Поздравления за този ти постинг!

Трябва да погледнеш през хормоните и да кажеш аз съм хормонът. Може моментно да не е много прагматично, но така или иначе знанието, което ще придобиеш, ще се изравни с външната фасилитираност. Ти си тръгнал от външно прилагане на ключовата позиция, която други са достигнали за теб и са те освободили от нуждата да разбираш.

Бъденето е преходът от един пласт в друг пласт, понякога вкореняването в двата пласта. Когато двама съпрузи са заедно те трябва да имат втори пласт - материален, трети пласт - наследници(*1). Тези нови пластове са нужни за да попият емоционалната заедност на двамата, и по този начин да я направят реална(*2). Това ще позволи нейното възникване в битие много по-осезаемо(*3). Ултимативно, децата ще се окажат капсулирани посланици в пласта на живота. Това също е истинско бъдене(*4).

Любовта сама по себе си се изразява в чистото протичане към себе си като емоция. Това състояние не може да спре, то е в привличане към себе си и желаене на себе си. Същото може да завърши със смъртта като абсолютен контрапункт(*5). То може да изживее друг вид смърт в попиването в материалното: в предметите, телата, цветовете, или в темпоралното прекъсване само по себе си - значи във времето. Всичко това му позволява да се възстанови като птицата феникс за живеене отново, макар никога същото. Но това ново живеене пак би се върнало по реда, който описахме извън себе си, за пазене(*6).
__________
(*1)четвърти пласт - естетически (градина, цветя, вътрешно оформление), пети- външно време (ритми, събуждане, изгрев, сезони), шести - легален (граждански брак), седми - религиозен (благословия) и т.н.
(*2)цялото заобикалящо битие трябва да потвърди и отрази съществуването на любовта; но и всички наши страни трябва да я отразят (логика, емоция, перцепция, форма, волутивност)
(*3)като нещо, а не като всичко на протичането насам
(*4)и истинско продължение дори на процесуалността, следваща без прекъсване в бебето като процес. в момент на любов с намерение за дете съзнанието усеща проекцията си към вечността съвсем реално, а не чрез метафори (алтернативно, то напълно е метафората); оттук, без граници към жената, и без граници към бебето, разпространението е всеобхватно, бъденето е пълно и в увереното откритие на вечността. съществото е като нишка, която е била върната у дома си от миналото в бъдещето. (използвано е минало време, защото проекцията е осъществена и завършена, а сега присъства тук като съзнателен плод на двамата едновременно с щастието на вечността; този момент съдържа и модела на развитие, което материално би се случило след това в разгърната форма в пространството и външното време) можем да говорим за подобен съзнателен зародиш и откриване с падане на границите и чиста любов към всичко - от правенето на дете, на философия, на начинание и т.н. (някои хора говорят за 'мечта'. ако изключим факта, че думата звучи сравнително блокирано и сценарирано, все пак по някакъв начин тя кореспондира с това, което описвам тук. може би явлението се отключва в момента на интернализиране на 'мечтата', от съответното същество според неговата съзнателност. проблемът е, че на нас не ни е обяснено какво е това 'мечта' с философската дълбочина на понятието и ние сме чувствали отчуждение от самото начало към него, особено с оглед на характера и съдържанието на чуждите мечти или дори 'не-мечти', тоест повърхностна симулация на мечти. тогава прегрешението на среднистката кулутра е, че в началото отчуждава онези, които наистина могат да разберат заложеностите на древните мъдреци, създатели на език, култура и т.н.)
(*5)защото няма нищо друго в състоянието на протичане към себе си, което може да го съдържа
(*6)но напротив, една нишка може винаги да продължава процесуално, макар да трябва да отслабва, имайки предвид съня, и другите цикли, през които преминаваме

Редактирано от ...x на 09.06.08 08:34.

Самият 'исторически процес' е формулиран през факултативността на аналогията, взаимствайки от пълно съзнателно изживяване или още откровение. В противен случай философите не биха били толкова уверени. Това е истинската подплата на историческия процес. Или можем да кажем, че това е истината на Мохамед, видял Бог съвсем реално.

В момент на любов с намерение си направим дете*, съзнанието усеща проекцията си към вечността съвсем реално, а не чрез метафори**. Оттук, без граници към жената, и без граници към бебето, разпространението е всеобхватно. Бъденето е пълно и в увереното откритие на вечността. Съществото ни е като нишка, която е била върната у дома си от миналото в бъдещето.

