Гери ти е обяснил разликата без да изпада в подробности.Обърни пове4е внимание на следното:


Разликата между класическата и КМ е точно в това - че в едната може и двете делти да са произволно малки, а в другата (КМ) - не може. Съотношението за неопределеност произтича от ненулева константна граница, а не от безкрайно малка величина в случая, което е математическа абстракция и не води до резултатите, следващи от съотношенията на неопределеност.

Казано малко по подробно.Отваряме книга и 4етем

Между импулса del(px) по оста Оx и положението del(x) по съЩата ост Ох ,съЩествува неопределеност ,поради връзката......del(x).del(px) по голямо или равно на h/2...

Казано по просто: Която и от двете вели4ини да вземеш по отделно, с произволна голяма то4ност(стига да ти позволяват уредите)То горното уравнение, не ти позволява ЕДНОВРЕМЕННО и двете вели4ини да са произволно малки.Ако увели4аваш то4носта на x,тоест намаляваш del(x),то неопредлеността на del(vx) във УРАВНЕНИЕТО p=m.v Ше расте скороста....и НЕ МОЖЕ да е по малка от h/2m..del(x)

Класи4еската физика не допуска връзка на неопределеност между разли4ни вели4ини.Ако знаеш движението на една 4астица x= x.(t) от него можеш да намериш и скороста и импулса.Няма при4ина поради която познаването на x,да пре4и на познаването на vx.Ako наро4ваш не*то за неопределно, понеже силата е равна на нула....... във втория закон на Hютон....e недостата4но, меко казано...

Отново и отново---за да се избегнат трудностите физикът трябва да се научи да разсъждава като физик, а не единствено в абстрактни категории подобно на някои математици. Във физиката реално преместване се изразява с крайно ненулево число. Движение означава наличие на ненулева скорост. Половината е по-малко от цялото. Което е, е, а което не е, не е. Приемането, че покоят е движение или, че ненулева величина е нула превръща физиката в метафизика, в псевдонаука и вкарва кандидат-мислителя в лоното на ирационалното.

Е, не го ли обясних подробно това нещо на Хариш или искаш и на теб специално да ти го обяснявам? Прочети внимателно цитата от книжката, който си дал, а после прочети онова, което обясних на Хариш и дано разбереш, че джери не разбира същността на въпроса и само си мисли, че е обяснил нещо, а всъщност единствено е демонстрирал объркаността си. Кажи, ако трябва, да го обясня пак.

"Класи4еската физика не допуска връзка на неопределеност между разли4ни вели4ини.Ако знаеш движението на една 4астица x= x.(t) от него можеш да намериш и скороста и импулса.Няма при4ина поради която познаването на x,да пре4и на познаването на vx.Ako наро4ваш не*то за неопределно, понеже силата е равна на нула....... във втория закон на Hютон....e недостата4но, меко казано..."

Не, не можеш с произволна точност да намериш и импулса, и координатата, както показах. Виж, прочети по-горе, ако не, да го обяснявам пак.

Забележете, всеки, който се опитва да обори твърдението, че съотношението на неопределеност е въплътено в самата същност на класическата физика, трябва да докаже, че е възможно равенството

Delta(x) Delta(p) = 0

Да се докаже такова нещо обаче е невъзможно, изхождайки от законите на класическата физика.

Това вече го казах по няколко различни начина, но явно трябва да се повтаря в различен изказ, за да намери път към индоктринираните умове на някои. Има неща, които са непреодолими и горната невъзможност да се докаже горното равенство е едно от тези неща.

"Понеже не го схващаш, ето го пак, с твоите означения, където x e неопределеността при определяне на единя параметър, а y е неопределеността при определяне на другия параметър (хората ги означават обикновено така: Delta(x) и Delta(y)). Точното определяне на единия параметър е когато x = 0, а точното определяне на другия параметър е когато y = 0. Ти обаче сам призна, че xy > 0. Това означава само едно, а именно, че когато определиш максимално точно единия параметър (да речем, когато x е максимално близко до 0), то не е възможно да определиш точно другия параметър (т.е. y непременно е y =/= 0) и обратно. Колкото по точно определяш единия, толкова по-неточно определяш другия и обратно. Това е същността на така нареченото съотношение на неопределеност. Както показах, не ни е необходима квантова физика, за да видим, че въпросното съотношение на неопределеност е налице същностно в самата класическа физика. Дано някак го схванеш (не вярвам)."

Първо ако определим много точно първата величина т.е. x е много близко до нулата, то от xy>0 не следва, че не може да определим много точно втората величина т.е. y е много близко от нулата.

Нали ти дадох пример. И двете могат да са една милиона, няма проблем пройзведението им е пак по-голямо от нула.

В квантовата механика обаче е друго. Имаш xy>1 и ако x е много малко то y ТРЯБВА да е голямо. Това е принципа и това е разликата с класическата физика, там НЕ ТРЯБВА.

Това е толкова елементарно, че единствената възможност е да се инатиш. Така ли е?

А физическата интерпретация е, че частицата няма траектория. Или ако много настояваме да ина, то тази траектория в никоя точка няма определена производна по времето. Любопитно, ако нарочим траекторията за фрактал?

<<...Меня сегодня муза посетила, так, немного посидела и ушла...>>

Думи или формули, няма значение не това определя дали нещо е математика. Тук става дума за съвсем друго нещо. Принципа за неопределеноста е математическа теорема. Ако не знаеш, хубаво, но защо спориш?

Да разбира се.

Това за фрактала е любопитно. Но пък може да мерим скорост, какво би представлявала тя математически?

Хм, не знам. По споменатата идеология трябва да е производна но не в конкретна точка. Т.е. не по дефиницията с безкрайно малки интервали. Някак не върви.

<<...Меня сегодня муза посетила, так, немного посидела и ушла...>>