички се радваме !..
Настоящата ти тема много ми хареса .. Ще се включа и аз в нея .. нека малко пообмисля нещата..Сега известно време ще поизчакам ..
Желая на всички приятен дебат!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А къде в класическата физика се говори за пределна скорост v = c ?

Както показах в първия постинг Fr = ma + (mv^2)/(2 Delta(s)). Сега, представи си движение на свободно тяло под действието на дадена сила F = ma. Движението на тялото е равноускорително—при голeми Delta(s) ускорението а си остава const, но скоростта v става все по-голяма и по-голяма. При достатъчно голямо v ускорението а може да се пренебрегне—скоростта на тялото става пределна. Понятието сила (Fr = ma + (mv^2)/(2 Delta(s))) при такива големи скорости губи смисъла си—и двата члена отдясно на равенството се анулират (не забравяй, че, както вече казах в предишния си постинг, Fr = 2F, т.е. ma = (mv^2)/(2 Delta(s))).

Fr Delta(s) обаче не може да се пренебрегне и при тези високи скорости близки до пределната c: Fr Delta(s) = ma Delta(s) + (mc^2)/2. От ma Delta(s) = (mc^2)/2 имаме Fr = 2 (mc^2/2) = mc^2.

Цялото горно разсъждение е в рамките на класическата физика.

Както се вижда от горното, силата характеризира движението само при скорости близки да нулата (вторият закон на Нютон е валиден само за скорости практически равни на нула). При висооки скорости силата губи значението си и движението вече се характеризира единствено чрез енергията. Разбира се, при неголеми скорости движениетоо се характеризира както със силата, така и с енергията.

...В някои неща си прав, но в повечето си в дълбока грешка.
Законът за запазване и превръщане на енергията (ЗЗЕ) може да бъде нарушен в неговата част, отнасяща се до “запазването” на енергията.
Закон за запазване на енергията е ЗЗЕ, а не за превръщането. В този смисъл няма такава негова част, която да си опровергал, още повече че не си. ЗЗЕ е железен, по простата причина, че енергията е относителна величина. Можеш да получиш енергия, само ако вземеш от някъде.
Така, най-малкото, възможно е получаването на повече енергия от вложената, което лесно може да се демонстрира експериментално, когато произвеждането на допълнителната енергия се извършва прекъснато. Експерименталното демонстриране на непрекъснато производство на допълнителна енергия все още предстои.
Това си е противоречие в самия смисъл. Ако можеше да стане прекъснато то не е проблем да стане и непрекъснато, обаче не става, щото в обяснението на "прекъснатото" има пропуски.
За СТО обаче си прав.
С други думи, вторият закон на Нютон е толкова по-валиден, колкото повече движението изчезва и тялото е в покой.
Вторият закон на Нютон се отнася за непосрествено въздействие на силата върху тяло, без да се интересува от трансформацията на тази сила заради отдалеченост на източника й и без да се интересува от трасформацията дължаща се на крайната скорост на електромагнитната сила, защото това е основната сила движеща света.
Затова и вторият Закон на Нютон е свързан с импулса, т.е. действието както казваш ти.
). От друга страна, при големи v, където вече ускорението а е пренебрежимо малко и скоростта достига една пределна скорост v = c, уравнението Fr Delta(s) = ma Delta(s) + (mc^2)/2 преминава в:

Е = mc^2

Скоростта няма предел. Предел има скоростта която едно тяло може да придобие по електромагнитен път, спрямо източника на силата.
По чисто реактивен път такова ограничение няма, тъй като в този случай имаме директен импулс, зависещ само от относителни скорости и естествено от масата.
Тука обаче си прав, че не може в никакъв случай да се отъждествява маса и енергия. Масата е абсолютна величина вътрешна същност за даден обект, а енергията е относителна величина само спрямо други обекти.

Мел, иизвинявай, отговорът ти не е на нивото, което е необходимо, за полезна дискусия, затова го отминавам. Иначе, благодаря все пак за желанието ти да напишеш нещо.

...Прав си! Отговорът ми изобщо лишава дискусията от смисъл, така че дискутирането по темата става безмислено.;)))
Пък и не вярвам да схванеш изобщо за какво става въпрос, защото от една страна си открил .... колелото или топлата вода (както ти се харесва де), а от друга си мислиш, че "всичко което хвърчи се яде" (Та изяде и ЗЗЕ ;).

Не, не, друго исках да кажа, но не си ме разбрал. Ще ти го кажа по-ясно--не си на ниво да дискутираме темата.