Използвано е минало време, защото проекцията е осъществена и завършена, а сега присъства тук като съзнателен плод на двамата, едновременно с щастието на вечността***. Този момент съдържа и модела на развитие, което материално би се случило след това в разгърната форма в пространството и външното време.

Можем да говорим за подобен съзнателен плод**** и пълно откриване с падане на границите и чиста любов към всичко - от правенето на дете, на философия, заемането с начинание и т.н.

Някои хора говорят за т.нар. 'мечта'. Ако изключим факта, че думата звучи сравнително блокирано и сценарирано, все пак по някакъв начин тя кореспондира с това, което описвамe тук. Може би явлението се отключва в момента на интернализиране на 'мечтата', от съответното същество според неговата съзнателност. Проблемът е, че на нас не ни е обяснено какво е това 'мечта' с философската дълбочина на понятието и ние сме чувствали отчуждение от самото начало към него.
_____________
*третото лице не може да предаде интимното чувство, кото винаги е било положено във връзката между "аз" и "ти": 'искам дете от теб', 'да си направим бебе', 'да се любим докато стане' и т.н.
**или то напълно е метафората
***c радостта на кокошка, която е снесла, яйце или с устрема на петел, който кукурига с първото слънце; като обявяване на съществуването
****или зърно, зародиш в центъра, около който останалото се изяснява

Да бъдеш - в (пре)бъденето непосредно, истинността в и от света на непроменяемо, идея, т.е. (не) определено(то), провилност на понятийна смислена имагинационност, в (не)-съществуващо действено - воля, активност.

Биологичното възпроизвежда и довежда до биологично, природна закономерност и функционалност от зависимост на унаследено съществуващо - органично, физично.

Биологичното в биологична форма е само - (физична собственост) - в множество(то) от единство(то), т. е. детерминизъм - биологично продължение в биологична форма.


Бъденето е свободно деятелна индивидуално действаща - (идейна собственост) - тя е от множество(то) екцистенциално единица т. е. нетерминизъм - духовно продължение белег на отличимост на - индивидуалност в идейна форма.

Субект - Интерсубект - Обект... тук не въздейства нищо друго освен индивидиум-собственост на Интерсубект т. е. собствена(та) същност субект-обект, Обект-Субект основана (осъществена) в самият суб-обект в Интерсубект...

Тя не е биологичен процес, биологичната даденост се е "отеглила" и интуитивният елемент, истинността, присъства в абсолютна истинност като духовна насоченост, прозрено(то) реално, а не като "абстрактно"-не(реално), а непосредствено очевидно зримо. Така се осъществява самоосъзнато(то) овладяно - Знание, власт (пребъдене) - да бъдеш - в самото извечно ставащо - да бъде - (еидос)ът... самоочевидно осъществяващо... в света.

1. Изключително силни са психосоматичният механизъм и субективното изживяване при любовната мъка. Дори негативно, любовта доказва своята първостепенна важност за разглеждането. Представяме си чувството на съвест да има силата на любовната мъка. Ако е поддържано, би било абсолютно нетърпимо.

Някой може да каже, че физическата болка е още по-силна. Физическата болка би заличила и любовната. Възможно, но физическата болка не позволява същите модулации, в трансфер на предназначението, за психическо насочване на съзнаването и поведението в културата.

2. Тежестта на тялото, биването, натрупването, баналността на любовта, се освoбождават в безкрайността, желанието за чистата безкрайност.

- Като логика
- Като прогрес
- Като математика
- Като чиста философия
- Като ефективност на организацията и дейността
- Като успех
- Като идеал
- Като отвъдно превъзходство
- Като свръхчовешка красота
- Като количество, което нараства без значение колко

Това е битието, изчистено до нишките си.

Изтормозено дотам, че да се покажат нишкитe му. Изживяло всичко и сега стиснало истинското въз основа на цялото преживяно. Също завръщане към първоначалната същност.

Това е толкова, че е отвъд живота.

Но винаги в насочеността, а не в нещото, което е. Нещото е натрупалото своята баналност. Нещото се лишава от интерес постоянно. Иска да се загуби наново.

Всеизвестно е това, което ще напиша, може би е потребно припомняне.

Сторге, Филиа, Ерос, Агапе...


1. Сторге - това което поражда обичта и любовта между, роднини (кръвна обич).

2.Филиа - обич и любов породена от приятелство.

3. Ерос - /в нагледен план/ - сексуалната любов... еротиката.

но Платон говори за "небесният Ерос" - висшата любов в бога.

4. Агапе - безкористната обич и любов.