Книгата стои пред мен, превод на английски. Как да я чета? Вие имате ли някакви коментари и напътствия по въпроса. :)

The Journey Begins...

Препоръчвам ти да следваш традиционния западен стереотип на линейно четене - отляво-надясно и отгоре-надолу.

Можеш след всяка прочетена глава да споделяш тук впечатленията си, та и тези от нас, които са се опитвали преди време да правят същото, да си припомнят туй-онуй.

Освен това, разбира се, не вреди да прочетеш от нетя няколко въвеждащи статии за Хайдегер и най-известната му творба.

Успех.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси за окуражителните думи. Ще пусна пробен коментар на първите две страници, стараейки се да включа всичко, което ми е направило впечатление. Чудя се до каква степен подробните коментари са полезни, за да се разбере структурата, съдържанието и взаимвръзките на текста на Хайдегер. Надявам се най-малкото да ми помогнат за запомняне на съдържанието, а евентуално и за придобиване на собствен структурен стил. Очаквам мненията на всички, които проявят любопитство. Това е упражнение.

Хайдегер посвещава книгата на Хусерл.

Глава 1. Необходимостта, Структурата и Приоритетът на въпроса за Съществуването.

КУ:обръщаме внимание на трите уводни белега, които Хайдегер счита за нужно да упомене.

КУ: обръщаме внимание, че разглеждането на Съществуването е въведено като въпрос.

КУ: по-надолу, обръщаме специално внимание на съдържанието и последователността на увода на Хайдегер.

- въпросът е подробно разгледан от Платон и Аристотел, но забравен до повдигането му отново към 1926 от Хайдегер;
- (поне?) различни изкривени отблясъци и камуфлажни форми на расъжденията на двамата мислители са запазени (само?) в Хегеловата "Логика";
- първоначалното изследване е било тривиализирано с течение на времето;
- след гръцкото разглеждане въпросът е догматизиран като "повърхностна употреба, която обаче се изисква - санкционира - да присъства" (т.е. всеки говори за "Съществуване");
- който пита за този въпрос по същество (as a thematic question of actual investigation) е обвиняван в "методологическа грешка";
- въпросът е свързан с предразсъдъци според Хайдегер.
- предразсъдъците започват от античната онтология, която може да се интерпетира, само ако преди нея самият въпрос на съществуването е бил изяснен.
- за да се изчисти въпросът трябва да се обърне внимание на почвата от която са пораснали фундаменталните онтологически концепти, което освен това ще изисква, и последстваща демонстрация на (свързаните) категории и на тяхната завършеност (формалните системи в математиката въвеждат съществуването като тривиална аксиома, а след това демонстрират категориите, заедно с тяхната завършеност; това е типичен път, който се следва от времето на Гьодел; днес вече са развити стотици логически и онтологически системи, повечето от които са получили своето математическо доказателство; за разлика, Хайдегер се опитва да постави под ново разглеждане самото съществуване, така че последвщата демонстрацията на категориите и тяхната завършеност, с което се занимава математиката по принцип, този път (евентуално) може да се нуждае от съвсем други пътища и систематизации; допълнителен ефект може да възнине от специалното разглеждане на времето; в крайна сметка, ако Хайдегер постига нещо радикално, то теоремата на Гьодел не би следвало да е приложима, поне в директен вид, за онтологиите възникнали след преразглеждането на съществуването, предложено в тази книга; всъщност, това ще е лакмусув тест за това доколко иновативно е предложението на Хайдегер, бел. уч.)
- примери на предразсъдъци, които сa разгледани в степен нужна да обосноваве необходимостта от повторно изслеване на значението на съществуването:

1. "Съществуването" (the being[das Seiende], beingness) е най-"универсалният" концепт.

- тази точка е (коментар) по Аристотел (Metaphysics III.4.1001a21) "Разбиране на съществуването е винаги вече включено във всичко което възприемаме в съществуващите (неща)."

КУ: Аристотеловия текст (или английският му превод?) е особено прецизен по отношение на всяка дума.

- АХ: Ала "универсалността" на съществуването не е тази на genus-a (родa). "Съществуването" не делимитра най-високият регион на съществуващите, когато те са концептуално определени според genus (родове) и species (видове) (т.е. разделянето на видове е друг вид елементарна класификация, бел. уч.). Така "универсалността" на съществуването "превъзхожда" униерсалността на рода. Според дизайна на средновековната онтология "съществуването" е transcendens. Самият Аристотел разбира единността (unity) на този трансцедентален "универсал," за разлика от манифолда на родовите концепти с материално съдържание (т.е. този манифолд е като класификацията на видовете, бел. уч.), като единността (unity) на аналогията (доколкото Аристотел не е знаел нищо подобно на средновековния бог, какъвто предполагам е смисълът средновековното transcedens от по-горе, то явно Аристотел е имал качествено различно схващане, от може би приспособеното? като заемка от него самия? средновековно схващане??, бел. уч.) Благодарение на откритието на единността на аналогията Аристотел въвежда нов елемент спрямо учителя си Платон по отношение на съществуването. Всъщност той самият не изяснява взаимовръзките между въпросните категории (т.е. категории като аналогията, съществуването??, бел. уч.). Средновековната онтология обсъжда въпроса по много начини, най-вече в Томистките и Скотистките школи , които не постигнат фундаментална яснота. Когато накрая Хегел дефинира съществуването като "неопределеното непосредствено (сегашно?)" той полага това кото основата на всички последващи категорийни разглеждания на неговата Логика (аха, щом Хегел поставя фундаментална дефиниция там, може би и Хайдегер си струва да се заеме с този въпрос, бел. уч.), той остава в перспективната на античната онтология (аха, Хегел не се занимава със средновековни неясноти, и може би Хайдегер придобива от него идеята, той на свой ред да не се занимава с тях??, бел. уч.) но Хегел пренебрегва частта с аналогиите на Аристотел за сметка на чисто материална форма на родови "категории" (най-вероятно нещо като обобщение не дървото на видовете; ако тълкуването на Хайдегер е вярно, това е важна критика срещу труда на Хегел - но дали пълните негови трудове или само Логика - т.е. каква част от Хегел може да бъде спасена??, бел. уч.)

- AX: Заключение. Тогава ако се каже, че "Съществуването" е най-универсалният концепт, това не може да означава, че той е най-ясният (достатъчно?), което означава, че не бива да се спира следващото му изследване (т.е. това с което се заема Хайдегер, бел. уч.). Концептът на "Съществуването" всъщност е най-неясният концепт от всички (това изречение е отговор на предразсъдъка от заглавието на точката; не може да се говори лековато, че съществуването е най-универсално, докато то е в такава степен неясно; по-скоро методологическа атака на Хайдегер, бел. уч.).

КУ: Къде и как Хайдегер използва кавички. Защо?

КУ: Хайдегер не се притеснява да използва кавички, може би понеже това е увод.

Съкращения:

КУ: Коменатар на Ученика
АХ: Аргумент на Хайдегер
бел. уч.: бележка на ученика

2. Концептът на "съществуването" е невъзможно да бъде дефиниран. Това заключение беше достигнато от най-високата му [на "същестуването"] универсалност*. Това се отнася (и) за случая, когато "дефиницията е постигната чрез посредническия род и специфичната разлика" (такава изглежда е схемата на онтологически дефиниции от античността; разглеждането на Паскал - виж под линия - може би е по-общо, но дори да не е, във всеки случай обхваща този случай, бел. уч.).

(Сега Хайдегер ще си повтори нещо като аргумента на Паскал, обаче без чиста обосновка, бел. уч.)

Наистина, "съществуването" не може да бъде разбрано като (едно) съществуващо нещо (вероятно поради аргумент от вида, че множеството не може да съдържа себе си като елемент, бел. уч.). "Съществуването" не може да бъде достигнато чрез включване на (всички) съществуващи (неща) към него (вероятно защото ще генерираме ново съществуващо нещо, което явно не е било включено до този момент, бел. уч.). Съществуването не може да бъде определено от по-висок концепт чрез път на дефиниция и не може да бъде представено от по-ниски от него (концепти). (повтаря предходните две изречения, заменяйки "съществуващо нещо", с "концепт"; използва неявна рекурсия за да достигне до същия извод за цялата йерархия от концепти, бел. уч.) Но следва ли от това, че "съществуването" не може повече да представлява проблем? Не, напротив. Ние можем да заключим само, че "съществуването" не е като нещо съществуващо**. Тогава, начинът по който дефинираме съществуващите неща, който има основание в определени граници -- представлявайки "дефиницията" на традиционната логика, която самата произлиза от античната онтология (дали логиката вече не е изведена по друг начин, но това няма отношение към последващия извод, бел. уч.) -- не може да се приложи върху съществуването (като цяло). Невъзможността да дефинираме съществуването не ни освобождва от въпроса за неговото значение (смисъл), ами ни налага този въпрос. (Хайдегер вижда проблем, там, където другите виждат епистемологическа невъзможност, с която повече не се занимават, бел. уч.)
_______
* Cf Pascal, Pensees et Opuscules Човек не може да се заеме да дефинира съществуването, без да изпадне в следния абсурд. Човек не може да дефинира дума, без да започне по следния начин: "Това е..." Това начало може да бъде или експлицитно, или имплицитно изявено (дефиницята трябва да включва все някаква друга дума, дори да не е точно "това" - Паскал използва дадената дума само за нагледен пример,- бел. уч.). Тогава, за да може да дефинира съществуването, човек трябва да каже "Това е..." и по този начин да използва думата която ще бъде дефинирана в неговата [на света] дефиниция (тоест нищо не е било дефинирано преди света, и тази дума няма кога да е била дефинирана, бел. уч.).

