Сигурен съм, че темата е била дъвкана много години. Може ли обаче някой да ми даде някаква общоприета или полу-общоприета дефиниция на понятието "време"?

Аз се чудех днес за това и си мислех, че без материя и наблюдател, времето не съществува. Защо - ами защото без да има материя, която да се променя, никой няма да разбере, че времето в нея и извън нея се променя. Т.е. ключовото е промяната. Ако имаме един камък и той остане 10 милиона години един и същ, наблюдателят (закотвен в един напълно обезлюден свят където само той и камъкът съществуват) никога няма да разбере, че е изтекло време. Докато не настъпи примерно 10-милиона и първата година, когато камъкът започва да се разгражда.

А иначе без наблюдател е ясно защо не може да има време. Мисля, че ако човек е абсолютно сам, в някакъв вакуумиран откъм други "неща" свят, той никога няма да забележи промените у себе си, от чисто психоаналитична гледна точка.

Това са, разбира се, моите лаишки виждания в този определен момент. Ще се радвам да получа някакви коментари.

Времето е мярка за промяна.
Скоростта е съотношение на една промяна към друга.
Дотук добре..
Какво е промяна? Сравнение на едно състояние с друго. Но за да има сравнение трябва да съществува памет за първото състояние, която да го запази и сравни с второто след неговата поява. И как сме сигурни когато имаме в паметта си две състояния кое е първото и кое е второто? Не означава ли това че времето е само функция на нашето съзнание или по-точно е категория паралелно съществуваща с мисълта. Не е ли времето промяната в нашата мисъл? Опитайте се да затворите очи и да усетите "пулса" на времето. Как? Ами в нашия мозък има постоянно и ритмично (на относително равни интервали) движение на мисли, пораждащи се една друга. Това движение поражда един вътрешен такт който ни дава усещане кога е минала 1 минута или 1 час. Ако мислите изчезнат - времето спира. Какво е по време на сън, когато липсва контрола на съзнателната мисъл. Има ли време?

Никога не съм сънувал сън, който не е подчинен на някаква представа за време и последователност. Независимо, дали времето е само в нашите представи, то е дълбоко вклинено в разумът ни. То фактически се явява априорно условие за възприятие изобщо на нещо. Пространството също.

Извън идеите за пространство и време не е по силите ни да си представим каквото и да било.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Интересен въпрос. Но е доста неточен. Първо трябва да се дефинира понятието "общоприет". Какво значи общоприето? Мнението на болшинството ли се има предвид, или мнението на определени хора, които се считат за компетентни по конкретния въпрос? Но естествено, ако е второто, идва въпросът - кой определя дали някой е компетентен и съществуват ли обективни критерии за оценка?

Ти от какво време се интересуваш? Времето според средностатистическият човек; времето според официалната наука; или пък от някакво обективно абсолютно време?

Средностатистическият човек знае за времето толкова, колкото и ти самият. За него е достатъчно някаква субективна и интуитивна представа за време.

Науката се опитва да дефинира понятията строго. Примерно във физиката на Нютон, времето (и пространството) е фон, на който се извършват събитията. Като под събития се има предвид премествания на обекти и вълни от едно място на друго, като това се извършва постъпателно (демек не мигновено).

По някои от разсъжденията ти ми изглежда, че търсиш абсолютен смисъл за време. За такова описание е удобно да говорим изцяло в контекста на математиката. Примерно можем на направим следното: Нека разглеждаме определено математическо пространство с някаква размерност по-голяма от 1 (щото времето е наистина немислимо без пространство). В такъв контекст, за да дефинираме "време" е достатъчно да наречем така кое да е от измеренията на разглежданото пространство. За да стане по-ясно ето един физико-математически пример: това, което най-често наричат пространство-време има измеренията: дължина, широчина, височина, време. Това е малко нестрого и произволно казано, но мисля че е добро за пояснение.

За мен лично не е проблем да си представя време, без промяна. Примерно ако имаме сам камък в празно пространство, вечен и непроменлив, не ми е проблем да си представя, че в това пространство все пак тече време. Проблем има само в метриката - няма как да изберем мерни единици за времето в такова пространство. Но според мен наличието на метрика не е необходимо условие за самото съществуване на време. Да не говорим, че можем да си изберем напълно произволен интервал (от съществуването на камъка) и да го цаним за мерна единица за време в нашата система.

Всъщност невъзможно ще ми е да си представя не време, когато имаме камък, а камък, когато нямаме време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...Времето е параметър за описание на нещата. То се явява следствие на причинно-следствената връзка на събитията и отразява точно това.
Времето не е свързано с наблюдател, а само с последователността (причинно-следствената връзка) на събитията. Наблюдателя може само да определи начин за измерването му като параметър на вселената. Затова и времето не може да зависи от скоростта спрямо "наблюдателя". Скоростта може само да влияе на електромагнитните взеимодействия между обектите и електромагнитните полета на други обекти, включително на светлината, като електромагнитен обект, взаимодействащ с наблюдателя и местните електромагнитни среди и от тук за "виждането, като гледна точка" на наблюдателя.

Само да допълня:
да не забравим, че понятието "време" в инструментариума на "изследовател" се включва заради едно единствено нещо: НЕОБРАТИМИТЕ ПРОЦЕСИ
Теоретично съществуват обратими и необратими процеси - но на практика - всички процеси в детайли са необратими; т.е., определяне на времеви интервал между две повтарящи се събития (физическо понятие за време) е условна "точност", доколкото понятието "повтарящи се..." иска доуточняване: във времето (като абсолютна категория-невъзможно, затова - относително, затова - интервал от време) и/или в пространството (категория за протяжност, определима единствено от случване на събития, наблюдаемост за разграничимост на отделни етапи от едно и също събитие).
Така, с колкото повече случващи се събития е обграден изследовател (колкото му е по-възможно да ги разграничава, като отделни етапи), толкова по-точно може да дефинира малък интервал време, с което да работи. За "единични" събития няма как да се въведе времеви интервал с ПОСОКА на времето, ако няма с какви други събития в същия интервал, да сравнява. Затова се намесва и ентропията, която да определя посоката на стрелата на времето - само за множество случващи се събития е възможно да определяме посока. От необратимостта на процесите; винаги част от енергията и информацията "отлитат" от мястото на събитието (ЗЗЕ), със скоростта на светлината и в "диапазон" различен от наблюдаемия, колкото и капанчета за тях да сме приготвили в експеримент (или на практика).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Времето не съществува единствено в светове където от нищо можеш да направиш нещо.

Даите ми пример как от нищо става нещо и значи сте открили мистерията около понятието време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 05.04.09 16:07.

Времето е сънят, който не си спомняме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите