"Знаеш ли от къде тръгва цялата ти заблуда?
Ти си мислиш че неопределеността е математически извод.И затова се хвърляш да правиш изводи.Неопределеността е следствие тя не се доказва математически а се обобщава математически.В квантовата механика неопределеността е следствие от дуалистичната природа на микро космоса. Тя не се извежда математически."

Грешиш, тъкмо дуалистичната природа (ако изобщо може да се говори за такава, когато добре се разберат физичните закони) е следствие, извежда се, а и се представя като че ли произтича от опитни факти.

Неопределеността пък се съдържа в самите изрази, с които се описват законите (също базирани на експерименти), както вече показах. Ако не ти харесва математическото описание, можеш да го изразиш с думи. Математическите изрази обаче не са само някакви си изрази, а са математически изрази, които имат точно определен физически смисъл (за разлика от други математически изрази, да речем, Лоренцовите трансформации, които пък нямат никакъв физически смисъл).

Нека спомена и това--квантовата механика е класическа физика, но добре разбрана. Добре разбраната класическа физика също така изключва привнесените поради обърканост несмаслености, промъкващи се тук и там в квантовата физика.

Проблема му е друг.

Иначе принципа за неопределеноста всъщност е математически.

Това беше написано многократно по-горе. Но да го напиша и аз още веднъж. Ти не правиш разлика между нещо е по-голямо от нула и нещо е поголямо от h. Ето пак, приемаме h=1 за удобство, ако x и y са положителни числа и имаме, че xy>0. То и двете числа могат да са много малки, например една хилядна. Ако имаме, че xy>1, то следва че не може и ДВЕТЕ да са много малки, например ако едното е една хилядна то другото трябва да е по-голямо от хиляда.

Това написано още веднъж едва ли ще промени нещо но не се стърпях.

"Това беше написано многократно по-горе. Но да го напиша и аз още веднъж. Ти не правиш разлика между нещо е по-голямо от нула и нещо е поголямо от h. Ето пак, приемаме h=1 за удобство, ако x и y са положителни числа и имаме, че xy>0. То и двете числа могат да са много малки, например една хилядна. Ако имаме, че xy>1, то следва че не може и ДВЕТЕ да са много малки, например ако едното е една хилядна то другото трябва да е по-голямо от хиляда.

Това написано още веднъж едва ли ще промени нещо но не се стърпях."

Е, като си го написал, какво си доказал? Нищо.

Малки или големи x и y, ти признаваш, че xy > 0, т.е. ти признаваш, че нито x, нито y могат да са нула, което би било, ако не можеше да става дума за съотношение на неопределеност. За липса на съотношение на неопределеност може да се говори единствено, ако xy = 0, а не както ти си написал, когато xy > 0.

Схвана ли го дотук (едва ли), защото има и още?

"Проблема му е друг.

Иначе принципа за неопределеноста всъщност е математически."

Не, принципът за неопределеност не е математически. Все едно да обявиш теорията за грешките при измерванията, да речем, за чисто математическа.

Когато става дума за ролята на математиката във физиката, математиката има само подчинена роля (както отвертката при завинтването на винта). В случая физиката прави математиката, а не обратното.

"Е, като си го написал, какво си доказал? Нищо.

Малки или големи x и y, ти признаваш, че xy > 0, т.е. ти признаваш, че нито x, нито y могат да са нула, което би било, ако не можеше да става дума за съотношение на неопределеност. За липса на съотношение на неопределеност може да се говори единствено, ако xy = 0, а не както ти си написал, когато xy > 0.

Схвана ли го дотук (едва ли), защото има и още?"

Нещо си се объркал. Принципа казва, че не могат и двете да са малки. В класическата механика те могат да са малки(колкото искаме) и двете. Демек няма принцип на неопределеноста.

"Не, принципът за неопределеност не е математически. Все едно да обявиш теорията за грешките при измерванията, да речем, за чисто математическа."

Математически е, идва от факта че фунция и нейния образ на Фурие не могат да имат произволно малки носители.

""Не, принципът за неопределеност не е математически. Все едно да обявиш теорията за грешките при измерванията, да речем, за чисто математическа."

Математически е, идва от факта че фунция и нейния образ на Фурие не могат да имат произволно малки носители."

Не, това е само математическото описание на физически факт. Това е езикът на описание на онова, което се случва във физиката. Езикът може да е най-различен. Както казах, може да се изкаже и само с думи. Математическият изказ не е е критичен. В случая е сполучливо. В други случаи е физически несполучливо. Пример--Лоренцовите трансформации--напълно приемливи математически изрази, но без какъвто и да е физически смисъл.

За да изречеш принципа на неопределеност не са ти необходими Фуриерови трансформации. Ето:

Delta(x) Delta(p) = Delta(w) =/= 0

Физически напълно вярно, а да виждаш да съм направил Фуриерова трансформация?

Понеже не го схващаш, ето го пак, с твоите означения, където x e неопределеността при определяне на единя параметър, а y е неопределеността при определяне на другия параметър (хората ги означават обикновено така: Delta(x) и Delta(y)). Точното определяне на единия параметър е когато x = 0, а точното определяне на другия параметър е когато y = 0. Ти обаче сам призна, че xy > 0. Това означава само едно, а именно, че когато определиш максимално точно единия параметър (да речем, когато x е максимално близко до 0), то не е възможно да определиш точно другия параметър (т.е. y непременно е y =/= 0) и обратно. Колкото по точно определяш единия, толкова по-неточно определяш другия и обратно. Това е същността на така нареченото съотношение на неопределеност. Както показах, не ни е необходима квантова физика, за да видим, че въпросното съотношение на неопределеност е налице същностно в самата класическа физика. Дано някак го схванеш (не вярвам).

Редактирано от щш на 01.09.09 23:40.