КУ: Паскал рулира.

** Не! По-скоро не можем да вземем решение относно съществуването [Seyn] с помощта на подобна концептуалност. (отново по-скоро методологическа атака на Хайдегер, бел. уч.)

3. "Съществуването" е самоочевидният концепт. "Съществуването" е използвано във всички форми на знаене или създаване на предикати, във всяко отношение спрямо съществуващи неща и във всяко отношение към мен самия, и изразът е ясен без ислишни усложнения. Всеки разбира, "Небето е синьо," "Аз съм щастлив," и подобни твърдения. Но това средностатистическо разбиране само показва невъзможността за разбиране. То показва че съществува тайна a priori във всяко а) отношение и б) бъдене в) спрямо съществуващите г) като съществуващи (а+в дава г, б+в дава г, бел. уч.). Фактът, че ние живеем вече във схващане на съществуването и това, че значението на съществуването е едновременно с това закрито в тъмнина, доказва фундаменталната необходимост от повторение на въпроса за знaчението (смисъла) на "съществуването." (Хайдегер, изглежда мисли, че всички съществувания, минават през общото Съществуване, така че по необходимост, дори когато два камъка стоят един върху друг, това е мистериозно, защото минава през съществуването на цялата вселена, бел. уч.).

1. Тук поставяш че стои - въпросът - относно Съществуването, а именно:

-- Необходимостта

-- Структурата

-- Приоритетът



Може да бъде разгледан така:

-- Необходимостта - да се уподоби съществуващото в Съществуването.

-- Структурата - да се усвои всичко от Съществуването.

-- Приоритет - да се приложи всичко това усвоено в съществуването идващо от Съществуването.

Тогава - въпросът - относно Съществуването би трябвало да е решен...

Относно това че на - Съществуването - не може да се даде никаква дефиниция, си прав... Защо?

Защото в момента в който се даде някаква дефиниция - относно Съществуването - веднага се ограничава... и с това се "приземва"... и обесмисля дадеността...

Какво прави Хайдегер: cъздаването на абстракции, но така че те да запазят живоcтта; като жив принцип на подcъществуването. Науката на живота, коята не е създадена с научна методология и не използва научни термини и структури, и, при все, е също толкова реалистична, а не фантастична. Хайдегер не разкрива методологията си, a тя трябва да бъде изровена от текста му*.

Да, Хайдегер е онтолог. Той деструктурира изкуствените сдания на религията, философията, науката и поезията. Той не създава сдание, а разкрива поддържащите основи под съществуването. Най-близо е до религията като методология, но го прави заради живота и за да ни покаже. Не го прави и като психологична игра, или като проект на културно разпространение. Тръгва оттам, но го преодолява, начинанието се самоиздига в независимост. При пластовете, с които работи, няколко параграфа местят целия ни живот.

Това, което Ницше постига за статичната култура, Хайдегер постига изобщо за живеенето, в динамична, засягаща създаването на бъдене обяснителност. След години силата на текстовете на Хайдегер може да попадне под опити за (редуциращо, философски-самозащитно) обясняване, като базиращи се на психологична правдоподобност. Това е погрешно. Хайдегер не е психоаналитик.

Хайдегер няма разказ, който трябва да бъде възприет. Неговото постижение е разкриването на това, което наистина е било в живота ни до ясна абстракция в смисъла му на генеративен фундамент. Разкриването е подпорно, а не с отделни примери и сценарии, които да заместят онтологизиращото търсене. "Целият филм на съществуването ни е свит в точки на обяснение и по този начин го разбираме." Можем да говорим за aнти-Фройд и анти-диалектичност на Хайдегер. Хайдегер достига под, c едно движение фундаментално показва.

Освен това Хайдегер не постулира частични принципи като его, интерес, инстинкт и т.н. Във всеки един момент книгата му е напълно съвместима с всяко съществуване. Съвместимa е с нашата разтвореност в живота както сме, и то по обяснителен и даващ истински усет, а не нищо неказващ и външен начин (например като да кажем "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И анти-херменевтика. Защото е доведена до нейния предшестващ край. От гледната точка на Хайдегер, херменевтичните опити се появяват като "сурогати". Даже с известна предпазливост можем да мислим, че неговият труд не се превръща в такъв сурогат, защото е ключ на правенето, който потъва в себе си.

Е, хайде и аз да кажа - имате мнението на един химик.
"Битие и време" следва да четете в светлината на проекта за екзистенциална аналитика, който на свой ред следва да схващате като фундаментално онтологична аналитика. По този начин добра отправна точка, в перспективите на една определена традиция, се явява трансценденталната аналитика на Кант от "Критика на чистия разум".
Поздрави.